Поредната история
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1067 пъти
Здравейте. Пиша тук не толкова за цел да ми дадете съвети, а просто да си излея всичко.
Това ще бъде поредната история на едно депресирано същество, което не знайно защо още не е умряло. Така, аз съм момиче на 15, почти 16 в 10 клас. Откъде да започна.. ами аз съм депресирана от вече година. Не знам дали сте имали един от тези дни, в които всяка глъдка въздух боли и предпочитате да ви блъсне някоя кола вместо да вдишате още веднъж.. е при мен това е ежедневие.
Всъщност никога не съм си харесвала живота, но от края на миналата година стана по- зле. Накратко- когато 8 клас влезнах в нов клас не бях никак общителна, беше ме много срам, не говорех- имах социална тревожност(не знам как точно се превежда на бг). И започнаха подигравките по мой адрес от съученици. Ще ви спестя всички унижения и т. н. Преодолях "болеста" в края на девети клас, но подигравки все още има и то за външния вид най- вече от двете(трите) " най- готини" a. k. a отворковци на класа + момичета. Била съм грозна дрън дрън и т. н. Е*ават се с мен общо взето- каква мацка съм била, как да ме свалят и други простотии. Споменах ли, че имам чувства към един от тях вече 2 години.. това е най- тъжното, а неговите думи болят най- много.
Приятел съм нямала никога. Няма и да имам. Не съм достатъчно общителна, трудно се отпускам, а и никой не би ме харесал, въпреки че аз се харесвам външно. Това е и една от причините защо съм така. Трудно приемам факта, че ще си остана сама до края на живота- няма да целуна момче, няма да имам близки отношения с момче.. За да се справям и да продължа да оцелявам всеки ден се режа, вече имам белези къде ли не по тялото. И преди да кажете каквото и да било си помислете малко колко даден човек трябва да се мрази и колко силна болка трябва да изпитва, за да иска да се нарани по някакъв начин, колко отчаян трябва да е, за да прокара острие по кожата си. Моля не съдете хората, без да ги разбирате.
Страдам и от булимия- искам да отслабна, но съм пристрастена към храната и типично, след поредното преяждане повръщам или просто спирам да ям за някакъв период от време, отказвам се и ям и така се върти всичко в един порочен кръг.
Приятели имам- 3-4. Но винаги съм сама, чувствам се сама постоянно..
Понякога не чувствам нищо, като живо зомби съм, тогава ми е най- добре... няма болка, тъга, сякаш всичко вътре в мен е мъртво, но за жалост сърцето ми е още бие.
Опитвам да направя живота си по- разнообразен. Записах се на тренировки по бокс, но и там съм сама, срам ме е да заговоря някой иначе ги питам разни неща, те ми отговарят и до там. Нямам думи да ви опиша колко самотна се чувствам.
Наскоро си направих тъмблър, т. е. блог, в който споделям чувствата си, добавих хора, които са в същото положение като мен. Дори 2-ма ми писаха много мили писма. Единствено там не се чувствам самотна, а разбрана.
Нашите знаят за тези неща и от няколко месеца ходя на психиатър, но той не ми помага, само ме разпитва за някакви неща общо взето.
Не знам наистина колко мога да продължа така и ми става лошо като си помисля, че живота ми току започва. Видях достатъчно. Всеки ден драми, проблеми, чувства.. не благодаря. Някой ден ще събера сили да се самоубия или ще ми излезе късмета с някоя кола/камион по пътя, да ме блъсне и на място. Край, край на всичко.
Мерси, ако сте прочели историята на прекрасния ми живот, останете си със здраве, мили хора и дано видите живота от най- хубавата му страна. Успех!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: 3b8a8e0e14

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Мила разбирам те напълно! Аз също се режа, имам депресия но никой не ме разбира. Немога да отида на психолог или психиатър защото нямам пари. Чувствам как това ме поглъща но, няма да спра и да се откажа от живота си. Съветвам те и ти да не го правиш. Сега си мислиш, че всичко е безнадеждно но, не е така. Има надежда, има хора които са също като нас, има момичета на нашата възраст които също страдат от депресия. Съветвам те да смениш терапевта. Щом този не ти помага друг ще го направи! Потърси друг! И аз скоро ще отида на психолог. А за самоубийството-това го правят слабите хора, а ние не сме такива! Аз съм с теб.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 7cc001544d

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Знам, че всеки трети казва "Потърпи малко, ще се оправят нещата" и че звучи банално, но е истината. До преди няколко месеца и аз обмислях самоубийство, дори и преди да бях имала подобни мисли, тогава наистина осъзнах, че за пръв път бях сериозна. Но от страх или липса на смелост така и не се реших, продължих нещастния си живот. Отдавна имах тъмблър, но до преди това не се бях свързвала с хора с такъв проблем, нито бях търсила информация. Но се реших и там срещнах много невероятни хора, и въпреки, че никога няма да се видим на живо заради километрите, те са ми по-добри приятели от тези, които познавам реално. Така че маят съвет е да продължаваш да търсиш подкрепа, в тъмблър има наистина невероятни хора, които вече са преминали през същото и знаят как да го преодолеят. Аз потърсих съвети и наистина ми помогнаха много да го преодолея, и макар и живота ми в момента не е розов, вече мисли за самоубийство не ми минават през главата. Потърси помощ там, по-лесно е отколкото психиатри и г. н., защото тези хора наистина знаят какво е, през какво преминаваш, и настина ще ти помогнат.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: a1a245f586

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Имам чувството, че това съм го писала аз. В почти същото положение съм, само че съм 8 клас и не бих казала, че ми се подиграват за вънншния вид, по скоро ме смятат за странна, тъй като слушам метъл и съответно стилът ми е такъв. Понякога се чудя дали мога изобщо да бъда щастлива и да имам приятели след като вече съм в депресия от няколко години. Единственото, което ме държи жива са мечтите ми за бъдещето. Не знам как да ти помогна просто помни, че не си сама и това, което е сега след време ще се промени. Успех

 

...

горе^

преди: 8 години, 8 месеца hash: 70981daf53

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Само ако можеха да осъзнаят колко много вредят тези хора на даден човек с подигравките си...

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 93cc536c70

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Разбирам те напълно! И аз бях така преди време, но реших да направя всичко възможно да се променя и успях. Моят съвет към теб е да се престрашиш да говориш с хора, които са като теб, слушат същата музика и т. н. и ще видиш колко по хубаво ще ти е! Просто намери един такъв човек и пресрами да говориш с него и така може да намерите общи интереси и да си паснете. Успех!

 

...