Да продължа ли?
преди: 9 години, 4 дни, прочетена 1166 пъти
Здравейте! Преди около година се разделих с бившия ми приятел и от тогава не съм имала човек до себе си. /момиче на 18 съм/ Преди Нова година започнах да си пиша по-често с един познат от училище, та до ден днешен. Отношенията ни не претърпяват никакво развитие, а съм силно привързана към него, но да започна от начало....
Познавам 1 (така ще нарека момчето) от момента, в който отидох в новото училище, след това участвахме заедно в театрална пиеса, като той играеше силно влюбен в мен, но той не предприемаше никакви действия, въпреки, че имаше между нас симпатия и аз хлътнах по бившия ми. В продължение на 3 години винаги сме били на "здравей" - "здрасти", докато не разбра, че официално с бившия сме се разделили. От този момент започна всеки ден да ми пише, а където и да се видехме из училище винаги намирахме да си кажем и още нещо. Така беше в продължение на няколко месеца, докато на 8март дойде с букет от рози в заведение, в което бяхме с приятелки. След около месец ми написа, че ме обича.... Докато бяхме поканени на бал, поотделно, на двама съвсем различни човека, той се държа супер непринудено и освободено. Танцува с повечето момичета /танцува и с мен/, а върха беше когато една от тях седна у него. (не мисля, че съществува по-ревнив човек от мен)Скарахме се, но нямах никакво право да му държа сметка, защото в края на краищата бяхме само приятели. На следващия ден дойде, за да се разберем и ми каза, че с всички е приятел от детството, заедно са още от детската и ги приема чисто и просто като приятели и ако искам да има нещо между нас трябва да му имам доверие и когато ми е написал "Обичам те" наистина го е чувствал и дори ми го каза и повтори няколко пъти. Точно след седмица 1 си направи бал и отношението му към всички тези приятелки се повтори, а мен пренебрегваше от което ми стана повече от гадно и преди края на вечерта му казах да забрави, че ме познава, на всичко отговори с "ОК". Споделих на приятелки и на мама, а те ми казаха, че това е неговият бал и трябва да обръща на всички внимание. Не ме потърси след това няколко дни, но от общ познат разбрах неговата версия за случващото се, чувствал се гадно и, разпитвал как съм, какво правя и случайно не съм ли казвала нещо за него. Потърсих го.... И наистина смятам, че постъпих детски. За жалост тази година завърши и ще отиде в по-големият град да учи. Сега няма време да излизаме, тъй като по цял ден работи с баща си и след като се прибере веднага си ляга... Изобщо не знам този човек дали е за мен... Когато сме заедно винаги се държи мило, загрижен е... Харесвам го, дори много повече, но не знам дали имаме бъдеще. Не си падам по краткотрайните връзки, затова толкова трудно намирам човек, с който да си допаднем. Въпросът ми е да продължавам ли да комуникирам с него и изобщо да чакам ли някакъв прогрес на отношенията ни или да се откажа и постепенно да се отдръпна от него?