Страх ме е да не нараня някого - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (77420)
 Избор на редактора (66)
 Любов и изневяра (17221)
 Секс и интимност (9439)
 Тинейджърски (17893)
 Семейство (3592)
 Здраве (6380)
 Спорт и красота (3396)
 На работното място (1399)
 Образование (4180)
 В чужбина (914)
 Наркотици и алкохол (798)
 Измислени истории (690)
 Проза, литература (1228)
 Други (10214)
 
 

  

Споделена история от Здраве

Страх ме е да не нараня някого
преди: 12 дни, 7 часа, прочетена 349 пъти
Здравейте,

Пиша тук, защото имам нужда да споделя с някого и да ми олекне. Аз съм момче на 21 години. Предполагам, че за повечето хора съм един голям добряк и позитивен човек, винаги гледащ да помогне с каквото може и да бъде от полза. Едва ли някой подозира, че страдам от паническо разстройство. До колкото си спомням всичко, започна през лятото на 2014 година. Не съм сигурен какво е провокирало това мое състояние. Дали защото тогава взимах уроци по кормуване и това беше някакъв стрес за мен? Въпреки че взех книжка от първия път, така и не продължих с шофирането, просто имах някакъв страх да не блъсна някого на пътя. За месеци състоянието ми се влоши до такава степен, че не исках да излизам от вкъщи, във всеки непознат виждах враг, човек който иска да ми навреди. Завърших дванайсти клас и ме приеха по първо желание в Софийски университет. Това беше като глътка свеж въздух, но само в началото. Идвайки първата ми сесия аз се затворих да уча в общежитието си по цял ден и тогава дойдоха натрапчивите мисли. Развих страх от ножове и от всякакви ситуации, в които бих могъл да нараня човек по лесен начин (като например да бутна някой в метрото или от терасата на блока). Тези мисли ме ужасиха. Колкото и да исках да ги премахна, те бяха там и ме паникьосваха. Сесията приключи и аз бях единствен от моята група, който си взе всички изпити :). Прибрах се при родителите ми малко след това и реших да им разкажа всичко. До този момент не бях споделял с никого. Още на следващият ден с майка ми отидохме на психиатър. Той ми изписа лекарства и заключи че страдам от паническо разстройство с елементи на натрапчиви мисли или нещо подобно. Спомням си с каква надежда пиех тези лекарства. Но всеки път когато се върнех при този психиатър и като му разкажех, че не се чувствам по-различно, той искаше да увеличаваме дозите и броя на лекарствата. Пих ги повече от половин година и разбрах, че те няма да ми помогнат. Спрях ги изведнъж и не усетих никаква промяна. Каква изненада? Тогава реших да отида и на психотерапевт - една от най - добрите в София. Ходих около десетина пъти и просто ми омръзна всеки път да ми обяснява как всички ме обичали и всичко било наред. Спрях да ходя и при нея и осъзнах, че аз съм този, който трябва да си помогне сам, не някой друг. Спрял всякакви лекари и лекарства аз усетих известно подобрение през следващите месеци. Голяма част от притесненията, които ме панираха преди избледняха. За съжаление, през последните седмици се появиха с нова сила натрапчивите мисли свързани с това, че наранявам някого. Страх ме е докато вървя по улицата, да не ми стане нещо и да ударя някой непознат. Досега никога не съм правил нещо такова под влиянието на тези мисли, но ме изцеждат буквално. Писна ми да се чувствам потиснат и виновен, заради едни мисли, които знам, че са само в главата ми и не ме определят като човек. И все пак не знам как да се преборя с тях. Бихте ли ми дали някакви съвети? Благодаря.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 дни, 15 часа
hash: d0b09958e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Проблемът ти е такъв ,че ти сам не можеш да го решиш.За това, не се отказвай в никакъв случай от психиатър,лекарства и психотерапия.На лекаря си трябва да имаш доверие,ако не ти харесва този,потърси друг.Лекарствата никога не се уцелват от първия път,защото пациентите реагират различно.За това,отначалото се ходи на лекар често,през 1-2 седмици ,докато лекарствата започнат да действат.в никакъв случай не ги спирай сам изведнъж,това е много голяма грешка.Лечението е дълго,не е като хремата ,с лекарства или без,да ти мине за 2 седмици.Лекувай се и ще се стабилизираш,успех.

 
  ...
преди: 11 дни, 13 часа
hash: 2c436adfc1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   като чета горе долу откривам себе си.

какво го е отключило и дали въобще има такова не ми се пишат романи.

пиеш ли хапчета имай предвид че тея педали психиатрите няма да те пуснат. ще те лъжат ще те лъжат и накрая ще ти кажат пий ги цял живот и ще си добре.

психотерапевти - те наистина не са добре. в рамките на шегата ако толкова няма на кой да си дадеш парите ела ще ги взема и ще те изслушам. ще рисуваме дървета цветенца розички...

спасението... почни да се движиш/да спортуваш. намери 'твойто' занимание сам. не е необходимо да е комерсиално. аз например ходя пеша чат пат по половин-един час и още вечерта се чувствам по-добре. раздвижването на кръвта в мозъка ще ти повлияе и вместо тези мисли да се шегуват с теб палачинката ще се обърне...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker