Притеснен за бъдещето си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121555)
 Любов и изневяра (29808)
 Секс и интимност (14409)
 Тинейджърски (21917)
 Семейство (6488)
 Здраве (9620)
 Спорт и красота (4714)
 На работното място (3194)
 Образование (7319)
 В чужбина (1659)
 Наркотици и алкохол (1116)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1740)
 Други (18617)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Притеснен за бъдещето си
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1721 пъти
Вижте тази година съм 12-ти клас и смятам да кандидатствам с право. Хубаво, обаче нашите нямат завидно финансово положение и имам чувството, че няма да могат да ме издържат, дори и да работя. Другото е че често слушам за истории за нереализирани висшисти и се опасявам да не стана и аз така, още повече, че за право се пробват доста народ. Затова все повече взех да обмислям вариант за работа веднага след 12 клас, което съответно би ми спестило доста средства. По принцип би трябвало да остана да живея в мижавото ни градче, понеже няма да ми се занимава с наеми и тем подобни, а само ще трябва да намеря работа и да помагам със сметките на нашите и да си хвана приятелка. Защо не го правя? Защото нашите са неприятни хора-винаги гледат да обидят, подиграят и унизят другия и да ти покажат, че са велики. Гадното е че и не ми дават почти никакви пари-когато другите ходят по заведения, курорти и разполагат да черпят гаджетата си, моите приятелки спират да бъдат обвързани с мене точно поради безпаричие.. Говорил съм с нашите, обяснявал съм им и само обещават и нищо не правят. Миналото лято ми обещаха да ми намерят работа, но не го направиха-трябваше да стана хамал, че да изкарам нещо. Това са и причините да не искам да живея с такива хора. Повечето хора, които смятах за приятели, ме оставиха не само защото не можех да излизам като тях, но и защото но и защото мога сам да се оправям, докато те разчитат на техните. По принцип харесвам Бургас и София, но се двоумя къде да отида. Искам да ви питам кое от двете места е по-добро за живеене и какво е положението на тези места?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 7 месеца
hash: 62f48e2f70
гласове:
1 2 3 4 5
  (297415 гласа)

1.   Вземи се в ръце! Срамна работа няма - има лошо платена. Познавам много хора, които работят и учат. Смело гледай напред! Хубаво е това, че искаш да учиш. Учи и бъди добър в това което правиш. В последствие ще видиш и успехите си. Според мен в София имаш по-големи шансове за работа и учене спрямо Бургас. Стисни зъбите, бъди мъж и ще постигнеш това за което мечтаеш!

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 942daf46a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (216306 гласа)

3.   здравей,
естествено, че София предлага по-големи възможности.
Моята препоръка е да се махаш възможно най-скоро от вкъщи и да започваш работа. Дори това да означава, че ще започнеш да учиш след 1-2 години.
Успех!

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 9de9731057
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Родителите ти са длъжни да те издържат докато навършиш 18. След това никой с нищо не ти е длъжен и трябва да се оправяш както можеш. :)

 
  ... горе^
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 81e10c7a3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Авторе, завърших право преди 8 години. Майка ми ми пращаше 100 лева на месец, в които влизаше и наема на общежитието 30 лева. Не съм спирала да работя по специалността си от както завърших и смея да твърдя, че съм се реализирала. Не съм направила кариера, защото избрах да имам семейство, но имам добре платена работа от 9 до 5 и почивам събота и неделя - та за всичко си има начин - важното е да знаеш какво искаш. Право можеш да запишеш и задочно и да работиш, ако се налага. Най-евтиния вариант е общежитие - сега не знам как е, на времето беше мизерно, но всичките ми трайни приятелства са от там и смея да твърдя, че добре си изкарах. Само че за общежитие трябва успех - поне в София, за Пловдив не знам.

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 63deafd097
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Съгласна съм с горните коментари - във всеки има капка истина
За информация на н. 2 - В Германия родителите дължат издръжка на децата си до 25 г. възраст ако последните учат висше, а ако не могат да си го позволят, то държавата им дава соц. стипендия от около 680 евро месечно, която само отчасти се връща.
И преди да се сравняваме с държави като Германия, нека се видим - ние сме малка посткомунистическа държава, южняшка държава, несоциална държава и просто трябва поне малко помощ от родителите, за да си стъпи човек на краката - казвам го като човек, който е напуснал родната си къща с 80 лв. в джоба и съм нямала никога помощ от родителите - просто е страшно трудно, да не кажем невъзможно ако не ти помогне някой да... поне със 100 лв, но ако няма помощ не значи, че това ти е оправдание да не правиш нищо от живота си.

