 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Тежка фобия, която ще ме доведе до самоубийство
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 2541 пъти
На 16 г. съм. Не знам дали ще ми стигнат думите да опиша всичко.
В момента не живея в България. През ноември, преди почти три месеца ми се появи социална фобия. Не съм казал на това на никого, но всички около мен виждат, че не съм добре. Случи се много бързо, един ден станах много срамежлив и само за няколко дни това се превърна в истинска фобия. И оттогава животът ми съвсем се провали. Още от самото начало основния ми страх беше как хората виждат лицето ми - имах чувството, че когато съм навън сред хората лицето ми се "схваща" и изглежда странно. Освен това, когато трябваше да говоря, от нерви се получаваше онзи "нервен смях" при който се смееш или усмихваш от срам или нерви и това беше най-ужасно и се опитвах да го контролирам. Страхувах се хората да не ме помислят за луд. Винаги, когато съм навън и ме хване фобията, изражението ми става сковано и ядосано-тъжно и това е най-големия проблем.
Първите няколко дни беше най-зле, понеже не знаех какво точно ми става и на нищо не приличах и много хора ме виждаха така около седмица, само мога да си спомня погледите им. До училище пътувам дълго и стресът беше кошмарен. Тогава започнах в градския транспорт да заставам така, че да съм с гръб към всички, обикновено най-отпред. В метрото отново заставам в един ъгъл, в най-предната част, където не те вижда почти никой. Тогава си дадох сметка, че е най-добре да се отпусна и макар че пак приличам на параноик, вече не е толкова зле както преди и не предизвиква такива реакции при другите.
Но въпреки това последно време всеки ден започна да става все по-зле - вече мисля, че като вървя всеки ме гледа, треперя и мисля, че ще полудея. Понякога се правя, че играя на телефона си, за да си отвлека вниманието.
Когато съм на училище денят ми е буквално само страх - в час мисля само за това как ще се прибера на обяд. Седнах на най-изолираното място и най-често се правя че спя, за да не ме виждат. Вече нищо с никого не говоря, нито мога да постигна нещо, нито да излизам. Нямам дори познати.
Най-кошмарното от всичко беше реакцията на другите - погледът им е нещо между съжаление и учудване. Това беше най-големият ми страх, че другите ще ме помислят за различен или ще ме отхвърлят и точно той се сбъдна. Всъщност това, което най-много ме съсипва е това как се излагам. Имам страх, че в квартала ми ще започнат да ме мислят за луд. Даже като си помисля да предприема нещо за да се оправя, се сещам колко се излагах заради това и всичко изгубва смисъл, те другите ако вече мислят, че съм луд, няма как да им докажа обратното.
От доста време вече мисля да се самоубия. Всичко е изгубено. Тъкмо започнах да ставам по-отворен, а сега в този пълен ад, всичко изгуби смисъл. Смятам, че е най-правилно да се самоубия и за сегашната ситуация няма по-добър завършек и по-добро решение. Просто няма как да завърши добре, след всичко, което се случи. Не е за вярване, че всичко стана толкова зле за толкова малко време. Аз дори не мисля, че някога ще се отърва от тези страхове и ще се върна към нормалния живот.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 8f336c737c |
|
1. Ооо, я се стегни!!! Сигурно ми е лесно да го кажа, но повярвай ми- разбирам те и всичко това е нормално! Спомена че не си в Бг, и че си на 16- най-вероятно ти е трудно да се адаптираш в средата, в която си. Минала съм през подобни неща- е не точно като твоето, но подобно. Знам че е гадно, но ще свикнеш. Ти си твърде млад и зелен все още. А и не си помисляй за самоубийство- аз съм го правила, и също от фобия, но не като твоята- бях развила някаква невроза, не исках да излизам от нас и тн. Така че донякъде ти влизам в положението. Със сигурност има и други като теб, не че това е хубаво, но донякъде помага да не се чувстваш единствен с проблемите си. Вярвай в себе си и си повтаряй че всичко ще отмине! Аз съм вече на 25, и ти гарантирам че има изход има!!! Самоубийството е слабост. Освен това има много по-тежки съдби и хора с много по-големи проблеми... например тези, които сме в БГ!!!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: e17d110355 |
|
2. Просто се нуждаеш от психолог, който ще те лекува. Разкажи на родителите си или роднина. Без психолог няма как.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 1ade7915c8 |
|
3. Разбирам те. Имала съм подобни периоди. Особено, след като дълго време съм си седяла вкъщи. Майка ми и работата ме спасяват.
