 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Имам социално тревожно разстройство цял живот и ми съсипва всичко
преди: 10 месеца, 10 дни, прочетена 676 пъти
Здравейте, не знам как да започна. Мъж на 26 години съм и социалното тревожно разстройство (social anxiety disorder) тотално съсипа живота ми.
Заради страх от социализиране, избягвам хората, университетът беше социален кошмар за мен, тъй като когато трябва да социализирам с хора, които не познавам добре, изпитвам чувство на липса на контрол на ситуацията, потя се, получавам сърцебиене и стомахът ми става на такава топка, сякаш седя на 10-тия етаж на някоя сграда. Това чувство тотално ми скапва настроението и ми отнема желанието да социализирам.
Нямам проблем в ситуации, в които общувам с близки хора, които познавам и чувствам, че ситуацията е под контрол, както и с интеракции, които са под скрипт - да идеш до магазина, да си купиш нещо и т. н.
Проблемът идва, когато трябва да говоря за себе си, да се разкривам пред колеги, непознати, затова когато работех с доста колеги в една фирма, нямах проблем в работния процес, но избягвах да излизам с тях извън работа.
Защото точно такива интеракции ме плашат, начинът по който реагира тялото ми е ирационален, реално нямам причина за какво да се притеснявам, защото в редките случаи, в които се престраша нещата минават добре.
НО когато няма подобрение и ти се чувстваш некомфортно до крайна степен в такива ситуации, правиш го насила един път, втори път, но на третия без подобрение ти просто избягваш ситуацията, която ти доставя паника, притеснение и дискомфорт.
Изчетох безброй книги за когнитивно-поведенченска терапия, как трябва да се поставям в такива ситуации докато не отмине или не стане търпимо, но не мога. Страхът е твърде голям, макар рационално да няма никаква причина от него, ирационално тялото ми влиза в този режим преди важна среща, интервю за работа, парти с непознати и т. н., което води до неконтролируем само-саботаж.
Като бях по-малък съм пропуснал толкова излизания и канения от колеги за излизане заради този непреодолим страх. Естествено, след като откажа, се чувствам ужасно, че съм го направил и се ядосвам на себе си каква п*тка съм.
И си казвам, че следващия път когато бъда поканен, ще преодолея страха, да ама не, дойде ли момента, паниката, кортизола се надига и отказвам.
В редки случаи, в които въпреки страха действам и отида на такова събитие, аз изпитвам такова чувство на некомфорт, че не мога да се забавлявам и пак съжалявам.
Учудващото е, че никой не ме отбягва и ме викат, аз смятам, че съм приятна компания и когато се отпусна, мога да бъда много забавен, открит и интересен, НО това става само с много близки приятели (а нямам много такива), с които се познаваме от години.
Най-големият проблем е с жените, тъй като ако аз не работя в една среда за да опозная момичето тотално, не бих имал шанс просто да си намеря приятелка.
Поради простата причина, че това социално тревожно разстройство е може би най-силно сред жени, за които не знам нищо и вътрешно искам да впечатля, че не съм някой глупак и има какво да дам.
Парадоксално обаче, прекомерното желание и overthink-ване (премисляне на всякакви сценарии) води до обратния ефект, че не знам какво да кажа.
----
Предполагам повечето от вас не са изпитвали такова нещо и не знаят за какъв страх става въпрос, това не е да имаш леки пеперудки в стомаха и да действаш въпреки това, това е все едно да имаш страх от височини и да си постоянно на ръба на 15-тия етаж на някоя сграда и в този момент тялото ти да изпитва какви ли не ужасни състояния и ти да се опитваш да водиш разговор...
----
Въпросът ми е, след толкова години самопомощ, четене на всевъзможни книги на психолози и психиатри за cognitive behavior therapy дали не е моментът да опитам някакви хапчета, това не е начин да живея. Винаги съм бил против това, отказвах да приема, че има нещо сбъркано в мен и се надявах да го преодолея, но вече съм убеден, че така няма да стане.
Предвид, че майка ми и баща ми също взимат хапчета за нерви, страхови неврози и депресия, мисля, че си ми е в гените...
И те са сравнително добре, след като взимат тези хапчета.
