Той ме отблъсна
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 3303 пъти
Здравейте. Болката ми е неописуема. ГОЛЯМАТА ми любов ме отблъсна. Дълго време се прикривах, опитвах се да се посближим и дори си повярвах, че ми се е получило. Всяка божа вечер си мечтаех за общото ни бъдеще. Направо летях и всички около мен забелязваха това. Никога не съм имала толкова дълбоки чувства преди. Чак сега разбрах, че предишните ми забежки са били само убиване на време. Знаете ли как боли да те отблъсне, да ти каже, че не е готов за връзка, а много ясно да осъзнаваш, че единствената причина за тези му думи е, че не желае ти да си жената до него. Да плачеш, да плачеш, докато всичко загуби смисъл. Унижението от това, че съм жена и сама се предложих избледня пред мисълта, че никога няма да го имам. Раната ми е дълбока и непрестанно кърви. Трябваше ли толкова бързо да си хване друга? Защо никога на мене не ми е вървяло? Или си падам по мъже, които са обвързани, или по такива, които не гледат на мен със сериозно око. Знам, че никога не мога да забравя, защотто в него открих неща, които у никой друг досега. Пиша и се изповядвам вече пред всеки само и само да ми олекне. Много ми е болно. Мъже, знайте, че да отблъснете жена, която ви обича е убийствено за душата и психиката й. Не го причинявайте никога. Няма да ви се разсърдя на четящите ако ми вдънете малко кураж и ми подскажете как да излезна от това блато, защото животът ми изцяло се е преобърнал. Винаги ще те обичам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 2 месеца hash: f86695a9e0

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ами аз имах приятелка, която обичах ТОЛКОВА МНОГО, че се биех с мъжете заради нея. Обичахме се страшно много, обаче се скарахме и се почна, аз за това, тя за онова и се разделихме. Молих я да се върне, плаках, какво ли не правих... НЕ!! Не се върна. Мина време и ми стана безразлична, дори вече не й гледах профила, а тя ме блокира отвсякъде и си хвана някакъв откачалник... Спокойно, не бързай толкова, вярвай на Господ, а не на късмета.

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: 4083131e0b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това твоето ми прилича на наркомания, не на любов... Влюбила се силно - голяма работа. На всички ни се е случвало, и в повечето случаи - безуспешно. Не си го слагай на сърце. Времето лекува. Има и други мъже, при това не по-лоши от него.

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: 1679bb9e00

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Здравей, не знам на колко си, но знам какво е чувството. Макар и за краткия ми 17-годишен живот, съм имала много разочарования в любовта.. винаги съм харесвала момчета, които или не са готови за връзка, или не ми обръщат внимание. Мисля, че 1-2 пъти имаше случай, в който и двамата се харесваме, но никой не прави нищо и всичко отмина. По първата ми любов страдах 4 години и половина, после някакви мимолетни харесвания, без резултат естествено, след това година и половина харесвах един, отначало ме отхвърли, 2 седмици по-късно ми писа пиян, че ме желаел, че не знам си какво. От моя клас беше, гледах да не му се поддавам, като му пиша и аз такива неща, но накрая се издъних, излях си душата, че ме привлича и той, мислех, че наистина ме иска, макар и за секс, бях и на това готова, адски много ме възбуждаше, исках го, но така и нищо не стана, скарахме се и показа чатовете на класа. Показваше признаци по едно време, че наистина иска тези неща с мен, но пак не съм сигурна.. така и не разбрах истината, и това отмина. От 1 година пък харесвам един друг, който май не е готов за връзка, но ппостоянно се закачаше с мен доскоро, много е весел такъв, точно и затова го харесах... но понеже често прекаляваше с лигавщината не му обръщах много внимание, а пък и откакто го харесвам ме е малко срам от него :D, това имаше 1-2 големи гафа от моя страна и сега почти не ми обръща внимание и само рева в нас.. На мен просто влюбването ми е като слабост.. трудно се влюбвам, но и трудно се разлюбвам. Пробвала съм да съм с момче, към което нямам чувства, но не.. просто не мога. Няма тръпка. Не искам да лъжа момчето, нито себе си.. нали той ще иска нежност, да сме заедно, да се целуваме.. а мен като не ме привлича.. Правила съм секс с 2 момчета, които не ме привличаха особено, но просто имах нужда от ласки, от момчешки допир, а нямаше как да ги получа от човека, който истински желая. Не ми беше приятно. Единственото, което мога да те посъветвам е да си силна, намери някакво хоби, аз така правя, поне нещо да ми отвлича вниманието, не се затваряй в себе си, излизай, че ако бездействаш още повече ще усетиш празнината..

 

...

горе^

преди: 9 години, 2 месеца hash: d5b18785e5

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Съжалявам много за това че те боли така, знам какво е защото и аз открих наскоро че човека който обичам си пише с други колко ги обича. Мисля да се самоубия, не виждам смисъл да продължавам, но аз съм една идиотка а ти звучиш силна и ще оправиш повярвяй ми

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: bdc13037e8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Дали знам как боли да те отхвърли човека, за който си убеден, че е сродната ти душа и обичаш повече от себе си? ! За мое съжаление знам. И аз като теб споделих с него какво изпитвам. Може би не беше в удачен момент или по правилният начин, но така или иначе получих насреща директен и категоричен отказ по възможно най-грубият начин: "Еми... ти ме обичаш, аз теб - не. Ок ли сме? Айде, че трябва да излизам. " Беше доста разрушително. Поплаках 1-2 вечери и после си каза, че заради такава грубост не си заслужава да си губя времето в самосъжаление. Премислих и, че все пак беше откровен и е постъпил правилно като не ме е мотал с разни илюзорни залъгалки... Реших да си дам време, в което да преживея и осмисля ситуацията. Да отчета и моите грешки за да не ги допусна в бъдеще с някой друг. НО, взех твърдо решение, че с този човек няма да се случи нищо! Без да се самозалъгвам! Влюбена до полуда, просто реших да продължавам напред и това е. До ден днешен го обичам. Има хора, които винаги си остават специални и са важна част от живота ни. Силните чувства няма как да ги махнеш от себе си. Какво ли не правих за да се отърва от тях, но... не успях. И се научих да живея с тези чувства. Да ги приемам като нещо положително, което ми напомня, че мога да преодолея себе си и страховете си по много начини :) По стечение на обстоятелствата малко след това се появи сегашната ми половинка. Но тогава не се впуснах в отношения с него веднага, защото не исках да се получава "клин, клин избива". Подобно нещо, според мен, обременява една връзка изначало. Но сегашната ми половинка е доста напорист и със зъби и нокти ме докопа, дори и след време. Сладурче :D Дочака ме да откликна :) Ако съвет от мен би ти бил полезен, бих ти казала това: дай си време да ти е мъчно, но не много дълго! (2 седмици макс стигат! ) След това премисли ситуацията като преживян опит - какво, как, кога и защо според теб се е получило така. После се обърни към себе си, виж се и се самооцени. Заобичай се отново, защото знам, че сега не се обичаш много-много и се обвиняваш за това, което си направила или което не си. За да продължиш напред е важно да си преодоляла болката и страха от отхвърляне. А чувствата към този, който те е наранил, може и да си останат. В един момент, те само биха те върнали в приятен спомен за някой споделен момент и толкова. В крайна сметка чувствата, емоциите, болката са едни от нещата, които ни карат да се усещаме живи. Отърси се от горчилката и заобичай човекът в себе си отново. И когато това стане ще си готова да отдадеш цялото си внимание, обич и топлота на някой, който ще ги пожелае и оцени :) Ж31

 

...