Говори с някой, споделяй. Ще се увериш, че започнеш ли да говориш за това, което те мъчи, ще ти олекне.
Винаги си напомняй, че никой не е съвършен. Харесвай се такъв, какъвто Бог те е създал. Самоубийството е огромен грях, който освен, че ще си го плащаш, ще причина огромна мъка на близките ти. Не си го и помисляй!!! Всеки е минал по твоя път в една или друга степен. Попитай майка си и ще се увериш!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 2badcd54f7 |
|
4. Знаеш ли, това чувство ми е до болка познато. Мога да ти дам един съвет: пробвай да започнеш на чисто. И понеже няма как да го направиш с хората, които вече те мислят за откачен, смени средата... смени училището, смени познатите/хората, с които се виждаш... и най-добре града... ако скоро ти предстои кандидатстване например, избери си друг град, където никой не те познава и започи на чисто.. аз имах твоя проблем и направих така. Не е изчезнал съвсем, но съм много по-добре в момента, понеже като дойдох тук не познавах никой и имах втория шанс да се покажа в една добра светлина пред новите си колеги/познати и т. н.... така че горе главата и да не ти пука кой какво си мисли за теб... разкарваш ги всичките и сменяш обстановката.. и спираш да мислиш глупости.. :)
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 2badcd54f7 |
|
5. Аз уча филология и съм много доволна! Според мен най-важното е да учиш нещо, което ти е приятно, а не няколко години да се чудиш как да го избуташ. В момента ходя с удоволствие на лекции и много се радвам, че избрах тази специалност напук на всички, които ме питаха "и после учителка ли ще станеш? ", защото те в момента се оплакват, че учат хиляди скучни за тях неща, докато аз си се радвам на избора. Следвай сърцето си и не се съобразявай с никой.
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 42c8bbc33d |
|
6. Приятел, стегни се. Да се самоубиеш е най-голямата глупост, забрави го! Какво ти пука за другите, всички сме хора, всеки изглежда по един определен начин. Забрави за всичко станало досега и гледай напред. Недей да се притесняваш, ако някой те гледа и не се интересувай кой какво мисли за теб. Прави това, което ти харесва и се радвай на малките неща. Извличай позитивното от ежедневието си.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: d15bcc7048 |
|
7. " те другите ако вече мислят, че съм луд, няма как да им докажа обратното. " - околните изобщо не те забелязват, всеки е вглъбен в себе си и си мисли за своите проблеми. Всичко което става е в твоята глава. От някаква стресова ситуация, или ситуации, в мозъка ти започва да се генерира по малко СЕРОТОНИН, хормона на щастието. Когато той е наличен в достатъчно количество, живота на човека е в розово украсен, а когато този хормон е намалял, живота става мрачен, както се е случило при тебе авторе. Изпадал съм в това състояние, това си е обикновена депресия, все още разсъждаваш разумно, като изключим лошите помисли за самоубийство. Не съм лекар, но от описанието ти и от сравнението което правя с мои преживявания, мисля, че проблема ти ще се реши с много лекият антидепресант- Деанксит, не случайно го наричат розовите хапчета на щастието. За няколко месеца, с него аз излязох от още по дълбока пропаст. Положението на автора е по леко, затова мисля, че ще се оправи по бързо. Най добре е, да се консултира с невролог. Не с психиатър, защото ще стане по зле. Ходих при такъв, изписа ми много силни антидепресанти които ме превърнаха в парцал, още по зле ми стана. После невролог оправи всичко. Проблема е на нервна основа, не на психическа, щом до преди 3 месеца всичко е било нормално.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: e066f1efb1 |
|
