 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Случва ми се за първи път
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 2657 пъти
Драги читатели,
намирам историята си малко нестандартна, но понеже съм неопитен Ви моля за помощ.
Няколко думи за мен - високо, слабо момче, стройна фигура(тренирам волейбол и плувам - това са моите хобита и страсти), 19-годишно, със светла коса(нещо между светло кестеняво и русо) и синьо-зелени очи. Казвали са ми, че имам приятна външност, а и аз самия се харесвам. А ето я и историята.
Започнах работа в едно кафе близо до нас. Собственика и баща ми са приятели и лятото за около 3-4 месеца ме взе да поработя за барман и да изкарам някой лев преди да замина след 2-3 седмици за София, защото ще съм първи курс студент. Там се запознах със сервитьорката, с която трябваше да работя през тези месеци. Веднага щом отидох за първия си ден се запознахме и, какво да ви кажа, тя бе изключително красива - 20-годишно момиче, с дълга руса коса, сини очи, бяла като сняг кожа, нисичка на ръст, с хубава прическа, изразителен поглед и блестяща усмивка. Изобщо, признавам си, силно се впечатлих от красотата на това момиче. Запознахме се, беше много любезна. По принцип съм малко срамежлив и притеснителен, но, разбира се, бях отишъл там да работя, не да гледам наляво и надясно. В началото въобще не и говорих - само "здравей, здрасти" и "чао" и тук-там нещо около работата. Бързо обаче свикнахме всеки ден и започнахме все повече да си говорим, да си споделяме - чисто приятелски. Все пак може ли да мълчим по цял ден, а и времето така минава по-бързо. И така ден след ден се сближавахме, но тя започна да прави неща, които, как да кажа, караха ме да се чувствам неудобно и изобщо потъвах в земята от срам.
Един нормален работен ден, тя идва разбързана от масите и ми казва какво трябва да направя, като в поръчката се включваше някакъв сладолед. Не знаех къде точно стои сладоледа и я помолих да ми покаже. Тя заобиколи зад бара, и се наведе долу да отвори вратата на фризера, но точно там е доста тясно и аз се отместих на 2-3 метра, за да не я притеснявам. Тя все още търсеше къде точно е този вид сладолед и като го намери ми каза да се приближа, за да видя къде е. Е, да, ама е доста тясно и аз не посмях да се доближа много и тя ме дръпна за ръката и ме долепи до себе си и каза "Спокойно не хапя, тук е сладоледа" и ми показа. До тук добре нищо кой знае какво, но колкото повече дни минаваха, тя толкова повече, как да кажа, сближаваше дистанцията между мен и нея(да не използвам думата флирт).
Ден след ден по някакъв начин се доближаваше до мен, казваше ми, че много и харесват очите и погледа ми. Когато си говорихме сериозно или работихме, всичко си беше наред, когато се смяхме на разни глупости също, но, когато започваше да се закача с мен умирах от срам.
В друг от работните дни на приключване си почиствах мястото и тогава тя ме извика да седнем на диванчетата отвън, но отрекох, защото имах още малко работа. Все пак след още едно-две приканвания, излязох и седнах, но се правих на разсеян и гледах телевизора. Тя седна срещу мен и ме гледаше, не знам, някак втренчено, постъписах се, но продължих да си зяпам телевизора. След няколко минути се премести до мен, направо се залепи за мен и ме попита "Толкова ли е интересно това, моето гледаш? ". Тогава се притесних ли, не знам, станах и отидох да си довърша работата като и предложих да и помогна и на нея.
