Депресия или не? Помогнете ми!
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1526 пъти
Здравейте! Вече наистина не издържам психически и имам нужда да споделя с някого. Не мога да преценя дали съм в някаква дълбока скрита депресия или просто това са само моментни състояния, които се повтарят периодично. На 20 години съм, студентка. Уча усърдно, имам приятели, обичам да общувам с хора. всичко, свързано със социалното положение, е ок.

Но когато остана сама започват натрапчивите мисли. Много често мисля за миналото. За това, че тогава бях истински щастлива. За това, че и моите родители бяха щастливи тогава. Сега също изглежда да са, но от няколко години нещата между тях не са същите.. Пред мен се опитват да се преструват. Вече не живея при тях и не се виждаме толкова често, колкото преди. Някак сякаш в тях желанието за живот е угаснало и това адски много ме натъжава.

Откакто започнах да уча постоянно си мечтая как един ден ще завърша, ще си изкарвам достатъчно пари, за да мога да им се отблагодаря за всичко, ковто са направили за мен. Сега не мога да работя за много пари, защото все още уча и не съм достатъчно квалифицирана.

Постоянно се обвинявам, че вече би трябвало да се издържам, да изкарвам пари, да съм по-самостоятелна. От тяхна страна никога не е имало натиск за това нещо, сама го навивам на пръста си. Постоянно мисля за това, да съм достатъчно добра един ден, да се гордеят с мен. Парите също заемат доста голяма част от мислите ми. Не знам дали е добре или зле.

Не се чувствам щастлива или по-скоро само на моменти. Когато съм с други хора никога не го показвам. Винаги съм усмихната, спокойна. Всички казват, че от мен лъха спокойствие, а всъщност въобще не е така. Често плача, когато съм сама. Имах период, в който гледах сериали и стоях постоянно вкъщи. Нямах желание за излизане дори.

Не знам кое от всичките фактори ми влияе. Имам нужда да споделя с някого, но ме е срам. Не мога да се изправя дори пред майка си и да й кажа всички тези неща, защото ще плача както и в момента и ме е срам от това нещо. Мислила съм да отида на психотерапевт, но така и не се престраших. Не знам дали ще има някаква полза..

Мисли за самоубийство са ми минавали през ума, но само като опция. Казвам си, че не мога да бъда толкова егоистична и най-вече, че нямам смелостта да го направя. Но все пак нормално ли е изобщо?? Нормално момиче съм, хубаво мога да кажа, има интерес от страна на мъжката част. Не е и в това проблема. Родителите ми ме обичат, просто някъде нещо се е случило в мозъка ми явно..

Моля ви, споделете ако имате или сте имали подобни проблеми. Благодаря ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 10 месеца hash: 53f08d4139

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Препоръчвам ти книгата The Emotion Code на Dr. Bradley Nelson. Надявам се да ти помогне да си отговориш на въпросите, които те измъчват и да намериш вътрешен мир.

 

...

преди: 7 години, 9 месеца hash: 865fc0c540

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Мило момиче, и аз съм в същото състояние. Постоянно се депресирам сама заради моите си мисли. И аз като теб съм прекалено емоционална, дори за най-малкото. Обвинявам се, все от нещо не съм доволна. И въпреки всичко се опитвам сама да намеря изход и си казвам същото, което ще кажа и на теб - НЕДЕЙ! Ти работиш, учиш, семейството ти те обича и подкрепя, имаш приятели... Ти си млада, светът те чака с отворени обятия, животът ти тепърва започва! Не го пропилявай с такива мисли. Постигнала си достатъчно за този период от развитието си! Момиче, богата си!!!

 

...

преди: 7 години, 9 месеца hash: 037080fa3d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря много! От авторката

 

...

горе^

преди: 7 години, 9 месеца hash: 35b1c24ae5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ще се оправиш, вярвай ми и си вярвай повече. Имаш ли си хоби? А, какво те влече да правиш? С депресията може да се справиш плавно без да бързаш заникъде. Тя е настроение, което като свикнеш да го разпознаваш, ще ти бъде по-лесно да го овладяваш. Трудно е по този начин да се бориш със себе си, но пък е много ефективно и резултатно и трайно спрямо хапчетата и сеансите на които би присъствала. Аз също исках част от твоите крайни неща да свърша, но разбрах че това е безумие. И сега си плача честичко, защото депресията мен ме направи по-чувствителен и ме накара да търся неща, който никога не бих търсил по начин, който ме учудва на моменти, но пък си стана моя начин и ми харесва. Успех и знай, че това което правиш го правиш за себе си.

 

...