8. Не го прави. Господ праща толкова трудности, с колкото можеш да се справиш. А ти можеш! Потърси помощ, виж в гугъл. Не скапвай живота не тези, които те обичат!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: a4c06fce8e |
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: aa85c36f85 |
|
10. Спри да мислиш за самоубийства! Едва ли си толкова странен за околните. Аз също гледам някак тъжно/сърдито и съм по-затворена, но това не ни прави откачени или луди. Пък и предполагам на твоите години има такива периоди - разни депресии и т.н . Защо не отидеш на психолог или споделиш проблемите си с родителите. Със сигурност ще ти помогне поне малко и най-добре започни да излизаш, запиши се на някакъв спорт (отборен е добър вариант) , лично на мен много ми помага! Ако си по-стеснителен можеш да си пишеш с някого чрез компютър, просто бъди себе си и открий някое хоби или нещо, което да те кара да се чувстваш добре :)
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: a520d25e3b |
|
11. Всеки чoвек си има проблеми и съм сигурна, че решението на нито един от тях не е самоубийство. Много си краен. Успокой се малко и ако имаш някакви близки просто им сподели, колкото и глупаво да звучи, много олеква и след това те съветвам да потърсиш психолог. В последно време нещо много зачестиха случаите с подобни психични разтройства.. Аз лично получавам паник атаки и имам някакви натрапчиви мислии, че ще умра, но като че ли всичко отшумява с времето, но ако не отшуми ще отида на психолог, то така не се живее нормално..
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: dddcba5ecd |
|
12. Е и как става това? Пускаш тема "Фобия"-почти никакъв интерес. Пускаш същата тема с разширено заглавие- огромен интерес. Питам се дали хората четат само заглавията и кой може дапроменя заглавията за да предизвика този интерес. Вие как мислите уважаеми и интелигентни потребители на този сайт?
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: a63a15e8fc |
|
13. Първо, и да се самоубиеш, това няма да е края на мъките ти, ами само началото. Можеш да се поразровиш на тема отделяне на душата от физическото тяло при смъртта (тоест умира само тялото ти, а реално ти - не). Иначе, и аз преди години бях като теб. Най-добрия начин да се пребориш със страховете си, е да се изправиш срещу тях. Просто излизаш и започваш да се запознаваш с хора и нещата ще започнат да се нареждат. Успех!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 36f8195953 |
|
14. Според мен ти имаш сериозна нужда от психолог. Защо не отидеш при психолога в училище? Например, когато аз не се чувствам добре го посещавам, изливам мъката си, казвам всичко което ме тревожи и определено има ефект, няма нищо срамно. Но според мен всичко е в твоята глава, защото където и да отидеш, виждаш това което носиш в себе си, тоест ако си негативен, не обичаш себе си, няма как около теб да се случват хубави неща. Ти можеш да видиш прекрасното около теб, само ако го носиш в себе си. Защото светът прилича на огледало, в което всеки вижда собственото си отражение. Промяната ще започне от самият теб, само ако искаш нещата да се променят, това ще стане. В живота има, както лоши моменти, така има и куп прекрасни, всъщност, добро и лошо е твърде относително, защото всяка лошо нещо би те направило по-силен. Трябва да изживееш всеки един момент от своят живот и да не се предаваш, за какви ''самоубийства'' говориш? ! Та ти си на 16, най-хубавите години, и още колко хубави години те чакат, си нямаш на представа. А и какво ти пука какво са казали хората за теб, най-важното е дали ти се УВАЖАВАШ, важното е твоето мнение за теб самият, според мен хората усещат дали си в хармония със себе си или не си, ти тая енергия я отразяваш и те разбират това. Ще