 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Вече не изпитвам любов
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 3318 пъти
Надявам се, като споделя историята си да ми дадете някакъв съвет. Не съм вярвала, че ще изпадна в такова положение. Живея с приятеля си от около 3 години, но незнам точно кога загубих чувствата си към него. Естествено периода с влюбването отмина още първата година, обаче остана обичта и уважението. Моят проблем е, че исках дете и брак, а той все отлагаше и то най-жече, защото имаме парични проблеми. Аз съм съгласна, че за едно дете трябват средства, но той е безработен от около година и не си дава труд за нищо, а преди това работеше почасово и пак не достигаха парите. Аз в началото си мислех, че това е временно положение, но вече загубих доверие в него. Искам мъжка опора, а не я получавам. Какво да правя? Почвам да губя уважението си и вече за нищо не разчитам на него. Съжалявам за пропуснатите години и за хилядите възможности, които имах. По-лошото е, че сега той е болен и не мога да го напусна, а така ще бъде около месец. Трудно ми е да се грижа за него, защото не изпитвам любов и напоследъкдоста ми се струпа. Гузно ми е, понеже той все иска топлинка от моя страна, а аз не мога да я дам. Убийствено положение и за двамата, но ще трябва да чакам да оздравее и чак тогава да говорим. Дали да го напусна или да чакам да се промени? Вече станах на 26 години и се чудя дали не изпуснах шанса си за брак, не трябваше да живеем заедно без годеж, ох УЖАС. По-лошото е, че не изпитвам любов вече към нищо, изпаднах в някаква апатия, като ледената кралица станах, а преди бях много чувствителна. Как да стана като преди?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 058294039e |
|
1. Според мен си права да си разочарована от този човек и да се замислиш за бъдещето си. Аз съм на 29 г. и нямам деца, но от 9 г. съм обвързана, сгодени сме и след няколко месеца ни е сватбата. От 4 г. живеем заедно, в момента строим своя собствена къща и веднага след като е готова ще мислим и за детенце. На 26 г. съвсем не си изпуснала възможност да направиш дом и семейство - в днешно време доста сме жените, който сме следвали, правили сме кариера и не сме се оженили толкова млади, но ако не промениш нещо ТУК И СЕГА, ако не скъсаш с този човек и не се преориентираш, скоро ще се събудиш на 30 години и ще си в същото положение.
Мисли - имаш един живот. Твоят човек може и на 50 г. да реши да прави семейство, да му дойде акъл и да се амбицира, но ти имаш само около 10-тина годинки, за да създадеш децата си, а това може да стане само с разумен мъж, на комуто можеш да имаш доверие и с когото да имаш възможност да изхраниш семейството си.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 04127c4501 |
|
2. Сега си разочарована, нямал работа, бил болен, а това за годежа, как определи, че ако сте имали годеж всичко е щяло да е ок. Ако го обичаш-добре, ама ако започваш само да го съжаляваш няма да е добре. Помогни му с работата, изнамерете нещо, защото дългото стоене без работа и на него се отразява зле. Да не свиква, че само ти ще носиш парите у вас, а той да си хойка и да мързелува вкъщи. Ако не става-зарежи го. Гадно ама, един ден може да се окаже, че съжаляваш за пропуснатото време.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: d01066cfa3 |
|
3. Здравей,
Аз наскоро пуснах тук моя въпрос - почти същ е като твоя. Разликата е, че аз съм почти на 30 и връзката ни е от 7 години.
В много подобна ситуация бях - той безработен дълго време, аз практически го издържах. Но моя изпадаше в разни депресии, заради положението си и аз търпях какво ли не поведение от негова страна (в т. ч. странични флиртове). Стараех се да не му накърнявам мъжкото самочувствие и да му показвам, че е нужен, въпреки, че няма доходи. Може би не съм успяла съвсем, в определени моменти да съм го подтиснала, може пък и да е обратното - прекалено съм го разглезила. Не знам къде ми беше грешката. Но за разлика от теб, аз не спирах да го обичам, вярвах, че той ще постигне, каквото иска. Така и стана - постъпи на така желаната от него работа. Мислех, че това е началото на нашите общи планове за бъдеще, но не беше - той се промени, отказваше да говори на тази тема. Така до ден днешен си я отбягва, изпросих си "годежен" пръстен, но той не означаваше нищо за него - само печелене на време, дори не го нося вече.