Последваха и други случки, които ме подкосяваха. Наложи се да се свалим нещо от по-високо и аз и казах да остави на мен, аз ще го сваля, но тя не, било нейна работа. Донесох стълбата и щях да се кача, но тя не ми даде, тя щяла. Казах и добре, щом искаш и тръгнах да подреждам касетките. Тя обаче каза, че трябвало да я придържам да не падне, обясних и, че няма опасност, основата е гладка, стълбата е стабилна, но щом настоява ще и придържам стълбата. Подаде ми въпросното нещо, но вместо да слезе, било я страх аз да съм я свалил. Какво да правя, хванах я, а тя уви ръце около врата ми, свалих я, а тя не ме пуска. Казах и, че вече е на земята и може да ме пусне и накрая ме пусна. След това пък ми казва, че се е схванала и иска да я разтрия леко. Точно в тези моменти се чувствах притеснен и сигурно треперех, но какво мога да и кажа.
Минаха почти 3 месеца и бях вкъщи и нещо си мислех. Но изведнъж осъзнах, че мисля за нея, дори когато не съм на работа. Прекалено дълго време си мислех какво ли прави, как ли е. Естествено с времето се отпуснах повече, бях по-спокоен, говорихме си много, беше ми приятно с нея, забавна е, но, когато трябва да сериозна е такава. Попита ме имам ли си приятелка, при което отговорът беше отрицателен, тя също каза, че си няма приятел. Всички я искали само за секс и не искала да се занимава с момчета. Чувствах се приятно в компанията и освен когато не ме закачаше. Както бях студен към намеците и обаче, започнах да омеквам като великденски козунак. Започнах да и правя комплименти, че е с много хубава прическа, че днес е много красива и така. Тя обаче продъжаваше така да ме закача. Всеки ден намираше начин да ме доближи, не че не ми бе приятно, чувствах се поласкан, но проклетият ми срам ме спира, а и не само той.
Постоянно ме доближаваше и ми казваше, че много и харесва парфюмът ми, харесват и очите ми, казва, че се чувства добре с мен. Една вечер ме помоли да я изпратя и не можех да и кажа "Не". Вървяхме бавно, но стигнахме и побързах да се обърна и да си хвана по пътя, но тя ме дръпна, прегърна ме, целуна ме по бузата, благодари ми и се качи по стълбите. Стоях като вцепенен, не знаех какво се случва, чувствах се объркан. С всеки изминал ден, повече и повече мислех за нея и не спирах да го правя. Бях приятно разсеян, никога не ми се е случвало подобно нещо. Чувствах се странно, нещо в мен трептеше, а когато я погледна в очите всичко ми се обръща. Не знам, но това чувство го изпитвам за пръв път. Разбирахме се много добре, сутрин като отворихме, приготвях кафе и за двамата, а тя ходеше да купува нещо за ядене, винаги и помагах след работа със сметките и с разни неща. Имах намерение отношенията ни да са чисто приятелски, но малко изтървах нещата от контрол, случи се това, което не исках, в мен се родиха чувства, усетих, че хлътвам сериозно.
След един доста тежък работен ден(преди около 10 дни), дойде време да си ходим, но навън валеше страшен дъжд и нямаше възгледи да спре. Живея наблизо и я поканих вкъщи и без това бях сам за 2-3 седмици. Тя прие поканата, нямах никакви намерения към нея, просто я поканих, защото живее далеч и няма как да се прибере. Поръчах пица и пуснах да гледаме филм и тя доста бързо заспа, изглежда беше уморена. Беше се облегнала на гърдите ми и спеше толкова сладко, дори не бях разбрал, че ме е прегърнала през кръста. Не знам, но в този момент ми стана много мило и реших и аз да я гушна и просто я гушнах за 2 минути. Чувствах се много щастлив, стана ми много приятно, не знам дали е усетила. Накрая просто станах, завих я и отидох да спя на дивана. На следващия ден тя ми благодари, каза, че съм се държал много мило с нея. Към момента си говорим, споделяме си доста, тя продължава да е докачлива, но има един голям проблем. Мисля, че се влюбвам, а това не трябва да става. След около 2-3 седмици заминавам за София и не трябва да съжалявам за нищо тук - в родния ми град. Нямах никакво намерение да се стигне до тук, не го исках, не го очаквах ни най-малко. Исках просто да изкарам пари, за да имам. А то какво стана, завъртя ми се главата.
