Споделена история от Здраве |
На път към Анорексията
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1191 пъти
Здравейте, аз се казвам Лидия. За възрастта си (13г. ) и височината си (1, 58м. ), смятам, че тежа нормалните 42кг. Аз постоянно си хапвам. Ям от всичко по малко. Ям доста плодове и зеленчуци, но не се лишавам и от пици, пържени картофки и др. Проблемът ми е вече, че трябва да си хапвам без компания. С това имам впредвид, че преди ходихме до училищната лафка с моята най-добра приятелка - Радостина. Преди година си ядеше нормално и беше 48кг. (Даже малко над нормата, защото беше висока 1, 54м. ). Но както и да го гледаме, беше в пъти по-добре от сега. Напоследък не знам какво я прихвана, но започна да не яде нищо. Всички забелязаха, че много е отслабнала, даже аз бях последната, която го забеляза, защото бяхме заедно всеки ден. Ради се влушаваше. Лъжеше майка си, че яде в училището. Никога нищо не си купуваше, а и в тях нищо не ядеше. Един път майка и беше направила две палачинки и тя ме накара да изям и нейната. Много се зарадвах, когато един път ми предложи да отидем до закусвалнята за тостери, но се оказа, че го е предложила, само за да снима моя тостер и да го покаже на майка си, че "уж" е яла. Всички започнаха да говорят на мен, понеже съм и НДП, да и обясня, че така не е хубаво. Баба и, вуйчо и, класната ни учителка, съученичката ни Дея и дори и моите родители, защото само мен щяла да послуша. Ама, сериозно, спят ли родителите на това дете? Мама щеше да говори с тях, но се отказа и остави учителката да си поговори с майка и. Така и не разбрах какво е станало, но нямаше ефект. На всичкото отгоре Ради продължава да се мисли за дебела и да се превзема, правейки упражнения за отслабване всяко междучасие и в час по ФВС. Това не вещае нищо добро, защото така идва анорексията. С мама си говорехме, че това момиче вече няма никаква енергия. Едвам си носи чантата и от най-бързо тичащата, стана най-бавната. Едвам говори, има болнав вид и прилича на скелет. Почти се прегърби вече, тялото и се обезформи. Стана толкова нервна, реве без причина, вика по всички, включително и по мен. Да я бутнеш, ще падне. Тате е много загрижен за нея, веднъж и каза да стъпи на кантара и тя, просто ей така, се разрева. Тате и поговори малко и тя, макар и трудно, се съгласи. От тогава разбрах, че трябва по-често да и се говори, въпреки, че всеки, който и говори, я дразни. Качи се на кантара и... О, Боже мой! 30 кг.! Че братовчедка ми, която е на 7, тежи толкова! Ето защо нямала енергия! Това беше преди седем дни, а сега ми се струва още по-слаба. Та Ради нищо не яде! Ще се разболее много скоро, ако вече не е и болна. Реших да говоря с нея, дори и да ми се разсърди, защото здравето и ми е по-важно от всичко и не е нормално за 13г. момиче да отслабне с почти 20кг. за по-малко от година, при положение, че нямаше никаква нужда. Вече е повече от ясно, че ще говоря с нея, но ми кажете как да подходя, за да не ми се разсърди или поне да ме послуша, защото не взема думите на никого насериозно. Не искам да звуча като някой професор, а като загрижена приятелка. Ще помоля модераторите да публикуват историята ми, защото здравето на най-добрата ми приятелка, която обичам безкрайно, ми е много важно! Моля ви, пишете коментари с полезни мнения, защото не толерирам хейтъри и дължа живота си на помогналите ми.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 932bd960a0 |
|
1. Здравей! Аз съм бивша анорексичка. Исках да съм много слаба, дори гледах филми за анорексички. Това, което ми помогна е, че прочетох, че от неядене гърдите се смаляват, а аз исках и хубав бюст. Дори сега, година след като преборих анорексията бюста ми си остана доста малък, а преди да спря да ям беше доста голям. Все пак малко се пооправиха нещата, но много си искам стария бюст. Кажи и ги тези неща, но не знам дали ще помогне. Загатни и съвсем леко темата, така и кажи да се храни, за да има хубав бюст. Отслабва се първо в гърдите. Другото, което ми хрумна е да и кажеш, че ако тя не яде нищо и ти няма да ядеш. Вкъщи си яж, де. Просто и кажи малка благородна лъжа. Ако не мисли за себе си, то поне за приятелката си... случаят както ти го описваш наистина е анорексия. Ако не друго по този начин ще разбереш защо го прави и евентуално ще отстраниш причината. загатни и също така, че женските форми са хубави и и предложи да изгледа филма " В матрицата на глада". Надявам се да съм била полезна. Дръж ми в течение и пиши какво е станало.
*Д*
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 7dd4caf1e5 |
|
2. Болна е. Предполагам знаеш, че анорексията е болест на психиката. Ти можеш да й бъдеш опора в следващите месеци, но отговорността за приятелката ти е на нейните родители. Те трябва да я заведат на психиатър и да започнат лечение. Време за губене няма. Ако е необходимо майка ти да поговори с нейната.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 41b0d456fa |
|
3. Здравей мила. На 14 съм и съм абсолютно същата... Не ям, тренирам постоянно (нямам енергия), изглеждам като болна... Единственото нещо, което ме държи е спорта! Но и за него нямам сили.... Родителите ми са далеч. Живея с баба ми и дядо ми. Често лъжа, че ям. Имам ужасен страх от кантарът. ИСКАШ ДА Й ПОМОГНЕШ? Можеш. - Просто бъди до нея, подкрепяй я! Казвай й, че така вреди на себе си, на близките. Но НИКОГА не й крещи или сърди, това ще я накара да не яде :) Бъди мила и грижовна приятелка!
|
|
