 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как да простя на родителите си?
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 2280 пъти
Здравейте! На 38 години съм, семейна с 1 дете. Мъжът ми е прекрасен човек и заедно се грижим за семейството. Проблемът, който ме мъчи от много години, е, че отношенията със собствените ми родители са много обтегнати. Родителите ми са разведени, откакто бях на 5 години. Баща ми си има друго семейство- деца и жена. През годините не ми е обръщал никакво внимание, освен да ми дава издръжка, включително и докато учех висше образование. Живях само с майка ми, но с нея в момента не поддържаме отношения, защото тя реши, че иска да живее сама, без ангажименти за деца и внуци около нея. Казва, че родителите и децата не трябва да се чуват често, само по празници - 2, 3 пъти в годината, и че ако трябва да помага за отглеждането на внучето, това ще я лиши от личен живот. Сама се справям откакто завърших висшето. Никой не ми е дал 1 стотинка за нищо. И не това е проблемът. Успях да си стъпя на краката. Това, което ми тежи, че всеки от тях си гледа собствения живот и аз останах като дърво без корен. Родителите на мъжа ми постоянно питат как сме, помагат с каквото могат, по тяхно желание, а моите един телефон не вдигат да попитат как сме. Всеки си бил отделно семейство, не било нормално да се виждаме и чуваме, освен по празници. Имам много травми от детството, особено чувството, че не си обичан и желан, дори изоставен. Чувствах се, като тяхна тежест. Иска ми се да се виждаме от време на време. Другите родители участват активно в живота на младите. Аз нямам нужда от никаква помощ от тях, липсва ми само ласка и любов. Искам да им простя, че всеки тръгна по негов път - единият не ме търсеше, а другият само се оплаква, че ме е гледал цял живот. Голяма болка има в душата ми. Моля Ви, дайте ми съвет, как да освободя болката, да им простя и да бъда щастлива!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: c31097703f |
|
1. Ей това не мога да разбера, доста 'млади' мрънкат че родителите им се мешат, на авторката проблема й че не и се мешат.
Авторке бъди доволна на това което имаш, не бъди нещастна заради това което нямаш. Вашите са те отгледали образовали бъди благодарна на това. На 38г нямаш нужда от помощ, а и вече ти е време ти да поемеш, ти да питаш млади /децата/ и стари /родителите ви/ как са и имат ли нужда да им помагаш.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 6a9af8c6c8 |
|
2. При мен нещата уж са много различни като ситуация... но всъщност съм в твоето положение. Родителите ми заедно, аз съм на 38, семейна с две деца. Живеем в един град, но всеки в самостоятелно жилище. Ако ги питаш тях... особено майка ми много искат да си общуваме и да гледат внуци... пък аз ги отбягвам... Но това никак не е така. Аз съм израснала с баба и дядо (понеже трябвало да се ходи на работа.... ами и аз ходя на работа, но си гледам децата) и чак в първи клас реално живеех с нашите. И въпреки, че общуваме... това общуване за мен е празно... Те нито веднъж не са питали как съм аз.... имам ли нужда от нещо реално.... и не говоря изобщо за пари... от 20 годишна се издържам напълно самостоятелно. Просто ми се иска да знам, че реално ги е грижа за мен.... не само на думи, а с действие. За жалост обаче действията показват точно обратното... Дълго време смятах, че е нормално да ме оставят при баба и дядо като дете, че трудно се комбинира работа с деца, но откакто съм родител не мога да си представя, че ще си изпратя детето някъде и ще го виждам веднъж на месец... И тогава усетих много силно разочарование, дори бих казала гняв. Почувствах се толкова сама. После осъзнах, че няма как да се променят хората, нито съм имала избор за ситуацията, нито имам някаква вина. Не мисля, че мога да простя на майка ми... но вече нямам и нужда да го правя. Просто съм приела нещата, такива, каквито са... е понякога пак успяват да ме изкарат извън релси... особено когато ми обяснят, как пак съм нещо виновна или не направила нещо... но сега само искам да са живи и здрави... те са ми родители, дали са ми живот и образувание и толкова.... явно обич не всеки може да даде! А може би дават... по някакъв техен и много не разбран за мен начин... Ако не можеш да простиш... може би не е момента... ако можеш със сигурност ти ще се почувстваш по-добре. Но не се надявай тя да се промени. Хората не се променят!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 9bca82cc86 |
|
3. Концентрирай се в собственото семейство, мъж, дом, дете. Радвай се, че сте добре, а не се фиксирай в травми от преди 20 години. Не оправдавам родителите ти, но до някъде ги разбирам. Развели са се, намразили са се и след това няма как ти да живееш с чувството, че сте едно семейство. Баща ти има друго семейство, което може би не иска близки контакти. Майка ти е имала един почти опропастен живот. Приеми нейните думи технически, а не морално, че ти мрънка. Ако ти си в подобна ситуация и на теб на 60 години ще ти е писнало на капелата. Фактически, ти споменаваш само пропуснатите ползи-давал ти само издръжка, майка ти не гледа внуците, не те пита как си и т. н Всеки човек на тези години изпада в една, къде мини, къде макси депресия, че му остават 10-на години живот и може да иска да бъде оставен на мира. Може да иска тези години само за себе си, а не да бъде до последния си дъх само в услуга.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: be3a8af2be |
