Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Коментар 7
Коментарът ти е забавен, но аз нямам проблеми с порното, а и не мисля, че то може да стои зад моите проблеми. Ако искаш повече детайли, чисто сексуално съм надарен, с голям член и не е нужно да лъсвам на някакви забърсани героини от нискобюджетни продукции. Нито съм срамежлив, по-скоро не поемам рискове и съм твърде наранен за да предприема действие. Порно всеки гледа, нека не се лъжем обаче не съм пристрастен към чужд секс. Предпочитам да е с някоя към която имам чувства, по-деликатно. :)

7.   Все едно чета моята история. С тази разлика, че аз имах не коте, а кученце. Беше ми най-добрата приятелка и се смеехме със сестра ми, че това ни е "третата сестра". Много си я обичахме, но времето минаваше, а както знаем животинките живеят по-кратко от нас... :(( И моето съкровище остаря. Почна да не вижда, да не чува, лапичките не я държаха... тъжна гледка! Един ден бяхме я записали на фризьор, обаче кученцето не било нещо добре и вместо на фризьор нашите я завели на ветеринар. Отначало им казали, че нямало нищо страшно, плачела защото я боляло гръбчето, все пак за кученце на 16 беше нормално да си има проблеми. Предписали и някакви хапчета и каза, че всичко ще е наред. И нашите спокойни, а нищо особено, сега ще се оправи. Обаче не, от ден на ден ставала все по-зле и по-зле. Накрая я завели при друг ветеринар, оказало се че има рак... :(( Няма да ти казвам какъв ужас беше. Направиха и операция, обаче положението беше лошо. Нашите обикаляли от лекар на лекар, инжекции... не искам да си го представям! И накрая последният лекар бил достатъчно честен да им каже истината, нямало смисъл да го мъчим повече животинчето и им предложил да я приспим. Поне това можехме да направим за нея. Прибрали я вкъщи, сложили я да легне на любимото и място, дошъл ветеринарят, сложил и инжекцията и тя просто заспала... Всъщност аз не бях там, знам нещата от разказа на нашите. Бях на другия край на света и няма да ти казвам какъв шок изживях когато майка ми се обади! Не спрях да плача с дни! Просто беше нереално. Върнах се, а нея я нямаше...
Сега единствената ми утеха е, че е погребана в задния ни двор, точно под балкона. Минаха вече няколко години, обаче никога не пропускам като мина от там да и говоря. Просто тя си е моята сестричка... и ще си остане такава завинаги!
Така, че напълно те разбирам и аз не вярвах, че ще плача толкова много (не ме е срам и сега понякога плача като се сетя за нея), но за мен тя си ми беше като сестра и загубата и ме нарани точно толкова колкото когато загубих баба и дядовците си. Дано поне са всички заедно...
Да знаеш, с времето болката понамалява, обаче винаги си остава с теб. Даже сега докато ти пиша, ми е трудно да не се разплача. И всички сме така. И баща ми, и майка ми и сестра ми... просто боли все едно си загубил много близък човек. Така, че разбирам те прекрасно! И много ти съчувствам.

8.   Съгласен съм с номер 2! И аз съм бил в същата ситуация, предполагам и много други хора, когато кучето ми умря го погребах сам и съм ревал като разпран на гроба му, обаче после си взех друго и ми мина с времето. И ти ще се оправиш покрай новото животно, прекарвай повече време с него, гледай да се забавляваш и остави стария си приятел да почива в мир. Няма смисъл да се тормозиш за нещо което не можеш да промениш. Дал си му дом и любов и това е достатъчно. Успех
Алекс

9.   Не не си повреден.
Просто повечето хора са по - студени и за това може би се приема за странно човек да страда силно при загуба на домачен любимец.
Аз също много обичам котки и винаги съм го преживявала много тежко като съм губила животинка.
Според мен и животните имат душа.

И няма нищо срамно да скърбиш за същества, които не са хомо сапиенси...

