Неизпратените писма на една излъгана жена
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 2470 пъти
Писмо за любимия
Любими мой, искам и аз да напиша писмото си към вечността, писмото си към справедливостта, към непримиримостта, желанието и отчаянието, искам и аз да напиша любовното си писмо за теб. Искам да издълбая буквите му дълбоко в съзнанието ти, където никога няма да можеш да ги изтриеш или изгориш. Искам думите му да кънтят в празната ти, опорочена душа, докато полудееш от мъка за това, че си ме загубил още преди да си ме имал, още преди да си имал прекрасната възможност да дадеш смисъл на безцеремонното си съществувание на безмилостен, нечестен и похотлив човек. Ти създаде за мен един малък ад, в който детската ми обич към теб ежедневно да изгаря и да се гърчи, затъвайки в греховете на твоите отровни лъжи. Ти запрати сърцето ми в тинята на тези свои грехове и изцапа воала на неговата невинност. Ти окова цялото ми съществуване в грозните си примки, а изтощените ми мисли единствено искат да се докоснат до теб. Аз не съм достатъчно силна и голяма, за да избягам от теб. Аз се предавам пред твоя демонски чар, студен ум и хипнотично присъствие. Твоят огън не е пречистващ, той превръща белите цветя в черна гниеща пепел и търсещия пристанище кораб в тлеещ пъкъл. Ти си самият дявол, а аз те обичам. Аз съм луда и ти знаеш това. Само ти знаеш как да ме опустошиш напълно. Само ти знаеш как да управляваш главата ми. Само ти знаеш как да изтръгнеш сърцето ми. Дано да разбереш някога колко лош беше със себе си заради всичко това.

Писмо до нероденото ми бебе
Мило мое детенце, където и да си сега, каквото и да си било ти,
Ние с теб живяхме заедно 5 седмици. 5 седмици делих душата и въздуха си с теб. Прочетох в една статия, че сърчицето ти е започнало да се оформя в началото на последната седмица от съществуването ти, седмица преди да те изтръгнат от тялото и сърцето ми. Това значи, че за кратко в себе си носих две сърца. А как винаги съм искала да имам две сърца. Две сърца, та да ми дадат сила да се изправя срещу болката на целия свят и срещу неговата нечистота. Две сърца, та да обичам два пъти повече невинността у хората и тази у себе си. Две сърца, за да виждам два пъти по-добре, дете. Мило мое неродено детенце, как те обикнах аз само. Обикнах те още в началото на собствения си живот, с първите ми осъзнати желания и мечти за по-добър живот и по-голямо семейство. Как се молих на Бога за теб, мило мое детенце. Ти ще кажеш, че те убих. Ако можеше да ми кажеш. Ще кажеш, не ти дадох да те погалят по главицата, не ти дадох да те приспя и да те сложа в люлката, не можа да изцапаш новите си дрешки, да си разбиеш коленете в гоненица, да плачеш в прегръдката на мама заради първата несподелена любов, да намериш таланта си, да видиш луната и звездите, да се научиш да обичаш и да бъдеш обичано. Така е, аз нямах сила да направя за теб всичко това. Мило мое детенце, а как винаги съм искала да го направя… Само за това живея, дете. Ти заслужаваш да имаш баща, такъв, какъвто аз нямах. Заслужаваш той да ни пази и да не страдаме от нападките и униженията, които ще ни причинят хората с привичната им жестокост. Дете, как исках да ти дам това щастливо и вълшебно детство, което аз никога нямах. А твоят татко не искаше. Аз му дадох да ме излъже, да излъже двама ни, мен и теб. Нямаше как да те опазя, дете. Сега си толкова далече. Може би щеше да си красиво момиче с мека коса с цвета на слънцето и малки малинови устни. Щях да те обличам с шарени памучни рокли и да връзвам плитките ти с панделки. Щях да ти чета приказката за Пинокио и феята със сините коси, щях и да те науча да плуваш. Може би щеше да си момченце с чипо носле и тъмна коса, любознателно и храбро. Щеше да си смелото лъвче на мама, което да я пази и обича. Щях да те науча да си търпелив и твърд мъж, който да няма страх от нищо и никого и да обича безумно и всеотдайно жената до себе си. Мое дете, прости ми, моля те. Защото аз на себе си никога няма да простя. Премахни от мен товара на тази мъка. Но какво искам аз от теб? Та ти беше толкова крехко и безсилно, че нямаше власт да опазиш дори своя живот, какво остава да спасяваш моя. Как за един миг, дете, ти ми даде цялата надежда и светлина, които неуморно търсих в себе си, и как за един миг те си отидоха с тъничката ти обвивка. Душата ми беше празна пустош без теб. Душата ми сега е празна пустош без теб. Не ти дадох шанс. А даже не ти дадох шанс да ти дам шанс. Вината е моя, нали, дете? Знам. Не те заслужавам. Нежно създание, бъди в покой, там където си. Благодаря ти, че все пак за кратко бях твоя майка.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: aeebb0ca5d

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Колко тъжно! Не знам кой е мъжът причинил това на авторката, но искрено се надявам тя да е намерила сили да се махне от него веднъж и завинаги и да потърси щастието си другаде, при мъж, който ще я обича и ще и даде най-прекрасното и най-желаното детенце на света.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: b8df28d63e

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   " Aз, Aз, Aз горкaтa... Ти, Ти, Ти животно... Aз трябвaше дa бъдa обичaнa, пaзенa, обгрижвaнa, дори против волятa ти, зaщото тaкa кaзвaм AЗ. И детето aко се беше родило, трябвaше дa ме зaкриля, обичa и подчинявa нa прищевките ми, зaщото... тaкa кaзвaм AЗ" Из трескaвите бълнувaния нa шизофрениятa.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 0e828de309

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Авторката трябва да получи специализирана помощ, защото няма изгледи да се справи сама със случката и голямата си любов. Емоционална зависимост отвсякъде, чувство за вина и т. н - достатъчно, за да посети психолог, ако не и психиатър. И е добре да го направи навреме, защото всяка следваща връзка просто ще затъва във всичката тази помия.

 

...

горе^

преди: 8 години, 8 месеца hash: 6b5484b248

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Харесвам мъжете, ама никой не заслужава такава мазохистична любов. Безпределно и безкрай. И никой мъж не обича така. А и като обичаш някого така, трябва да има за какво. Иначе е емоционална глупост. Иначе какво, толкова си умен, че обичаш изрод. Къде е логиката? Горенаписаното може да е няколкоседмичен момент на слабост, в които, уви, абортът, може би е правилното решение.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 9ee7ce3fcb

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Зарязала мъжа си и направила аборт. What the fack? Писмо към вечността. Каква вечност, не знам какво ти е сторил този мъж, но мисля, че писмото трябва да бъде отправено към него, а не във този сайт или който и да е. Обичала го била. Все си мисля, че в днешно време и грам хабер си нямате какво е любов! Комуникация, комуникация, комуникация, разбирателство, компромиси, прошка, сърдечност и чиста любов не през егото, а през сърцето.

 

...