Споделена история от Здраве |
Ментален дисбаланс
преди: 2 години, 19 дни, прочетена 932 пъти
Здравейте на всички.
Бих предпочела да се обърна анонимно за помощ, защото всичкото, което се случва се опитвам да укрия от близки и познати. Не знам колко ми се получава, но пред тях всичко го изкарвам, че добре и наред.
Думите в следващите редове, може да изглеждат повече, като изливане на душата, от колкото онагледяване на състоянието, но просто искам да ви онагледя как се чувствам ида ви помоля за някакво отношение.
Дойдох в чужбина преди няма и два месеца. Това всъщност, беше една дългоочакваната мечта, но пандемията настъпи и се отложи известни време. От момента, в който пристигнах и отидох първият си ден на работа, светът ми тотално се преобърна. Изпаднах в цял списък със състояния. Покоси ме депресия, тревожност и отчаяние. Започнах да милея и тъгувам за всичко, което съм оставила в къщи. Близки познати, за домът.....Даже ми домъчня и започнах да милея за градината, дърветата, цветята, за това как няма да усетя аромата на липите, когато цъфтят и за абсолютно всичко, до което съм се докосвала и ми е драго. Сигурна съм, че ви звучи налудничаво. Живяла съм доста година ми извън вкъщи и никога не ми се е случвало. Когато настъпи пандемията, преминах на хоум офис и се прибрах в родният дом. За 2 години загубих социална среда, разделих се с приятелят си, превърнах се домошарка и така свикнах да съм вкъщи, че когато заминах, ми се случи това. От друга страна, очакванията ми от работата изобщо не се оправдаха. Станах обект на дискриминация, защото не съм от техните. Отделно работата която трябваше да върша, също не е това, за което отидох. Реално никой не отделя време да ме въведе и всичко се случва по трудният начин, а за капак и шефът ми е ужасен, дори и за сънародниците си. Всичко това ме довършва и ме вкарва в състоянията, за които ви споделих. А най-лошото е, че много бързо осъзнах, че идването ми на практика е безсмислено. Когато кандидатствах преди няколко години, бях изключително нахъсана и нямаше такава възможност в България, но нещата се промениха за тези години и на практика в това направление, като заплащане и възможност, вече, каквото е в България, почти такова е и в чужбина. Решението ми беше изключително емоционално и когато ми се обадиха, реагирах първосигнално, без да се замислям си взех билет и заминах. Сега това ме изяжда от вътре и не мога да си дам мира. Непрекъснато си мисля "ако си бях останала, колко ли по-хубаво щеше да бъде". Не мога да се контролирам и се самосъжалявам непрекъснато. Главата ми бушува,гърдите ми ще се пръснат и ръцете ми също, понякога се разтреперват. Не е и толкова лесно да се върна, така че единствено мога да остана и да си страдам с мислите.
Не знам дали милеенето за дома не го отключи всичкият този стрес в новото работно място и това чувство за яд, което ме споходи. Не споделям с никого колко ми е тежко и за това след изключително тежкият ден, като се прибера, започвам да мисля, за това което съм оставила в къщи и колко глупаво съм постъпила, като съм дошла. Дори в главата ми се прокладват мисли и съжаления за неща и действия, които е трябвало да свърша в много далечното минало.......
Всичката тази симбиоза на самоунищожение, бушува в главата ми и нито мога да се концентрираме да работя, нито да спя, нито дори да мисля.Заради това, не мога да работя пълноценно и нещата стават още по зле.
Не знам какво да правя и как да постъпя. Отчаяна съм. Знам, че единствено само мога да си помогна, като си контролирам мислите, но ако можех, нямаше да се обръщам към вас с молба за помощ.
Какво да сторя ? От къде да започна ? Няма такива магически пръчки, но как да си подобря положението, поне ментално ?
Благодаря на всички, които отделихте от времето си, да прочетете това и ще ви бъда много благодарна, ако вземете отношение.
|