Имам нужда от ваше мнение. Какво да правя? Ако и призная чувствата си не съм сигурен, че ще получа същото насреща. Тя може просто да се шегува с мен или да се закача ей-така. Може да иска да сме просто приятели нещо, което и аз исках, но... И тогава ще стана за смях.
Но пък ако отвърне на чувствата ми, пак не е добре. Аз заминавам за София не мога да имам връзка от разстояние с момиче, което познавам от няколко месеца. Ще ми липсва адски много, може би и ще ревнувам.
Май е най-добре да си мълча, да си изкарам последните дни и да си отида в София. Не знам какво да правя, затова Ви моля за съвет. Вие, които сте с повече опит, имали сте приятели/приятелки какво бихте посъветвали едно загубено момче.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: b61b519979 |
|
1. Tи май си девствен? Лошо няма, но момичето не се подиграва с теб, а ти дава 10001 сигнала, че иска повече от теб. Просто пак я покани на „филм“ и се погрижи да ѝ доставиш удоволствие. Няма от какво да се притесняваш, тя явно е опитно момиче и няма да има проблеми. Задължително си набави 5 кондома поне и деиствай, защото сега ти е паднало!
Не знам дали е голямата любов, но определено иска повече от теб от приятелство и до сега се държиш като уплашена девица - недей така, давай!!!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: db64c6e8f3 |
|
2. Номер 1 бъркаш се жестоко.
Авторът е написал, че тя е казала, че другите момчета я търсят само за секс, затова не се занимава. Пише ти момиче, а като гледам номер 1 е момче.
Така, казвам го защото съм момиче, а и искаш съвет за момиче. Това, че тя ти дава намеци, не значи, че са сексуални. Това със стълбата примерно. Искала е просто да я прегърнеш, да те усети близо до себе си. Не е приятно (за момичетата) да познаваш някой от скоро, да му намекваш, че ти допада и той да те замъкне у тях и да прави секс с теб. Номер 1, разбира се като момче казваш цитирам ''Задължително си набави 5 кондома поне и деиствай, защото сега ти е паднало! ''. Какви 5 кондома бе, на колко си? Някое незадоволено дечко? По-добре да не беше коментирал, защото просто останах без думи.
Жалко, наистина, че имаш малко само 2-3 седмици. За толкова време от както сте се запознали можехте да имате толкова много моменти заедно.
Като занапред я заведи на среща. Като останете сами докосни лицето ѝ, погали косата ѝ, подари ѝ роза също. Ако искаш да ѝ признаеш чувствата си не го прави от сорта на - седнали сте на маса в някоя кръчма и ѝ казваш, че я харесваш. Ужасно е.
Погали ръката ѝ докато гледаш задълбочено в очите ѝ. Ако настръхне, значи ѝ харесва, ако не се отдръпне също. Личи си, че се влюбваш. Но защо те е страх да се влюбиш? Трябва да има нещо, заради което се боиш да бъдеш с някое момиче. Нещо от миналото ти например? Не знам, наистина. В крайна сметка ние живеем за да обичаме и за да бъдем обичани. Да обичаш и теб да те обичат е едно от най-хубавите неща у хората, бих казала дори най-хубавото. Няма по-хубаво нещо да усетиш близкия до себе си, в прегръдките ти.
Най-напред си задай въпроса дали я харесваш. Задай си въпроса дали ще ти липсва и дали ще съжаляваш, че не си направил нещо повече, след като заминеш за София. Ти можеш да решиш най-добре какво можеш да правиш! Успех от мен :)
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: d0d9af14fe |
|
3. Оле, че си слaдък :).
Момичето те свaля, хaресвa те, при товa много. Подозирaм, че е хлътнaлa по теб, но не смее дa пристъпи към нещо по- директно, зa дa не я отрежеш. Съвет..? Уф, кофти е, че зaминaвaш, но товa можете дa го говорите. Със сигурност обaче кaто зaминеш ще съжaлявaш зa пропуснaтите мигове с нея.
Явно си от онезо дето не 3, a поне 10 пъти мерят преди дa режaт. Нямa лошо, но мaмкa му, млaдо момче си, чувствaш нещо крaсиво и невинно, зaщо дa не позволиш нa товa чувство дa се изрaзи, дa дaдеш и получиш?! Aз съм по импулсивнa и може би не съм нaй- добър съветник зa човек кaто теб, но...нaли достaтъчно покрaй рaботaтa я познaвaш, зa дa знaеш що зa човек е и че не се хвърля ей тaкa нa момчетaтa. Сaмa ти е кaзaлa, че не се зaнимaвa с момчетa порaди еди кaкви си причини. Смятaм, че можеш дa и се довериш зa връзкa от рaзстояние.
Инaче със сигурност нямa дa те отреже, тa тя опитвa по всички нaчини дa стигне до теб, без дa губи достойнство. Изчерпaлa е вече всички женски подaвaния, ти си нaред :).
Тя нaли знaе, че зaминaвaш дa учиш. Знaчи е нaясно и нa нея не би и попречило, тя би ти се доверилa, зaщо ти не?
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 54fb9856fc |
|
4. При положение, че я харесваш защо се държиш като ощипана мома и я караш да се унижава, правейки поредна крачка? Аз досега 100 пъти да се бях отказала. Какво значи заминавам не искам нещо в родния ми град? Да няма чума там? За големия софиянец ли се взе? Не мисли, че там всичко е розово.
ж21 Студентка в... София
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 1d69e2f97b |
|
5. До номер 1! Девствен е и още как.... ако беше някой друг с опит, до сега да й беше обърнал хастара няколко пъти...!
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 3eeed997ec |
|
6. Здрасти!
От всичко описано авторе, според мен направо си умира по теб! Доколкото разбрах са минали месеци от както се познавате и можете вече спокойно да излезете от френд зоната! Не я мачи! Тя флиртува с теб, а ти? ! Щом трепериш и се смущаваш при всеки зрителен контакт, значи определено си хлътнал.
Аз например се смея като идиот в такава ситуация, но това е др тема. Съветвам те да действаш по-пряко, по-смело, защото номер 1 май е прав за девственноста.
. Хващаш я за ръката, взираш се в очите и(и без треперене) и и казваш, че е супер парче и те кефи и искаш да.. излезете например. Покани а на гости пак, но не като е пак изморена след работа. Направете го и само така ще разбереш дали я харезваш или просто си искал да я минеш.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: c084140ba4 |
|
7. При условие, че заминаваш, просто не се занимавай, изкарай последните дни и не завързвай никаква връзка. Връзките от разстояние са много тежки.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: b206bb5160 |
|
8. Завиждам ти за историята! Всичко е супер, но трябва да действаш, харесва те явно много, и ти явно си влюбен в нея.. Бъди малко по-нахален, дай и и ти знаци и трябва някой да действа.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: a73d9aad97 |
|
9. Не слушай номер 1!!! Ще я нараниш ако спиш с нея и си тръгнеш следващия ден.
Разкрий й чувствата си! Аз обожавам срамежливите момчета като теб! :DТя очевидно също-ще оцени откровеността и смелостта ти. Но не бездействай защото ще съжаляваш после че не си го изживял. Кажи й какво става- кажи й че я обичаш, но след дни ще заминеш да учиш. Тя не е глупава-ще разбере. Седнете двамата и помислете. Предложи й да замине с теб за София.
Не се срамувай вече!!! Стегни се и се дръж като мъж! Ще си удряш главата ако срга си замълчиш и нищо не направиш, ще разочароваш и нея!
Ще следя темата. Казвай какво става. И силно се надявам да не си направил това, което те е съветвал номер 1!!! Направо се моля!
Успех! :)
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 7523d86e69 |
|
10. Действай! Тя е твоя човек.
