Споделена история от Здраве |
Липса на желание, мотивация и заинтересованост
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 739 пъти
Здравейте,
Ще започна малко с лична информация, след това ще премина към проблема.
Мъж, на 22 години, имам дългогодишна приятелка, работя (бих казал хубава работа, за малко пари, но и работата е толкова). Уча/учех програмиране, като започнах в университет, но след това се отказах, защото видях, че няма смисъл, а и точно тогава започна и дистанционното обучение и още повече се отказах. Преминах към алтернатива - СофтУни, като бих казал че имам някакъв дар да създавам код, не веднъж и познати, и приятели са се чудели откъде ми ги ражда главата тези завъртяни решение (но работещи). Сега като се замисля, едно време в училище, по математика, учителката също ми се чудеше как съм стигнал до резултата. Та, започнах доста ударно бих казал, първия курс ми се стори доста лесен, дори на изпита бях в топ 5 мисля (по-бързина), което тогава от близо 1300 души си беше така доста. След това продължих със следващия модул, в този период започнах и първата си работа (официална, на договор) и отново взех изпити с пълно точки (и разбирайки материала), макар че не бях сзел дори всички лекции (буквално си спомням, че се научих на определени неща, именно на изпита) и много вярвах в себе си. Тръгнах дори на фитнес (само да вметна, че по това време ходя на работа, карам университета и СофтУни, това е преди пандемията). Да, имах и проблеми, с пари, с приятелката постоянно се карахме и прочие, но имах най-ценното - желанието. И оттогава всичко като тръгна надолу, ама рязко надолу. Първо беше пандемията, при която смених 2 работи, всъщност май 3 работи, спрях фитнеса, университета го заебах, Софтауни едва, едва бутам, реално третия курс (който е разделен на 2 части), първата част я взех от втория път, наскоро взех втората част от третия път (и не, не защото ми е било адски трудно или е опирало до капацитета ми, а защото не си бях взимал уроците). След това последва следващия курс, който първата част взех от втория път (на първия не се явих на изпит), а сега втората част, която реално трябваше да съм я взел преди близо година ще, отново съм спрял всичко и вместо в момента вече да съм към последната лекция и да приключвам, аз съм на първата (тоест не съм почнал). От много, много, много време вече се мразя, критикувам се, тормозя се, имах дори и случай, където се удрям от гняв, болка и самоомраза (последния път дори почти се самонокаутирах, колкото и странно да е). И малко по малко стигнах до тук, нямам желание за нищо, не правя нищо и всичко ми писва, не ме вълнува, дори и на работа взех вече едва да ходя, в сексуален план също е трагедия, преди бях с много високо либидо, сега и за това нямам желание.. чак ми е странно, че горе-долу 1-2 пъти в месеца да правим нещо, добре, че моята и тя не е много сексуална, поне в последно време, та поне в това няма проблеми. И така, реших дет' се вика да се стегна, нищо не стана, както ви казах още съм на първата лекция, във фитнеса ходих 5 пъти, на 6тия стоях 10 минути и казах, че тук се чувствам отвратително и се махнах. Не знам вече какво да правя.. Не вярвам в себе си, мразя се, нямам желание, а като се замисля ми остава малко докато завърша Софтауни и реално имам някакви шансове вече да тръгна да търся работа като програмист, да направя нещо с живота си, било то да купя жилище, да си позволя нещо повече, да се развия, да донеса дори гордост на родителите си, а и реално програмистите взимат хубави пари, плана ми беше изцяло да издържам родителите си, те са прекрасни хора, дали ми много и в момента като се сетя е каква дупка съм и как вече трябваше да съм хо направил (имах възможност), то си пропилявам живота. Буквално съм като кола, където се беше засилила, свърши и бензина и сега колкото остане от инерцията, остане.. Вече се плаша, че един ден, наистина ще ми писне и ще взема фатално решение. Не знам на психическа основа ли се промених, на физическа ли нещо се обърка.. Моля дайте съвет, защото вече и инерцията както казах свършва и идва много тежко да правя каквато и да е крачка
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 791351599e |
|
1. Добре дошъл в клуба, братле. Поне се радвай, че имаш приятелка и я цени, някои от нас и това нямаме.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 731cd370bc |
|
2. Депресия. Какво да правиш? Пусни си пълна кръвна картина и виж какъв недостиг имаш от витамини/ минирали. Ако имаш такъв, почвай с добавките. Ако няма такъв, си пусни пълни изследвания, все някъде ще излезе зайчето. Провери си сърцето, хормоните, всичко. Вероятно вследствие от ковид или ваксина си развил леко пси заболяване, т.е. нарушена ти е биохимията в мозъка, често срещано по време на тази пандемия. Ако всичко е ок - психотерапевт, не психолог, а психотерапевт! За състоянието ти има някаква конкретна физиологична причина, открий я и вземи мерки.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 5991e23c29 |
|
3. 2 е много прав. Години наред ми даваха депресснти и грешката на първите лекари беше, че преди всичко не бяха назначили изследвания. В последствие гледах филм за витамин Д и на шега реших да си пусна изследване (знаете, че витамин Д и недостига му има пряка връзка с депресиите). Разкри се огромна липса на витамин Д. От набавянето му насам се чувствам чудесно.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 2a51866b50 |
|
4. Орчасан си, някой ти е завидял и проклел! Много лоши и завистливи хора има, пази се!
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 980c9e3145 |
|
5. Здравейте, бих искал да се обърна най-вече към н. 3 , ако е възможно споделете повече подробности моля, какво е било състояниеето ви, какви витамини (като дозировка ) сте приемали, всичко, което смятате, че би било от полза на четящите хора тук
Поздрави.
|
|
