Споделена история от Любов и изневяра |
Приятелска зона - потвърдена
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 2012 пъти
Здравейте! Искам да ви споделя една история, макар и вече нещата около нея да са минали и заминали и всичко да е свършило, искам просто да го изкарам от мен и да го споделя тук. Вече нещата са отшумяли, но понякога, когато се сетя затова адски много ме хваща яд и ми става кофти и всеки път искам да се върна назад, да върна момента, в който нещата се прецакаха... Макар да е минало супер много време вече, все още понякога се чудя и не мога да разбера и приема това, което се случи.
Та... става въпрос за едно момиче, познавахме се от 3-4 години, но през цялото време всичко между нас беше единствено приятелство. Никога не е ставало дума, не се е повдигало на въпрос да сме нещо повече и това сякаш във времето се затвърди и двамата приехме да си остане така, но никога не сме го обсъждали, просто така започнаха взаимоотношенията ни. Само да вметна, че тя е едно много хубаво, умно и свестно момиче, с което винаги сме се разбирали и ни е било адски яко, когато сме излизали. Винаги излизахме ей така от дъжд на вятър да се поразпитаме какво става с другия и т. н., да си споделим какво ни се е случило, да прекараме малко време заедно, да речем е ставало поне веднъж на 1-2 месеца, а през останалото време чатовете също са ни били чат-пат, но все пак не губехме връзка и си се уважавахме. До този момент дори не си и бях помислял за други намерения към нея. Досега като се замисля, тя е единственото момиче, с което съм се разбирал толкова добре и ми е било много приятно с нея. Това, което ви обясних дотук продължаваше 2 години и момента, в който нещата се промениха беше пролетта през 2014 година.
Както нещата си вървяха по този начин, изведнъж започнах да усещам нещо друго, дали аз самия съм си въобразил, или пък тя ми е дала някакви сигнали, не знам, ще прецените по това, което ще ви разкажа. През този период тя някак си започна да ме търси много повече от преди, започна да ми пише всеки ден, започнахме да си звъним всеки ден, говорехме си по 1 час, излизахме, забавлявахме се, единственото, което ние различаваше от истинските двойки е, че не сме се държали за ръка, не сме се целували и не сме се прегръщали. Общо взето станахме адски близки, дори, имало е дни, в които да речем един ден пропускам да й пиша и тя на другия ден ми пише, уж като на шега - ех, значи, не се ли сетя аз да ти пиша, ти никога няма да ми пишеш'' и някакви ей такива, а започне ли едно момиче така да ти търси вниманието, сещате се, значи има нещо... Започна да ми прави някакви намеци, сякаш флиртуваше по някакъв начин, нещо като палави бъзици, не се сещам конкретно, щото беше отдавна. Та при всичко това, аз донякъде се шашнах, но в същото време си позволих да хлътна по нея, тъй като видях, че тя също играе някаква игра и че и тя има нещо към мен. Наистина много се обърках, споделих на 2-3 приятели какво да правя, защото наистина не знаех какво става и всичките ми казаха, че най-вероятно ме харесва. Може би тук ми беше грешката-реших да и пиша един много дълъг смс, в който и написах какво чувствам към нея, какви намерения имам бла бла... пратих го вечерта късно, беше си легнала и ми върна чак на сутринта - познайте какво ми беше писала... Работи от сорта -.... това наистина не го очаквах, аз винаги съм те приемала като приятел и ей такива сума ти неща. Е човек, мамка му, как да не се ядосам значи, иска супер голяма близост, прави ми намеци, звъни ми, когато не й пиша ме бъзика, че не се сещам и накрая ми изцепва-''Не разбирам как можеш да си го помислиш''. Е как да не си го помисля? ! Това като го прочетох, толкова кофти ми стана, че направо се отчаях. Пак се афектирах, като го пиша, всеки път ме хваща яд като се сетя. Както и да е, след това се видяхме и на живо да се разберем и ми каза абсолютно същите неща и направо си тръгнах без думи...
