Споделена история от Любов и изневяра |
Как да го спечеля?
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1628 пъти
Ще се опитам да разкажа моята история. Преди около 2 години във фейсбук някой ми прати един линк към музикална група и аз реших да я изслушам. Хареса ми и писах на страницата, че им пожелавам успех. Впоследствие се оказа, че вокалиста започна да ми пише, искаше да ми праща рекламни тениски да се снимам с тях, някакви такива неща. Но аз въобще не отразявах това. Мислех си, че само се шегува или се чуди коя да му обърне внимание. На няколко пъти опита да флиртува с мен, имаше случаи в които ми пишеше и забравях да му отговоря, при което интереса му не спадаше, а тъкмо обратното. След време пак пишеше или питаше какво става... До тук добре. Беше добре за мен. В един момент обаче реших да майтап да приема провокациите му за свалки с идеята да видя до къде ще стигне. Мислех, че само си говори някакви глупости, защото го режа. И така си писахме от от 1 вечерта до 1 на обяд. Разменихме си номера, той живее в Англия, а аз в България. Звънеше ми отвреме-навреме. Пишехме си често. Видяхме се и на живо. Направих нещо, за което и до днес съжалявам. Той изглеждаше толкова депресиран и тъжен всъщност на живо, че на мен толкова ми се прииска да го поуспокоя, че си легнах с него на нашата първа среща... На другия ден ми идваше да си счупя главата. Реших, че съм избързала, но нямаше как да върна нещата назад, но не мислех да го търся въобще, защото ми изглеждаше още повече унизително. Но след няколко дни след като се прибра в Англия той ми писа пак и започна да ми обяснява как му липсвам, как иска да съм в ръцете му и такива неща. Аз все още не знаех какво да мисля за това. Дори в самото начало всичко започна като на шега. Имах нужда от някаква емоция, защото последните десет години бях в две сериозни връзки, в които не получавах вниманието, което търсех. И затова реших да направя нещо лудо. Не съм мислила, че мога да се влюбя в него... Но се случи. И така един месец след нашата среща, той започна да се държи странно. Усещах, че ме отбягва и просто го попитах какво става. След известно време отбягване той най-накрая изплю камъчето. Бил се събрал пак с бившата си там, защото усещал, че има чувства към нея още. Почувствах се ужасно зле, като момиче за заместител, за утеха. Той каза, че не било така въобще, че много ме харесвал, обаче сме живеели на хиляди км един от друг и нямаше шанс да се опознаем повече и да сме заедно. И бил раздвоен какво да прави, затова ме отбягвал известно време. Оцених искреността му накрая и му казах, че му желая щастие и нямам нищо против него. Но не го търсех повече. След две седмици, още в момента когато ме видя на линия във фейсбук ми писа, че бил скъсал с нея. И че тя била ужасен човек и т. н. Ааа, също, че му предлагали по-евтини разговори с БГ от неговия там оператор. Нищо не казах за последното. Изслушах го с емпатия, но не го търсех. Той ми пишеше често и аз пак паднах долу. Случи се така, че се влюбих. Предполагам, защото мислех, че той има нужда от мен. А аз се влюбвам досега поне все в нуждаещи се мъже... Това лято бях в Англия за работа и през цялото време исках да се видим. Обаче аз бях все заета, или той, или той беше свободен, но нямаше пари да дойде да ме види до др. край на Англия. Но започнахме да си комуникираме много повече. Скайп разговори като сме свободни, пращаше ми обяви за работа в неговия град, казваше, че ще ми помогне да си направя сайт с нещата, които продавам и т. н. Мислех, че нещата се развиват добре. Той ми каза, че се чувства много наранен от онази жена и от други преди нея и затова не може да се отпусне, но ме харесва, вижда ни заедно дългосрочно, но иска време. Да се опознаваме бавно, за да ми се довери. И аз приех това въпреки че си мислех, че ако някой наистина те харесва ще действа по-активно. Между другото в рамките на тази година, в която нищо съществено не се случи, но не спряхме да губим интерес един към друг, аз имах моменти, в които му казвах, че не съм доволна от поведението му и не усещам подкрепата му, както аз го подрепях и му помагах с популяризиране на музиката му и т. н. Всеки път той ми звънеше след това да ме чуе и успокои явно. Но само след дни ставаше същото като преди, Промяна никаква. Над година убеждавам себе си, че причините са в неговата нараненост и несигурност. Имах идея да остана в Англия, докато се чувствам добре. Но работата беше ужасна, а отношението още повече и това много ме натоварваше и разтвройваше. Споделях това с него, но никога не съм искала да ми помогне или да отида при него. Той искаше. Пращаше ми обяви, съветваше ме кое как там, за вадене на документи, за учене на езика и т. н. Когато му казах, че смятам да се прибирам, защото нямам възможност да намеря друга работа, нормална, при положение, че работя по 12 часа всеки ден, той не беше очарован. Но каза само:"Направи каквото смяташ, че е добре за теб". И се разбрахме да се видим най-накрая преди така да се каже да замина и да говорим за това. Няколко седмици преди това той ми каза, че ще пита да работя при него, или при някаква приятелка и т. н. Т. е уж искаше да ми помогне. Е, отидох да го видя след близо година чакане. Но бях тотално разочарована от сдържаното му отношение, което не бях срещнала първия път като се видяхме. Не знаех на какво се дължи. Дали на мен, или на това, че той имаше много други проблемии живееше