Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Ето това ще бъде все по голям проблем във връзките ти. Никой мъж няма да се зарадва на това : -" Сменяла съм немалко мъже, но винаги са подхождали към мен като непотребна вещ ". А как искаш да се отнасят към многократно употребена жена? Не описваш в какво населено място живееш, но ако си в малко градче, по добре го смени и отиди в по голям град, където не те познават и там се покажи като сериозна жена. В малкото градче, вече си си направила лоша слава, едва ли сериозен мъж ще се върже. Защо не мислите и си задавате въпросите, които сега ви вълнуват, а като млади момичета подражавате на пропаднали кифли, а после се чудите, защо ви смятат втора употреба и не ви ценят. Всяка стока си има цена и тя се поставя от търсенето(т. е., от купувача), а не от този който се предлага. На младини сами си подбивате цената, за която после само мечтаете. Жалко е, но е факт. Не сте само вие в това положение. Човек започне ли да се продава евтино, после няма как да бъде високо ценен. Такъв е животът, което сами си дробим, това и ще получим.

8.   Няма такова нещо като "по-сериозните мъже като разберат от какво семейство съм, веднага ме игнорират". Игнорират те, защото ти си се комплексирала заради това, а не защото е така. Разбираш ли? Игнорират те, защото ти явно влизаш в ролята на жертва, търсеща своя рицар-закрилник. Е, повечето сериозни мъже не желаят да бъдат рицар-закрилник, а искат нормални връзки с равнопоставеност.

А знаеш ли колко жени, които произхождат от нормални семейства ,също не могат да си намерят сериозен мъж? Това е цяло изкуство за една жена.

9.   Аз съм мъж на 24 и съм от семейство на разведени родители. Макар да съм с образование и професия, винаги съм приеман несериозно, след като се разбере за този факт. Такава ни била съдбата.

10.   Не разказвай за семейството си и не търси стабилните мъже в барове и дискотеки

11.   Не вярвам на това, че мъжете те игнорират, щом разберат, че баща ти ви е оставил. По скоро те игнорират заради теб самата, а ти си мислиш, че е заради баша ти. Моя баща пък не ни е оставил, но за сметка на това ни пребиваше, ноето не е по малко лошо. Не съм имала гадже с което да съм имала проблем заради баща ми. Дори смятам че съм щастлива в любовта. В мъжете съм търсила обратното на моя баща. Имам една приятелка, която като теб е останала без баща. Баща й си има друго семейство. Майка й я е отгледала. Ей тази приятелка според мен има големи проблеми с мъжете. От омразата си към баща й я избива да унижава мъжете и естествено те я напускат и тя страда. Вече е над 30, търси си мъж, но намери ли си започва да му отмъщава все едно той е баща й, започват проблеми, караници. Разделят се и тя страда. Но тя не го осъзнава това. Аз го виждам като страничен наблюдател. А между другото майка й е голям звяр. Може и баща й да е идиот, но не го познавам. И мъжете изоставят децата си заради жените. Като не са щастливи с тях и чао. Така са повечето за нещастие.

12.   Ами да ти кажа моят баща не си отиде, а остана, но каква полза, като целият ми съвместен живот с родителите ми премина в слушане на постоянните им скандали и не само.
Не мисля, че на децата на разведените родители се гледа с някакви предразсъдъци. Може би наистина трябва да промениш отношението си към момчетата. Късмет :)

13.   Аторкаат я се стегни и горе главата за всеки влак си има пътници.
От къде си?

14.   Аз не обичам да давам съвети, защото това е много трудна работа, както и "споделянето", което започва изажършва по-скоро насаме. Даже не мисля, че интернет като цяло може да замести истинския живот, защото човек, който е някъде там, как може с него да си в реалността, дори и само като непознат с когото нещо споделяш - може и да опознаеш човек от няколко реда за да дадеш какъжто и да е съвет, но чак след като го почувстваш и опознаеш наистина. За мен тожа не може да е истински живот, но пиша тук защото явно нямам такъв живот и аз.
Аз също не съм цъфнал и вързал.. Не знам дали жсичко трябва да търсим в "детството", но моето какжото си е не знам дали и трябва да го "пипам". Защото при този самоанализ мога ли да пресъздам детството, че наистина да намеря там нещо... Това май Фройд почва да го прави.. не съм сигурен, но това според много други в тази област не е наша работа. Там са едни тайни, който май не бива да ги пипаме, може би както една рана-както са ми казвали "не я пипай". Аз пък плачех за майка си, болеше ме, ... но това са думи... Даже спомен не знам дали е останал, само думи. Исках да ходя при баба ми, не на детска градина, но там ми беше мъчно за майка ми... Не може и няма смисъл да се разказва така с думи. Затова е реалността, която сега е толкожа объркана в моите очи - като опознаеш някой, ще можеш ли да го обичаш и той теб... Всъщност май не такава любов събира някои хора... Ами да по какво чоовек например си избира "булка" или "жених"... тожа си ни е в природата - искаш най-хубавото... Може и да не е така...
И ето сега аз нещо написах - една теория, а къде е тук живота? Ами ако си останем накрая само с интернет-"отношения"? За какво ще пишем? Само за спомени и за политика?
Какво ако получиш утешителен отговор или съвет...? Рабира се, когато интернет е нещо като поща или телефон... или пощенски гълъб... Само средство, по бърза удобна поща, а не живота.
Защото наистина да обичаш някого означава да го обичаш когато го опознаеш целия, ако това е възможно и ако той се разкрие наистина също ако е възможно...
На мен всъщност целия ми живот от сутрин до вечер не знам дали ж него има някакво разкриване такова смело пред някого... В това има страх за съжаление и много други неща сигурно - а защо пък трябва да е толкова сложно? Някои казват че семейния живот не е най важното нещо...
Аз никога не съм работил по нормалния начин - например 5 години да ходиш на работа и да свършиш нещо което наистина е работата - например някой трябва да направи обувките на хората, някой трябва да направи дрехи или трябва да се оправя на хората водопровода... Години наред се мъча в област която, не знам ще има ли за някого освен за мене полза... Опитвам се да си обясня някакви огромни и световни въпроси... или да видя в себе си някакви грешки... Могъл ли съм презтези околодесет години да свърша нещо по-... стоплящо някого или донасящо му вода...

15.   От къде си за да ти сгрея душата? ! :)

16.   Определено не си срещала мъже до сега, а просто същества от мъжки род.
Първо : момченцата предпочитат момичета, които да не ги натоварват, да не ги карат да се замислят много, още повече да съветват и т. н, това е невъзможно спрямо факта, че ги вълнува кръчмата и да ударят някой друг гюбек например, защото е много по-лесно. / говоря масово /
Второ : недей да се впускаш в дълги обяснения, да разкриваш живота си напълно, да говориш за мъката и травмата си, защото това отблъсква момчетата, те не са мъже все пак и нямат особен житейски опит ( е, имат опит по дискотеките и лигавщините, но това е друго )
Трето : тези неща се споделят със много близки хора, например добри приятели, на които имаш доверие, знаеш че ще те изслушат и няма да побягнат / от фактите.... /.
Не търси вина у хората, затова че не искат да те чуят, че не искат да се товарят с твойте спомени и т. н. Важно е да знаеш, че не е правилно / ако го правиш, разбира се! / да почваш например...
" Аз съм Милена, израстнах без баща, имам травма, никой не ме разбира... мразя живота си, КЪДЕ СИ ТАТКООО, защо ни истави " - по този начин естесвено, че ще ги отблъснеш. Да разкажеш живота и проблемите си на някого, означава да имаш пълно доверие в този човек и да знаеш, че е заинтересован.
Не бързай, недей да разкриваш всичко в неправилното време, пред неправилни хора. За всяко нещо си има време, вярвам че е трудно да носиш този товар в себе си, но все пак това си е твоят личен товар, а останалите носят своя собствен, нека те опознаят добре, нека нещата се развиват... когато всичко се задълбочи, ще имаш възможността да СПОДЕЛИШ„ но не и да се оплакваш или да се изкараш жертва и да търсиш съжаление, защото това не е добро.
И не те обвинявам, казвам го ХИПОТЕТИЧНО ако изобщо е така / в случая ти/, и споделям моята ЛИЧНА гледна точка.
Всеки човек има различен живот и носи различни спомени, емоции, травми и преживявания в себе си, но всички тези неща трябва да останат зад нас, в миналото - а пък целта ни е да живеем в настоящето и да се съсредоточим върху бъдещето, просто приемаме нещата и ударите, горчивата истина на живота и се стремим само напред, защото открехнем ли вратата назад и ако прекалено се тормозим и измъчваме от миналото, ние ще му дадем свободата да бъде тук при нас, в настоящето и да оказва влияние върху емоциите ни, върху начинът ни на живот и мисленето ни.
Eunice

