|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Болна от рак
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1888 пъти
Здравейте! От много време ме тормози изключително болезнена за мен ситуация. Леля ми е много, много болна. На 37 години е и преди около 2 години ѝ откриха някакъв вид рак, не съм убедена точно как се нарича, но след операция за премахване на туморите се оказа, че се е наложило да премахнат органите на половата ѝ система. Фактът, че с мъжа ѝ губят всяка надежда за детенце я съсипа. А преди няколко месеца след изследвания се оказа, че химиотерапията не дава резултат и дори има разсейки, твърде много и неподдаващи се на лечение... След срещи с безброй много професори и доценти отговорите на всички са едни и същи - "каквото и да правим няма спасение, а на вас не ви остава много време... ". Изключително много ме боли от тази мисъл, че може да я загубим, много сме близки и я обичам страшно много. Най-много ме притеснява фактът, че родителите ѝ, тоест моите баба и дядо, които също обожавам, не знаят за това. Мислят, че вече е добре след операцията, жал им е че така се стекоха нещата за нея и че загуби шанса за най-прекрасното нещо да има дете. Но мислят, че иначе вече е здрава. Ако тя си отиде (за което се надявам с цялата си душа лекарите да грешат) те няма да го понесат.. Болни са и двамата от доста тежки заболявания а са и на доста години. 75+ са и двамата... Не мисля, че ще мога да го понеса, ако нещо се случи и на тримата. Страх ме е за тях, да, зрял човек съм вече и съм абсолютно наясно че се случват и лошо неща, но просто вече съм отчаяна. Някой, ако има идея какво можем, ние другите, да направим ще се радвам, ако сподели. Дали е добра идея, въпреки че тя не иска те да знаят да им кажем все пак? Или по - добре да ги оставим в неведение? Дали ако са "подготвени" доколкото може да е подготвен един човек за загубата на детето си, ще го понесат по добре?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: b211926db6 |
|
1. Здравей. Съжалявам за това през което минаваш и леля ти също. Моята леля почина преди 4 години от рак на шийката на матката. Боли страшно много.... Ние също обикаляхме по доктори, операции, химиотерапии, но за жалост не помогна. Изключително тежко е да, но моя съвет е да споделиш на баба си и дядо си.( Леля ми почина когато бях на 12-13.) Защото ще им е още по-тежко, че сте крили това от тях и е възможно дори да се обвиняват, че не са помогнали и т.н. Да, трудно изключително много бъди силна и вярвай в чудото.Ще се моля да оздравее и само щастие от тук нататък... <3
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: fe731870e8 |
|
2. Мило момиче.. Много съжалявам за всичко! :(
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 61823eb3b5 |
|
3. Кажи и да прочете за Саркис Инджиян и ако иска да го посети.
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 0033967c18 |
|
4. Повярвай в Бог или започни йога и медитация. Мисълта, че ще умрем е трудна за понасяне, освен ако човек не вярва, че душата е безсмъртна и се намира в друг свят... Тъжно е млад човек да е тежко болен, но за съжаление това е животът. Явно щадите баба ти и дядо ти, но аз бих се изненадала , ако те не усещат нещата.
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 326acc57ba |
|
5. Много е трудно...
Но търсете алтернативни методи - прочетете за историята на Луиз Хей, за гладолечението, за хора, които са се излекували...
И дано има кураж да опита, защото навярно е безумно трудно да виждаш възможност, когато светът ти крещи, че си отиваш.
И, не - не се обвинявай, че си зряла. Никой не е зрял пред такава болка. Ти си човек и имаш право да си изплашена, гневна, тъжна. Не си заглушавах чувствата, достатъчно ти е трудно и така.
|
...
преди: 2 години, 9 месеца hash: 1e5bb080df |
|
6. Колкото и да е гадно, леля ти ще си отиде от това, което разказваш. Трябва да сподели на родителите си, иначе не е честно.
Бих те посъветвала ти и майка ти да посетите също лекар за по-сигурно, възможно е да има генетична обремененост, случва се при толкова агресивни ракови заболявания при млади жени.
