Споделена история от Любов и изневяра |
Обичам го, но ми е трудно с него!
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1875 пъти
На 21 години съм, а приятелят ми е на 25. Ще го нарека Н. Заедно сме от близо година, но все така непознати. Причината е, че сме се виждали малко пъти, защото сме от различни градове. Нямам проблем с това, обичам го и го чакам. В началото беше прекрасен събеседник, отворен за комуникация и общуване. Може би, защото беше непринуден, без ангажимент към мен. Той беше разочарован от последната си връзка, която е приключила заради изневяра от страна на момичето (връзката е продължила не малко време - 5 години), а аз приключих предишната си връзка, именно заради него. И така.. хора, с различни съдби, се оказаха заедно. Осъзнавах, че пишейки с Н., докато бях обвързана, нямаше как да доведе до хубав край. Опитах се дори да спра. Всеки ден ми носеше, обаче, нужда от него.
Бившият ми беше обсебен от мен. Единственото решение беше да му изневеря с Н., за да ме остави. Последва тежка раздяла. Упрекваше себе си и оневиняваше мен. Дори ми спомена, че ще ми прости, само за да сме заедно. Не исках повече да го съсипвам и да го карам да се унижава. Вероятно отдавна бях изстинала, не трепнах дори от емоционалното му състояние.
Започнах връзка с Н. Началото на тази година. Вървеше добре, спокойно.
В момента уча, 2 курс, психология, редовно обучение. За да бъдем заедно, трябваше единия да направи компромис и да се премести при другия. В предвид обучението ми, не можех да се преместя при него.. иначе бих. Преди лятото, обсъждахме, че ще дойде при мен, докато завърша. Н. отиде да работи на морето и понеже не исках само той да плаща квартирата, като заживеем заедно, си намерих работа и аз.. пак там, на морето. Имах стимул, който ми беше достатъчен. Само че отново бяхме в различни градове, главно заради мен. Прословутите ми предразсъдъци.. Не знам какво ме кара да мисля, че да работим двамата на едно и също място, е потискащо. Живея с идеята, че всеки трябва да има своето обкръжение. Своето работно време и задължения. Обвинява ме до ден днешен.. и с право. За това време се видяхме 2 пъти, нямахме почивни дни. А и пари не изкарах. Не ми платиха накрая. За капак и той се отказа да дойде при мен.
До този момент нямахме никакво спречкване, не знаех как да реагирам.
Може би тук е момента да кажа нещо за Н., за живота му. Той е осиновен. Обяснението му беше, че не иска да остави родителите си сами. Разбираемо. Нелогичното, каращо ме да се съмнявам в обичта му, беше, че с бившата му е живял заедно, в друг град. Задавах си въпроса "Защо с мен не искаше?". В името на това да продължим напред, се примирих. Не знам как преглътнах, така или иначе, огромното си его, нещо, което преди ми беше непознато. Пораснах, или се влюбих наистина, не мога да определя. Н. е потаен, прикрит, не може да споделя как се чувства. Никога не се извинява, а какво остава да ме потърси пръв. Опитах всякакви подходи да опозная света му, но без резултат. Този добър събеседник, с когото се запознах, се превърна в един изнервен, затворен човек.. а може би винаги е бил такъв. С две думи, спестявах всичко, недопадащо му.
В моментите, в които решаваше нещо да ми сподели, аз си отговарях за действията му. Родителите му смятат, че като отиде да живее в друг град, отива, за да търси биологичните си такива. Това е отговорът ми, защо аджеба, се отказа от съжителството ни.
За мен той е изключително достоен човек за възхищение. Когато разбереш на 14 г., от скрити документи в шкаф... че си осиновен, трябва да притежаваш такава детска мъдрост и разум, като неговите, за да замълчиш. На въпроса ми "Защо никога не си споменал на родителите си, че знаеш?", той ми отговори по същия мъдър начин "-Защото нямаше да имам детството, което имах." В последствие, те са разбрали от трети човек. Уважавам ги, че са го отгледали и възпитали, но не и това, че не са го предразполагали да споделя тревогите си.
Трудно ми е. Уморяващо е това, аз да съм инициатора в отношенията ни. Аз да го потърся, аз да му звънна, да го карам да поговорим, да се видим. Няма друга, сигурна съм. Една жена винаги "надушва", когато има друга жена. Манипулира ли ме? Иска ми се да намеря начин да го разбера, да намеря правилния път към него. Превръщам се в обсебваща го. Винаги в началото се търси щастие, уважение, внимание. И най-лошото е, че го намираме в един човек. Лошо, защото в една сериозна връзка, нещастията са повече от щастието. Тя затова е сериозна - тъй като нещастията не могат да те откажат. Лошо е, защото уважението не само, че е на ръба в определени моменти, но и липсва. А вниманието.. никога няма да е същото, като в първия ден. На теория го знам, но защо на практика заставам в опозиция? Потискам гняв, нерви, яд дори.. Извратеният ми мозък, обаче, като че ли не може да заспи спокойно, ако нямаме периодично по една цяла нощ.. в рев, ярост, раздели - смесени чувства. Та накрая да продължим напред...
Не знам дори какви съвети да поискам. Исках да споделя, да подредя суперлативите, недостатъците .. Зададох си въпроса какво харесвам в него?... и противоположно на усещанията ми, не можах да си дам сериозен отговор. Знам само, че не искам да го губя. Дори му предложих да напише на един лист нещата, които иска да правя и да направя за него. Обещах, че ще ги изпълня точка по точка. Нали за любовта си готов на всичко?
Уча психология, бих дала обективно мнение, съвет и решение на всеки друг. Но на себе си.. как да си дам отговор по какъв начин да го накарам да се разкрива, защото само така мога да се доближавам до същността му. Изглежда студен човек, отвътре леден, рядко се усмихва и те кара да изтръпваш, когато го прави. Мисли си, че ще остане сам и никой няма да го иска. Мисли си, че животът му е свършил и е късно да се запише в университет, времето си вървяло, а сериозна връзка нямал, кога семейство ще създава.. Това са малка част от негативните мисли, които го съсипват. Опитвам се да го окуражавам и да го зареждам с живот, въпреки, че аз също имам нужда от заряд. Няма да го оставя сам, искам да му го доказвам, но не знам как и с какво... Ако имате предложения, готова съм да приема идеи. Съжалявам, ако историята се получи объркана, опитах се да се изразя максимално ясно.
Поздрави на всички!
|