До Автора - бъди реалист. Вашите просто не са се справили в живота и не са успяли да осигурят на семейството нормален стандарт на живот. Ти ако останеш там ще повториш тяхната грешка. Просто замини в София, защото и там има добри университети, почни работа и после виж дали искаш да записваш висше. Не е вярно, че висшето е безперспективно. Всички статистики говорят обратното - при висшистите безработицата е двойно по-ниска от при среднистите и е под 5%, само 1, 5 % от децата на висшистите са застрашени от бедност и така нататък.
Не е казано обаче, че ще трябва да почваш веднага висше. На мен ми трябваха 2 г. къртовска работа, за да си стъпя на краката и да започна. Не съм спирала да работя по време на цялото си следване, макар че съм учила редовно. Има си начини да си нагласиш работата според лекциите, но да - бъди готов буквално и на хамалски труд.
Проблемът на деца от семейство като твоето е, че често няма трудови навици или не правите връзка между труд и благосъстояние. Твоите родители най-вероятно цял живот са се надявали (чакали) държавата, еди кой си нещо да направи, за да живеят по-добре, което разбира се няма как да се случи. Това е пасивността, с която си заразен щеш или нещеш и от теб зависи дали ще се стегнеш и махнеш от там
Можеш да живееш добре и в малкия град, разбира се, но в случая е по-добре да се махнеш от там, защото родителите ти цял живот ще те дърпат назад. Да, помощ няма да имаш, но ако останеш там на пръв поглед лесното ще ти излезне през носа - едни 200-300 лв. за квартира в София ще успееш винаги да намериш, но останеш ли при вашите в малкия град ще завършиш... като вашите.
Приятелките ти не са те зарязвали, защото нямаш пари, а най-вероятно, защото си безперспективен - не са видяли в теб амбиция да промениш нещо, а само негативизъм и недоволство. На 18 г никой не очаква от теб кой знае какви средства, но ако начинът ти на мислене е такъв, какъвто е и в тази тема, то момичетата нямат желание да си губят времето с такъв мъж - просто те самите имат по-добри планове за живота си от това да го пропилеят с такъв като теб, който иска да живее с техните, които не понася, мрънка, че няма пари, но не почва лятото работа и така нататък
Промени се или свърши като вашите - средно няма. Разликата обаче сам я виждаш - вашите поне са двойка, но на теб никоя мадама няма да ти се върже, защото просто нямат желание жените днес да живеят като майките си, а по-скоро те самите отиват в София, правят пари, купуват апартаменти и коли - никой теб няма да те чака да се събудиш и никой не е умрял за теб - незаменими хора няма. Много хора сме били или са в твоето положение и не чакай и съжаление. Аз, която съм напуснала с 80 лв. в джоба и съм си търсила късмета просто бих подминала в РЖ човек като теб с думите „Оправяй се“ - щом едно момиче от дълбоката провинция с много труд може, то за мъж е двойно по-лесно. Нула толерантност, нула разбиране нямам за мъже като теб. Съпругът ми е почнал на 16 г. работа...като гробар, а аз съм почнала на 18 г. и съм работила дори като чистачка, градинар, на строежи и така нататък

 
  ...


...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 89d124ca12
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Бургас много ясно!! и аз преди се чудех точно на това, но сега предпочитам Бургас понеже в София за 2/3 часа щях да превъртя и то над вечер много движение, само линейки и полицейски коли просто лудница не ми се мисли как е през деня. Докъто се двуомях като теб сега бих казала твърдо къде неискам да живея, и това е точно София.
Да ти кажа в Бургас също не е никак спокойно, но поне можеш нормално да пресечеш няма на всеки 5 минути линейки, пожарни и полиция, е да има и там голямо движение особенно 5/6 часа като всеки се прибира, но е в пъти по-добре а за София нищо хубаво не видях и немога да кажа. Аз си избрах Бургас има си и моренце за лятото, по спокойно е има пак навалици по центъра не са малко хората, но нормално е все пак не са малки градчета.
Но виж там ми хареса заразлика от голямата велика София от, която се чудех как по бързо да се махна просто пълен хаос.
Баща ми е имал апартамент в София от дядо (баща му)), но са го продали точно заради голямото движение, вечерно време линейки коли и т. н. то неможеш да се наспиш постоянно да се будиш заради шумове и аз бих наравила така просто София не е за всеки.
Мен сега и да ме карат там неотивам виж за Бургас, Варна, Слънчев Бряг и други. да по-малки са, пак са оживени градове и пак си има всички екшъни от софия, самоче можеш нормално да пресечеш, можеш и да се наспиш а не да се чудиш къде да идеш само за да си отпочинеш ушите от всичките тези шумотевици.

Оносно гаджетата не търси тази, която търси пари и иска да я водят по ресторанти, хотели, хижи и т. н. а търси човек, който да те обича въпреки всичко.
Ще ти разкажа малка част от моя живот понеже майка ми и бащами имат хубави заплати и никога не са ме оставяли.
Имах приятел, който нямаше кой знае какво даже да не кажа, че нямаше нищо безработен си стоеше в къщи да поточня в нас а не в тях майка ми все пари за ресторанти, хотели имало е вечери по 300 лв. ей така сме пръскали.
Дойде ден в, който майками искаше да ни даде пари да идем за 2 седмици в чужбина което не са малко пари нали, за което и отказах все пак неможе да пръска ей така пари за негово величество.
От тогава се почна за какво съм му била, почна да ходи при други и всичко просто приключи, и след като неговата нова хубост го зарязала почна пак да ме търси, но като разбра че сама си изкарвам всичко и неискам нищо от нашите спря да ме търси отново.