10.   От артора: Благодаря на всички за подкрепата, която ми оказахте с коментарите си. Както е казано, че човек, който не е гледал или не гледа животинка е половин човек, така и излиза. Всички вие явно сте преминали по този път и много добре знаете какво му е на човек при една такава трагедия.
А уж трябва да съм корав, ха, работя в ГДБОП, по презумпция би следвало да съм лош и страшен. Какъв лош, какъв страшен? ! Колегите вече втора седмица ми се подиграват какъв женчо съм бил. Още малко на другия бряг ще ме изпратят. Но аз това нещо не мога да го преодолея все още. Направо съм като смачкан парцал. Едвам дишам, едвам се движа. Сложил съм си снимка на старя ми приятел на десктопа и всеки път, като пусна компютъра го виждам и очите ми се пълнят със сълзи.
Препрочитам коментаритв ви приятели винаги, когато имам възможност и те, както и новият ми приятел малко от малко ми дават сила и кураж да продължа напред.
Благодаря ви от все сърце за подкрепата, която ми оказвате в този тежък момент.
Бог да ви благослови!!!

11.   авторе, губил ли си истински член на семейството? имам предвид човек - майка, баща, баба, дядо? ако да - как преживя загубата?
иначе - това е животът, животните живеят много по-малко от хората и всеки, взел животно, трябва да е наясно с това.

12.   На мен коментар11 ми звучи леко като тънко порицание, което мисля, че е доста грубо от негова страна.
Един вид да се почувства виновен автора едва ли не, че докато други хора страдат за човек, то той страда за животинка и че неговата болка е по - маловажна по тази логика нали.

Ами 11, ако някой ти каже на теб примерно: Те хората теоритично живеят по - дълго от животните, ама само теоритично, а иначе всичко може да стане... и за това е трябвало да си наясно, преди да се привържеш към някого (човек)... как ще се почувстваш тогава, а?

Мисълта ми е, че трябва да се научите ти и хора като тебе да проявявате, ако не съпричастие, то поне уважение към чуждата болка - колкото странна или неприемлива да ви се струва на вас!

от номер9

13.   Ако всички хора бяха като автора и тези, които сме съпричастни с него, животът щеше да е много по-добър!

Авторе прекрасно разбирам как се чувстваш и докато четях твоята история и тези надолу плаках и усетих отново онази пареща болка, която изпитах когато загубих моите две животинки. Имахме 2 кучета, едното почина на 15, а другото на 17 години. Мъката беше огромна за цялото ни семейство и всеки пък когато чета нещо подобно го преживявам на ново... а минаха вече повече от 6 години.. Аз за разлика от теб нямах силите дълго време да си взема нова животинка, защото не знаех дали ще съм готова да преживея пак тази болка, но живота ме сблъска с едно коте и аз си го взех.
От малка съм научена на любов към животните, прибирала съм, помагала съм и гледам да помагам колкото мога на животинки, давала съм последните си пари да нахраня животинка на улицата...
Болката няма да мине, но ще утихне с времето. Винаги ще има моменти, в които ще ти домъчнява и ще си поплакваш, просто им се отдавай. Изобщо не мисли кой какво мисли за теб, ако са хора ще те разберат.. Добре знам и какво е да ти кажат "е какво толкова бе, просто едно животно" - това за мен са безчуствени създания, които ще смачкат всичко по пътя си без да ги интересува нищо в този живот. Такива не очаквай някога да те разберат.. не знаят каква е онази чиста любов, която ти дава животинката, как за нея ти си всичко и сияе от благодарност само когато те зърне, как там няма нищо друго освен искрена любов. Човек се учи на много покрай една животинка, придобива качества, които хората необичащи животни няма да разберат никога!
Номер 11 доказва думите ми с фразата "губил ли си ИСТИНСКИ член на семейството си... "
Когато си дал цялата си любов било то на животинка или човек фалш няма! Болката все е там и все е силна...

Авторе, твоето коте е живяло обичано и щастливо и е имало дом благодарение на теб... за съжаление рано си го загубил, но то си е отишло с мир и любов в сърцето и може би съвсем малко мъка, че не те е видяло за последно, но може би те гледа от горе! Спомняй си за него с усмивка!
Сега се отдай на новата животинка и я направи също толкова щастлива и обичана!

14.   номер 12, не съм искала да порицавам автора, той може да си скърби за каквото иска. очевидно и той самият разбира, че не е нормално да се намира в дупката, в която е изпаднал и затова търси съвет.
разбира се, че човек се привързва към животно, което е гледал с години. ако така лесно обаче изпада в депресия (защото да плачеш постоянно си клони нататък) не ми се мисли как ще се чувства ако / когато загуби родител или друг близък. смъртта и загубите са неизбежни, това е част от живота и ако за теб е грубо някой да ти каже истината в прав текст, така да е.
а иначе не ми излизай с философии, че и човекът може да умре. да, може, но е малко вероятно. докато за животното е СИГУРНО, че ще умре много преди човека. такъв е светът, не е измислен от мен и съжалявам, ако не ти харесва.
номер 11

15.   Съжалявам за загубата. И да - нормално и редно е да тъжим, ненормално е обратното и говори, че не сме хора, а безчувствени машини. Но това с наливането с алкохол... Защо не посетиш психолог?
Ж28

16.   Номер11, считам, че светът си е окей.

