 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Как да променя начина си на живот?
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1973 пъти
Здравейте от мен! От около седмица чета вашите истории и съвети и се чудя дали не е време и аз да споделя моята. Не знам точно от къде да започна, но нека да е от раздялата с приятелят ми миналото лято. С него бяхме заедно 6 години, като през четвъртата година се роди нашата дъщеричка, която абсолютно не беше планирана, но отдавна си бях обещала, че с първата бременност не бих направила аборт. Реших да задържа детето въпреки, че вече не обичах приятеля си и дори обмислях вариант за раздяла, просто нещата между нас не вървяха. Покрай раждането отношенията ни малко се позакрепиха, но това е било заради липсата на време за нас. Забравих да спомена, че съм на 26г. и по това време не живеехме в България. Когато малката навърши годинка започнах да работя в един бар, само вечерни смени за да мога да се грижа за нея през деня докато той беше на работа. Не знам дали там не ми беше грешката. Започнах да се срещам с нови хора, нови мъже, пиех и излизах след работа с колежките, понякога се прибирах по светло, абсолютно неприсъщо поведение за жена (или момиче) с мъж и малко дете. От там започнаха скандалите и най-вече моята непоносимост към него, същата от периода в който обмислях да го зарежа. Това ме убиваше с всеки изминал ден, не ми се искаше дори да се прибирам вкъщи, секс правехме веднъж месечно и то с абсолютно нежелание. И така няколко месеца подред излизания, дискотеки активен нощен живот от моя страна. Но не си мислете, че не съм се грижила за детето си. В същото време с нея бях пълната противоположност, ставах рано (понякога дори не си лягах), правех и закуска, ходихме по разходки, на плаж, по магазините и т. н. В къщи чистех всеки ден, да му е чисто на детето като си играе, готвех постоянно различни ястия абе бях другото аз. В държавата в която живеехме е почти винаги топло, лятото продължава 6, 7 месеца, а зима почти няма. Това значи много партита, много нощен живот, туристи и всичко каквото се сетите. Както и да е в следствие на другият ми начин на живот се стигна и до изневяра от моя страна. Интересното е, че не се почувствах и грам виновна, прибрах се и си легнах при приятеля ми все едно нищо не се е случило. Не го понасях все повече и повече, след като последва и втора изневяра с друг, и трета с друг и още и още. По средата на миналото лято не издържах и му казах, че вече не го обичам и искам да се разделим и че решението ми е окончателно. Това много го нарани, но на мен също ми беше тежко, все пак не съм безчувствено чудовище. Преживях нещата много тежко, депресирах се, продължавах да излизам почти всяка вечер и да си лягам с всеки който ми хареса. Само да отбележа, че по това време решихме да заведем детето в България при нашите докато си дойдем на себе си както се казва. Аз взех решението да се прибера при нея, да се опитам да се променя, а и все пак детето има нужда от поне единият родител. Купих си билет за след месец, но в това време бурният ми живот продължаваше на пълна пара, дрехи, обувки, много алкохол и дискотеки и така докато не спрях работа. Опитах се да спестя някакви пари, но беше невъзможно, този ми порок ме дърпаше надолу и надолу. Прибрах се в крайна сметка с минимална сума пари, която ми стигна само за около месец в България. Наложи се да живея с родителите ми и те да ме издържат. От тяхна страна не получавах кой знае каква подкрепа, само ме упрекваха, че съм направила грешка, че толкова години съм работила в чужбина а съм нямала нищо насреща, даваха ми пример с приятелките ми от ученическите години, колко са добре, как си гледат семействата и т. н. В градът в който живея е абсурдно да се намери работа, а и аз не исках, защото какво ще си кажат хората, тая толкова години я нямаше тук в чужбина беше изкарваше много пари а сега толкова ниско ли е паднала да работи за мин. заплата. В това бях 1000 процента сигурна. Чувствах се толкова ограничена, да чакам на нашите за каквото и да било, самочувствието ми отиде по дяволите, липсваше ми мястото където бях живяла 7 години, там бяха всичките ми приятели, там минаха най-хубавите ми години. Бившият ми не изпращаше никакви пари за детето, защото и той спря да работи. Започнах да взимам заеми от приятелки за да си купувам дрехи и за детето