Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Сложи му чертата и си продължи напред, дори ако трябва да си изплачеш очите за един месец.

Това не е любов, това е привързаност.
Любовта е нещо друго - тя е мир, хармония и разбирателство, а не обсебваща привързаност, която създава проблеми.

Като се стигне до това с времето и свободата считай, че работата е бегала. Не съжалявай, твоят приятел на 30 години би следвало да е независим от родителите си, а щом не е... просто този човек е незрял и непораснал.

И нещо, което ми се иска да кажа лично на теб: имай малко повече достойнство и самоуважение, имай си лична територия, лична позиция, за в бъдеще отбягвай да ходиш в чужди къщи при чужди хора, при родителите на някого, и да гледаш да те приемат и да те харесват. Виждаш - не е от полза.

7.   Баси тъпака, чак се ядосах тука. Да ходи да се ...с майка си какво те занимава тебе? Този е пълен нещастник...

8.   Към 4 -как така му слагала рамки? !? Та момичето си каза, че дори не се месила когато излиза. Виждат се само събота и неделя (и то по 2-3 часа) -това много ли е според теб? !? Предполагам си момче, защото това не са думи на момиче. Според мен даже му дава твърде много свобода и за това се държи така. Не видях никъде рамки или правила.

Моето мнение е че не трябва толкова да се впрягаш. Наистина не знам как издържаш да го виждаш само 1-2 пъти седмично. Аз със приятеЛЯ ми се виждам почти всеки ден и даже той сам ми споделя какво прави, с кого излиза и т. н. Не мисля, че трябва да се занимаваш особено с този, защото ако наистина държеше на теб щеше да ограничи майка си (колкото и пъти майка му, или който и да е било друг, да се е опитвал да се меси в отношенията ни е бил категорично отрязван от приятеля ми). Не знам защо въобще и дава да си "отваря" устата. Ти нямаш връзка с нея, а с него. По-добре го хвани някой ден и го питай как мисли да я карате и въобще ако ще има такива интриги от страна на майката по-добре да се връща при онзи змей и дори да не си мисли за приятелка!

~и~

9.   Зарежи го според мен. Няма смисъл. Ще слуша майка си какво му говори, тя от своя страна не е нормална явно, пък и на всичкото отгоре да не иска да те види като си болна! Аз ако бях дим да ме няма.... И гадно да ми е просто не бих го търпяла това отношение.. да се виждате само веднъж седмично и да ти казва че му идвало вповече? Не мисля че това е нормално. Надявам се да срещнеш човек, който наистина да те обича...

10.   Еееееее, няма угодия! Стига сте я обвинявяли! Той е този, който не знае какво иска и как да се справи с властната си майка и затова най - лесно е да се прави на жвртва. Мойте уважения, ама за какво ти е това мамино дете? Не му се връзвай толкова и си живей живота, защото, ако не се осъзнае, той цял живот ще играе по свирката на майка си! Мила не се обвинявай, сигурна съм, 4е си направила вси4ко възможно, той да се 4увства свободен и щастлив! Гледай напред, проблем има той не Ти!

11.   А защо не смениш тактиката?
Кажи му, че искаш време, за да осъзнаеш дали изобщо искаш да си с него и ще видиш как ще дотърчи я с пръстен, я с някое предложение за съвместно съжителство. Потърси и ти своята свобода и това, че ти си му я дала нищо не значи. Друго което мога да те посъветвам е да спреш да хленчиш и да му мрънкаш. Никой не харесва мрънкачите и слабите хора, замисли се реално ти би ли искала до себе си някой, който е слаб и разчита само на теб. Вие жените искате мъжа до вас да е силен и да прави всичко, а вие само да получавате на готово, ами защо ти не отидеш да го видиш като толкова много искаш, защо казваш само "той не иска да дойде да ме види"? Какво чакаш, как се бориш за този човек? И най-странното защо не се изнесете някъде където да сте само двамата и където няма мама, няма тате?
Успех!

12.   От Авторката: Искам изключително много да благодаря на всички, които ме посъветвахте как да постъпя. Предполагам всеки от вас е изживявал нещо подобно или то поне се поставя на мое място, за да ми даде съвет. Оценявам го повече, отколкото си мислите!

