 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Проблеми с психиката
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1366 пъти
Имайки в предвид как е написано заглавието, предполагам, че това е най-точният начин да определя състоянието си в момента. Проблемът ми се корени в това, че напоследък все повече се отчайвам от себе си. Момиче на 21 съм, на скоро се върнах от чужбина с идеята да си оправя взаимоотношенията с приятелят ми (с когото сме заедно от почти 5 години/живеем заедно от 4) и да си намеря работа. Върнах се точно по празниците Декември месец и шансът да си намеря подходяща работа беше почти незначителен (или така се оправдавам пред себе си). Важното е, че бях страшно надхъна да си предподредя живота (за не знам кой път вече).
Така се случи обаче, че въпреки висчки интервюта, на които отидох и въпреки всичкото одобрение, което получих буквално от всяко място, на което кандидатствах-винаги намирах някакъв косур. Дори не косур, ами по-скоро ме беше страх, че може да се излoжа, въпреки целият опит, който имам, желанието и вътрешната 100процентова убеденост, че мога да се справя.
На скоро, след цялото лутане намерих своето място. Започнах с желание, вършех си работата съвестно, за кратко време навлязох доста в нещата, сякаш съм работела точно на това място от 10 години, а не от 1 седмица.
Като цяло съм много тих и спокоен човек, без излишно самочувствие, по-скоро мълчалива, но и донякъде отворена към хората. Приемала съм критиките на познати и непознати с мълчание, замисляла съм се дори дали пък аз не греша. До момента, в който приятелката на шефа ми реши, че трябва да направи опит да ме смачка емоционално, заплашвайки ме дори със физическа саморазправа. Всичко се случи, защото както всеки от вас знае-различни хора, различен навик, различен начин на работа. Първите няколко дни търпях злобните, едва ли не ''аз съм над теб'' коментари свързани с начина ми на работа (имайки в предвид, че не съм в тази сфера от днес или вчера). На края просто я помолих да ме остави да си свърша работата на спокойствие и ако иска да ми каже нещо, да го сподели след като приключа. Винаги съм действала с внимание и отговорност към поверените ми задължения, но се напрягам, когато някой ми виси на главата и ми говори докато работя.
След тази ми молба последваха реплики от сорта на ''Ти коя си'' ''Знаеш ли аз коя съм? '' ''Така няма да станат нещата'' и прочие. Като цяло усещам кога хората не са в настроение и гледам да си мълча, да не нажежавам обстановката, но след последвалите и заплахи не се сдържах. Разменихме си няколко реплики и усещайки, че нещата не вървят на добре просто си поисках изработеното и си тръгнах.
Разбирате ли, на това място се чувствах прекрасно, отивах с желание на работа, с желание си вършех работата, чувствах се спокойна, тъкмо се бях зарадвала че съм намерила своето място, че няма да чакам на приятелят ми да ме издържа и да плаща всичките ни сметки, наем и консумативи и всичко се срина. А се срина защото не си замълчах както обикновенно, а реших че е време дори и вербално да се защитя.
Сега отчасти съжалявам страшно много, че нещата се случиха така. Усещам как се сривам емоционално, чувствам се психически и физически изморена, въпреки че не работя, а съм в процес на търсене на нова работа.
Чувствам се изцедена, а съм само на 21. Ежедневието, сметките и този тип отношение на хората ме смачква. Аз се смачкам сама, защото съм нерешителна и очевидно знам ли-страхлива. Гледам да не споделям с приятелят си защото не искам да го натоварвам излишно с чувствата и емоциите си, но усещам как напрежението ме смачква. Искам да си помогна, но не знам как.
Малко дълго стана, но като цяло ако трябва да обощя - ''Аз съм човек, който има голяма оценка за себе си и знам, че мога да направя всичко, но същевременно се оставям на страховете си и на емоциите да ме контролират и да ми пречат''
Ще се радвам наистина ако темата ми достигне до аудиторията на сайта и получа евентуални съвети за това как да се справя със себе си. Ще обърна внимание на всеки коментар, бил той позитивен или негативен.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: cd407c6a3e |
|
1. Напълно те разбирам имам същия проблем ! :(
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: e709d708a0 |
|
2. Достойнството ти е преди всичко и няма цена... е, поне не е тази, която се предлага масово. :) Постъпила си съвсем правилно. Ако беше останала да ѝ слушаш глупостите, цялото напрежение щеше да избие след време и нещата да завършат много по-зле. Знай, че дори да намериш най-идеалната работа, ако си заобиколена масово от идиоти, няма да издържиш. За спокойния работен процес е жизнено необходима здравословна среда, в която той да се извършва. Не си струва да търпиш хора, които искат да те мачкат - право, куме, в очи и си заминаваш. Затова и такива особи са свикнали да се държат като дерибеи - защото има кой да им мишкува.
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 4ce1980f61 |
|
3. Здравей!
Не си само ти.
Забелязала съм, че и на мен на няколко пъти вече ми се случва точно това - започвам работа, всичко чудесно в началото, колеги, среда... Мине се време и някой си покаже рогата (че е нещо повече от теб), лицемерие, завист, фалш, натякване, забележки и какво ли не... Такъв човек съм, че не издържам и напускам. И се чудя докога така. Напускам не заради самата работа (върша си я съвестно), а държанието на колеги (от женски пол най-вече). И аз мълча и после шефовете са учудени как така напускам.
Много старателен човек съм, честен и открит и явно точно това ми вреди.
Достигам до извода, че такова нещо като екип почти не съществува вече.
Сега на последната ми работа пак подобен проблем. От 8 месеца съм тук и една колежка напоследък й порасна работата и се държи като с мен като с прислужничка и малоумна.
Не зная какво да те посъветвам. Ще следя темата.
Betty, 40
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 3278324d9b |
|
4. И защо ти трябваше да се връщаш тук заради едното измислено гадже при положение, че си само на 21 и знаеш какво се случва в държавицата ни- робските заплати и труд, комплексирания народ. Можеше той да дойде при теб.
Още една на 21
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 170d6f5b30 |
|
5. Хората правят мястото, не обратното
|
...
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 177e2b102a |
|
6. Е, какъв е тоя голям опит на 21 години?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
