 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Страх ме е да не нараня някого
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 3304 пъти
Здравейте,
Пиша тук, защото имам нужда да споделя с някого и да ми олекне. Аз съм момче на 21 години. Предполагам, че за повечето хора съм един голям добряк и позитивен човек, винаги гледащ да помогне с каквото може и да бъде от полза. Едва ли някой подозира, че страдам от паническо разстройство. До колкото си спомням всичко, започна през лятото на 2014 година. Не съм сигурен какво е провокирало това мое състояние. Дали защото тогава взимах уроци по кормуване и това беше някакъв стрес за мен? Въпреки че взех книжка от първия път, така и не продължих с шофирането, просто имах някакъв страх да не блъсна някого на пътя. За месеци състоянието ми се влоши до такава степен, че не исках да излизам от вкъщи, във всеки непознат виждах враг, човек който иска да ми навреди. Завърших дванайсти клас и ме приеха по първо желание в Софийски университет. Това беше като глътка свеж въздух, но само в началото. Идвайки първата ми сесия аз се затворих да уча в общежитието си по цял ден и тогава дойдоха натрапчивите мисли. Развих страх от ножове и от всякакви ситуации, в които бих могъл да нараня човек по лесен начин (като например да бутна някой в метрото или от терасата на блока). Тези мисли ме ужасиха. Колкото и да исках да ги премахна, те бяха там и ме паникьосваха. Сесията приключи и аз бях единствен от моята група, който си взе всички изпити :). Прибрах се при родителите ми малко след това и реших да им разкажа всичко. До този момент не бях споделял с никого. Още на следващият ден с майка ми отидохме на психиатър. Той ми изписа лекарства и заключи че страдам от паническо разстройство с елементи на натрапчиви мисли или нещо подобно. Спомням си с каква надежда пиех тези лекарства. Но всеки път когато се върнех при този психиатър и като му разкажех, че не се чувствам по-различно, той искаше да увеличаваме дозите и броя на лекарствата. Пих ги повече от половин година и разбрах, че те няма да ми помогнат. Спрях ги изведнъж и не усетих никаква промяна. Каква изненада? Тогава реших да отида и на психотерапевт - една от най - добрите в София. Ходих около десетина пъти и просто ми омръзна всеки път да ми обяснява как всички ме обичали и всичко било наред. Спрях да ходя и при нея и осъзнах, че аз съм този, който трябва да си помогне сам, не някой друг. Спрял всякакви лекари и лекарства аз усетих известно подобрение през следващите месеци. Голяма част от притесненията, които ме панираха преди избледняха. За съжаление, през последните седмици се появиха с нова сила натрапчивите мисли свързани с това, че наранявам някого. Страх ме е докато вървя по улицата, да не ми стане нещо и да ударя някой непознат. Досега никога не съм правил нещо такова под влиянието на тези мисли, но ме изцеждат буквално. Писна ми да се чувствам потиснат и виновен, заради едни мисли, които знам, че са само в главата ми и не ме определят като човек. И все пак не знам как да се преборя с тях. Бихте ли ми дали някакви съвети? Благодаря.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: d0b09958e5 |
|
1. Проблемът ти е такъв ,че ти сам не можеш да го решиш.За това, не се отказвай в никакъв случай от психиатър,лекарства и психотерапия.На лекаря си трябва да имаш доверие,ако не ти харесва този,потърси друг.Лекарствата никога не се уцелват от първия път,защото пациентите реагират различно.За това,отначалото се ходи на лекар често,през 1-2 седмици ,докато лекарствата започнат да действат.в никакъв случай не ги спирай сам изведнъж,това е много голяма грешка.Лечението е дълго,не е като хремата ,с лекарства или без,да ти мине за 2 седмици.Лекувай се и ще се стабилизираш,успех.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 2c436adfc1 |
|
2. като чета горе долу откривам себе си.
какво го е отключило и дали въобще има такова не ми се пишат романи.
пиеш ли хапчета имай предвид че тея педали психиатрите няма да те пуснат. ще те лъжат ще те лъжат и накрая ще ти кажат пий ги цял живот и ще си добре.
психотерапевти - те наистина не са добре. в рамките на шегата ако толкова няма на кой да си дадеш парите ела ще ги взема и ще те изслушам. ще рисуваме дървета цветенца розички...
спасението... почни да се движиш/да спортуваш. намери 'твойто' занимание сам. не е необходимо да е комерсиално. аз например ходя пеша чат пат по половин-един час и още вечерта се чувствам по-добре. раздвижването на кръвта в мозъка ще ти повлияе и вместо тези мисли да се шегуват с теб палачинката ще се обърне...
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: d7b207d617 |
|
6. Привет:) При мен се получи същото, но натрапчивите мисли са насочени към мен и страха да не умра, да се проваля и т. н., Бях на 19 когато започна, но отидох на невролог, който ми каза, че здравословно съм добре, да си гледам живота, да се забавлявам и му повярвах вътре в себе си, това много ми помогна. Стъпих си на ината общо взето. Сега съм на 32, имало е години да не се сещам, при стрес се връщат, но знам какво е и не се плаша, знам, че е проблем на собствената ми психика и търся решението в себе си. Помага ми да пиша емоциите си, не да си водя дневник, а в момент на криза да пиша какво точно чувствам и от какво се страхувам.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 401b6c1730 |
|
7. Здравей. Това, което разказваш е много типично за твоята възраст и положение. Има една книга "Раждането на паническите атаки. Модерни форми на човешко страдание", от български автор е, мисля, ще ти е от полза.
Иначе да ти кажа основното за това, което те притеснява - твоите страхове са метафорични, а не буквални. В такъв смисъл образите, в които нараняваш някой са свързани със страхът ти да не нараниш някой емоционално и личностно. Разбираем страх за подрастваща личност, която се ориентира в света и трябва да стане самостоятелна. Не приемай буквално мислите си и образите в главата си, те, отново, са метафорични.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: e7563fd8f3 |
|
8. Аз имам същия проблем като теб. Описаното от теб е точно както и аз се чувствам. Можеш ли да споделиш намери ли някакво решение на проблема си? Благодаря предварително.
|
...
| преди: 3 години, 1 месец hash: 2c436adfc1 |
|
9. аз съм номер 2...
виждам че темата отново е изплувала и явно ще се изказвам пак - всеки намира облекчаване частично или цялостно в нещо си - дали ще е психиатър и медикаменти или разговори с някой псевдолекар защото те за мен са обикновенни хора и с нищо не заслужават да се наричат лекари.
погледни по-леко на нещата ако ме питаш мене - стига си дълбал в тези неща и отпусни душата. гледай някой филм стой малко на слънце пий 1 кафе. може да се хванеш и с бачкане така няма да мислиш за глупости. може да ти звучи глупаво но ще разбереш че не е. недей да чоплиш и да дълбаеш постоянно - това усилва психозата човече.
успех и съветът ми е ако споделяш с някой внимавай с кой че хората са "кофти порода" и няма да се поколебаят да те използват знаейки че си по-различен от така наречените нормални.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