Сега искам да направя някои лични обръщения.
Номер 4 - Какво трябва да означава "и ти не си цвете за мирисане"? Естествено, че ще търся и ще изисквам постоянно внимание, след като такова не получавам. Не мога да го виждам една събота в седмицата за два часа и да съм доволна и щастлива. Много се извинявам, но се опитвах да не подхващам с него темата за това, именно за да си има той неговата свобода. И го наричам "мрънкане", защото вече не се издържа така. Извинявам се много, щом съм толкова нагла, че чак да поискам да видя човека, когото обичам. Ако това означава "не си цвете за мирисане", значи да - такава съм!

Номер 6 - прав/а си относно обръщението, което наричаш "лично на теб". Бях всичко това, което описа, преди да се обвържа с него. Но откакто се събрахме реших, че няма полза от инат и упоритост - просто не е необходимо в любовта. За мен идеята на любовта е да се отдадеш изцяло на някого, да му се довериш, да му се посветиш и да не го ограничаваш - както направих аз с него. Кажи ми... Как сега да се върна към старото си Аз? Как да забравя, че го обичам?

Номер 8 - той ме защитава пред майка си и пред всекиго, който каже или се опита да каже нещо лошо за мен. Но в случая, не е там идеята. Виждала ли си някой от онези хора, които... постоянно мрънкат за нещо, все недоволстват и не могат да започнат деня си пълноценно, без да се скарат с някого... някой от онези енергийни вампири, с които не се излиза на глава? Ех, тя е от тях. Просто колкото и да не искаш да ги чуваш, опяването им някак се набива в главата ти. Оттам си вадя и извода, че тя има нещо общо.

Номер 11 - ти явно си мъж. Само че... Тактиката опитах да я сменя, но резултатът беше не нулев, а направо отрицателен. Да започна отначало - каквото и да правя, той няма да дойде с никакво предложение или пръстен, защото ясно и категорично не веднъж ми е обявявал, че той няма намерение да се жени. Само че аз си въобразявах, че това ще се промени, ако се задържим повече от три-четири години заедно. Другото, което е... Както съм написала по-горе - кажи, ако обичаш, как да не мрънкам, когато го виждам по два-три часа една събота в седмицата? ! И, ако искаш ми вярвай, но последния път, когато се видяхме беше преди ТРИ СЕДМИЦИ! И не, няма да ходя аз да го виждам, защото той живее в друг град, майка му /която, потвърждавам отново, ме изгони/ живее в онази къща, той е човекът с колата - не аз, а пък и, в крайна сметка, все ми се струва, че аз съм жената и че той трябва да идва да вижда мен. Колкото до борбата за него... Достатъчно пъти съм му показвала и доказвала колко го обичам и как съм готова да направя всичко за него, а единственото, което съм получавала е било "и аз те обичам, но си държа на свободата".