17.   Твоя си е грешката. Особено, ако си намерила човека, който ще те цени като най-голямото цвете, но си го загубила заради своето...неосъзнато състояние. Много момичета на тази възраст го правят - не знаят какво искат и губят много...МНОГО!

18.   Здравей, авторке, така и не сподели от къде си :)
Ще ти напиша нещо и аз,
и аз съм на 24 год и съм расла без баща, но съм приела факта, освен това се различавам от теб по - това, че не позволих на боклуците(само такива се въртяха около мен) да ме измамят и използват, стоях настрана и се запазих, изградих си ценности, силно и независимо момиче съм, боря се колкото мога,
силно вярвам, че ще успея да се преборя за любовта си, аз вярвам само в нея, единствената и за цял живот. Знам, че няма да е никак лесно, но така било писано... :)
ПП. И забелязах нещо, сякаш хората подушват, примерно при мен цял живот се въртят някакви мизерници, а свестните момчета бягат
с всичка сила. А аз никога не съм била комплексарка или мрънкаща или нещо от сорта...

20.   Ето един човек, който наистина може да ми влезе в положението. Споделих си мъката тук, защото напоследък ми се насъбраха много проблеми. От една година бях силно влюбена в едно момче и убедена, че е взаимно. В него виждах опората, която винаги ми е липсвала. Тамън бях сигурна, че ще получи и той ме отряза с думите, че не бил готов още за сериозна връзка, още бил малък, не знаел какво ще излезе от него и тем подобни. Не съм вчерашна и знам, че така се отговаря, когато не желаят връзка точно с теб. Адски ми е болно, а като разбрах, че сега е с друга, за която е хвърлил немалко усилия стрела ме прободе в сърцето. Опитвам се да не се издавам и да показвам незаинтересованост, но въобще не се получава. Докога ще страдам не знам. Тази рана няма да зарасне никога и ако не взема час по-скоро мерки да се лекувам, ме е страх да не посегна на себе си. Отчаяна съм. Болно ми е, защото нямам истински близки хора, които да ми дадат съвет, а само няколко приятелки, които пред мен се правят на много загрижени, а научих, че ме обсъждат и се радват за болката ми задкулисно. В днешно време на никого не може да се вярва.

21.   Аз от 16 годишна живея без родители.. просто така се получи. Не са ме изоставили, а живеят в чужбина. С баща ми никога не съм била близка и не е взимал пряко отношение в изграждането ми като личност. Мисълта ми е, че не си единствената, която е в тази ситуация.. има милиони деца и ще продължава да има. СПРИ ДА СЕ САМОСЪЖАЛЯВАШ и се вземи в ръце. Твой си е пробшема и твоя е грешката, че позволяваш на мъжете да се държат така с теб. Ако ти не започнеш да се изграждал сама като силна личност., и баща ти и майка ти няма да могат да ти помогнат!
А за мъжете.. явно не знаеш къде да търсиш правилните :)
Ж. 19