 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
През какво е възможно да преминавам? На 21г.
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1388 пъти
Какво е това състояние? Когато чувствам, че нещо трябва да стане и да го излея, визуализирам начина, по който ще го направя и какво ще кажа.... в следващия момент тръгвам да го правя и мозъка ми превключва на друга нагласа и забравям всичките "просветления", които са ми дошли на ум преди това. Преди имах чести златни мигове, в които всичко ми излизаше наяве а сега дори не знам какво пиша. Станал съм един ленив, отвеян, въпреки че съм ангажиран с куп неща.
Преживях доста болка в последните години, но черешката беше преди месец и оттогава всичко се обръща на 180 градуса за мен. Представата ми за мен и живота се променя към лошо и всичко ми е адски безразлично. Не искам да го мисля дори, но имам много психически товар. Осъзнах гадни истини за себе си, имам чувството че съм боклук дори на моменти. Губя пълноценност във връзките си с хората, както и смисъл. Празно ми е, избягвам доста неща и теми. Едни неща ме вълнуваха напоследъка - любовни и тем подобни, там е дълга и широка. Е, едно хубаво нещо очаквах и не стана за пореден път(не става дума само за любов, аз не преувеличавам от една ситуация, много различни ситуации и тн).
Не знам дали ще вярвате, но бая неприятни обвинения са ми хвърляли и когато съм бил точен( не крайно, винаги търся баланса), в миг на невнимание изведнъж ставам лайнар за други.. аз доста скептично съм вече настроен към човешката природа и нямам желание да комуникирам с нови хора, освен болка се напълвам и с омраза, когато ескалира това се отпускам и си казвам - хората винаги ще коментират каквото и да направиш.
Ще съм лайнар за едни, да, ще съм грешен, непоправим, но едно осъзнах - винаги ще остана неразбран и нещата, които са много, които усещам и анализирам подсъзнателно без да мога да ги конвертирам в изречения, ще останат само в моята глава.
Понякога си мисля че съм пристрастен към болката, в едни моменти не мога да я пусна. Дали пък това не е причина за проблема в първото ми изречение, за който споменах? Дали не се саботирам без да го знам?
Напоследъка забелязвам че имам сигурно около 10 различни нагласи. Когато ги анализирам, усещам че всяка една ми придава усещане, че съм различен човек. В една ще се чувствам като 15 годишен, в друга като гадняр, в 3та като еди си какво и така. Дори не мога да изпитам притеснение, толкова ми е притъпено и отдалечено.. откакто ми преля емоционалния товар изпитвам трудност да съм едно цяло със света около мен. Напушвах се по 4 5 пъти на ден, сега нямам тази възможност за съжаление. Имам някакво скрито желание да копая дъното ли не знам, че усещам колко яко съм затъпял и не мога да запомня елементарни неща. Живея на автопилот, станал съм като робот, всички чувства и емоции са в кутия с катинар, изтръгнал съм човешкото от себе си сякаш. Настроенията ми се меняха през няколко дена преди, а напоследък през часове, даже през минути.
Дисоциирам се и това ми допада. Дори когато ходя по улицата често ми се случва да не осъзнавам напълно как съм стигнал до еди-си-къде, ако съм се замислил за нещо прекалено. Примерно често си представям как се карам с хора. Имам нужда да си представям някаква драма в главата. Ако няма драма това ме депресира. Отвикнал съм на спокойствие. А и самата пандемия ме вкарва в крайности и мисля как няма излизане просто. От 3 години всъщност съм така. Когато имах огромен страх от гледане на звезди в небето - всяка една можех да си представя че се движи (знам че ппц се движат, не съм вчерашен) като астероид и ще се удари и ще се сгромолясаме. Спокойствието отдавна не е част от мен. Неспокойствието е новото ми спокойствие и баланс.
Винаги имам чувството че нещо лошо ще стане, а в такъв момент автоматично превключвам на друга нагласа с цел да си съхраня психиката. Не мога да заспивам без телефон, получавам паник атаки от време на време ( те не ме озадачават толкова, но е досадно). Мисълта ми е толкова хаотична и разхърляна, на моменти имам чувството че ми трябва човек, който да се грижи за мен и да ходи подир мен. На моменти имам чувството, че се оправям на магия. Друга характерна нагласа ми е чувството за вина, когато то прекали, превключвам на хейтъра ( обръщам посоката на автоагресия към външния свят под формата на пасивна с готовност за активна).