Отношението на хора като теб обаче не е!!!
Защото автора може да е доста по - емоционален, особено от теб, но това НЕ ГО ПРАВИ ПОВРЕДЕН и/или НЕ НАРЕД!!!

Според мен е важно автора да не влиза във филма, че нещо не е наред, заради това, което изпитва и в същото време ние можем да му помогнем единстваено като му дадем емоционална продкрепа и съпричастие - както сме направили повечето коментиращи. (otherwise - просто да подминем темата му)
А не този похват: ами ти ако загубиш... тогава как ти... - този похват не е полезен, а ефекта му може да създаде дефекти (като например да го направи озлобен и студен човек)

Сигурна съм 1000 процента, че има други неща/ситуации, на които той ще/би реагирал много по силно/стабилно психически, а ти ще/би се сринала като пясъчна кула... и тогава ше пуснеш и ти сълзите

И не ти излизнам с философии. Това, че човек може да умре, по всяко време - дори често точно в най - неочаквания момент за околните, не е философия, А ФАКТ!!!
Пресичаш улицата и край. Факт.

от номер9.

17.   12, що говориш глупости и си измисляш? да, факт е, че човек МОЖЕ да умре по всяко време, но също така е факт, че всяко животно СЪС СИГУРНОСТ ще умре до 15-тина години! колко хора починали на 40 (примерно) познаваш? броят се на пръсти! а колко 30 годишни котки познаваш? а? е сега по-ясно ли ти е?
и не знам защо ти и подобните ти смятате единствено сълзливите коментари за помощ. откъде знаеш, че например на автора не би помогнал отрезвяващ и реалистичен коментар? дали ахканията няма да го забият още в дупката, в която дълбае? няма как да знаеш само по историята му. никой от нас не го познава, така че всеки пише от собсвената си камбанария, а той нека си прецени кое му е полезно.
прочети пак първия ми коментар под номер 11. нито съм се заяждала, нито съм омаловажавала проблема на автора, зададох му прост въпрос, който изисква прост отговор. ти започна да търсиш под вола теле и да се заяждаш. цитирам: "На мен коментар11 ми звучи леко като тънко порицание, което мисля, че е доста грубо от негова страна. "
това, че на теб ти звучи по някакъв начин, изобщо не значи че е така, че и психологически портрет да ми правиш по 5 реда в нета. СПОРЕД МЕН пък има значение как авторът е реагирал в други подобни ситуации, ако е имало такива. Защо мислиш, че твоето мнение е по-важно от моето?
чак съм мислела, че авторът е повреден! това пък къде го прочете??? аман от хейтъри, дето ако не прочетат точно каквото очакват, започват трета световна...

18.   До автора: разбирам те прекрасно, но не защото съм изпадала в тази ситуация, а защото имам котарак, когото страшно много обичам и знам какво ми дава това същество. Новото котенце няма да замести онова, по което тъжиш, но ще ти дава в голяма доза същото. Приемането на смъртта - било на човек или животно изисква време - дай си го. Трябва да си щастлив и благодарен, че си имал възможността да бъдеш през времето с това страхотно животинче и че то също е било безкрайно доволно от това, че точно човек като теб се е грижил за него.

до №11 - домашните любимци са пълноправни членове на семейството и отношението на стопаните им към тях е точно като към такива. Хора като теб няма как да схванат това обаче. От твоята порода стигате само да мисълта, че едно животно не може да бъде по-важно от един човек. А всъщност изобщо не става дума за това кой е по-важен...

19.   Който е живял с животни, за съжаление се примирява някак и с това, че те умират. Пиша и ми тръгват сълзите, защото си спомням всяко коте, което по някаква причина съм изгубила. Имахме като деца и куче - почина от топлинен удар. Брат ми припадна, докато й правеше изкуствено дишене...
Бях 3 клас - тогава за първи път се сблъсках със смъртта. Смятай... сега съм на 30. 20 години след тази случка като си спомням за кучето и плача.

С времето болката намалява, позабравяш. После гледаш снимки и рухваш. Науаваш се да говориш за животинката в минало време пред хората (без да плачеш), но като си сам се нареваваш като идиот.