Моля ви препоръчайте ми някакъв терапевт в София или Пловдив (психиатър, а не психолог - нали така? за да може да изписва хапчета).
Писал съм в десетки форуми, препоръчвани са ми всякакви съвети, изчел съм толкова книги с всякакви неща, които да направя, но според мен просто проблемът е както психически така и физиологичен, тялото ми произвежда повече кортизол или нещо такова, но аз имам нужда от някакво лекарство за да се чувствам нормално като другите хора.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 месеца, 9 дни hash: 10dbee2a21 |
|
1. И аз съм така. Преди повече от година започнах да посещавам психиатър. И мога да кажа, че имам подобрение. Разбира се, че трябва още доста. Но си зависи изцяло от мен. Хапчетата, които приемам в началото много ми се спеше от тях, но с времето се свиква. За жалост няма не мога да ти препоръчам подходящ терапев, понеже съм доста далеч от София и Пловдив. Но ти пожелавам късмет ще се справиш.
|
| преди: 10 месеца, 9 дни hash: fdfd291dc6 |
|
2. И аз съм така мъж на 22. Животът ми е много тегав в следствие на социалната ми фобия. Решил съм да се взема в ръце, и аз търся психолог, за сега съм се спрял на Орлин Баев.
|
| преди: 10 месеца, 9 дни hash: de32561c1f |
|
4. Посети специалист, той ще ти предпише медикаменти, които да пиеш.
|
| преди: 10 месеца, 9 дни hash: 6936dcf205 |
|
5. Пич, ще ти кажа нещо много просто - човек е такъв какъвто е... Тъй като живеем в глобализиран свят, с огромни градове, с милиони хора вътре нагъчкани, въху всички ни се налага някаква обща фалшива форма на поведение като "нормална". 90% от хората просто я играят с различна степен на успех. Както има някакви невероятни социални хамелеони и актьори които за 5 мин се внедряват в непозната компания, съвсем нормално е да има и обратното - хора на които им коства огромни усилия. До степен да предпочитат изобщо да не търсят компания. Всичко това е в сферата на нормалното. Нормално е да бъдеш различен. Не се филмирай с диагнози, и не си скапвай здравето с хапчета. От тия всичките книги, как пък не прочете една да се приемеш такъв каквото си и да си намериш среда която на ТЕБ ти допада... Иначе рискуваш да си влошиш здравето, оптивайки се да бъдеш нещо което не си. Не, не някаква измислена диагноза ти е съсипала здравето, а фикс идеята да бъдеш като другите...
|
| преди: 10 месеца, 8 дни hash: 210c38bfd8 |
|
6. Аз съм на 20 и имах такова преди 3 години. Преодолях го като правих това, от което ме беше страх. Излизах навън постоянно и в един момент взех да не обръщам много внимание и изчезна от самосебе си постепенно. Беше лятото, сега и ти имаш възможност да направиш това. Ако не те е страх. Впрочем аз съм момиче, надявам се да ти дадох светлина. То идва вътре от теб, трябва да научиш да се контролираш, истината е, че викой не може да ти помогне ако сам не го направиш. Ако отидеш на психиатър и ти изпишат хапчета не ти препоръчвам да ги взимаш. Човек има достатъчно сила в себе си да промени това отвътре навън. Бях на 15 като започна да ми се вие свят и да треперя като бях навън пред хора - на главната или на ресторант и в училище. Щом момиче на 17 може да го направи, ти си МЪЖ! Така че давай по-смело в живота!
|
...
| преди: 10 месеца, 4 дни hash: a3acbd2564 |
|
7. Аз също имам такива преживявания, но не са толкова често проявяващи се. Появяват се предимно, когато трябва да изляза пред много хора, да представя себе си или да говоря нещо. Два часа преди да се изправя пред голямата аудитория, взимам невробекс, който по-често ми помага. Някак си се стабилизирам и говоря спокойно и се представям добре. Но има случаи, в които не ми помага, а ме обърква - не мога да намеря точните думи, при изказване. Не ходя на психолог или психиатър, защото съм от малък град, нямам възможност да пътувам. Спортувам и ходя на танци, което ми помага. Дано да се справиш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
