 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Натрапчиви мисли за болезнено умиране
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 777 пъти
Преди няколко години преживях много болезнен епизод при който крещях ужасяващи писъци и ритах неконтролируемо все едно ми режеха главата.
Беше нещо като клоничен припадък но бях в съзнание и беше ужасно - умирах в агония.
Оттогава много често почти всеки ден го преживявам, понякога търся такива материали по интернет.
Смъртта на кралицата на Великобритания също ми повлия и преди малко пак се усетих че търся такива материали при които хората снимат близките си как умират.
Често мисля за моите родители, че искам да съм до тях и да ги успокоявам при умирането но искам да не изпитвам безпокойство болка и страдание.
Мога да правя венозни инжекции и се улавям че често си мисля да се пробвам да се снабдя нелегално с пропофол и да им го дам за да загубят съзнание когато умират.
Мисля, че е много важно и здравословно всеки един човек да се научи и да бъде обучаван как да облекчава умиращите си роднини.
Мен не ме е страх от смъртта, страх ме е от невероятната агония и терор - наистина неописуем ужас, който се изпитва в последните мигове.
Вярвам че има и спокойна неболзезнена смърт и вярвам че всеки я заслужава.
Но истината е че твърде твърде често умирането е болезнено, а загрижените близки не могат да направят нищо защото им е забранено да бият морфин или пропофол на близките си.
Как може да се реши този проблем?
ИСкам да продължа живота си както преди и да живея спокойно без притеснения че ме чака агония или че ще гледам родителите ми в агония.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 39e6136b43 |
|
1. Посети невролог. Имаш тревожно разстройство.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: bd6de1d4db |
|
2. Ти няма как да знеш кога родителите ти ще умрат. Може да не си до тях. Може да си на работа, на море, на дискотека, на всякъде. Няма да ти звъннат "След час умирам ела да ми биеш нещо"
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 159440d2d4 |
|
3. Стани религиозен, повярвай в някоя религия. Душата не умира, а отива в други светове. А според будистите, се и преражда. Така че е безсмъртна.
|
| преди: 1 година, 8 месеца hash: 0053fee6e7 |
|
4. Имаш нужда да посетиш психиатър - подобни състояния се лекуват.
|
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 8cde5d0e74 |
|
5. Не си за психиатър, според мен, а имаш духовен проблем. Никой не може да ти каже истината, но може да даде гледна точка, а моята е следната: Хората умират в агония, когато не са в мир със себе си. Рядко умират в спокойствие, защото ги е страх, не са в мисията си, а от там и тежки болести. Открий себе си и се свържи със себе си. Както е казал номер 3 - намери си религия. Лично аз за себе си живея в мир и хармония. Живот без страхове, дилема и мрачни мисли, но положих доста труд и вяра, за да го направя. Дали това ми дава гаранция, че ще умра в съня си или в спокойствие - може би не, а може би това е начинът - не знам, но това, което знам е, че поне ще живея добре.
|
...
| преди: 1 година, 5 месеца hash: 1b4d76743c |
|
6. Преди известно време усетих смъртта вътре в себе си. Беше сутрин и преди да се разсъня имам навика известно време да поседя в леглото. Тогава го усетих. Едно голямо колкото пъдпъдъче яйце пулсиращо сърце в корема ми, биеше лудо, сякаш изпитваше неописуем страх, накрая претупа само с два силни, отчаяни удара и притихна. Настъпи пълна тишина. Не трая дълго, не повече от 20 минути. Повече не усетих присъствие. След два дни бях на контролен преглед. Вече очаквах присъдата. Лекарят не откриваше зародиш. Мислеше, че е изпаднал без да усетя. Да, но не. На следващия ден тялото ми изхвърли пъдпъдъчето яйце. Малкото сърчице на съществото вътре в него бе било така отчаяно безпомощно и лудо, че цялата тази обвивка бе пулсирала като едно уплашено птиче сърце.
Моето неродено дете се бе мъчило в последните мигове от живота си, без аз да мога да му помогна. Тогава се чудех защо е толкова неспокойно, галех корема си, за да го успокоя, но то едва ли е почувствало нещо. Когато заглъхна и повече не го усетих, разбрах... Никога не съм била по-близо до смъртта.
Не живея в страх, че на мен ще ми се случи, когато му дойде времето, ще приключи и моя живот. Смъртта е логичният край на всеки човешки живот. Неизбежна, самотна, страшна, но последните мигове са винаги кратки...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