също. По едно време се появи светлина в тунела, срещнах се с едно момче от моят град с което не се бяхме виждали от години, той пътуваше по кораби и беше финансово добре. Никога до сега не съм гледала парите, но ми се наложи, започнахме някаква връзка, като гледах нашите да не научават, налагаше се да ги лъжа в повечето от случаите. С него започнах да излизам напред назад, дискотеки ресторанти, пътувания и т. н., докато той не се влюби в мен, абсолютно приемаше детето и беше готов дори да живеем заедно. Аз също имах някакви чувства, но явно са били моментни. Така някакси избутах зимата, с много лишения, плачех почти всяка вечер, исках да се махна от къщи, а всъщност нямаше къде да отида без 1 лев в джоба и с малко дете. Тази пролет взех решението да се върна там където принадлежеше сърцето ми, само за сезона, за да успея да си върна заемите и да успея да събера достатъчно пари да изкараме идната зима. Обещах си, че няма да излизам, няма да пия, дори не си взех подходящи дрехи и обувки за целта. Мислех си да стоя на страна от колегите, да няма какво да ме изкушава, но само си мислех. Върнах се тук, започнах нова работа, на друго място, далеч от старите любови и познати, но пък точно на правилното място за луди купони денем и нощем, както го наричат чужденците земята на свободата, секса, алкохола и наркотиците, екзотичните плажове, абсолютен рай за хората с моят начин на живот. Не знам как стана много бързо се сближих с едната ми колежка, същата лудетина като мен, миналото лято и айде пак всичко отначало. Излизания на макс, алкохол, секс, нови дрехи, защото нямах почти никакви и така. Започнах една връзка с едно момче, но и той не можа да ме удържи и се разделихме. Поне обаче успях да върна заемите си, да изпращам за детето и да отделям нещо настрани. И така цяло лято историята се повтори и то още по бурно от миналото. Преди два месеца започнах втора връзка с момче което си имаше приятелка в България и се надявах всичко да е само секс, но той се държеше толкова добре с мен, излизахме на разходки, по ресторанти, глезеше ме, всяка вечер спяхме заедно, доста се бях привързала. Той в същото време твърдеше, че много обича приятелката си, но и не спираше да ме търси, като излизах ме чакаше до малките часове за да си легнем заедно и постоянно ми казваше че съм го объркала. Докато бях с него си позволих само един път да бъда с друг, тоест по някакъв начин ме поукроти. Влюбих се и когато преди 3 седмици той си тръгна много страдах, изпаднах в депресия, плаках, но нещото което ме успокоява че като се прибера ще се виждаме дори и да е само за секс. Не се чувствам виновна пред приятелката му, аз в началото не знаех, че е обвързан, по скоро той е виновен, щом след като много я обича и изневерява. И така не искам да изпадам в подробности, защото историята ми стана дооста дълга май. Не се мисля за к*рва, след като мъжете спях с по 1000 различни мъже са мъжкари и големите е*ачи, то това важи и за жените. Дали съм била с 5 или 25 за мен е едно и също. Сега наближава време да се прибирам, вече нямам търпение да гушна малката ми принцеса, купила съм и много подаръци. Събрах си пари с които да изкарам няколко месеца без работа, всичко съм разпределила, също така отделно за почивка и дрехи, мисля, че имам малко напредък от тази гледна точка. А от сега нататък какво да правя, искам да работа, но както споменах в моят град няма шанс, няма работа, дори и хора няма. Искам вече да съм самостоятелна, да не живея с нашите, да изкарам някакъв курс ли и аз не знам. След като прочетохте историята ми с какво мнение останахте за мен? Много ли съм пропаднала, лоша майка ли съм? Всеки ден мисля какво да направя с живота си, как да се променя. Мечтая си да срещна някой мъж с който да създам истинско семейство, да го обичам и той мен. Искам да си имам поне още едно дете, но само мечти. Мъже около мен много, но като разберат че имам дете се плашат. Имам огромна нужда някой да ме разбира и да ме обича. Моля ви за съвети или някой ако прпознае себе си в моята история как е постъпил. Страшно много съм объркана, искам да се прибера само и единствено заради детето, но мисълта, че пак ще живея при нашите ме довършва. Благодаря на тези които ми изчетоха историята докрай!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 942defe972 |
|
1. Цитат „Много ли съм пропаднала, лоша майка ли съм??
