Споделена история от Любов и изневяра |
Объркана до крайна степен
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1649 пъти
Здравейте след дълго търсене на форум където мога да излея всичките си чувства намерих този. чувствам се зле и се опасявам че ако споделя със семейството ми или някой друг директно ще ми се присмеят. всичко във живота ми е наред но аз се чувствам зле, мисля си вече че откачам. може и да стана досадна но искам да си излея всичко да ми олекне. Момиче на 21 години съм, живота ми се преобърна съвсем неочаквано (към добре). Ще започна от там, че съм от бедно семейство не чак толкова но доста неща не сме могли да си позволим. Може би и това ме комплексира като малка, знаете добре, че децата на по богатите хора мачкат деца като мен, започнаха да ми се подиграват още в д. градина, защото носех очила, тези подигравки продължиха и в училището, бях дете което учеше много до 6 7 клас учех постоянно вкъщи, когато имах 5 вместо 6 плачех в час страшно ми се поподиграваха за това. имах толкова строг контрол от родителите ми, може би и това стана повод да ми се подиграват. на по 12 13г. мойте връснички вече пушеха, употребяваха алкохол и правиха секс. Аз ли аз се събирах със момичета и момчета много по малки от мен, понеже мен не ме пускаха да ида с големите някъде, оставах с бандата дечурлиги но се забавлявах много повече. не исках да порастна, беше ми добре да съм дете. когато станах на 14 всичко това свърши, въпреки всичко аз не станах като останалите, интересувах се от музика и учех усилено английски език, в техните очи бях като пълна загубенячка. малко по малко започнах да се сдружавам със съученичките ми, започнах да излизам и станах нормална тинейджърка със повече самочувствие. Няколко месеца преди да стана на 16 вече имах приятел, който не беше изобщо за мен(беше смеска между турчин и циганин)а майка му се занимаваше с проституция. Но това не ми беше пречка да се влюбя до уши, бе първата ми любов. ОТ едната крайност на зубар, станах курва която всъщност не бях но заради някой на теб ти излиза име. така се впуснах във връзка напълно напразна вместо да си живея живота. родителите ми бяха много много против, местеха ме в други градове, но аз бях толкова вглъбена във този човек че отказвах да чуя каквото и да е. скарах се с родителите ми заради него, толкова жестоко ги нараних никога няма да си простя. В началото беше хубаво, после усетих как взе власт над мен, успеха ми падна, започнах дали бягам от училище, пропуших, пропих. от детето със мечтите се превърнах във парцала които единствено робуваше на някакъв човек. постоянно ме контролираше. забраняваше ми да пуша, да излизам по кафета, да се събирам с най добрата ми приятелка, да не говорим за дискотеки, изпитваше такава огромна ревност че буквално ме задушаваше. излизахме по график, когато изчисти у тях, запали печката и сготви, понеже майка му беше най мързеливия човек който познавам. недей боже да ме видеше навън когато беше зает да разхожда майчето със колата си, веднага ми зеъни да ме пита какво правят, къде ходя. просто пълен кошмар, ад, пиша и не мога да си повярвам как съм позволила такова нещо да ми се случи. въпреки това че ме задушаваше, аз го слушах. продължавахме да сме заедно. той беше две години по голям от мен, мина неговия бал, след две години и моя. бях започнала да си отварям очите, бях го хващала десетки пъти с любовни смси от друг номер, чатове с непознати момичета, дори веднъж толкова брутално ме беше излъгал, накара ме да седя цял ден вкъщи, а той в съседният град с друга. простих му но си казах че няма да остане така, приятелките ми постоянно ми мрънкаха да го разкарам, той ме беше потъпкал толкова гадно, колкото когато бях дете, нямах самочувствие, никаква увереност. завърших почнах на едно място работа, започна да се тръшка че няма да работя, защото не можело да сме заедно по цял ден, не спираше да ми кръшка, но и мен не ме даваше.. така се лъгахме цели 4години. и аз започнах да хойкам зад гърба му но не се оставяхме. със сигурност е било прозрение пратено от бог. деня в които реших че няма да стане беше велик, не можех да го понасям, нито да го гледам, накарах го да ме прибере по рано вкъщи, понеже нямах сили да споря с него очи в очи, щеше да ме убеждава да не го оставям, а нямах никакви намерение да се самозалъгвам повече. писах му да ми даде време да преосмисля нещата, той ме нареди нещо и ме махна от приятели, казах си стига цял живот хората ме тъпчат, мачкат ме, нямам никаква увереност, чувствам се като парцал заради този човек, единственото ми хоби което имах е да съм с него денонощно, нямах право да се занимавам с нищо, щом ми се обади на минутата трябваше да съм вънка и да го чакам, не ме питаше учиш ли разтоварваш ли се с нещо, рисуваш ли, пишеш ли стихове. така си пропилях най хубавите години. в мъки, адски мъки. той ме потъпка, срина ме, смъкна ми самоуважението до нулата. след него всичко се промени. след като скъсахме още на същата вечер почнах да плача, но се осъзнах. Между другото работих във един ресторант с хотел, там постоянно имаше командировани в хотела. познавахме се с повечето. едно от момчетата ме беше поканило да ида вечерта и плюс това имаше повод да отида. имаше купон по случай рождения ден на дъщерята на чорбаджиите. Оттам нататък всичко се промени. с въпросното момче живеем вече заедно от известно време. въпреки че всичко ми е наред продължавам да се самобичувам. може би ще трябва да мине известно време за да премине всичко, но аз продължавам да се чувствам ненужна, неуверена, чувствам се на моменти тъпа, грозна, смахната, намирам си недостатъците и си вглъбявам че не ставам за нищо. не знам на какво се дължи но продължавам да се чувствам така дори когато всичко ми е наред. приятеля ми е хубав мъж, интелигентен, добър, чаровен на хубава работа, просто перфектен, разбирам се с родителите му, работя на добро място, какво повече да ми липсва, но нещо продължава да ме кара да бъда потъпкана. за това не искам да споделям това със него и семейството си, ще ме помислят за луда. благодаря за търпението
|