Та наистина не знам какво да те посъветвам. Внимавай само да не дочакаш моето положение. Нямам предвид възрастта, а продължителността на връзката - колкото по-дълго, толково по-трудно ще е да промениш живота си един ден. Не губи още няколко години в чакане. Въпреки това смятам, че един мъж има право на слабост и на шанс да се справи с нея. За тях е много важно да постигнат първо финансова стабилност и после всичко останало. Струваше ми се подло да зарежеш някой, само защото не е финансово стабилен (при това в тая държава). Вече не съм сигурна дали е толкова подло, предвид моята ситуация в момента. Ти най-добре можеш да прецениш какъв е човека до теб, дали наистина иска и се старае да постигне нещо и най-вече дали някой ден ще оцени твоето търпение. Аз не успях да го преценя. Помисли добре какво ви свързва и ако решиш да му дадеш още малко време, то според мен трябва да го подтикваш, да му даваш зор непрекъснато, но не и да му мачкаш самочуствието. Уверих се, че жената не трябва винаги да си кротува, понякога и мъжът има нужда да бъде ръководен от някого.
Но ако наистина нямаш вече никакви чувства към него, тогава за какво въобще се измъчваш? Без любов въпросът ти е лесно решим - разделяте се и толкова. Както вече ти писаха - не бива да си с него от съжаление.
Иначе не си изтървала шанса за брак, разбира се. Дори из аз още имам шанс:) Успех!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 5bf992f240 |
|
4. щом не изпитваш чувства към него, разделете се. няма как да заобичаш внезапно и рязко човек, когото чувстваш като съквартирант. а да чакаш да се промени е мисия невъзможна, просто забрави.
човекът явно е инертен, пасивен, не ти допада поведението му и няма смисъл да се измъчваш.
Ж42
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: e597ea90f5 |
|
5. Всяка жена е така. Като се появи пречка, за да има дете, привързаността си отива. В гена на всяка жена е да търси сигурност, за да създаде семейство. Почакай да оздравее, защото не може да го зарежеш точно в този момент, разделете се и си създай семейство преди да е станало късно. И то с човек, който е готов да ти даде сигурност. Защото ако има сигурност и семейство - има и спокойствие. Има ли спокойствие, има щастие и любов.
Успех.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 5d5af9c29c |
|
6. Кофти проблем на днешната младеж :
финансови проблеми= липса на любов = незаинтересованост.
Описваш го като предмет, който трябва да дава. Искаш сигурност, подкрепа, но какво можеш да дадеш в замяна ? Какво мислиш че би следвало да получиш в замяна?
Само заради това че той те обича, опитва се да бъде с теб въпреки това, което вероятно вижда?
Да ти за това мислиш, че заслужаваш подкрепа и опора. Мислиш че щом някой те обича, щом ти му позволяваш да те обича, значи той ти е длъжник.
От друга страна дори нечие страдание, болка даже болест не могат да те трогнат и това говори колко не си можела да изпитваш любов ?
Не, не мисля. Всичко гореописано говори, че ежедневието ти се състои в това, да правиш жалки опити за светло бъдеще, да гледаш как са другите двойки и да размишляваш над това колко нещастна си в момента.
Когато не можеш да съжалиш болен човек, когато не можеш да различиш това, че когато човек ти дава или иска да дава емоции, това не значи непременно че ти е длъжен, то за драматичен ефект авторите описват това като "Загубен" човек.
Да, ти си глупава, фригидна и доста не наясно със себе си жена, която не на 26, ами на 46 ще е все така, чакаща нещо да се случи, гледайки към чуждите маниери, проблеми, недостатъци, но никога в своите.