видиш разликата, която ще настъпи, когато истински започнеш да обичаш всяка част от себе си, как ще привличаш приятели около себе си, как ще се чувстваш. Казвам ти го от опит защото и аз съм страдала от ниско самочувствие и социална фобия, дори когато се изправя пред класа все още има едно притеснение когато трябва да, чета да говоря и тн, но знаеш ли аз нарочно ей така заради самата себе винаги гледам да излизам първа пред класа за да си свиквам да се изявявам, искам да се изправя пред собствения си страх, не съм от хората които се примиряват и просто ей така и се отказват. Тези проблеми и страхове ако само ги оставят на заден план и не правиш нищо, за да ги разрешиш, те стават много по-големи и биха ти нанесли голяма рана. На мен ми е било ми е много тежко, но с помощта на семейството и приятелите ми, нещата се промениха, не мога да кажа, че напълно се е изчистило това притеснение, но когато в дадения момент се настроя позитивно и забравя за мнението на другите, съзнателно съм подготвила и съм събрала сили с времето се получава, друго нещо което ми е помогнало е четенето на изключително много книги по тази тема, всеки ден ако трябва ще си повтаряш, колко си прекрасен, ще си напомняш всъщност каква хубава личност си, че вярваш в способностите си, че си уникален и тн. Аз самата съм забелязала, че хората със самочувствие изглеждат много по- различно, много по-жизнерадостни са, просто излъчват нещо по-различно, от хората които го нямат. Дори на мен ще ми е по-приятно да разговарям с човек които е наясно със себе си и е позитивен, отколкото с човек които не излъчва нищо добро, много си кои какъв е, но пък не трябва чак до там да се интересуваш от мнението на другите, защо ако ще да си най-готиния, най-умния, винаги ще има някои които да те харесва. И какво? Ти да не би да харесваш всеки на тая планета, не може, всеки да харесва всеки. Да не ти пука и това е, но се замисли, какво по-хубаво от това, че си човешко създание, че си уникален сам по себе си, каква би била причината да не се харесваш? Всеки притежава нещо уникално в себе си, нещо което никои друг не притежава! Надявам се поне малко да съм помогнала. Желая ти късмет и наистина не се предавай, най-хубавото тепърва предстой.
ВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ, ОБИЧАЙ СЕ!
-Р. Д ^_^
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: a2edccf868 |
|
15. Задължително започни да пиеш рибено масло - ОМЕГА-3.
То участва във формирането на мозъчното вещество и премахва страхови състояния, депресии, дори е най-сигурната профилактика за шизофрения, която е доста разпространена, поразява 1 на 100, и то предимно млади хора.
Нормалната доза Омега-3 за здрав човек е 2-3 капсули по 1000 мг. на ден.
При болестни състояния и продължителен недоимък, може да се пият 6 капсули на ден.
И друго много важно нещо - ежедневният и доживотен прием е задължителен ДОРИ за всеки здрав човек, защото Омега 3 не се произвежда в организма.
Буквално всички нелечими болести се отключват при недостиг на Омега-3.
Така че след като започнеш, никога не спирай да го приемаш. Никога.
Моля те, след като започнеш да го приемаш, пиши отново след 1 месец как се чувстваш.
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 8041a50680 |
|
16. №15, ти дистрибутор на -ОМЕГА-З ли си. Добро място за реклама си намерил. Ако не пие рибено масло, а си похапва рибка, няма ли да е по добре, че и много други ползи ще има?
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 14409ec611 |
|
17. 16 - Омега-3 не е марка ...
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: a2edccf868 |
|
18. От 15
Да, Омега-3 дефакто е пречистено и концентрирано рибено масло и има стотици производители, затова не е марка.
