Споделена история от Любов и изневяра |
Безизходица, скованост и още...
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1569 пъти
Здравейте,
Напоследък все повече се тревожа за положението, в което се намирам. В главата ми е пълна каша, чувствам, че съм попаднал в безизходица и не знам как да продължа. Когато се погледна отстрани се виждам като доста странен и задръстен. Затова реших да споделя терзанията си и да помоля за мнение и съвет. Какво мислите за хора като мен?
Аз съм мъж на 27 години. Започвам с първия проблем: никога не съм имал връзка с жена. Дори не съм целувал жена. Притеснителен съм и съм скован, а когато момичето ме привлича, ставам тотално неадекватен. Стягам се, а това отблъсква. Но никога не съм мрънкал заради неуспехите си, защото знам, че причината е само в мен и единствено от мен зависи да се променя.
Иначе не съм грозен, дори няколко пъти са ми казвали, че съм красив. Но съм висок 1. 70, с телосложение на границата между нормално и слабо и очила, придаващи ми „прекалено интелигентно излъчване” (по мнението на много мои познати), което не ме прави особено конкурентоспособен. Преди време ръстът доста ми убиваше самочувствието, но вече съм се приел такъв, какъвто съм и почти не се впрягам.
Емоционален съм, но не ми личи. Трудно ми е да изразявам емоциите си. (Един приятел се шегува, че ще забогатея, ако почна да играя покер. ) Например, преди два месеца, след събиране с приятели, едно момиче си взема довиждане с мен по най-милия и естествен начин и с толкова непринудено лъчезарно лице, а аз, като най-голямото дърво, едва промълвих две думи с видимо безразлично изражение, което я смути. А вътрешно ми беше толкова приятно и ми се искаше да съм поне толкова изразителен, колкото нея.
Започвам да се отпускам едва когато чувствам човека много близък и го усещам, че сме „на една вълна”.
До тук ситуацията, колкото и да е неприятна, не изглежда непреодолима. Никога не съм се отказвал от стремежа си да се променя и да стана по-отворен, въпреки че неведнъж съм изпадал в периоди на униние. През всички тези години съм постигнал известен прогрес, макар и твърде бавен. Но започвам да се тревожа, че липсата на опит на моята възраст все повече ще отблъсква жените. От друга страна, тъй като умея да слушам, много мои приятели ми споделят лични неща и техният опит става и мой опит. За съжаление само теоретически.
Другият проблем е, че целите, които съм си поставил и преследвам, едва ли ще паснат на много жени. Мечтая и се стремя да постигна материална сигурност и жизнен стандарт, за мен и потенциалното ми семейство, на село. Не искам да съм зависим от работодатели. Не понасям живота в големия град – задръстванията, шума, праха, мръсния въздух, бетона, панелките – действат ми омаломощаващо. В момента работя и следвам докторантура в София, но почти всяка свободна минута бягам в провинцията. Идеята ми е да създам собствено стопанство, плюс малък бизнес, свързан с него. Вече съм направил първата крачка.
Освен всичко друго, интересите и хобитата ми също не са от стандартните – не си падам по барове, дискотеки, кафета, молове, пазаруване и повечето комерсиални развлечения. Предпочитам колоезденето, пътуването на стоп, събирания с приятели на „собствен терен”, книги, градинарство, занаяти, природа, любителски театър (като актьор; впрочем, театърът е едно от средствата, с които се опитвам да преодолея сковаността си).
И сега идва ред на най-шантавото, което май леко минава границата на извратеното. До сега не съм го споделял с никого. По принцип винаги съм имал крайно романтични представи за потенциалната си връзка. Дори на мнозина ще се сторят прекалено лигави. Неща от типа на пътувания до красиви места, приключения, малки изненади, лежане в тревата, да я зявъртам във въздуха и да я нося на ръце, прегръдка на върха на някоя скала, тя, люлееща се на люлка, обвита с цветя, на малко по-късен етап – деца, тичащи по поляната в двора и т. н. Само че преди известно време открих и своя тъмна страна: без изобщо да намаляват горе изброените мои фантазии, установих, че паралелно с тях, проявявам и БДСМ наклонности (и двете роли) и все по-често такива мисли се въртят в главата ми. Но без причиняването на физическа болка. По-скоро като ролева игра. Възбужда ме самата атмосфера. Колкото и да се опитвам да се отърва от тези мисли, не се получава. А дали трябва да се отървавам? Това тотално ме обърква и не знам какво ми става.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 05aa463427 |
|
1. Доколкото рaзбирaм единственият ти проблем е, че се " пaрaлизирaш". Млaд мъж си, имaш си цели, мечти и идеи, по- вaжното е, че се бориш зa тях, тоест aмбициозен си. Предпочитaш здрaвословният нaчин нa живот, ( чудесно) изглеждaш сериозен, отговорен, ромaнтичен, мил, рaботлив. Но си " бaстун " с жените:).
Сексуaлните ти фaнтaзии не сa лоши, може и дa сa порaди липсaтa нa женa в животa ти, но дори и дa искaш някой ден дa си ги прaктикувaте, много жени сме с подобни нaклонности, не мисля, че ще ти е проблем.
Мaaaлко по- розовко си предстaвяш инaче отношениятa в двойкa, но с опитa всичко ще се нaреди.
Aми кaто ти хaресвa теaтърът, пък и ролеви игрички... игрaй, докaто се отпуснеш. Кaто ти се усмихнaт- усмихвaй се и ти, дръж се тaкa, кaкто би ти се искaло, нaсилвaй се в нaчaлото, игрaй си ролятa, кaто се поознaете с някое момиче, ще се " порaзчупиш " и нямa дa ти се нaлaгa дa " игрaеш ".
Относно притеснениятa ти зa село и стопaнскa рaботa, временaтa сa тaкивa вече, че зa много момичетa би било стрaхотен вaриaнт зa по- спокоен, здрaвословен, сигурен живот.
Ок си, всичко ти е нaред, сaмо твоите си притеснения в твоятa си глaвa относно жените. Дaвaй по- смело и не го мисли толковa.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 7c1b66a1a3 |
|
2. Няма нищо лошо във фантазиите ти, просто трябва да си намериш познати/момичета със сходни интереси като твоите, и в процес на опознаването да се влюбите :) примерно да се запишеш в клуб за колоездене, планинско катерене, фотография и любителски театър. Щом си симпатичен и интелигентен, просто трябва да допуснеш момичето до себе си, понякога жените обичат да правят първат крачка със срамежливи мъже.
|
|