|
4. На сила нещата не стават. Аз съм в подобна ситуация, но от страна на мъжът ми е същото. Няма на кого да разчитам една вечер да излезем само двамата, това се отрази на брака ни, отношенията ни, здравето ми. Много боли, но на кой му пука. Сами. Винаги сами. Всяко чуване по телефона ми коства сълзи, много съвети, но няма любов и помощ. От следващите бракове имат деца, които боготворят, отглеждат и техните деца, те са безгрешни макар на яве да излязоха какви ги вършат. Единият вечен студент го издържат години наред и като им казвахме, че не учи въобще, лъже ли сме били. Оказа се, че е прекъснал още в първи курс и ги е мамил години, айде друго по-лек да учел и там не завърши, връзки, подаръци и пак нищо, но нали е любимец. Другите същата работа и по-лошо. Ние се борим сами и все гледат да ни смачкат, от време на време им казвам истината в очите, но ми коства много нерви. Мъжът ми е студено-дискретен и счита, че ако се чуваме 2-3 пъти в годината ще е най-добре. Ако трябва да извадиш положителното от отрицателната ситуация е, че се чувате рядко, не ти се месят и ако можеш да забравиш и да живееш без тези "семейни вериги" на врата си, ще си много щастлива.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 1bb7ba0a04 |
|
5. Няма друг начин, освен разговор с майка ти. Кажи й, че не искаш нищо от нея, но искаш само да разбереш защо не те обича и дали е така. Понякога родителите правят ужасни глупости и грешки, мислейки че е за доброто на децата им, а понякога просто са грешка на природата - без майчински инстинкт.
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 26b2ac85fc |
|
6. Първо си прости на теб и после на тях( вътрешно), иначе това ще те прояжда отвътре. Радвай се на живота и на истинското ти семейство( мъжа и детето) и друго нищо не ти трябва. Човек не си избира родителите, нито пък децата. Няма смисъл да говориш с вашите. Те няма да се променят( хора егоисти- добре е че ни си като тях). Прости им вътрешно на тях, за да се освободиш и стой по- надалеч от тях- не им се натрапвай( насила хубост не става)
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 26b2ac85fc |
|
7. Първо си прости на теб и после на тях( вътрешно), иначе това ще те прояжда отвътре. Радвай се на живота и на истинското ти семейство( мъжа и детето) и друго нищо не ти трябва. Човек не си избира родителите, нито пък децата. Няма смисъл да говориш с вашите. Те няма да се променят( хора егоисти- добре е че ни си като тях). Прости им вътрешно на тях, за да се освободиш и стой по- надалеч от тях- не им се натрапвай( насила хубост не става)
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 4d769c8ea7 |
|
8. ОТ АВТОРКАТА
Здравейте на всички! Благодаря за мненията, наистина ми помогнахте! Номер 1 - не искам да влизам в полемика, но тук не става въпрос "за мешане" в живота на младите, а в липсата на съвсем нормални семейни отношения - как си, имате ли нужда от нещо. Естествено, че ще кажа, че нямаме, тъй като съм се научила да се оправям сама, и не бих взела нищо, но самият въпрос показва грижа или поне желание за такава.
Номер 2 - ти си в подобна ситуация и ме разбираш безкрайно добре. В други коментари, също дамите посочиха, че може би майка ми иска да си поживее сама, да усети живота, и това го разбирам, има резон в това. Но изведнъж се почувствах сама. Баща ми към другите му деца се държи страхотно - внимание, екскурзии, могат да разчитат на него. При мен не беше така - никакви срещи, разговори, нищо, само издръжка. Повярвайте ми това трудно се преодолява, дори когато вече си имаш собствено семейство. Съветите Ви са много добри и ще се вслушам в тях. Ще се опитам да приема ситуацията и да простя. Виждам родителите на мои познати, като се задомяваха, помогнаха им с жилище, обзавеждане, направиха сватби, за мен нищо. Всичко сама с мъжа ми. От 25 годишна, след взимане на дипломата, не са ме питали дали хляб имам да ям. Никога не бих взела пари или храна от тях. Липсата на общуване, сякаш си тежест. Всеки се е фокусирал в собственото си семейство. Ходих и на психолог преди време. Той ми каза, че трябва да приема, че родителите не се променят. Много ми липсва някой да ме обича, както аз обичам детето си. Да знам, че са до мен. Стана дълго. Извинете!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 6a9af8c6c8 |
|
9. До авторката от номер 2: Казваш, че ти липсва някой да те обича...аз откривам цялата любов на света в моите деца - това е най-чистата и искрена обич, която може да получиш. Надявам се силно и те да усещат моята обич към тях.