Отговорът е ДА, разбира се и ти го знаеш това нещо.
Виж, не осъждам изобщо начина ти на живот - твой си е животът, тялото и си го съсипвай с алк, с разни типове, с нощен живот, дроги ако щеш - ти си пълнолетен човек, прави си каквото искаш.
Две неща осъждам при теб - Първо е безотговорното ти отношение към детето, защото ти като майка си пълен провал. Твоето изчезване, идване в живота на детето дори е по-зле от пълното отсъствие. Подаръците и парите пак не могат да компенсират липсата на регулиран, сигурен, спокоен живот за детето. Направила си грешка, че си забременяла и родила. Още е много грозно да си кажеш „първото ще родя“, а после какво - аборти ли си правила, защото са „второ“, трето? За кондоми чувала ли си особено при твоя начин на живот.
Аз съм жена и като жена това не мога да го приема - да си майка е най-отговорната задача на тази планета - всичко бледнее пред тази роля и да я занемариш заради кефа е меко казано грозно, а за детето ти е пагубно. Стегни се - с мъже какво ще правиш си е твоя работа, но алкохолът, нощният живот съсипват и откъсват от детето ти.
Второ - много е и грозно, че не оценяваш помощта на вашите - приели са те без пукнат лев у тях С ДЕТЕ, хранили са те година с детето и това било нищо, а после ти гледат детето, за да си развяваш задника някъде си - извинявай, ти каква повече помощ искаш?
Повечето родители не биха те погледнали - биха приели най-много детето ти, но не и теб
Аз ако имам такава дъщеря изобщо не знам как бих постъпила. Най-вероятно просто бих взела родителските права за детето и ѝ поставила хиляди тестове и условия, докато не си стъпи на краката, за да ВИДИ детето, защото ти не заслужаваш да живееш с това дете, да си възпитател и да поемаш майчинска роля, само за да изчезнеш нанякъде, за да си почешиш....
И е страшно грозно, че не се хващаш за работа. Изобщо не ти дреме какво щели да кажат хората за теб - просто не ти се бачка яко за малко пари, а лекият живот на лека жена е за теб.
ОК, лошо няма, но в момента, в който си родила за теб този живот е трябвало да свърши.
Има доста хора, които живеят като теб, НО не са родители и ти в момента не заслужаваш да си родител, сори. Стегни се, за Бога - намери си нормална работа при детето си, гледай си детето и поеми отговорност.
Най-добре отиди в София, усрои се и си вземи детето - ти във вашия град вече имаш име, но пък в София най-вероятно ще те грабне нощния живот. Жалко за детенцето.
Освен това и сама знаеш, че този начин на живот ще те отведе до бунището - никой свестен мъж и сега най-вероятно не иска да е с теб, а на 35 г. ще изглеждаш като на 50 г. заради безсънието, алкохола, изобщо живота ти.
Но не си виновна - виновни са родителите ти, че не са взели адекватни мерки навреме.
Сега е твой ред, защото те са се провалили в ролята си на твои родители, а ти се проваляш като майка, така както си го сторила като съпруга и най-лошото - проваляш се като жена и човек!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 195b492039 |
|
2. Мисля, че се досещaм къде си, зaщото съм нa. подобно място:).
Не симислилa зa вaриaнтa дa си вземеш детето и дa си е нa грaдинa, където живееш и рaботиш сегa? Спокойно ще можеш дa плaщaш нa помощницa зa детенцето.
