Споделена история от Любов и изневяра |
Любов, симпатии, чувства, не ги искам!
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 1342 пъти
Наранявали са ме толкова много, че се затворих в себе си. Приятели, момчета, загуба на близък.. въобще от всичко това съм наранена и вече ме е страх. Страх ме е да се влюби, страх ме е да се привържа към някой. Не искам отново да се сближа с даден човек, да ме накара да се чувствам важна за него, а след това да ме остави. Не искам. Ситуацията е, че сега съм влюбена в мой приятел, факта че ме нарича "фр" ме нервира. Но от друга страна си казвам, че така е по-добре, за да няма нещо повече между нас и за да не ме нарани. Когато го видя и вече не съм същата, уж съм себе си, но нещо ме притеснява. Когато ми се усмихне не знам къде съм. Казвам си "няма да се предаваш, само защото ти се е усмихнал. Съвземи се и бъди силна.. знаеш какво следва.. " след което се чувствам идиотски. Разбирате ли ме? Хем го искам и ме вбесява, че ме приема като приятел, хем донякъде се радвам че е така, за да не ме нарани. Не знам вече какво да правя. Не обичам да говоря за чувствата си затова споделям тук. Моля ви за съвет, страх ме е!
|