Идва друго коте и го обичаш, радваш му се, гушкаш го. Това намалява малко болката, но никога не минава напълно.

Просто трябва да се примириш. След като почина моят котарак, си казах - стига! Без повече животни. Преживявам загъбата им много тежко. Сега обаче не ми е по-добре. Минаха две години и току се сетя, поплача си. А толкова ми липсва някой да се сгуши до теб, да си поиграете, да те закача сутрин като звънне алармата.

Животно как може да липсва, могат да разберат само хората, които са го преживели.

Съвет: спри да пиеш, грижи се за малкия бандит - той също има нужда от любов и не се срамувай от това, че обичаш. Бъди силен, говори със съпругата си, говори, с когото и да е. Н го затваряй в себе си.

И времето... времето ще понамести нещата.

Много те прегръщам

20.   Авторе, не исках да се намесвам, но темата ти ми стана интересна, след спора между №11 и №12. Тук всички ме мразят, защото съм с антифеминистични възгледи, и съм твърдо убеден, че мъжете превъзхождат жените във всичко. Да, аз съм прословутият Чичо, дето все се заяжда, но подхожда обективно към всяка ситуация. Искам да те уведомя, че една година кучешки или котешки живот се равнява приблизително на около 7 години от човешкия живот. Така съм чувал да говорят хората, занимаващи се с разни изследвания. Аз винаги съм криел емоциите си, но и аз като теб веднъж попаднах в същата ситуация. Имам две дъщери, които много обичат животните. У дома днес имаме 9 котки, два аквариума с много рибки, морско прАси (свинче) и модерен курник с кокошки, за които всички се грижим. Преди три години ми се случи нещо, което остана в паметта ми. Беше през зимата. Голямата щерка беше студентка първа година в София, а малката в 9-ти клас в града ни. Прибрах се с колата у дома, и я спрях отвън без да я вкарам в гаража, защото щях да излизам отново. Тръгнах да излизам по работа и още щом завъртях контактния ключ, стартера изръмжа. Колата запали за секунди и и угасна. Вдигнах капака и какво да видя! Ужас! Едно от малките ни котенца се било свряло на топло при двигателя, и беше разкъсано от ангренажния ремък, които изхвърчал и набих клапани. Малката щерка излезе да види какво става и трагедията беше пълна. Нарече ме убиец и се разрева така, че сърцето ми се късаше. Не бях я виждал така, и едва дойдох на себе си. Стана ми много жал и за котето, защото когато се прибираме в къщи, всички котки ни посрещат, очаквайки да ги погалим и нахраним. Очите ми се напълниха със сълзи, и не знаех кое ме болеше повече. Загубата на Топчо, или скръбта на дъщеря ми. Колата бързо отремонтирах, но Топчо (така се казваше котето, а и всички си имат имена) вече го нямаше. Имаме голям двор (живея в провинцията) и изкопах гробче за котето, а щерката се успокои чак след месец. Разказвам ти това, за да знаеш, че хората са различни, и всеки има различно отношение към животните. Историята вече е забравена, и дъщерите ми пак си ме обичат, както винаги са ме обичали. Сега да предположим, че аз загина, по някаква причина, да речем нещастен случай, както с Топчо. Как мислиш? Дали жените ми ще ме прежалят толкова бързо както Топчо? Това искаше да подчертае №11. Хората според мен, са много по-ценни от животните и загубата на скъп човек, родител или дете е съкрушителна. Няма по лошо нещо от това, родител да надживее децата си. Друг е въпросът, ако някой изверг убива животни безпричинно, само за удоволствие! Но аз съм безпощаден към озлобените бездомни кучета, нападащи и тероризиращи хората. С тях се разправям както аз си знам. Мога само да ти дам един съвет, за да потушиш мъката по загубата на животното. Иди в някоя спортна зала или фитнес салон където имат боксова круша или чувал. Излей си гнева удряйки го (ако имаш такъв), и викай без да се срамуваш. Аз така правя по някога, когато съм безсилен срещу съдбата. Иначе физически съм много силен, и ако се поддавах на предизвикателства, да съм избил доста народ до сега.
Не се отчайвай, и горе главата. Имаш си и друг разбойник.
Времето лекува всички рани, а емоционалните люде са винаги добронамерени. Благодарение на тях, човечеството оцелява! И знай едно нещо от мен. Всяко нещо на този свят си има цена. Дори и домашните любимци, но хората са безценни!