Инaче зa Бългaрия си мисля, че скоро ще "изкуфееш" тaм щом е мaлък грaд. Все пaк ти си екстроверт и скукaтa ще те събори нaй- мaлкото. Освен товa и невъзможнисттa зa рaботa срещу достойно зaплaщaне.
Можеш все пaк дa си изкaрaш дa речем курс зa козметичкa примерно или кaквото те влече, но ще ти е по- добре със собствено сaлонче или в по- голям грaд дa предложиш обслужвaне нa богaтaшки по домовте, тaкa и фирмa нямa дa си прaвиш и кaквото изкaрaш ще си зa теб и детето.
A и ще имaш повече възможности зa връзкa.
Все пaк aз кaкво бих нaпрaвилa: бих се върнaлa поне още път зa рaботa, но бих поелa и другa рaботa. Времето, което инaче прекaрвaм по дискотекк, бих прaвилa пaри. Тaкa и нямa дa имaм нити енергиятa, нито времето зa излишни хaрчове. Със спестеното вече в Бългaрия ще си нaпрaвя нещо мое си, дaли козметикa по домовете, дaли друго, но поне и ще могa дa отделя пaри/зaстрaховкa зa aко не ми се получaт нещaтa дa имaм спокойствието зa изчaквaне до връщaне следвaщият сезон.
Помисли и зa вaриaнтa дa си вземеш детенцето, си рaботиш и плaщaш нa помощницa сaмо нощем дa преспивa при мaлкaтa, докaто ти рaботиш.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: d70a84b41c |
|
3. Очаква се че трябва да си гледащ детето, а ти ве едно си на 18, един човек като роди детето му става важно и ти какво остави мъжа си, да си с различни, семейството е най-важно, чудя се какво можеш да научиш детето, говориш само за излизания, секс, детето къде остава, то няма нужда от подаръци само, на какво ще го научиш, годините си минават бързо?
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 4b8ea3c5dd |
|
4. Лоша майка си, да. Всеки може да се сблъска с трудности, да се наложи временно да остави детето при родителите си докато си стъпи на краката.
Ти обаче гледаш само пиенето, мъжете и купона на макс. По нищо не личи да мислиш как дългосрочно да устроиш живота си заедно с детето. Като не искаш да живееш с вашите и да зависиш от тях, намери си прилична работа, наеми жилище и стани самостоятелна. Към това се стремят отговорните родители, а не къде да си оставят детето, за да купонясват на воля. И дори не оценяваш помощта им...
Ж44
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 9513aea937 |
|
5. Ти си ..... и много добре го знаеш, не знам защо си мислиш че по някакъв начин ще успокоиш гузната си съвест чрез историите и коментарите в този сайт. Разбира се, животът си е твой и ще го живееш както ти харесва, но проблемът е детето. Ако не искаш да стане като теб и да пише и то истории тук след 20 години, трябва да си седнеш на задника и поне да го възпиташ. Да, ама за целта трябва сигурно и стабилно семейство, тоест свестен и отговорен мъж до теб. Да, ама свестните и отговорни мъже няма да си вземат за жена к*рва, и то с дете. Изобщо кофти порочен кръг се получава. Сменяй града или държавата, макар че славата ти ще те настигне и на луната. Все пак винаги има шанс да преметнеш някой балък, все пак си обиграна в отношенията с мъжете.
Въпреки критичния ми коментар, аз от все сърце ти пожелавам да откриеш щастието в живота! Успех!