Оф не знам имам чувството че хората никога не са ме харесвали всъщност, преди се чувствах като social butterfly въпреки social anxiety-то ( което понамаля с годините и новите запознанства) може просто да съм нарцис или самовлюбен депресар. Нямам идея, способен съм да се наблюдавам, но не и сам да поема отговорност, да стигна до изводи и сам да си кажа какво ми е. Винаги имам нуждата някой друг да ми каже какво има, кое, що, как.. малко все едно имам нужда от постоянно външно потвърждение. Оттам идват и постоянните ми съмнения кой съм и какъв съм - имам чувството че когато се определям сам правя грешни преценки и вървя по грешни пътеки, а дали вече не съм тръгнал по тях?
Пишете каквото искате, аз просто исках да напиша каквото ми е в главата В МОМЕНТА ОБАЧЕ! Утре може да съм в другата крайност, за щастие още не съм почнал да си кръщавам нагласите с човешки имена, май има някаква надежда.. искам да си поплача малко, но не мога. Не съм гей за протокола, напълно нормален съм си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 5eafb6fe31 |
|
1. Отиди на психолог. Или поговори с човек, който те обича. Някои неща , от тези, които описваш, са нормални. Например не всеки да те харесва. Даже има поговорка -Не съм златна пара, за да ме харесват всички. Не е и нужно. Важното е ти да се приемеш какъвто си. Обичай се и се уважавай. Това е достатъчно. Намери си хоби или занимание, което те прави щастлив. Музика, рисувай, ходи из планините, тренирай кик бокс... Каквото ти харесва. И постепенно ще се ориентираш кой си, какво ти харесва в живота, какво искаш да правиш. У спех.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 05c625a476 |
|
2. "изпитвам трудност да съм едно цяло със света около мен"
Не мисля че, това е проблем/а.
Изпитваш трудност да си едно цяло с твоите АЗ- ове, със себе си съединен. Пък и за какво ти е да си непременно едно цяло със света около теб, да си индивидуалност която участва в света около себе си понякога е по-добре.
Обзалагам се че, си с IQ над средното, обзалагам се също че, си екпериментирал нещица извън физическото тяло...
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 5eafb6fe31 |
|
3. И аз не се чувствам едно цяло със света около мен. По-точно в България съм обградена от озлобени, завистливи хора, които основно се занимават с интриги. Не всички, но мнозинството, които срещам. И не желая да се чувствам едно цяло с тях. Стоя си различна и не ми пука. Така че не е нужно да се вписваш в обстановката и хората у нас. Ако можеш отиди в някоя цивилизована страна с нормални хора. И ако се занимаваш с наркотици ги спри. Обичай се и се приеми. Потърси добър човек, дори един и се сприятели с него.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 8035b41d51 |
|
4. От автора: Аз приятели имам, точни хора са, уважавам ги. Но усещам, че когато трябва да се справям сам с лични неща или хайде с живота примерно, не чувствам сигурност. Вече съм забравил какво съм писал и съм в друго настроение за да си припомня, но въпроса е че се уча да разчитам повече и на себе си, не само на тях. Трудно е да се обичам, но го правя, втълпявайки си че съм човека, който искам да бъда дори и да не съм още.
До номер 3: всеки решава сам за себе си, но накрая искаме или не, сме принудени да се интегрираме дори малко. Самия факт, че трябва да се издържаме, означава че в ежедневието сме принудени да се занимаваме с хора поне до някаква степен. Не сме на самотен остров, живеем в общество, невъзможно е за мен да съм напълно индивидуален, защото когато съм напълно себе си, не съм от най-търпимите сякаш.
Все още си търся пътя, но не знам.. нямам копнежи и мечти сякаш вече, но искам да остана в родината. Идиоти има навсякъде. Тук също се намират не малко свестни хора. Проблемите са си мои и никого не мога да обвиня за тях реално. Прощавам за хора, причинили ми травми и неприятности. Хубаво е човек да прощава. Искам да живея с чиста съвест и да не мисля зло. Мисля да се занимавам с някое хоби, но ме е страх да се впусна в нещо. Свикнал съм на едно застояло еднообразие, а липсата на истинско вътрешно желание за промяна ме изяжда. :/
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