Ясно е, че след това всичко се промени-отдалечихме се, останахме само на здравей и здрасти, поканих я на абитуриентската ми миналата година, въпреки това, което стана, но не е същото вече. Бяхме и на море това лято, не заедно, просто тя с нейната, аз с моята компания, там си говорехме общи неща, пак имаше 2-3 момента, в които останахме заедно, но вече не е като преди. Само дето лятото ми прати един клип наш от преди, нещо като споменче, което пази, което ме зарадва и това беше, сега съм 1 курс студент и от лятото насам, нито сме си писали, нито нищо, а бе никаква връзка вече... Имам чувството, че самия факт, че й казах, че я харесвам я стресна по някакъв начин и затова така стана. Може би ако просто бях оставил нещата да се случат, щеше да е по-добре, без да й казвам, че чувствам нещо към нея, а именно да изчакам момента, в който просто ще си се усети, какво мислите? !
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: dfff1793a1 |
|
1. все едно историята аз съм я писал.... Знам какво чувстваш. Аз се влюбих в едно момиче и вече 3та година се мъча - не става. ПРИЯТЕЛСКА ЗАОНА, БРАТ.... казах и всичко и отговора и беше същия както при теб. и сега не знам как мога да бъда приятел с момиче, в което съм тооолкова влюбен, че просто няма на къде повече... за това според мен с едно момиче или си приятел, или ще действаш докато е рано иначе има опасност да останеш в приятелската зона и при следващата с която ще се захванеш... ПОНЕ АЗ ТАКА МИСЛЯ... много е неприятно, знам.... и тей де, до кога мислеше да чакаш момента? моята приятелка толкова прзни надежди ми даваше.... държеше се все едно ме харесва после коренно различно и т. н. чаках ли чаках.... и се забатачих :)
и аз с моята се отдалечих. Замина за чужбина скоро и подяволите много ми липсва... Надявам се някой ден да срещнеш такава като нея! Успех и не го мисли... всеки един от нас има такава "голяма" грешка в живота, която понякога като се сетиш след колкото и дълго време да е пак ти разбива леко сърцето. ПРИЕМИ ГО КАТО УРОХ И ГО ПОМНИ КОЛКОТО ДА НЕ СЕ ПОВТОРИ.... :(
Успех
М19
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 5498bbf885 |
|
3. Не съжалявай, че си и признал чувствата си - ако не се го бил направил винаги си щял да се чудиш как са щели да се развият събитията ако си бил. Каквото станало, станало. За съжаление щом тя не ти е отговорила тогава положително и се е отдалечила, съжалявам че трябва да ти го кажа, но явно преценката ти те е излъгала и тя е имала наистина само приятелски чувства към теб.
Като 24 годишно момиче мога да ти го кажа със сигурност - всяко момиче се нуждае от един най-добър приятел, който да и е по-близък от гадже, да е до нея, да я подкрепя, да я уважава, но да не прекосява една много фина граница, освен ако тя не му позволи... Момичетата имаме малко изкривено мислене - докато ние не го решим, не можете да ни спечелите за гаджета та каквото ще да правите.
Може след време да си върнете приятелството, но не и в стария му вид, просто през нейните очи нещата изглеждат по друг начин. Повечето от нас смятат в подобна ситуация, че не сме наранили момчето с отблъскването на обяснението толкова, колкото бихме го наранили ако продължим да сме около него. Тя е държала на теб като на приятел и може би е сметнала, че ще те боли като не отговори на чувствата ти и после е близо до теб. Преодолей я, не загърбвай вашето минало на добри приятели, може един ден пак да сте такива.
Успех! :)
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: cbfff4ead5 |
|
4. Почти същото нещо ми се случи и на мен и все още не мога да го осъзная. Отначало бяхме просто приятели и колеги. Постепенно обаче тя започна да ме търси много често. Всеки ден ми пишеше първа, пращаше ми целувки и сърчица, на всяка лекция сядаше до мен или ме викаше да седна до нея ако съм дошъл по-късно, канеше ме да излизаме заедно навън и дори на моменти я забелязах, че ме ревнува. По-късно разбрах, че дори някой колеги са мислели, че сме гаджета. Не ми трябваше много и аз се влюбих в нея. Един ден събрах смелост и и казах какво чувствам към нея. И познай какво се случи? Харесвам те само като приятел и искам да си останем приятели. Какво по дяволите!? Направо ми дойде като гръм от ясно небе. Два дена не успях да спя...
В крайна сметка всичко се размина. Мацката вече ми е безразлична и сме само на здравей, здрасти. И аз като тебе много се ядосвах че и признах, но явно така е трябвало да стане рано или късно. Просто жените са създания подвластни не на логиката, а на моментните си емоции.
|
|