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 5f76403503 |
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 36f4f61de2 |
|
12. За жалост ще трябва да забравиш за нея. Колкото по-скоро, толкова по-добре за теб самия. Заминаваш за София -- тя няма да дойде с теб. Ако се беше получило нещо повече между вас, щяхте останете наранени и двамата, защото щяхте да бъдете принудени да се разделите. А онлайн "връзка" е най-гадното нещо, което може да ти се случи (за жалост това става все по-често и хората остават с илюзията, че имат "връзка", при положение, че дори няма да се виждате).
Според мен трябва да поискаш фейсбук или скайп ако има... или най-малкото да й кажеш, че ако някога се озове в София, може да разчита на теб. Успех
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 8169776448 |
|
13. Номер 6 жалък си братле! Авторе не слушай номер 6!!!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: e0f8da38a2 |
|
14. Здравейте, скъпи читатели!
Първо искам да Ви благодаря за хубавите коментари и за наистина хубавите думи.
Истината е, че аз взех своето решение, което не бе никак лесно, но послушах сърцето си, поисках го, а и тя ме накара да го поискам, пожелах го и просто искам да бъда с нея, независимо колко трудно ще ми е. Искам това момиче и ще направя всичко възможно да бъда с нея, да и докажа, че я обичам и искам да бъдем заедно колкото е възможно повече време. Да, тя ще ми липсва, да ще е трудно, но ако кажа просто "Няма смисъл" никога няма да успея. Треньорът ми по волейбол беше ми казал едно нещо в тежък за мен момент на игрището и то гласеше :, , Който се е предал, никога не е спечелил и който е спечелил, значи не се е предал". Чувствата в мен са по-силни, отколкото какъвто и да е разум. Просто искам да опитам и да успея, да бъда с нея и да я направя щастлива и ще се вложа максимално в това. Какво повлия на това мое решение ли? Ще разкажа по-надолу. Мисля, че не бях споменал, тя сега ще е студентка втори курс в Пловдив.
Събота и неделя бяха почивни дни и за двама ни. В събота около обяд телефонът ми звънна и беше тя. Разбира се, веднага го вдигнах и след няколко разменени думи къде сме и какво правим, тя ме попита "Искаш ли да прекараме деня заедно? " Много ми се искаше, но просто ми се наложи да пътувам и нямах тази възможност. Казах и "Съжалявам, не мога зает съм днес. ", а тя отвърна "Жалко, исках да се видим. " Тогава усетих, че и стана неприятно, усетих, че тя не се почувства добре, може би, дори отхвърлена, но нямаше какво да сторя. Тръгнах по път и докато карах си мислих само за това. Бях сигурен, че малко или много съм я наранил, макар и неволно, бях сигурен, че не и стана приятно. Определено и на мен не ми стана, не исках да я карам да се чувства така, та аз само за нея мисля. Бучка ми беше заседнала на гърлото. Не ми излезе от главата през цялото време и исках по някакъв начин да оправя това положение. Затова реших на другия ден да и се реванширам. Мислех да прекараме неделният ден в Стара Загора, намира се близо до нашия град, и имах намерение да бъде един хубав ден. Бях и купил и подарък. Исках да я изненадам приятно, заради разочарованието вчера. На другия ден и се обадих и тя прие поканата ми, уговорихме се да я взема и да отидем. Спрях с колата долу и след малко тя слезе и какво да Ви кажа, сърцето ми щеше да изхвръкне като я видях. Първо, умирах да я видя и когато го направих, тя беше не просто красива, тя беше ослепителна, беше убийствено хубава. Нямаше много грим по нея, но за какво и бе, тя беше невероятно красива. По пътя на отиване ме попита свършил ли съм си работата и общо взето нищо интересно. Пристигнахме и честно да си призная, прекарах един невероятен ден с нея, най-хубавият в живота ми. Ходихме на кино, беше хубав филмът, после отидохме да хапнем, ядохме сладолед, разходихме се в парка, отидохме до зоопарка. Беше страхотен ден, а като я виждах как сияе просто не мога да Ви опиша как се почувствах. Отново видях усмивката на лицето и, отново видях искрата в очите и. Аз просто стоях и не вярвах, че е