Говорих с него преди два дена и той отново не потвърди, че сме скъсали категорично, просто сме били разделени. Когато попитах защо, какво съм направила, къде е моята вина /боли ме да се унижавам така, дори когато ви го пиша/, той отвърна "никъде, ти нищо не си направила - ти си чудесна! Аз просто искам да бъда свободен. Искам да си добре. Намери си друг, който да може да ти осигури това, което искаш и заслужаваш. Аз не мога. " После попитах кога е спряло да му пука, кога е спрял да ме обича, а той отново - "Обичам те и винаги ще те обичам, но искам да бъда свободен. Не съм готов за такава връзка. " След година и половина заедно, той реши, че не е готов за "такава" връзка - да не ви казвам, че това не е първия път, в който се виждаме през такъв дълъг интервал от време и цялата ни връзка се е крепяла на въпросните събота и неделя, през останалото време - разговори по телефона. И никога не е бил ограничен. И му го казах - казах му, че и с мен има всичко това, а той отвърна, че не съм разбирала, че искал да остане за малко сам, че искал да си почива, когато му се почива, да излиза с приятели, когато му се излиза и изобщо - да прави каквото, когато и колкото си иска /от което, отново казвам, никога не е бил лишен/. А аз къде съм? Просто не разбирам тази неправда - защо заради егоизма на някого, трябва аз да страдам? Защо, след като вложих не просто сърце и душа в тази връзка, вложих ВСИЧКО, всичко... Може и по-горе номер 1 да е прав/а, че има и доза инат в поведението ми, но си го обяснявам с това, че адски го обичам. Колкото и странно да звучи, на мен ми е добре, когато сме заедно и винаги съм твърдяла, че той е човекът за мен. Но явно все още съм твърде наивна, дори глуповата, за да вярвам, че той би могъл да промени тези недостатъци заради мен, след като многократно ми е показвал как аз съм последна дупка на кавала във всяко едно отношение. Да, не съм безгрешна и да, по дяволите, въобще не съм перфектна, но знам, че направих и невъзможното, за да се чувства той добре, да го направя щастлив и да му покажа любовта си, но изобщо не разбирам какво се обърка и как да постъпя. Не, и след като не ми казва направо "не те обичам, не искам да бъда с теб, искам да прекъснем всякакви отношения", а той твърди, че искал свобода, която очевидно аз не му осигурявам, а продължава да ми звъни поне два пъти дневно, да пита как съм, как е минал денят ми, да се държи така, сякаш нищо не е станало. А когато се опитам отново да повдигна темата... Не му се говорело сега, трябвало да затваря, имал работа за вършене. Казах му, че постоянно се опитва да избяга от темата, а той ми отвърна, че му било тежко и трудно да говори за това. Някой ще ми обясни ли, много ви моля, как така сме разделени, а се държи по същия начин? Защо?

Сега вече разбирате ли дилемата ми? Разбирате ли защо ми е толкова трудно да се откажа от надеждата си - защото той все още ми дава такава, или отново се самозаблуждавам и съм, както казва майка ми, с психика на малтретирана жена?

13.   Здравей, 6 съм. Казваш, че за тебе любовта е пълно отдаване...да, така е, но когато е взаимно, и от двете страни. Когато е едностранна...тогава не се получава.

Питаш "как да си върна предишния Аз, как да спра да го обичам"? Това, ако наистина го искаш, става със съзнателно решение, решаваш - правиш го; пускаш го да си отиде. Което не значи да спреш да го обичаш...

Сега, след като прочетох какво си написала, само едно мога да те посъветвам от моя гледна точка: ти си продължи живота напред, но не прекъсвай отношенията си с него, останете приятели.
Разбира се, ако така го чувстваш. А ако чувстваш, че трябва да преустановиш връзката, направи го.

14.   От номер 2: да, сега е по-ясна дилемата. Разбирам те, че искаш просто да се отдадеш изцяло на любовта, но е много важно да го направиш с подходящия човек. Той ще бъде този, който иска и прави същото за теб.
При теб, за съжаление, не е точно така. Ти нямаш никаква вина за това, нито пък си го заслужила. Просто не се е получило.
Твоят човек в момента е по-"силната" страна. Този, на когото му угаждат и който решава какво ще стане във връзката. Проблемът е, че не може да застане като мъж зад решението си и те измъчва.
Като човек, който е бил от двете страни, ти давам моя съвет: трябва да си по-силната и да продължиш напред, защото той няма да се върне.
Ще те разиграва, докато срещне някоя друга и тогава вече ще те остави. Нужно ли е да се мъчиш дотогава?
Съжалявам, ако ти звучи грубо, но според мен, това е истината
Ж25.

15.   От Авторката: Страшно сте мили - особено във вторите си изказвания и вярвам, че е така, защото вече сте абсолютно наясно как стоят нещата от моята страна и сте влезли в положението ми. Дори вярвам, че улавям женска солидарност! :D За което съм повече от благодарна. :)

По всяка вероятност сте прави - може би е време да продължа. Още не знам дали ще останем само приятели или ще преустановя всякакви взаимоотношения с него, но обещавам да го направя възможно най-бързо.

Ех... Май това беше. Благодаря ви за съветите, благодаря за отношението към мен, благодаря за всичко! Пожелавам ви да сте щастливи във всяко едно свое начинание и никога, ама никога вече да не ви се налага да изживявате любовни разочарования!

Още веднъж... Много ви благодаря! :)