Е какъв е извода май само парите са го вълнували и нищо повече.
Докъто в днешен ден съм с човек, който и филийка хляб да имаме ще си я разделим, но се обичаме повече от всичко друго нито са ни нужни скъпи екскурзии, нито нищо човека просто ме обича и иска да съм щастлива.
Да няма милиони, но най-хубавото е, че отделя за да ми вземе нещо с, което да ме зарадва може и малко, но от сърце докъто има хора, който просто дават куп пари за да ти замажат очите пари, който имат в излишак а не да лишат себе си от нещо за да направят друг щастлив.
Малък жест но от сърце е много повече от всички други бижута и скъпи подаръци когато знаеш, че някой го е грижа и от малкото което има гледа да зарадва теб. Веднъж не се зарадвах на подарък, който ми беше взел с последните си парички до ден днешен ми е страшно кофти като се сетя каква егоистка съм била с такова желание го е взел а аз го нараних. Много по щастлива се чувствам когато знам, че някой, който няма дори за себе си отделя за да ме зарадва, че дава последните си пари за нещо малко, но нещо което би ме зарадвало просто човек, който дава всичко което има за мен, защото ме обича.
Това за малки жестове и само истински жени биха ги отценили намери такава използвачки не са ти нужни.
Аз съм жена и да ти кажа не се радвам на хора, който немогат да си преброят парите и дават прекалено много за скъпи подаръци, който даже за тях са няма нищо и най вече го правят не от любов а ей така за да им вържеш, да ти замажат очите с пари е за мен такива хора са просто жалки.
Избора на човек до теб е твой, но не избирай алчни момичета, който няма да отценят това от което ти се лишаваш заради тях а ще бъдат вечно недоволни такива не са ти нужни.
А относно професията авторе не знам какво да ти кажа ако имаш връзки и могат да те уредят давай учи колкото можеш повече, но ако нямаш познати честно казано в повечето случай е загуба не време.
Успех :)

 
  ... горе^
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 8b33478fb3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Номер 6, пропусна да напишеш, че си следвала в Германия със стипендия, а при баща електроинженер и майка учителка не вярвам да не си получавала финансова подкрепа. Май сама си пускаш теми, за да имаш какво да коментираш...

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 518257a833
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Мисля, че има задочна форма...

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: 63deafd097
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   н. 8 - не съм влизала в сайта от поне 10 дни и тази тема я видях днес - няма как да съм я пуснала аз.
Следвала съм в Германия БЕЗ финансова помощ нито от родители, нито от държавата във време, в което за българите искаха визи, а таксите бяха 500 такса 150 евро за обработване на документи на семестър сам си плащаш транспорт, здравни и дори пенсионни. Днес е по-лесно да се завърши там - няма такси и в повечето университети има вече и безплатни карти за транспорт студентски безлихвени заеми и за български студенти.
Между дрогото всички мои съученици учиха и работиха - независимо къде, защото идваме от беден край. Една моя съученичка само имаше 650 лв. фин. помощ от родителите си, които се скъсваха от лишения и работа, за да я издържат в голям град да учи - днес е камериерка въпреки 100% концентрация върху образование и отлична диплома, наскоро роди и е в майчинство.
С две думи не си мислете, че дори да ви издържат вашите имате кой знае какви предимства. Да, по-лесно ви е в началото, защото вашите работещи колеги ще летят като совалки между университет, домашни задължения, работа, но най-късно след 2ри семестър вече предимството е за работещия студент, който е изградил връзки с работодатели и изобщо има трудови навици и опит и вече работи по специалността си след 3-4 семестър, докато хората, които ги издържат родителите се събуждат чак при връчване на дипломите и тепърва търсят работа
Всяко нещо има с две думи предимства и недостатаци. Супер е да има някой, който да те подкрепи поне малко, НО не е задължително и не бива да се превръща в оправдание за личния неуспех. Например „Не учих, защото нашите нямаха пари“ не минава или стоя си при нашите, защото нямаме пари - що за глупост е това? Напротив - когато виждаш, че вашите нямат пари, ти се мобилизирай и направи нещо като например не е лошо лятото да работиш дори като хамалин, да си събереш пари за една шофьорска книжка, която е голямо предимство при търсене на работа!
Никой не може да оправдае пасивността при здрав, млад човек над 16 - 18 г., а оправданието, че момичетата не ходят с някой заради липсата на фин. възможности е глупаво - не случайно точно гладните музиканти, студенти, артисти са най-желани от жените - не е въпроса в парите, а в настроението и емоциите, които създаваш

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker