Паническа атака?
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1469 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче на 14 години.

От една седмица имам коте (няколко месечно), взехме го от улицата, водих го на ветеринар и след като го почистихме от бълхи, днес за първи път трябваше да спя в една стая с него. Страхувам се, че ще ме одере. Най-вече ме е страх да не ме дере по главата и лицето. В 1 часа си легнах. Сложих го в леглото му, то се качи при мен. Сложих го в краката ми, а то започна да си играе с тях, като понякога се катереше по мен. Плашех се, защото дереше завивката. Обаче мама ми каза, че като не му обръщам внимание ще се научи. Заспах дълбоко някъде към 3 часа, като до тогава котето 2-3 пъти се качи до главата ми и си играеше с косата ми.

Към 4 часа леко се разбудих, защото котето отново си играеше с косата ми. Беше ми много жега. Преместих котето. Обаче вече не можех да заспя. Доплака ми се, защото котето трябва да спи в една стая с мен. Паникьосах се, стомахът ми беше свит на топка, защото ми се плаче. После леко заплаках, като се задъхвах. Носът ми се запуши. След известно време се събудих напълно, защото осъзнах, че не мога да дишам. Вдишвах и издишвах бързо и шумно през устата, но се чувствах така, сякаш не ми стига въздуха. Опитвах се да успокоя дишането си, но успявах за кратко и после пак се задъхвах. Станах от леглото. Левият крак, до който лежеше котето, ми беше изтръпнал и съвсем леко треперех цялата. Бях замаяна, имах чувството за нереалност. Успях да успокоя дишането си, но усещах, че мога пак да се задъхам. Сега, към 5 часа се упокоих почти напълно, но се страхувам да отида в стаята си и да си легна, за да не се задъхам пак.

Притеснявам се да не е било астматичен пристъп или паническа атака. Какво да правя? Ще говоря с родителите си, но бих искала да чуя няколко мнения.

Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: 13b88d687e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Може би си алергична към котешките косми и непрекъснатата близост на котето е обострила алергията? Виж дали това ще продължи и ако е така, иди на алерголог.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: fc7705df06

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Котките са много активни и нощем. Не знам какъв ти е проблема да му измислиш някаква клетка на първо време. Иначе едва ли му е зор да те яде.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 53a1693d28

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Ами сама си се вкарала в някакъв филм. Аз от 10 годишна имам котки - първата ми беше сиамка и аз от улицата я спасих- до мен спеше като плюшена играчка. Наскоро от дом за животни взехме котарак, който има проблеми с поведението и не го пускаме да спи при нас, защото мъжът ми не иска - той ляга в краката ни и му пречел. Като цяло мога да ти кажа, че котките не дерат лицата и очите на стопаните си, а го правят само при риск за живота си - например така се отнасят към кучетата - своя най-върл враг и то само при заплаха. Не е вярно, че котките са активни по принцип нощем - всичко зависи от твоят ритъм на живот. Котката с течение на времето се напасва към него и ако е била активна нощем, но види, че нощем у вас е умряла работа и не си заслужава да се занимава, то тя ще спи повече нощем и денем ще си е по-активна - зависи от теб и от вас като семейство кога сте активни и у дома. Не е нужно да спиш с котката щом изпитваш такъв страх, а и тя трябва непрекъснато да има достъп до своята тоалетна, а на моят котарак винаги слагам и храна за нощта и вода. Всъщност котките действително са по природа нощни създания - те спят и много, но с прекъсване - т. е. твоята котка ще иска да отиде на тоалетна, да хапне, а като е игрива и да си играе, но последното ще се промени като забележи, че спите вие нощем.. тя ще се напасне просто. Не бива да те е страх от нея - нито ще ти легне върху лицето ти без да забележиш, нито ще ти издраска лицето и тем подобните - котките са много грациозни и внимателни създания - могат да станат неприятни по време на игра или за да се наложат, но никога без причина не са агресивни и особено лице и очи не закачат. Моят котарак е бил изоставен и защото е много игрив, драска и хапе при игра, отделен е бил и малък от майка си, има просто проблеми, но никога не ми е драскал лицето, колкото и интензивно да сме играли, камо ли като спиш да ти стори нещо - абсурд. Ще се пробва с лапичка да те събуди, защото котките са и егоистчета, но никога не би те одраскало, това да знаеш - те са и социални животни, когато разбере, че не искаш, ще спре да те закача. Но пак казвам - недей спа с котката като не искаш. Повечето стопани са така и няма проблем - животното си спи и само в хола да кажем, имайки достъп до своята вода, храна и тоалетна - тези неща са му по-важни от теб :) И запомни независимо какво животно имаш - то ти служи на теб, не обратното - ти си господарката, не обратното и специално при котка изобщо с чиста съвест го остави да си спи само нощем - ще видиш как ще спи по цели нощи и сутрин не можеш да го събудиш ...и не, нямаш алергия, но страха и филма, в който си се вкарала са причина да не спиш нощем - зарежи тези неща, просто спи сама и толкоз

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: e8161329d0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Проблемът не е в котката, а в теб до някъде може да се каже, че е паническа атака, но все пак не знам ако продължаваш така няма да можеш да спиш по цели нощи.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 5c75e55a20

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   възможно е и паническа атака да е.. симптомите са задъхване, чувство, че сънуваш, че всичко се случва като на филм, че лежиш на дугата страна например, че умираш, че полудяваш и какви ли не още филми, в интернет са ти изброени предостатъчно като напишеш в търсачката. не мисля, че има човек, който да е преживял паник атака и да не е разпознал на секундата, щом прочете симптомите. поразтърси се и ако това е твоя проблем ще се наложи да се поинтересуваш доста повече, защото това, че котето те плаши определено не е причината да ги получаваш, а просто ги отключва. на 18 години съм и имам ПА от 15-годишна, добре знам колко зле се чувстваш. нещата стават много по-лесни и е напълно възможно да се справиш сама ( може и помощта на психотерапевт да потърсиш), няма нищо страшно! въпросът е, че наистина трябва да изчетеш всичко по темата и да се вземеш в ръце. напълно възможно е да се оправиш изцяло, стига да положиш усилия да се бориш със страха, да задълбаеш малко в съзнанието си и да откриеш какви са притесненията ти... често е свързано с желание за контрол или опит да се подтискат емоции, които просто избиват чрез паник атака. ако установиш, че наистина това е твоя проблем кажи и аз мога да ти дам доста по-подробно описание, можеш да ми задаваш и всякакви въпроси, бих се радвала да споделя опита си

 

...