Тревожност
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 2746 пъти
Здравейте, имам нужда от помощ и от съвет. имам проблем от доста време, наистина доста дълъг период от време от моя живот, който си мислех че е свързан със срама. имам гъбички на ноктите на краката от доста малка и винаги ме е било срам от тях. само нашите знаеха т. е баща ми, но той не се интересуваше толкова, караше ме аз сама да се оправя. както и да е. Въпроса е че нещата се усложниха, мен това много ме спарваше пред други хора не ходех на море, хидила съм на лекар но лекарствата не ми помогнаха, защото се изисква постоянство, на което явно не съм била способна. през цялото това време не успях да споделя с никой въпреки че имам приятели и предполагам че те се досещат. знам че звъчи налудничево защото какво толкова нали, но за мен беше голям проблем още от малка. сега ми е още по трудно защото съм много натоварена и незнам какво да правя. от тук тръгнаха доста други проблеми- паническо разстройство, анорексия, булимия, те бяха паралелно с тази болест. сега незнам какво да правя защото вече имам чувството че съм загубена, че нищо не може да ми помогне, че нищо не усещам. трудно ми е да споделям за себе си, стращно ми е трудно, от друга страна ме е страх също така, защото си мисля че съм луда, че ми има нещо и че ще се побъркам. отвратително е и е болезнено, никога не съм си представяла че ще имам такъв етап от живота си, имам чувството че семейството ми не го е грижа за мен изобщо, те така се държат сякаш всичко е наред а то никога не е било наред и сякаш само аз забялязвам това. сега пак трябва да ходя на лекари защото нямам друг избор, а като отида на лекар дори незнам от къде да започна... аз явно съм прекалено чувствителна и приемам всичко навътре, но когато става съпрос за семейството ти няма как да не го приемаш лично.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: 3bf8493ca9

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ох, милата... разбирам те ИДЕАЛНО! Не вярвам да си по-голяма от мен - аз лично съм на 16 години. Първо, не се шашкай толкова заради тези гъбички - говориш така имаш някакъв НАИСТИНА МНОГО СЕРИОЗЕН И НЕЛЕЧИМ ПРОБЛЕМ (да чукна на дърво), а всъщност гъбичките са лечимо нещо. Второ, колкото и да са упорити тези гадни гъбички - ти трябва да си по-упорита от тях. Няма как да ги излекуваш, ако се мажеш една седмица с някакво лекарсто да речем и след една седмица ти писне и спреш. То тогава няма да е имало никакъв смисъл от мазането... Същата съм като теб - от 10-11-годишна го имам тоя проблем... първите години изобщо не знаех, че имам гъбички, даже не знаех какво е това. Просто забелязвах жълти петна по ноктите ми, както и колко начупени бяха. Но бях малка - не се интересувах защо са такива, просто ме интересуваше да играя. С времото проблемът ми се разви към още по-лошо... целите ми нокътни плочки започнаха да се делят от кожата ми и просто вече си личеше, че имам проблем. Разбира се, казах на мама, тя ми каза от какво може да е, купи ми една писалка-лекарство - 40 лв. струваше, с която се мажех около половин година - имаше ефект. Обаше спрях и след месец-два отново имах жълти нокти. Съга съм на 16, представи си... септември 2013 се взех в ръце да отида на кожен лекар за тия досадни гъби. Е, вярно - взе ми 20 лв. за преглед, но ми изписа добри лекарства, които подобряват ноктите ми. Наитина и моите нокти са просто под всякаква критика - с жълти петна и начупени, но и един ден не съм пропуснала да им сложа лекарство. Наистина трява да си УПОРИТА за подобни кожни проблеми. Няма друг начин... чувала съм, че можеш да се лекуваш с лазер - няколко процедури, но самите процедури излизат ДОСТА скъпо... а и не съм чувала досега отзиви от това. Ако не знаеш какво да използваш - от близо 6 месеца всеки ден по веднъж си слагам едни капки - "ЕКЗОДЕРИЛ" се казват - не са скъпи - около 7-8 лв. Отделно лекарката ми предписа и едно лекарство под формата на лак за нокти - "Полинейл" се казва, обаче е бая скъпичко - около 32 лв. беше. Но аз още го ползвам - ту капките, ту лакчето... И също така, не пренебрегвай ходенето на педикюр!!! Това е много важно, когато имаш подобен проблем. Аз понеже отделно си имам проблемни крака, защото съм танцьорка и от там ми дойдоха всичките тея проблеми като гъбички и т. н., заради натоварването. Та, като отидох при педикюристката малко ми се скара, че имам толкова неподдържани крака и как съм можела да не ходя на педикюр, ала бала... ама хич не ми пукаше! Сега си ходя редовно при нея и тя също подпомага за изрязването на ноктите ми. Понеже не знам дали знаеш, но като имаш гъбички трябва ноктите ти да са максимално изрязани. Така де, моят съвет е да отидеш на един дерматолог първо, за да те види на какво дередже си. Вземи си парички и дори сама да отидеш - не бива да се притесняваш! Нали лекарите са за това - отиваш, преглеждат те и те лекуват. Извикай мама или тате със себе си, може и брат или сестра, ако имаш. :) Който и да е... а и да нямаш с кого да отидеш - отиди сама! Купи си нужните лекарства и задължително посети най-малко веднъж някоя маникюристка, която да ти направи педикюр! Не е нещо срамно да отидеш на педикюр с болни нокти - и аз така си мислех, беше ме адски срам, виках си "Кой знае какви мацки идват тука с красиви нокти, а аз с моите... " Та жената ми каза, че 1/3 от клиентките й имат болни с гъбички нокти. Направи тези три неща и няма да съжаляваш!!! И най-важното - бъди УПОРИТА И ИНАТЕСТА към тези гъбички... друг начин няма. По-добре почни сега, за да може за лятото поне малко да се излекуват... ако нищо не правиш по въпроса и просто седиш и се оплакваш, още по-зле ще стане положението... колкото по-рано започваш, толкова по-бързо ще постигнеш резултати. Кажи ако искаш от къде си, ако сме от един град с удоволствие бих ти помогнала!!! :)

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 0380621af9

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Първата ми мисъл ако някои отбягва неща които искам да правим заедно е, че причината съм аз. Естествено първото нещо което ще попитам е дали даденото действие е неприятно за този някой. Ако получа уклончив отговор, това само ще потвърди първоначалното ми впечатление и е възможно да се отдръпна от този "някои". Това което искам да кажа е, по-добре приеми, че някои хора ще те критикуват и няма нужда да се тревожиш за тях. Други активно ще ти помогнат да се почувстваш по-добре. Поне изречението "Имам малак проблем с.. " е по-добро извинение от "Не искам да бъда с вас в момента". Между, другото, почти на никои не му пука за гъбичките на другите.. Поне не и повече отколкото примерно "бенките". Може би като една последна идея/съвет.. Ако се усетиш че се панираш заради положението си в дадена ситуация, в никакъв случай не мисли за това дали събеседника ти често си чисти ушите. Относно останалите проблеми.. няма гаранция, че те са свързани.

 

...