възможно да се влюбя така, не вярвах, че наистина е възможно така да ми се завърти главата. Говорихме си много, посмяхме се, но дойде ред да се връщаме и сякаш тук настъпи кулминацията. Като се върнахме вече се стъмняваше и, разбира се, щях да я закарам до тях, но реших друго. Върнахме се и аз оставих колата пред нас и и предложих да се разходим. Не знам, събирах кураж да и кажа всичко, но само вървяхме, а аз все мълчах и не знаех от къде да започна. Тогава тя каза "Искаш ли да поговорим? ". След този въпрос стомаха ми се сви, но и казах :"Да, искам да поговорим". И проведохме един доста сериозен, дълъг(или поне на мен така ми се стори) и искрен разговор. Тя ме дръпна за ръката и седнахме на една пейка. Стоеше плътно до мен и ме гледаше в очите със най-красивата усмивка. Излишно е да казвам, че бях адски притеснен и стъписан, но опитвах да не го показвам, не че не си личеше от километри. Тогава тя ми каза "Спокойно, отпусни се, няма от какво да се притесняваш. " Като ми каза това, още повече ми се вдигна адреналина. Гледахме се в очите и тъкмо се канех да кажа нещо, но не можех, просто не можех, ченето ми замръзна. Сякаш не бях аз в тялото си, нищо не ме слушаше. Тя ме попита "От какво се притесняваш? ", а аз казах "Не знам, за пръв път ми е да бъда с момиче. " В този момент реших да я изненадам, извадих това, което и бях купил и тя силно се впечатли. Думите и бяха "Много мило от твоя страна, нямаше нужда. " Впоследствие ми хвана едната ръка и започна да говори. Говореше толкова хубаво, толкова ясно и сладко, а какво каза, просто след нейните думи онемях, тя каза толкова красиви неща за мен, просто обсипа ме с хиляди красиви думи. Едва ли мога да напиша всичко, защото то бе толкова много, че все нещо ще пропусна, но ще опитам да пресъздам тези думи, звучащи така завладяващо само от нея.
"Никога не съм срещала момче като теб. Толкова срамежливо и притеснително и толкова сладко. Умно и симпатично момче си и изключително много ме привличаш. Ти ме караш да се чувствам добре до теб. Чувствам се спокойна, защитена, чувствам се в безопасност. Споделям толкова спокойно с теб и те ме гледаш с разбиране, очите ти ме гледат така невинно, така мило, няма го перверзния поглед, който съм виждала от всички, които са опитвали да ме доближат. Имаш такъв магнетичен поглед. Отнасяш се изключително мило с мен, толкова си внимателен, никой не се е отнасял с толкова уважение към мен, най-вече като жена. Извинявай, ако съм те карала да се чувстваш притеснен, докато сме били заедно, но си толкова сладък. Караш ме да се смея, с теб времето минава толкова бързо, почти неусетно. Знам, че не си бил с момиче, личи ти от далеч, но в това няма нищо лошо. Това още повече ме кара да те желая. От много време мисля непрекъснато и само за теб, липсваш ми, с нетърпение очаквам следващия работен ден, за да те видя. Искам да бъда твоето първо момиче, твоята първа любов, а защо не и последна. Искам да съм с теб, искам да сме заедно, искам тези очи да ме гледат с много любов, искам да бъдеш само мой. Просто трябва да ми позволиш да те обичам. За пръв път си позволявам да си излея душата пред някого, искам и ти да кажеш какво изпитваш към мен. "
След тези думи, повярвайте ми, не дума, звук не можех да кажа. В този момент се пипнах по лицето, аз горях. Никога не съм предполагал, че ще чуя подобно нещо, дори да съм си мечтал някога някой да ми каже нещо подобно, то бледнее пред това, което чух. Тези думи не просто ме докоснаха, те изкараха наяве част от мен, която никога не съм знаел, че притежавам. Никога не ме е заливала такава положителна енергия, никога не съм се разчувствал по такъв начин. Вдигнах ръка и я погалих по косата и лицето, усмихнах и се, гледах я в очите, опитах да бъда себе си. Тя настръхна цялата, дори аз го усетих, сякаш ток я тресна. Русите и къдрици се спускаха надолу, а аз не спирах да ги галя. Хванах я за ръката като леко я галех и започнах и аз да говоря, макар че в главата ми бе страхотна каша, не знаех какво точно да кажа, а и още ме държеше еуфорията от нейните думи.