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 30eb567915 |
|
6. ти си всичко, което едно дете, един мъж и едни родители не искат, съжалявам, но това е самата истина.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 22318d96c2 |
|
7. От Авторката
Благодаря ви за упреците, точно това очаквах да прочета, само че някой примерно номер 1 много лошо са ме нападнали. Не съм споменавала за aборти, венерически болести или наркотици. Всеки разумно мислещ човек използва презервативи на тези времена. Относно родителите ми ако майка ми има вазмойноста да прочете коментар 1 ще и стане много болно. Те винаги са правили всичко за мен, даржали са ме доста изкъсо, получавала съм всичко каквото съм искала, но винаги са ме карали да си го заслуя. Нищо не са ми дали ей така. Не е приятно да ги упреквате че са ме изтървали. На тях точно съм им безкрайно благодарна, че са ме научили да работя съвестно, да не лъжа, да съм силна, да не мразя хората и т. н. По повод детето ми както споменах съм другата крайност по цял ден си се занимавам с нея, никога не седя и не се ровя в Facebook както правят много млади майки, обичам да и готвя, уча я на английски, играем си, уча я да пее, водя я по разходки и т. н., тогава нищо друго не ме вълнува. Това че съм писала доста за секс и алкохол съм го обобщила просто, но в никой случай не означава, че го правя всяка вечер и с всеки, това ще идва в повече дори и на някоя проститутка. В никакъв случай не съм спала с повече от 20 различни мъже като броя и предишни гаджеta. И в никакъв случай не съм си създала име в моят град или където и да е, това което съм правила с почти никого не съм го споделяла, точно и за това написах историята си тук, защото понякога много ми тежи и исках малко да ми олекне. До някаква степен всички сте прави, не съм майка за пример и трябва да се променя и то в най-скоро време. Тоест вече започнах, приключих от месец и половина с излизанията, от както си замина моето момче не съм била с никой друг и повярвайте ми много искам да си намеря работа като се прибера, но не и в моят град, там просто няма. Искам да се отделя от родителите ми, но пък без тяхната помощ няма да мога да се справям, работата ми примерно трябва да отговаря с детската градина на малката и да не работя през почивните дни, но това е почти неосъществимо. Просто няма да има кой да ми помага ако се наложи. В голям град, съвсем сама, с малко дете, което не може да стои само как да стане. Това ме измъчва и ме кара да се колебая. Почти никой не ми разбира положението и никой не ме подкрепя, няма кой да ми даде съвет. Това е много измъчващо повярвайте ми, убива голяма част от желанието, добре че детенцето ми дава кураж и се налага да се боря заради нея, за да и осигуря нормален живот и да не и липсва абсолютно нищо.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 33ebded18a |
|
9. Пробвай в София - хем ще си по-близо до родителите си, хем е голям град със забавления, хем и повече работа има.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 52e58b4cec |
|
10. Леле авторке, ти не си за оплакване, а за завиждане. Честно ти го казвам! Аз мечтая да живея на това място, на което ти си живяла 7 години, дори да е само за една година и после мога да умра спокойно. Аз живея в Норвегия и съм пред самоубийство от скука. Пълна скръб, трагедия и студ. На 26 съм, имам пари, нямам дете, но нямам желание дори да си подам носа навън. Живея като пенсионер. Ще те помоля да споделиш само името на държавата.
Не виждам нищо фатално в твоята история- на всеки нормален човек му се живее. При теб разликата е, че си с дете. Което не означава, че светът е свършил. Аз имам съвет към теб- взимаш детето и някъде в чужбина. Живееш със съквартирант/ка, които да ти помагат за детето, докато си намериш мъж. Има също ясли, детски градини, гледачки. Ти пак ще си имаш време да си работиш и да се забавляваш. Тук имам приятелка, която плаща на една жена много евтино(българите и румънците работят почти без пари). Тя води детето на ясла, готви, чисти. Майка му се прибира следобед за няколко часа- играят си, разхождат се, подаръци... Детето като си легне -купон. А съквартирантката и помага да го наглежда вечерта. В чужбина си намери нормален мъж, да не е българин и да те носи на ръце и да няма нужда да работиш толкова. Това ти го пожелавам. Само, моля те кажи за коя страна става въпрос- И успех :)
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 1184cdaaef |
|
12. Никак - ти не искаш да се промениш.
Мечтая си да срещна някой мъж с който да създам истинско семейство, да го обичам и той мен.
Не мечтаеш за такива работи - мечтаеш да летиш от цвят на цвят - до тук си зарязала 3-ма мъже, заради барове, дискотеки и други мъже - ще го направиш пак.
Поне не се лъжи, че искаш друго.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