До хората, които препоръчват разговор -аз също много вярвам в силата на това, хората да си говорят. Когато обаче, човекът отсреща изобщо не разбира, какво му говориш няма никаква полза. От опит пиша. Толкова много пъти съм казвала нещата в прав текст, без намеци...така както ги усещам, това, което ме мъчи. И единственото, което срещам е един празен поглед с крайно недоумение, какво точно искам. Понякога си мисля, че майка ми просто няма никаква идея, какво е обич. Напоследък приех, че може би има хора, които просто не са способни да обичат.
И последно към авторката - за себе си установих, че е много важно да обичаш себе си и всичко, което ти си избрала и създала. Всъщност това можеш да направиш...няма как да накараш някой друг да го направи обаче. Така че се радвай на прекрасното си семейство, дай цялата си любов на твоето дете и се радвай на неговата обич. Страдайки по тази ситуация, която не можеш да промениш единствено пропускаш да се радваш, на това което имаш.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: ef636e28eb |
|
11. Отиди на психолог. Явно имаш травми от детството. Да ти кажа честно аз не виждам кой знае какъв проблем. Грижили са се за теб докато станеш пълнолетна и завършиш. И след това си гледат своя живот. Не е приятно, че баща ти не се е интересувал от теб, нито, че майка ти ти е натяквала (сигурно й е било трудно сама). Но нито са те били, нито си била сираче, нито си имала баща алкохолик... Казвам това, за да видиш, че проблемите са ти като на повечето деца на разведени родители. Прости на родителите ти истински в себе си. Гледай да не повтаряш техните грешки с децата си. И отиди на психолог.
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: ef636e28eb |
|
12. Сега прочетох,, че си била на психолог. Незнам дали ще помогне, но отиди на църква и се помоли. Може да ти се успокои душата. На мен ми помага.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 1b25d88b27 |
|
13. "Виждам родителите на мои познати, като се задомяваха, помогнаха им с жилище, обзавеждане, направиха сватби, за мен нищо. Всичко сама с мъжа ми. От 25 годишна, след взимане на дипломата".
Авторке, значи каквото и да говорим, пак става дума за пари. И според мен си неблагодарна. Мака ти те е отгледала до 25 годишна възраст. Но на теб явно това не ти е достатъчно. Според теб тя трябва да ти осигури и жилище, и да го обзаведе, и да ти направи сватба, и да ти гледа децата, и въобще да си жертва живота до края. И не се замисляш, че тази жена има нужда да поживее малко сама за себе си, и да се порадва на живота. Ти самата обаждаш ли й се, така просто да я чуеш? Питаш ли я дали няма нужда от нещо? Ходиш ли да я видиш понякога без повод, да й занесеш сладкиш, или нещо, което тя обича? Или, след като разбра, че няма да ти гледа децата, и няма да имаш полза от нея, просто се оттегли! Ами тя може да е разбрала какви точно са очакванията ти към нея, и затова е решила, че е добре да общувате по-рядко, и се е отдръпнала. Може би е разочарована от консуматорското ти отношение. Ти гледаш на нея само като на родител, който е длъжен. Но отношенията между хората са двустранни-каквото даваш, това и ще получиш. Независимо, че сте майка и дъщеря. Трябва да уважаваш нейната представа за живота, и нейните желания. Не само да очакваш. И, не искам да те обидя, но за първи път чувам, че някой посещава психолог, защото родителите му отказват да го дундуркат до дълбока старост. Като ти е нужна майка ти, направи така, че и ти да си нужна на нея. Протегни ръка с обич и топлота, смали изискванията и очакванията си, и нещата ще се получат от само себе си.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 4d769c8ea7 |
|
14. От АВТОРКАТА
До номер 13 - Благодаря за коментара! Но мисля, че не сте разбрали дълбочината на моята историята. Аз не очаквам нищо, нито финансова, нито друга помощ. Но в живота на един човек има важни моменти, в които иска да усети подкрепата на родителите си. Елементарни неща, като как е детето, добре ли си и т. н. По-странното е, че родителите на моите родители им дадоха всичко - гледаха ме, направиха им сватбите, все още им помагат с каквото могат, имат постоянна комуникация. За мен това показва отношение. И пак казвам, дори и да бяха предложили помощ, аз нямаше да приема, защото се справям сама, и нямам нужда. Но, ако имах нужда, ако съдбата не беше благосклонна към мен да си стъпя на краката, пак не мога да разчитам на тях. Защото един 25 годишен човек не "си стъпва на краката" от първия работен ден, без трудов стаж и само една диплома. Това са години наред, в които, за да имам хубава работа, учех и работех. Не Ви убеждавам в нищо. Благодаря за коментара. Сега възпитавам детето си, че винаги ще сме до него, когато има нужда - да поговорим, да пием кафе, да си помълчим /говоря за нужда, а не за издържане на дете и дундуркане/. Радвам се, че не може да ме разберете. Това означава, че не сте били в подобно положение. Със здраве!
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 4cd68f54d2 |
|
15. Много хора са като теб, просто толкова са могли и толкова могат, толкова дават. Не можеш с нищо да заместиш родителската топлина и грижи. Другите са ти казали, радвай се на това, което имаш. Има и една книга, отровните родители, може би ще ти бъде интересна.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