Успех!!!
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 8ddf426cc8 |
|
7. Прочети за д-р Джо Диспенза, лекувал е много хора, дори от рак
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 6416220c9c |
|
8. Според мен, не трябва да казвате, защото това ще им причини голяма мъка.
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 095b371fb9 |
|
9. Опитаоте с лечебни гъби.....съжалявам!!!!!Всяка загуба в живота ти го преобръща наопаки.Но човек е устроен така ,че да може да преодолее всичко това и да продължи напред.Желая успех.
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 9e886d1442 |
|
10. Само Бог може да я спаси. Добре е да и направят маслосвет в църквата, защото така трябва да започне всяко лечение. Първо духавно изцление и после телесно. Дано да оздравее по чудо!
|
...
преди: 2 години, 9 месеца hash: a27fe0a69b |
|
11. Сигурно е рак на шийката на матката. За съжаление жените в бг не си правят редовни изследвания, а той хванат на време се лекува. Наскоро разбрах, че и аз нося този вирус и шанса да се разболея е много висок. Но ако се хване на време е лечимо.
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 7840502905 |
|
12. До #1 благодаря за окуражителните думи.. Съжалявам за твоята леля. Не мога дори да си представя колко е тежко, само при мисълта за това ме боли. Обсъждаме с родителите ми как можем да им споделим по по-деликатен начин. Но и факта, че тя не иска те да знаят също има влияние. Не искаме да я тормозим и с това в тези моменти. Трудно е...
#4 не усещат какво точно става защото с тях се виждат по рядко, а леля ми се стреми да прикрива всички издайнически факти, че не е никак добре... Явно ѝ се получава да ги заблуди че е наред.
#5 благодаря за думите Ви. Опитваме се всички да сме силни и да не се издаваме за сега и също и да поддържаме надеждата, че може и лекарите да грешат, да стане чудо...
#6 благодаря за съвета, не се бяхме замисляли. Ще го направим.
#8 това е една от причините, поради които още не сме им казали. Притесняваме се, че шокът от новината може да навреди изключително много, а се надяваме на чудо..
Относно книгите и всичките хора които изброихте - благодаря за предложенията Ви, четем по въпроса доста.
От авторката..
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: c04f90eebb |
|
13. Много съжалявам за това, през което преминавате. Надявам се все пак лекарите да грешат и да има шанс.
Що се отнася до баба ти и дядо ти - щом тя така е решила, трябва да уважите решението й. Аз не се наемам да твърдя дали то е правилно, тя си знае най-добре. Щом е решила да им го спести - нека така да е. Аз на твое място бих се старала, колкото и да ми е тежко, да й вдъхвам вяра и да измислям различни неща, които да правим заедно, това ще я разсейва и ще трупа положителни емоции (доколкото е възможно).
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 6416220c9c |
|
14. Само не я съветвайте да стои гладна, защото раковоболните и без друго, от един момент нататък не могат да се хранят от болки и повръщане. Ще й е необходима сила, а не глад.
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: cf0a7196b5 |
|
15. На мен, преди няколко години, почина майка ми, (не е от рак), но пак си отиде млада, а познавам и доста други хора с починал родител, дори една с двама. А колкото и да са ни близки лели, чичовци и вуйчовци, според мен, казвам си честно, за родител боли още повече да го изгубиш.
|
...
преди: 2 години, 9 месеца hash: 02c9227432 |
|
16. Аз съм болна, от друга болест и повярвайте много по тежко е да те съжаляват от колкото да си преживееш колкото ти е останало в щастливи мигове с хората които обичаш.
Никой който знае за състоянието ми, няма право да запознава, който и да било за болестта ми, без мое позволение. Не е чесно някой да каже на родителите ми и вместо да ги виждам усмихнати, да виждам съжаление и сълзи в очите им, докато съм все още жива, за рев има време там, на гробищата.
