Мъчно и апатично ми е.
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1210 пъти
Здравейте, мили хора!
От около седмица живота ми е серия от апатия, мъка, сълзи и самота. Не съм щастлива, не се чувствам добре. Вяло ми е, безразлично. Не мога да се концентрирам, разсеяността вреди на работата ми. Познатите хората го забелязват, непознатите ме определят като лъчезарна и заредена личност. Опитвам се да докарам щастие, а вътре в мен кървя. Мъчи ме несподелена любовна история, не съм сигурна дали искам да работя на мястото, където съм. Мисля, мисля и нищо не измислям. Дали да зарежа всичко и започна ново начинание? Шубе ме е, не е толкова лесно в днешно време. Издържам се сама, живея на квартира. Парите ми стигат за най—необходимото, заделям малко за черни дни. На 26г. съм и съм самотна. Искам човек, с когото да споделям и да се радвам. Да се грижим един за друг и да се подкрепяме. Искам семейство и бебче, искам и стабилна кариера и натрупани умения. Знам, че всичко се постига с времето, иска търпение и упорство, но съм нещастна. Ще си продължа по пътя и ще чакам моят момент и бялата лястовица. Бъдете шарени, като чергите—тъмни и светли от всичко да вкусите и отзивчиви, защото без любов май ни живот, ни здраве има.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 2 месеца hash: 306baf02ec

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не разказваш нищо за несподелената любовна история. Може би там се крие обяснението за съсътоянието ти. Споко, ще срещнеш своя човек, ще имате бебче и пр. А животът не е лесен, браво, че се бориш и се справяш добре.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 89bafe5858

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   В същото състояние е и синът ми, младо хубаво момче, а самотно, мъка ми е да гледам как млади хора се измъчват, живота им изтича нахалост. Тази модернизация на живота, до това доведе, компютърните връзки изместиха душевните. Аз като бях млад, нямаше компютри, но имаше чергало(така викахме на разходките по главната улица на населеното място). Там излизаха почти всички хора от селото или града, млади, стари, всеки ден надвечер ставаше като манифестация. Кои на групички, кои сами, но нямаше самотни хора. Младите се закачаха, подхвърляха си загадъчни погледи, поразходят се и отиват да танцуват. Тогава нямаше като днешните дискотеки-кръчми, в които влиза сулю и пулю, напива се и започва да се лигави, най вече с момичетата. Навремето танците ставаха в ресторантите. Седнеш си като културен човек в ресторанта, поръчаш си едно коняче с кола(за кураж), за повече нямаше много пари, а и не ходехме да ядем и да пием, а да танцуваме и да се запознаваме взаимно. Танците най вече бяха бавни, блус, танго и подобни. Тогава младите не бяха нахални, имаше нравственост, бяха по консервативни. Ако си харесаш някое момиче, отиваш и го каниш на танц, ако те огрее-танцуваш, ако не, опитваш при друга. Докато танцувате си казвате някои нещица, запознавате се, и ако си допаднете, започвате да се търсите и излизате заедно, ето така се запознавахме и след година вече се сглобяваха семейства. Сега ми се струва, че липсата на тази идилия е причината младите да са самотни и неуверени. Правите си запознанства по интернет, но това не е като на живо. Лъжете се, мамите се, преструвате се, и като се видите на живо се разочаровате, а ако започнете връзка, бързо се къса, защото общуването е било изкуствено, не е било от душа, търсите как да се надцакате. Живота ви стана такъв, виртуален и непоносим. Друго си е естественото. Умно момиче си авторке, добре разсъждаваш, искам Господ да срещне сина ми с такова девойче, много ще ми олекне на душата. Към модераторите:-нали е сайт за споделяне, защо не измислите нещо, отделен раздел или към раздел "семейство", някаква възможност млади хора да си дават пощенски код и да си пишат писмата до поискване от пощата(по този код). Така няма да се злоупотребява с лични данни, а младите ще могат да комуникират помежду си. С компютрите вероятно става, но с писмата е по романтично, по естествено. През компютъра е, като да ближеш захар през буркан.

 

...