Няма лошо, похапвай ежедневно рибка, но може да ти омръзне, а и едва ли ще насмогнеш финансово, защото 1 котлет от сьомга съдържа същото количество омега-3, колкото е в 1 капсула. Това е половината дневна препоръчителна норма.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 23d606644d |
|
19. започни да тренираш някакъв спорт, за предпочитане състезателен, той ще ти даде самочувствие, например тенис на маса. И по-важното, аз те съветвам да се помолиш на Бог, поговори със свещенник в някоя църква, ще видиш, че ще получиш спокойствие
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 9f2bb808cf |
|
20. Я дай по-смело! Стига си мислил какво ще мислят хората за теб... от това май ти идва целия проблем. Какво като изглеждаш смешно, нервно или стресиращо, просто си от типа стеснителни и срамежливи момчета... има многооооо други като теб. Не си мисли че се единствения с този проблем. Ако всички като теб решат да се самоубият, населението на планетата ще намалее с 1-2 милиона. При теб просто се е превърнало в мания и от там се поражда и страха. Ти си човек като всички други и те са като теб... никой не е нещо повече, така че спокойно. И какво като се смееш нервно. И при мен много често се получава като се притесня. Поговори с родителите си за този проблем, те са най-силната душевна подкрепа. Запомни: Всичко е временно на този свят. Един ден ще се смееш на глупостта си... Айде, умната!!!
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 02d42f6327 |
|
21. ПИШИ! Стихове, разкази, описвай чувствата си на хартия! Излей си ги на нея. На мен ми помогна.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 2b2883649f |
|
22. Знам как се чувстваш, брат. Моята фобия е малко по-специфичен вид социална фобия, ама пак се брои, така че мисля, че те разбирам.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 69f02f8064 |
|
23. Фобиите са много отвратително нещо. Аз също имам фобия, преодолях я веднъж, но за жалост отново се върна. Виновен за появата и вече два пъти е стреса. Първото което искам да ти кажа е, че на никой от улицата не му пука как изглеждаш. Виждаш има хора с истински проблеми и дефекти и не ги е срам да се показват пред другите. Потърси помощ от психолог защото фобията носи със себе си и други. Фобиите не се водят заболяване така че психолог ще ти помогне. Първият път така се оправих. Мозъкът свиква с нещата. Ако 3 дни се опиташ да игнорираш фобията то ще продължи ще видиш.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: c73cae11c9 |
|
24. Пращам ти това писмо с пожелание, всичко написано в него да се сбъдне. Това е Китайско учение. С пари можеш да си купиш къща, но не и дом. Можеш да си купиш легло, но не и сън. Можеш да си купиш часовник, но не и време. Можеш да си купиш книга, но не и знание. Можеш да си купиш положение, но не и уважение. Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве. Можеш да си купиш живот, но не и душа. Можеш да си купиш секс, но не и любов. Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност. Китайското учение носи късмет, защото пращането на положителна енергия чрез добрите пожелания е най-добрият начин, за да помогнеш на ближния. Началото е в Китай. Това учение вече 8 пъти е обиколило света. Но ето, че този път, то ще донесе щастие и на теб. След като получиш това писмо, ще станеш щастлив. Това не е шега! Ще ти се усмихне късметът! Препрати това писмо по интернет или по пощата на хора, които се нуждаят от щастие. Не изпращай пари, защото щастието не се купува с пари. Не пази писмото повече от 96 часа. За това време трябва да си го изпратил. През 1997г. писмото е било получено от млад човек. Той си обещал да го изпрати, но отложил това за после. Което означава, че задържал писмото повече от 96 час По-късно го препратил, както си бил обещал. И сполучил - оженил се щастливо за любимата жена и му се народили много и хубави деца. И така той продължил веригата на щастието. Не забравяй, не изпращай пари и не подписвай писмото. Изпрати само 20 копия и почакай, за да видиш какво ще ти се случи след няколко дни. Учението е било създадено от китайски монах от манастира Шао лин, където е събрана мъдростта на света. Аз ти го пращам, защото ти си длъжен да помогнеш то да обиколи земното кълбо. Изпрати 20 копия на свои близки, познати и приятели, и дори на непознати. В течение на няколко дни ти ще получиш добри новини, или ще ти се случи приятна изненада. Това е истината, даже и да не си суеверен. Това ти беше изпратено за късмет. Благодарение на някой, който иска да ти помогнe"
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
