Споделена история от Любов и изневяра |
Обратно и завинаги в България
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 7372 пъти
Здравейте. Най после реших да споделя и моята история в този сайт.
Аз съм мъж на 28 години и преди десетина дена се прибрах за постоянно от една от западно-евроепйските държави, където живях и работих през последните шест години. До преди да замина там, си мислех че тук направо се задушавам и просто не съм създадн за тази държа и съм роден в България по погршка и моето място не е тук, а на запад. Един ден реших и го направих - грабнах си чукалата и когато заминавах бях твърдо решен никога да не се върна тука. Когато заминах, познавах един приятел на бртовчед ми, който беше там от около година и много ми помогна. Извадих голям късмет и сравнително бързо се установих и започнах работа. Не беше никак лесно, но постепенно си стъпих на краката и си помислих че съм постигнал мечтата си. От една работа, на друга и евентуално започнах работа в складовете на една голяма фирма, където всъщност бях до преди да се върна в България. На втората година вече си мислех че напълно съм се интегрирал и че хората там ме приемат като един от тях. Колко погрешен съм бил, защото с течение на времето, започнах да проумявам, че това че говоря много добре езика им и че когато те приказват с мен се усмихат и са любезни, не означава нищо. Те са възпитани така - пред теб, с усмивка а зад гърба ти, с ножа. За това не съдя само за държането им към мен, но и към всички останали чужденци. Ако не си бил роден там, за винаги си оставаш един аутсайдер, шибан чужденец и рано или късно ще ти го покажат. Беше ми дошло до гуша, не само от лицемерието им но и от самия живот там.
В груби линии, живота там е така - от понеделник до петък - събуждаш се сутринта, отиваш на работа, работиш цял ден като откачен, прибираш се в квартирата след работа и си стоиш там, защото си толкова изморен че не ти се мърда и заспиваш пред телевизора. На другия ден същото. В кая на седмицата, или в петък или в събота излизат на запой в пъбовете в центъра на града и така се напиват, че след това едва вървят, особено жените. Неделята е ден за изтрезняване. Следващата седмица - същото. Един ден ми светна пред очите, че ден след ден, седмица след седмица, година след година, живота си заминава неусетно.
През последните две години, когато си идвах в България за отпуката ми, чувствах че не ми се отива обратно там. Евентуално осъзнах че сърцето ми ме влече тука и че никога не бих бил щастлив ако трябва да прекарам живота си там. Както са казали хората - Всяка жаба да си знае гьола и Камъка си тежи на мястото.
Познавам един българин който живее и е женен там от много години и има ве деца. Беше единственият човек с когото поддържах близка връзка до като бях там.
Когато му казах че се връщам за постоянно в България, се разплака. Това обяснява всичко.
Мислех да се прибера тука през Май или Юни, но брат ми успя да ми намери работа и трябваше да избързам.
Заплатата ми тук ще е по малка, но за сметка на това, разходите ми ще са много по малки. Когато направих сметката излезе че ще е танто, за тунто и стандарта ми няма да е много по различен, с изключение на това че ще съм ЩАСТЛИВ.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 16bcdf72a0 |
|
65. Ами аз пък нямам нито един приятел в България.
|
| преди: 8 години, 11 дни hash: 08b5bc84af |
|
66. Авторе, напълно те разбирам, защото и аз минах по този път и съм го изживял това през което ти си минал. Аз също се върнах в България и от тука повече не излизам за нищо на света. Изкарах няколко години в Холандия и ще ви кажа че там не живееш, а съществуваш. Трябваше да минат няколко години за да се осъзная, но един ден и това стана. На края когато стигнах до дилемата - МАТРИАЛИЗЪМ ИЛИ ЩАСТИЕ - решението ми беше много лесно.
Отново съм си в България и отново съм щастлив!
Здраве и щастие на всички ви!
|
| преди: 8 години, 7 дни hash: 8780149bd6 |
|
67. Всичко е строго индивидуално за всеки. Около 1 500 000 са българите работещи извън България. Аз също живея и работя със семейството си в Англия. Успяваме да спестяваме на месец по 700 паунда. При общ доход на трима работещи от 3600 паунда. Това в България е невъзможно. Живеем скромно, но не се лишаваме от храна и дребни удоволствия.
Прави ми впечатлечие, че повечето коментиращи не са семейни и въобще нямат представа как се гледа семейство в България. В нашата Родина със заплата няма как да издържаш пълноценно семейство дори и при двама работещи. В Англия мин. заплата в момента е 1000 паунда (7. 20 х40 часа седмично).
Патриотизмът и любовта към Родината са едно, а реалната ситуация в страната друго. Нима мислите нези 1 500 000 извън страната за глупаци?
|
|
