Споделена история от Семейство |
Странни чувства по време на бременноста
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1056 пъти
Здравейте на всички майки! Моля за съвет. Очаквам второто си дете. То е желано и чакано и когато разбрахме за него се радвахме много. В началото съм още-средата на втори месец. Но в последните дни се чувствам странно... Ежедневието ми ми е някак безразлично, върша с голямо усилие домакинската работа в къщи, нямам интерес към каквото и да е... Днес се замислих, , Защо се чувствам така? , Какво да направя, за да подобря настроението си? , , Но за нищо не се сетих. Не ми се излиза, не ми се слуша музика, не ми се прави нищо, не ми се ходи никъде. Не знам какво ми се прави. Имам чувството, че дните ми се нижат просто така, безцелно... И някои въпроси много ме тревожат - дали първото ми дете (тя е момиченце и е на 4 годинки) няма да се чувства игнорирано и пренебрегнато, когато се появи новото човече, макар, че знае за него и много се зарадва на новината, че ще си имаме бебе в къщи. И как да постъпя, ако дойде такъв момент? И още една подробност - мъжът ми не и е истинския татко. С него сме заедно от година и те са се свикнали. Тя го нарича, , татко, , . Неговите роднини се отнасят с нея сякаш е тяхна внучка, уважават ни... И много ме мъчи въпроса дали той няма да прави разлика в децата, дали заради него малката ще започне да се чувства пренебрегната и дали с едното няма да е повече, а с другото - по-малко... Постоянно мисля за тези неща и често казано аз самата незнам той до каква степен ме разбира. Тя е палава, шумна и като всяко дете обича разходки, площадки игри и всичко останало. Но той често с усилие излиза с нас, мрънка, че малката постоянно иска нещо, кара и се, когато прави пакости, докато има вариант да и се обясни по - спокойно. И често стигаме до мрънкане и каране между нас заради това. И това ме води на мисълта, че когато, , неговото дете, , се роди, той ще започне да страни от нея и тя да се почувства зле и аз тогава няма да знам как да постъпя. (Иначе той е добър човек, грижи се за нас, угажда ми, помага ми, глези ме, работи колкото може повече и е с мен през цялото си време, когато не е на работа. ) Обяснила и съм, че както сме мама и татко на нея, след няколко месеца ще бъдем и на малкото бебе, което ще е нейно братче или сестричка, че тя ще е голямата кака, че ще спят, играят, излизат и хранят заедно. Много се тревожа. Незнам как да си дам кураж... Ако някоя мама е имала подобна част от живота си или може да ми помогне със съвет - предварително благодаря!
|
