Споделена история от Любов и изневяра |
Просто искам да споделя един важен момент от моя живот
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 3601 пъти
Здравейте на всички анонимни психолози...
За втори път пиша тук, и просто искам да споделя с вас един важен момент от моят живот досега.
Досетили сте се, че става въпрос за момиче. Момиче, което неволно ми обсеби мислите, и продължава да го прави толкова време. :)
Тази история не е от тъжните... :
Така, преди малко повече от година се видях с въпросното момиче, бяхме си писали по скайп, но повече от година не се бяхме засичали, докато един ден не я видях в атобуса, напът за вкъщи. Връщах се от работа, бях изморен, ядосан и доста мръсен :D
Отдалече видях въпросният автобус, и бая се зачудих струва ли си да тичам 30-40 метра, за да го хвана, или просто да изчакам следващия...
Е, затичах се, успях да го хвана, взех си билетче, пуснах си QUEEN, и се наместих удобно, подготвен за дългия път към вкъщи.
На следващата спирка я видях! Веднага я познах, бях сигурен, че е същото момиче.
Тя мина покрай мен, но не ме видя, и седна с гръб към мен. По пътя за вкъщи само си мислех дали да и се представя, или не...
Престраших се, и на спирката преди моята се изправих, отидох при нея, и И намигнах. :D
Тя също ме позна, тактично си пропуснах спирката, за да може да си поговорим.
След това се видяхме, после пак и пак, и така се стигна до най-хубавите 9 месеца в 21 годишния ми живот. Не беше перфектно, имаше си малките дрязги, караници за глупости, но после всичко завършваше със горещо сдобряване.
Бяхме се разбрали, да си казваме за всички недостатъци, които единия намира в другия, ако преценим. Аз бях първи и и споделих какво бих променил. Не ми допадаше, че моето момиче е леко нерешително, винаги настояваше аз да взимам решенията за всичко. Казах и го, тя също ми сподели, какво не харесва в моето поведение.
Взех си бележка по въпроса, целунах я, и казах че започвам да работя над поведението си. ( наистина понякога съм откровен простак, наистина, но винаги се сдържам, когато съм с нея и когато не съм с приятелите ми, които и без това са ми свикнали и не им прави впечатление )
На следващия ден заминах за София на очни, за 20 дни.
Чувахме се всеки ден от служебният ми телефон, докато се наложи да го върна на колегата в Пловдив. Успокоих я, че това няма да попречи да се чуваме, нищо че е на различен оператор.
В предпоследния ден на очните, аз реших да я изненадам, като се пребера в Пловдив за рожденния и ден, без да и казвам разбира се :)
С много кавги и разправии си оправих заверките 2 дни по-рано, хванах влака, и бегом към Пловдив. По пътя и се обадих, и дискретно я подпитах къде ще е довечера към 20:00.
Казах и точно тогава да види какво има пред вратата вкъщи (трябваше аз да бъда там) :))
Е да, но когато отидох пред тях и се обадих, ми каза че е нагости, и че много съжалява, че не може да дойде. Предложих и да отида при нея, и просто за 10 минутки да ми отдели внимание, да и поднеса подаръкът си.
Каза, че не може да ми отдели време, не можела да остави гостите си. Ядосах се много, и и казах, че не искам да говорим, защото ще кажа нещо, и после ще съжалявам за това.
На другият ден тя скъса с мен...
Каза ми, че не иска да е с човек, който се опитва да я променя...
Прекарах една безсънна нощ, в която и написах едно дълго-предълго писмо, което казваше всички неща, които чувствах към нея, които не споделях всеки ден с нея. Надявах се, че това ще я накара да се върн при мен. Тя го прочете, и ми каза, че не може да остане безразлична към написаното, но нещата няма да се променят.
На следващият ден ни пуснаха в "неплатена кризисна отпуска", дадоха по половин заплата, и аз напуснах работа до второ нареждане ( в последствие и завинаги )
И единственият начин да не мисля за нея вече не беше достъпен. Стоях си без пари вкъщи, слушах тъжни песни, и мислех за нея... И така 4 месеца, без да се чуем, без да се видим.
Имах една несполучлива връзка през това време. Опитах се да се самозалъжа, че ще е същото, но не беше... Нямаше смисъл да се заблуждавам, но все пак започнах малко по малко да я забравям...
В един момент обаче започнах да я сънувам доста често, това бяха най-обикновени сънища. Как се разхождахме, говорихме, и тем подобни, докато една вечер не сънувах един лош сън с нея. Реших да и се обадя, да видя как е, и останах изненадан, когато тя ми каза, че иска да пием кафе.
Кафе не пихме, но се поразходихме, и доста поговорихме.
Тя ми позволи да я прегръщам, да я държа за ръка, и ми сподели, че и тя е имала връзка през тези месеци.
Този път е била зарязана, и каза, че и се връща, заради мен...
Е, аз отново и казах, че искам да се съберем, че тя е момичето, което търся, че във вскички други виждам само нея, как я сънувам, и след това не ми се събужда...
Тя отказа още веднъж. Разбрах я, преди няколко дни беше изживяла раздяла с бившият и. Реших да не упорствам повече, и не се видяхме повече. Тя започна да учи за матурите, беше яко сдухала...
Аз се опитвах да и вдъхна кураж, казвах и че ще се справи, че аз вярвам в нея.
Чувахме се доста често, всеки ден. Бях решил да и направя изненада, по случай успешната матура:
Мислех да взема една пътна карта, и да и я подаря. :D
И да и кажа, да си сложи пръста някъде, където иска, и там отиваме.
До изненада най-вероятно няма да се стигне. Тя ми сподели, че сега не е готова за връзка, че чувствата и към мен са други, но когато си говорим всеки ден, тя ми дава напразни надежди...
Дадох и дума, че няма да я потърся скоро, тя каза че ще ми се обади, след известно време. Аз все още я обичам по същия начин, както преди повече от година, и се надявам, надявам се като един глупак, че тя ще усети, че и липсвам, знам че може би ще отнеме много време, но докъто пред себеси не призная поржението, ще знам, че Тя е човека за мен.
И ако някой ден телефонът ми звънне с Morandi-Colors
ще знам кой се обажда... И знам какво ще И отговоря тогава... :)
Shag
|