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: c322dabcaa |
|
17. Благодаря Ви за съветите, мили хора. Ще Ви послушаме, няма да им казваме. А колкото до леля ми - определено се стараем да прекарва чудесно дните, в които е с нас. Права сте, #16, така е.
Благодаря на всички ви за мненията и съветите ви. Бяха от голяма полза!
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 0de0331d6c |
|
18. Съжалявам за цялата ситуация.
Не знам доколко ще го вземеш на сериозно и дали при Вас ще има ефект, но наскоро ми попадна това, че консумацията на 3-4 ядки от кайсия на ден подпомгат борбата срещу раковите клетки, защото съдържали витамин Б17 и др.
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: d7eddf03d6 |
|
19. Ако авторката продължава да следи темата, позволявам си да дам моето мнение. Не казвайте на баба ти и дядо ти, че леля ти е неизлечимо болна. Първо, все пак стават и чудеса, регистрирани са случаи на спонтанна ремисия, когато хора в състоянието на леля ти в един момент се подобряват и при изследвания се установява, че от рака няма и следа. Как се случва, божа работа, вярно, че тези случаи са много редки, но знае ли човек. На второ място, само леля ти има право да реши дали да съобщи на родителите си за състоянието си; ако друг им каже, това според мен ще навреди и на нея, тя ще се чувства още по-зле. Едва ли ако научат, родителите й ще са в състояние да се държат с нея все едно, че не знаят. Така че според мен нещата биха се влошили, ако им кажете. Относно това, да са подготвени, няма такова нещо да си подготвен за смъртта на близък, още повече на собственото ти дете. Вие като знаете, по-леко ли ви става? Извинявай за въпроса, но просто си го задай. А баба ти и дядо ти по-добре да бъдат пощадени от това, на техните години. Говоря от собствен опит - майка ми почина внезапно на 57 години /за сведение, след няколко месеца аз ставам на 57/. Бях напълно блокирала, все едно съм излязла от тялото си и гледам отстрани как то прави разни неща, но аз не участвам в това. Сякаш изведнъж съм минала в друго измерение, бях в шок, в медицинския смисъл на думата. С времето свикнах, животът си продължи. Татко почина преди почти две години, на 88, но последните три-четири години беше много зле. Повече от година преди смъртта си беше на легло, неконтактен в резултат на деменция, вече не можеше нито да говори, нито със знаци да комуникира, нито въобще да направи каквото и да било волево движение. Беше жив труп, личността си беше отишла. Страшно беше да го виждам в това състояние, знаех, че въпросът не е какво ще се случи, а кога. Вече се бях простила с него и на моменти се молех господ или да го прибере, или да направи чудо. Въпреки това, въпреки тази "подготовка", когато ми се обадиха и ми казаха, че е починал, пак страдах както за мама; страдах и за това, че толкова време прекара в агония. Вече горе-долу се възстанових, но както казах, човек просто свиква с липсата, защото това е животът, единственото абсолютно сигурно нещо в него е, че един ден ще умрем. Така че според мен оставете нещата такива, каквито са за момента, а ако леля ти реши нещо друго - това е нейно право, тя сама ще направи каквото сметне за необходимо. Относно съвета на номер 18 за кайсиевите ядки: да, това е вярно, но се отнася за сурови горчиви кайсиеви ядки. Продават ги в специализираните магазини за ядки и сушени плодове. Като профилактика се ядат до 10 броя на ден, ние по едно време ядяхме, ей така, на принципа, че ако не помага, не вреди. Нямам представа обаче какво количество трябва да се консумира при вече доказан рак. Можете да се поинтересувате в Гугъл, сигурно има информация и нищо не пречи да се опита. Само не забравяйте, че в голямо количество са отровни, горчивината им, също като при горчивите бадеми, се дължи на съдържание на циан. Не зная дали ще прочетеш това; ако го прочетеш - пожелавам на цялото ти семейство и на теб кураж и вяра! Когато тялото си отиде от този свят, нещо някъде остава; хората, които обичаме и ни обичат винаги са с нас и ни пазят от горе! А може и да стане чудо, вярвайте!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|