Не знам какво става с мен
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1005 пъти
Добър вечер!

Напоследък осъзнавам, че нещо се случва с мен и ще се радвам да споделите дали сте се чувствали по същия начин.
До преди няколко години бях целеустремена, мотивирана за създаване на семейство и готова за семейство. Преди шест години се преместих от големия град в провинцията и до днес живея там.

Също така последните няколко години бяха доста емоционални за мен- предателство от " приятели", преместване на ново място и съжителство със свекър и свекърва. Предполагам се досещате как в началото не бях добре приета и се наложи много да се боря за автономността на нашето семейство. Опитах да работя в социално учреждение, но моят съпруг се оказа, че има роднини там и без да искам станах жертва на интриги. Напуснах и започнах да помагам в семейния бизнес до момента в който не си дадох сметка, че живея нечий чужд живот. Изпитах силно желание да се върна към своите интереси и да продължа да се развивам.

Чувствам се странно. Напоследък забелязвам, че съм станала затворена и нетипично свита. Винаги съм била социална личност, излизах всеки ден и се чувствах добре. Моят съпруг е първата ми любов и много държа на него обаче тази изолация на мен не ми се отразява добре. Не искам да избързвам със заключенията, но сякаш не съм с правилния човек до мен. Откакто заживях в родния му дом започнах да се чувствам като малко дете, а не ролята която съответства на възрастта ми. Уважавам родителите му и нямам нищо против хората обаче в моите очи е ужасно неловко ( унизително) мъж на 30г да бъде третиран като малко дете. Първоначално той не даваше никакви индикации за нищо и откакто заживях с тях той просто ми падна в очите. Забелязвам как тактично бивам манипулирана да живея според неговите/ техните виждания. Може да съм емоционална обаче това не пречи на трезвата ми преценка.

Обръщам се към Вас с надеждата да споделите дали сте се чувствали сякаш сте си чужди. Не знам дали това е криза на 30-те, охладняване на чувствата или направо разлюбване.
Няма трети човек и от двете страни. Той винаги е бил такъв обаче аз чак сега си отварям очите и виждам нещата каквито са наистина. Той се извинява, но няма никакъв смисъл вече... Делата говорят повече за човек, отколкото словата. Обичам го, държа на него и искам да сме активни и пр. Не ми е приятно да си седя 24/7 между 4-стени. Той е ориентиран към финансовата страна,аз повече съм развита в духовно отношение ( не съм безработна).
Всъщност историята е много заплетена и сега не мога да преценя аз ли бъркам или той е влязъл в зона на комфорт и но желае да се променя. По принцип всеки има правото и дори е задължително да полага грижи за себе си във всеки един аспект но той по никакъв начин не желае нито да се развива, нито да идем на изложба, на кино, театър и т.н.
Случвало се е аз в залата да вдигам тежести, а той гледа детски!
Имам усещането, че съм омъжена за дете ИИИ и усещам как няма да мога да разчитам на този човек за нищо. Опитвах многократно да говорим относно отделянето ни к темата до днес си остава неразгадана. Усещам, че не е готов за семейство :)
Пред хората е един весел, сговорлив,с вкъщи мълчи, само яде и спи. Чудя се дали да не събудя малко ревност у него и да се постресне. Трябва ли да се разделим или само временно да се отделим един от друг.

Ако е от значение е зодия близнаци пък аз скорпион.
Бележка: не вярвам в зодии и ми е все едно за тях. Искам да се възстанови отново тръпката по между ни. Лично пространство и деца. Вече не знам дали може да дишаме като един организъм.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 11 месеца hash: 6ea6e7257e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   На първо място трябва да заживеете самостоятелно, без родители на близо, ако трябва и в друг град. Живеене с родители на тази възраст?! Недопустимо е, не е мъж на място ако не направи нещо по въпроса и не се вслуша в себе си, не в теб или в майка му, а в него самия. Ако иска да остане и остарее на село, ок, но ти си тръгваш, ти не си за там очевидно. Търсиш си щастието другаде, какво семейство мислиш, че ще създадете щом е толкова незаинтересован?

 

...

преди: 2 години, 11 месеца hash: 3bc47432f7

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Благословия е, че си осъзнала тези неща преди да сте направили дете! Ужасно е да живее(те) с родители на тази възраст, както казва 1. Как така уважаваш родителите му, ако те се държат с него като с дете - това за уважение ли е? Та вие дори не можете да говорите! Сама казваш „Опитвах многократно да говорим относно отделянето ни и темата до днес си остава неразгадана“. Ако една двойка не могат да говорят за неудобните и трудни въпроси, какво могат?! Той че е безгръбначен е ясно, но и ти си в някаква степен такава, щом оставяш да отклонява и избягва такива важни въпроси. Какво по-конкретно се случва като повдигнеш темата? Как я отклонява? Има надежда единствено ако той рязко поеме отговорност, ако се сепне осъзнавайки колко е безгръбначен в момента. Като е „ориентиран към финансовата част“, след две седмици да сте на квартира! Най-вероятно в момента, след като си се понагледала на безхарактерността му, не си и особено привлечена към него. Това може да се промени, ако той наистина започне да поема отговорност и вземе да се държи като мъж. Не забравяй, че все пак си се венчала за него, което в най-общи линии е обещание, че ще работите върху решаване на проблемите, вместо да се разделяте. Това не означава, че той може да прави каквото си иска и ти не е допустимо да го напуснеш, но означава, че е редно да му дадеш шанс да се поправи.

 

...