, , Всичко е толкова хубаво с теб, ти си изключително интересно момиче. От една страна си толкова забавна и усмихната, от друга говориш такива красиви неща. Изпитвам чувства към теб, не знам как и кога се случи, но се случи. Никога не съм изпитвал чувства към момиче, не знам какво е да се влюбиш, да обичаш и да бъдеш обичан. Но ти направи неща, които ме докоснаха, които ме накараха да се замисля. Усмивката ти е най-изразителната и най-красивата, която съм виждал. А когато гледам в тези сини очи, нещо в мен трепти. Ти си добро момиче, много нежно и безумно красиво. Имаш най-нежното лице, което съм виждал. Говориш така хубаво и освободено, толкова умно. Изпитвам все неща, които до сега не бяха познати за мен. Влюбих се безвъзвратно, сякаш за един миг. Искам да си моето момиче, само моето". Мисля, че казах и още нещо, но в момента просто не си спомням, единственото, което се сещам е, че я галих по лицето, умирах да я целуна, но едно нещо ме спираше. Погледнах към земята, а тя попита "Какво те тревожи? ". Попитах я "Ти ще отидеш в Пловдив съвсем скоро, аз в София, всеки ще поеме по пътя си, как ни виждаш двамата? " Тя сложи ръка на едната ми буза и каза: "Няма да е лесно, но мислиш ли, че ако не го исках, сега щях да съм тук, с теб? ". Пак погледнах към земята и едва казах "Не знам. " Тя протегна ръка и обърна главата ми към себе си и започна да ме целува, беше невероятно чувство, в този момент за нищо не мислех. Опитах да се отдръпна, исках да видя лицето и, но тя ме притисна още по-силно до себе си. Когато ме пусна ми прошепна "Толкова си сладък, ще бъдеш само мой. " После я гушнах, доста време стояхме така гушнати, галих къдриците и, а тя ми каза единствено "Не спирай. " Изпратих я до вкъщи, беше станало доста късно, умирах да я целуна отново и го направих, когато я пуснах тя прихапа леко долната си устна и ме целуна отново. Беше още един невероятно страстен момент. Бях на седмото небе от радост. Следващите дни сме заедно на работа и не знам какво да очаквам, но ще видим, надявам се да бъдат хубави дни и да поговорим какво ще става с нас от тук насетне.
Искам да бъда с нея, това е един незабравим и невероятен момент в моя живот. Ще направя всичко възможно да я задържа до себе си, но се притеснявам, че предстои най-трудното. Ще ми липсва, ще бъде адски трудно, поне за мен, но вече няма връщане назад. Благодаря на всички отново за активността, за хубавите думи и се надявам да се справя с всичко.
Обичам те, Таня.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: db64c6e8f3 |
|
15. Номер 6. 'Супер парче'.
Тя да не е някое месо на витрина в магазин, аз нещо не схванах май?
И до номер 9 - ''кажи й че я обичаш''. Според теб така ли се казват тези думи?
Авторе НЕ ѝ казвай прибързано, че я обичаш. Това, че сте хлътнали не значи обич. :)
|
...
| преди: 8 години, 9 месеца hash: db64c6e8f3 |
|
16. Пише номер 2.
Знаех си, казах ти, че тя те харесва и не е само сексуално! Радвам се за теб, че си направил тази стъпка, че си я поканил! Успех и на двама ви, бъдете щастливи :))) <3
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