Не те бичувам, нито искам да си вземеш поука, просто изказвам своето съжаление към теб.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 9c5742f176 |
|
7. Оправи си заглавието, като махнеш думичката "вече", защото истината е, че ти никога не си го обичала истински. Била си влюбена (тоест подвластна химикалите в мозъка, които се отделят през първата година от връзката), после по навик и от привързаност си продължила да бъдеш с него, мислейки си, че това е любовта. Не, моето момиче, това не е любов, ти не умееш да обичаш, просто защото обичаш прекалено много себе си и ако го проумееш е възможно да го преодолееш, защото иначе и в бъдеще ще повтаряш същото в следващите си връзки.
Когато една жена обича истински един мъж, го обича завинаги, такъв какъвто е, дори да е най-пропадналия тип. Пример за такава безрезервна любов е втората съпруга на гениалния Достоевски, която го обичала при цялостноо му падение и зависимост от хазарта. Не казвам, че всяка жена трябва да търпи подобен мъж, а по-скоро се опитвам да накарам някои жени да се замислят дали не се обричат на нещастие цял живот, търсейки идеалния.
Имаше един лаф навремето, че идеалния мъж не пуши, не пие, не псува, не се заглежда по други жени и... не съществува. При вас жените днес най-важното са паричките и от там идва нещастието ви, защото много жени, осигурени финансово пак са нещастни, понеже им липсват други неща. Но продължавайте в същия дух де, така ще накарате много мъже наистина да се откажат от жените и да предпочитат самотата, пред страданията и болката, причинени от жени.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 39d1ed6985 |
|
8. Здравей авторке, бях в сходна ситуация (въпреки, че аз много го обичах) и затова мисля, че мога да ти дам съвет.
Издържах пасивен мъж над 2 години и половина.
Мизерствахме, а на него дори през акъла не му минаваше да си потърси работа, докато аз работех по 14 часа всеки ден, за да му изплащам заемите, правени с бившата му жена.
Ако един мъж не полага усилия да излезе от дупката (на всеки му се случва да изпадне в такава) значи няма какво да търсиш при него.
Щом 1 година може така да си кара и ти да го издържаш, значи може и 10.
А ти нямаш 10 години.
Та такива не стават за семейство и отговорности, те са паразити.
Тяхната сила е да те накарат да се чувстваш виновна.
Те все са уморени, все са болни, все са криви, все целият свят е срещу тях. Много трудно се променят.
И имат навика да се защитават един друг по форумите.
Аз се отървах от моя паразит и съм много щастлива!
Ако той няма никакво желание за промяна, ако няма желание да поеме сам грижата за себе си, съветвам те и ти да се отървеш от твоя.
Успех!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 8d8e0bca3c |
|
9. От авторката за коментар 6:
странно аз не исках съжаление, а съвет, струва ми се, че търсите място, за да излеете агресията си.
Благодаря на останалите особено на коментар 3, замислих се върху това щом не го обичам защо се тормозя.
Може би все още има нещо, мисля да поговоря сериозно с него и да му дам един последен шанс.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: a37c541766 |
|
10. Когато човек започне да се чуди, дали обича друг - значи вече е късно и всичко е приключило. Най - добре да си тръгнеш от него. Ами така де - не го обичаш пък и пари няма, за какво ти е такъв?
Иначе браво на номер 6 Особено с неговата формула - Финансови проблеми = липса на любов = незаинтересованост.
Вярно е, че все повече жени разсъждават така. Обаче забравяте най - важното - че трябва сте достатъчно стабилни, за да сте самостоятелен.
Никой няма да ви обича само защото му позволявате да го направи. А този с многото пари, ще иска нещо от вас в замяна на парите си, защото пари не се дават просто така и вие пак няма да сте щастливи.
Така че не е лошо, да се замислите (визирам материалистките). В замяна на какво ви се дават тези пари, защото ще се окаже, че сте женени за богат човек и пак не сте доволни.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