на ужасно място като обстановка. Чувствах се ужасно заради това, че беше студен, но повече заради това, че той не беше добре и беше очевадно. Често употребяваше алкохол, беше започнал да пуши пак и то доста, много отслабнал, измъчен, обезверен. Не вярвах, че това е същия човек. Тръгнах си след една седмица и му оставих писмо, в което написах, че виждам, че и двамата не сме в добри периоди и се надявам да се видим в по-добри такива, за да покажем най-доброто един от друг. Той ми писа след това че ми благодари за писмото и ми пожелава приятно пътуване, но нищо повече... Прибрах се в България, но бях смазана от всичко. Самочувствието ми беше равно на нула. Нямах желание за нищо и вяра в нищо. А и той ми отговаряше с половин дума. Няколко дни след прибирането ми просто не издържах и го попитах за причината за това пренебрежително поведение. А той избухна супер гневно и каза, че не иска егоистични хора над себе си... И така в спора вместо да тръгнем напред се скарахме тотално. Изтрих го от фб и му казах, че това е края на нашето общуване. След месец обаче пак се добавихме като този път му казах, че ние не може да сме друго освен приятели. Исках друго, но мислех, че той не може да си я избие от главата и затова не ме харесва, както аз искам. Затова беше по-добре да запазя себе си. Мислех, че ще го забравя, но не успях. На няколко пъти той ми писа, че бил най-сетне в почивен ден. Писахме по малко, ама някак си сдържано и различно. Но това ме ядеше отвътре. Не можех да мисля за нищо друго освен за него. И все още е така за съжаление. Исках нещата да имат прогрес, а не регрес и се чувствах виновна, че го провокирах и питах за поведението му, а това доведе до още и още спорове и обвинения. Исках да говоря с него по скайп, като не може на живо, но той все ме отбягваше. Накрая просто ми написа, че съм била красива и умна и заслужавам хубави неща, че трябва да продължа напред и че това между нас просто не проработило. Такъв бил живота и така ставало понякога... Бях сразена, покусена, усещах все едно през стомаха ми мина валяк. Реших, че ще му обясня за нещата, които отчитах като мои грешки в поведението и се извиних просто. Казах му че, съм знаела, че няма да се получи защото той още обича нея. Той нищо не каза. Преди около месец му писах, че ние все пак може да си останем приятели, защото ме е грижа за него и да си поддържаме нормални отношения. Той обаче не каза нищо отново. Не събрах смелост да му се обадя. Преди няколко дни обаче реших тотално да затворя тази страница и да продължа. Написах му, че ако не сме дори приятели, значи сме нищо. И за да продължа напред и да го забравя трябва просто да го изтрия отвсякъде. Блокирах му профила, но той ми писа от друг профил, че съм се държала много странно, че съм била емоционално срината след неуспешната работа в Англия и разочарованието ми там и че ме разбирал, затова държал дистанция. Според него не съм можела да контролирам емоциите си, а истината беше, че ме вбесяваше най-много факта, че просто ме игнорираше. Ако говореше с мен нормално, нямаше да изпадам в такива емоционални състояния. Мислих много за моето и неговото поведение и в крайна сметка реших да му кажа, че съм влюбена в него и че съм готова да бъда до него в неговия тежък момент сега, да го излекувам от разочарованията от предишните му връзки и да го обичам истински. Както и предполагах отговор нямаше. Написах няколко такива съобщения в които се опитвах да го убедя, че трябва да се отвори повече и че тогава може да се получи между нас ако още ме харесва. Но нищо. Никакъв отговор повече. Сега не знам какво да правя. Тотално се чувствам, че се унижих... Никога преди не ми се е случвало да правя това за някой, нито да ходя аз да го виждам и т. н. Просто не ми се е налагало, защото винаги съм имала много ухажори около мен. Единствено във връзките си съм давала доста като внимание и отношение, защото вярвам, че това е начина тя да се съхрани. Но никога не съм опитвала да спечеля някой, да му доказвам нещо, а да удрям на камък. Нещата ми преди бяха взаимни. Просто в един момент разбирахме, че искаме различни неща и се разделяхме. А сега сама паднах в някакъв капан. Вкарах се в странна, почти тинейджърска ситуация на очакване някой да ми напише два лафа... Не знам какво да правя. Но лошото е, че не мога да спра да мисля за този човек. Интересува ме как е, добре ли е, дали нещата при него се понареждат. Искам го и физически, защото много ми пасна. Но не знам как да го накарам да се заинтригува отново от мен. Ако е търсел само секс в началото, а продължи да ме търси явно е видял повече. Защото неведнъж ми е казвал, че съм била изключително интересна и привлекателна за него като човек, не само като визия. Не знам кое е истина вече и кое не. Живият ни контакт беше много малко, за сметка на чатовете. Това е доста объркващо, но не ми дава мира въпроса дали ако той просто се отвори повече и ние имаше шанс да се виждаме нещата няма да се получат. Нещо вътре в мен не ми дава покой да продължа напред. Нещо ме кара да съм сигурна, че при други обстоятелства това може да се получи. Та бих помолила за съвет какво да правя оттук нататък. Да се откажа ли и да не го търся повече въобще? Или да опитам да го потърся отново? Вижда се, че убеждаването не помага, а дори вреди. Но като нямаме жив контакт не знам как въобще мога да направя нещо. Ще бъда много благодарна на отговор! Благодаря предварително!
|
