Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Аз пък съжалявам, че детето има такава "майка"...

8.   Направо съм с разбити представи за света след прочетеното. И какво излиза, че детето е нежелано от майка си понеже не може да си развява оная работа по дискотеките.

9.   ние винаги си стоим у дома, защото няма кой да гледа детето. ....
мъжа ми е супер грижовен, гледа детето, работи, помага. Майка ми също много помага с малката, излизаме вечер по дискотеки и барове, ....

Ти не знаеш какво искаш. Имаш дете и отговорности. Имаш прекрасен мъж и живеете нормално, но на теб ти липсва, какво? Животът не е романтична комедия. Осъзнай го. И приеми живота.
Сама си противоречиш, копирала съм в началото. Няма да преразказвам. А да съжаляваш, че шмаш дете е грях, защото искаш да си живееш сякаш си на 16.
Порасни. И се огледай.
Когато родих моето дете след секцио бях сама. Мъжът ми беше изпратен от шефа си веднага командировка, както всяка седмица. Прибираше се в най-добрият случай в четвъртък. За помощ от някого и дума не можеше да става. Нямам майка, а само мащеха която не само не помагаше, но в редките гостувания с родата ме ковяха само, защо това не е направено, защо детето.... Съпругът ми няма родители. Ревях с глас от преумора, нерви и недоспиване. А ти ходиш на бар и дискотека, наспиваш се сутрин и предполагам мама готви, чисти, пере. Имаш си и любовник, пак някой гледа детето нали?
Осъзнай се как разсъждаваш, имаш семейство, мъж, помощ, забавляваш се. Но не можеш да го осъзнаеш. Не съм стъпала в дискотека или бар от както имаме дете. Ходех с него на пазар, лекар, подстригване. Няма кой. Нещо което при теб не е така. Защото не знаеш какво е да няма кой. Но най-страшното е недоспиването. Да ти се затворят очите и да знаеш, че не трябва защото не можеш да зарежеш детето. А като заспи пак да не можеш да запиш, защото домашната работа те чака. Да няма кой една манджа да ти сготви, а предполагам че на теб не само ти е сготвено, но и сервирано докато някой държи детето за да се нахраниш спокойно.

10.   Ти добре ли си? как ще мразиш детето си при положение че си родила преди 10 месеца

11.   И пак след време вероятно ще страда детето, защото една жена някъде там не е била осъзната, когато е било нужно. Тъжно.

12.   ще ти го кажа в прав текст - ти си завършен егоист и посредствена жена. става ясно, че основния ти проблем е, че вече не можеш да хойкаш по дискотеки където да те свалят. да ти имам проблемите.

ето ти съвет който последно време е много модерно да се дава, разбира се, от подобни посредствени егоистични кифли като тебе - да, права си. детето ти и мъжа ти ти пречат да се развиваш като личност, да бъдеш себе си. живота е твърде кратък за да го живеем така както не искаме а се очаква от нас. не трябва да ти пука за никого. затова от утре вечер заявяваш, че искаш да си живееш живота, правиш графика за гледане на детето така, че да имаш поне 2 вечери с които да излизате с приятелки. намираш някой нов мъж който те кара да се чувстваш богиня и почвате редовно да се клатите. и той като спре да ти прави комплимети , почваш да флиртуваш със следващия. ми тъй де - ти си жена и заслужаваш цялото внимание на света.

драйфа ми се...

мога да те уверя, че с този начин на мислене рано или късно ще настъпиш мотиката и тогава живота ти ще се завърти на 180 градуса. и тогава ще разбереш какво си имала и загубила.
Но така и трябва да бъде. Трябва да има и такива като тебе.

13.   Моля се историята да е измислица.
Как може една майка да мисли така? Животните отглеждат малките си, а ти се молиш да се отървеш от него.

15.   Да завижадаш на някого, че няма деца-това е ненормално. Но така е, като си решила да се омъжиш и да родиш дете, не защото си била влюбена в този човек и. си искала дете отнего, а просто зи искала да се омъжиш. Или да родиш. А може би си забременяла без да искаш.

16.   Уж илизаш, а пък после стоите вкъщи. Добре, че мъжа помага..

18.   Какво по-хубаво от това,което имаш ти? Жалко за детенцето. Нямаш капка морал. Неизживяно детство ли ти липсва ,к'во? Усещаш ли колко леко и евтино звучиш за една " жена" на 22 ? Някой ден ще оцениш семейството си, но ще е много късно..Ама нека такива като теб това заслужават! Дано само на мъничето да не се отрази негативността от твоята объркана персона

19.   Дано се намери истниска майка за детенцето, ти не ставаш за майка, само си го родила и си тръгнала на 22 години да се кълчиш по дискотеките. Майчинския инстинкт никога няма да заговори

20.   От Авторка
Забавление ли е да излизаш само петък или събота вечер и то до 12ч и да се стискаш цяла вечер, защото знаеш че олигофренчето ще писне в 7ч сутринта!? !?
За какво да съм благодарна, че мъжа ми помага!? !? Той не е ли баща на това дете!? !?
И това че някой писаха как сами си гледат децата и вършат всичко, ами съжелявам, да сте си отваряли очите....
Не си харесвам живота, знам че някой си мечтаят за това, но имам чуството, че като съм в нас с всички и се задушавам, дразнят ме от дъното на душата ми. Нахилени да се радват на детето, драйфа ми се....

21.   Авторката очевидно има нарцисистично личностно разстройство. Всякакви разяснения са излишни, защото тя ще отхвърли всички доводи които не се вписват в нейния мироглед. За сметка на това след като мъжа ѝ осъзнае каква е и я зареже, повече никой никога няма да я обича дълбоко и искрено. Не че тя би разпознала подобно нещо, за нея единствено важно е вниманието. Интересно като стане на 40 кой ще ѝ го обръща обаче.

22.   Авторката, защо не опитахте да мислите, когато е трябвало?

25.   ееее, авторке, ако дотук поне донякъде те разбирах защото си млада, вече се оля! да наречеш детето си олигофренче е връх на идиотизма, на бездушието и на егоизма в най-гадната му форма. дано ти се случи някой ден това, за което мечтаеш: да останеш сама без семейство, без някой, на когото да му пука за теб. тогава ще можеш на воля да прекарваш дните и нощите си по заведения и да се чукаш с когото ти падне. дано поне тогава оцениш хората около теб

26.   Не знам защо си родила след като очевидно не си искала. Това е и една от причините да се ядосвам на милозливите лицемери които винаги съветват да НЕ се абортира дори когато е очеизбодно, че това дете не е желано. То дори не е дете още, води се фетус.
Най-доброто за всички би било да се разделите със съпругът ти и да му дадеш попечителските права.
Опитай обаче когато си сама и спокойна няколко посещения при психотерапевт, може да си постродилна депресия или нещо друго... направи го за себе си.
Положителното е, че отчиташ и признаваш открито (тук поне) нетърпимостта си към детето, а и към мъжът ти.
Ако се натиснеш и подтискаш... така, както се изразяваш изглежда, че можеш да стигнеш и до крайности в пристъп на гняв.
Разделянето се докато не е станала беля!
И нека детето си е с него, щом е добър баща ще се грижи добре.
Успех!

Към коментиращите: вие изобщо вникнахте ли в душевното и състояние? Или сте по-зле от нея и с наслада с очите с пръст?
Помислете малко, бе хора!

27.   Авторке, много гадно изказване, като не си искала дете, защо тогава роди? ! Нима не знаеш, че ти е рано на 22 да си майка в днешно време, поне да беше изчакала до 30-32 години. Аз съм номер 10 и номер 19 и съм мъж на почти 25 години, все още нямам дете.
Ти на 22 годии не знаеш какво ти е подговил живота а мъничето, милото на 10 месеца, ще се чуди коя е майка му и какви ги върши, дано мъжа ти се осъзнае и си намери друга, която да се грижи за детето.

28.   И още нещо, аз когато бях на 22 години не съм искал да имам деца, Деца ще имам когато стана към 45 50 години - сега живота е пред мен. Айде със здраве.

29.   Олигофренчето? !? ! Що за човек си ти за да говориш така за едно създание, което не е виновно с абсолютно НИЩО! Твой е бил избора да го родиш, не те ли е срам поне малко да говориш така за собственото си бебче?
Дори и тази история да е измислица, пак не е нормално да се използват такива епитети!
Не е ли най- логично да те попитаме защо просто не се разделиш с мъжа си и детето си, които очевидно пречат на социалния ти живот и още по- очевидно не обичаш, за да можете взаимно да се освободите от присъствието си?
Наистина ме е жал за детето ти. Жал ме е, защото ТИ си единственото нещо, от което то има нужда, а ти говориш и мислиш за него по начин, който е непристоен за всеки нормален човек, а какво да говорим за една МАЙКА.
Твоята история искрено ме впечатли с безкрайния ти егоизъм, непукизъм и жестоко грозен изказ за нещо и към нещо, което трябва да е свято, а именно Детето и семейството.
Колкото до твоята женственост и липса на внимание от мъжкия пол- колко стойностни мъже смяташ, че биха се задържали за наистина дълго време при теб, след като разберат каква си няистина? И не говоря за 25 годишни момчета. Говоря за по- нататък в живота, когато поостарееш малко, но душата ти е все така празна. Кой стойностен мъж ще остане до теб, ако ти сама не започнеш да гледаш на живота по- задълбочено и по-истинско?
Не ти желая лошото въпреки, че се потресох от написаното от теб. Желая ти да разбереш какво е наистина важно за теб, защото да милееш да обикаляш барове и да ти прявят комплименти този и онзи е просто несериозно...

30.   Или имаш следродилна депресия, или си тотален идиот. И както каза сама, да си си отваряла очите и ти ;)
Иначе споко, много ку*ове за счупване има, ако не ти понася, зарязвай бащата и детето и тръгвай, кой ти пречи? Ама тогава сигурно ще трябва и да бачкаш... :D

31.   Авторке, не очаквай подкрепа и особено разбиране от хората, при положение, че толкова жени са с репродуктивни проблеми и мечтаят да имат дете, а не могат, сигурно кръвта им кипва като прочетат как една майка нарича бебето си "олигофренче". Права си, че не е трябвало да забременяваш и да ставаш майка, твърде млада си била, а и с този начин на мислене може би изобщо не си подходяща за майка дори на по-късен етап. Да станеш родител не е задължително, това е личен избор, доколкото разбирам е било доброволен акт от твоя страна, никой не ти го е наложил със сила, трябвало е да го обмислиш по-добре, това не е като да си купиш блуза от магазина, после да решиш, че не ти харесва и да я върнеш. Ако продължаваш да се държиш по същия начин, детето ти ще порасне нещастно и потиснато, защото със сигурност ще усети, че ти не го обичаш. Съветът ми е да премислиш всичко много добре, бих ти казал, че като родител имаш отговорност към детето, но ти май не чувстваш такава, може би в крайна сметка е по-добре мъжът ти да го отгледа сам с помощта на бабите и дядовците, така поне детето ще се чувства обичано и желано. Може би някой ден на теб самата ще ти е неудобно от самата теб като си спомниш как си разсъждавала и с какви думи си наричала собственото си дете!

32.   СъжЕлявам, авторке, но ти си чисто луда. Детето си наричаш олигофренче, нямам думи. Махни се от него и мъжа си и не излизай от дискотеките. Щом ти е толкова акъла.

33.   Ти да си си отваряла очите! Защо си се задомила и родила на 22, като е ясно, че ти се живее? Съжалявам детето, НЕ теб. Има хиляди предпазни средства, има и аборти, колкото и брутално да звучи, защото такива като теб не заслужават да бъдат майки! Ясно е, че не обичаш детето - върви си и го остави, на хората, на които истински им пука! Предполагам си чалга кифла, след като най-висшата цел в живота ти е да отидеш на дискотека.

Julian

34.   От всичко прочетено стигам до извода, че си малка, не ти се пораства и имаш класически симптоми на следродилна депресия. Лекувай я!

36.   27 - Пич, още малко и на 50 години да ставаме родители, защото медицината взе да го позволява. Да, щеше да е супер, ако бяхме вечно млади, но не сме.

37.   Хайде, стига! Авторката не страда от следродилна депресия, ама изобщо! На жена в такова състояние не ѝ е до забавления, дискотеки и любовници! И не я оправдавайте, че била млада, до преди 20 години само, повечето жени раждаха около нейната възраст, че и по-рано! Не търсете под вола теле, тя просто си е такава и толкова!

38.   Така е 36 аз може и по рано от 50 да стана баща, зависи от кариерата, която имам относно авторката, много груба история- извинете ме за израза Още по- грубо е да се говори така на едно 10 месечно дете - олигофренче, или авторката е изперкала или има депресия.

39.   Какъв грах е да кажеш такива грозни думи! Не заслужаваш да се наречеш майка!
Разбираемо е да ти е рано, но да няма капка майчина любов-ти си една отрепка
Дано е измислена история, иначе си за трепане
Подкрепям Номер 3, че да се разкараш е най-доброто което можеш да направиш за детето и баща му

40.   Авторката не е нещастна, а незадоволена. Дори да ходи по 2 пъти на дискотека и да спи с петима всеки ден пак ще бъде такава и това определено е психичен проблем. Дали иска да го лекува или цял живот да се чувства така е нейно решение. И в двата случая ще получи това което заслужава. Жалко единствено за детето и бащата.

41.   От Авторката
Детето ми въобще не е желано от мен, ама въобще. Мъжа ми ме хвана да си пиша с друг и ми постави ултиматум или бебе или раздяла. Казах му бебе, но реших да пия хапчета тайно и въпреки това “олигофренчето” се получи.... нямах възможност за аборт, тъй като бях 24/7 под наблюдение... До последно се надявах да го загубя, защото знаех че родя ли живота ми приключва и така стана.
Колкото до епитетите, които използвам за детето - като гледам повечето от коментиращите нямат деца, така че си нямате и най- малка представа какво е да ти пищи, реве и мрънка една малка гадинка и каквото и да правиш да е винаги недоволно.
Май това дете ми е наказанието от Господ...
И не, няма да напусна мъжа си, обичам го и детето също, просто неискам да се грижа за тях.

42.   Бащата на детето ти има право на информиран избор. Кажи му за другия мъж. А на детето в случая ще му е по-добре да живее с баща си или баба и дядо.
Жена, родила на 20

43.   Авторката, тук няма кой да ти помогне. Всички ще те хулят, защото не те разбират, аз също няма да съм изключение. Когато забременя, омъжи се и роди детето, ти къде беше? Или някой друг направи всичко това вместо теб? Разбирам, че не всеки може да бъде родител и да гледа семейство. За мен най-доброто което можеш да направиш е да се разкараш от това семейство след като се чувстваш така и да оставиш мъжа ти да се оправя сам. Наживей се, чукай се с който си искаш, ходи по дискотеки до сутринта. Така би било най-добре за всички, включително за мъжа и детето ти, от колкото да живееш в лъжа и да изпитваш озлоблението което изливаш тук. И без това резултата ще е същия след като един ден мъжа ти разбере какви ги вършиш зад гърба му. Нямам какво повече да кажа.

44.   Хайде стига! Моля ви, момичето се обърна към нас за помощ! И какво получи? Омраза и неразбиране! Китайците имат една такава поговорка: "Обуй моите обувки, измини моя път и тогава ме съди". Ние всички сме различни. Майчинският инстинкт не е даденост. Аз лично направих избора да нямам дете и не съжалявам за това. На 47 години се забавлявам като тийнейджърка, макар здраво да работя, и не съжалявам, че никога не съм сменяла памперси. Дайте да помогнем на младата дама с някакъв конструктивен съвет.
Мила авторке, детето вече е факт. Не можеш да върнеш времето и да направиш друг избор. Но! Децата растат, стават все по-самостоятелни и накрая просто излитат от семейното гнездо. В момента ти е трудно, защото бебето иска всичките ти грижи. Мисли за бъдещето. Укрепи връзката със съпруга си. Ще имате време и за ваканции, и за заведения, и за приятели, и за почивки. Приеми, че за него, твоя любим мъж, е важно да има наследник и се гордей с това, че ти си тази, която е осъществила тази негова мечта. Сплотете семейството си, животът е пред вас. Зная защо се оглеждаш настрани - търсиш тръпката в чужди прегръдки. Никога няма да намериш такава тръпка, каквато ще откриеш в споделената любов и интимност с най-близкия ти човек - съпруга ти. Гледай на него като на най-добрия си приятел, споделяй всичко, включително и начина, по който се чувстваш сега. Той ще го оцени, повярвай ми. Желая ви много щастие и да прескочите този емоционално тежък момент.

45.   Щом си родила детето ти имаш отговорност към него. То не е виновно за нищо. Забавленията ти трябва да спрат, защото сега детето е най-важно. Дори не си представям Как бих се почувствала ако някой ден разбера, че най-голямата мечта на майка ми е да не ме е раждала. Прекрати връзката си с онзи мъж. Детето ти трябва да има здраво семейство. Вместо да ходиш при любовника си прекарвай повече време с мъничето.

46.   Определено имаш средродилна депресия, според мен.
Има майки, които стават адски агресивни към детето си в това състояние. Хора, то не се изразява само в тъга и бездействие.
Мъжа ти няма да те разбере. Посети лекар, който да те направлява.
Ще се оправиш и всичко ще се нареди!

47.   от 37
Уважаема 44, китайската поговорка важи и за Вас, въздържайте се от философстване по проблеми, непознати за Вас, мерси.

Момиче, майка съм (на двама синове, първия го родих на 21 г. ), разрешаваш ли да коментирам? Знам как се гледат деца, как реват, как боледуват, как цапат, как не ти дават да спиш и прочее... Знам също и как ми прималява от обич, как съм плакала с тях, как ме боли, когато и тях ги боли, колко съм щастлива, когато ги видя усмихнати... Няма да пиша повече, за мен има две възможности - или историята е провокация, или си социопат, надявам се да е първата. А и още нещо, дори и да е измислена историята ти, това не изключва втория вариант, потърси помощ от специалист.

48.   Според мен ако обичаш детето, нямаше да мислиш така. Аз също съм с малко дете, но не съм си мислила така. Има моменти в които не ми се занимава с него, но няма как. Може би детето усеща някак си, че е нежелано и за това реве. Аз дори не си мисля за дискотеки, макар, че съм по-голяма от теб. Глупаво е да ти поставя такива ултиматуми, просто е искал да е неговата. Може да му предоставиш на него майчинството.

49.   Добре де номер 41- авторке както каза 39 номер не заслужаваш да се наречеш майка, като не сикаш да се грижиш за мъж и дете живей живота си както ти харесва.
По рано казах че и на 25 при мъжете им е рано за деца в днешно време, не е като преди 10 20 години да раждате деца на 20 22-25 години, малко се замисли,, аз все още нямам деца и ако мислех като теб изобщо нямаше да пиша тоя коментар излишно- Слез на земята!

50.   Фейк!И то много тлъст!Предполагам като чичката който го е пуснал!

51.   От Авторката
Изобоще не е фейк работата, напълно искрена съм във всичко, което съм написала. От няколко дни съм на успокоителни и пак ми избиват нервите, въпрос на време е да си събера багажа и да си тръгна. Сега детето е болно и едвам ги издържам и нея и мъжа ми. Като го чуя как реве, а мъжа ми да мрънка и ми прилошава. Иде ми да ги убия и двамата. Тайно си мислех докато сме с колата, как някой ТИР минава и ни помита....

53.   Ти за мен не си нито жена, нито майка, а просто тийнейджърка, въпреки че си на 22 вече. От инат да не останеш без гаджето си, след като ти е поставил ултиматум (не съм съгласна с подобни изнудвания) си се съгласила да му родиш дете. Ти не помисли ли, че това първо е твое дете, и че то си няма никой друг и второ, че е живо същество, човек, който ти веднъж довела го на тази земя вече няма как да го върнеш назад??? Ти сливи ли имаше в устата да говориш с приятеля си кое те притеснява и защо не желаеш деца? Другото, което ме изумява е не това, че имаш любовник или че искаш да си куфееш по дискотеки, а за начина, по който говориш за детето си - "олигофренче". Това не са думи на човек, който разбира добре новият си статут на родител. Родители чийто дете страда от заболяването олигофрения, пак не се изказват за детето си по този грозен начин. Това е бебе, твоето бебе! Заслужаваш някой съсед или поне бащата да те докладва на социалните, макар че и това сигурно ще стане, като тръгне детето на детска градина. Не си мисли момиче, че липсата на майка остава незабелязана!

54.   Абе хора, още ли ѝ/му пишете на тази/този? Трябва да сте малоумни, за да не сте разбрали, че е фейк. Личи си от километри и колкото повече му пишете, толкова повече го забавлявате. Просто спрете да пишете и ще му секнете кефа.

56.   За мен историята ама хич не е фейк, познавам поне две като нея. Голяма част от младите себе си не могат да гледат каму ли семейство. Под тази история каквото и да се напише ще е излишно.

57.   Историята си е съвсем истинска, аз също знам поне една такава майка като авторката. Много хора не са наясно, че в истинския живот за изборите които правиш носиш отговорност до края на живота си. Авторката е имала чудесната възможност да избира между развод (да бъде свободна) или бебе. Е избрала е да има сигурността с мъж като съпругът и, вероятно и пълна финансова издръжка, обаче сега и тежи да гледа бебе и да е майка. Еми така са нещата, не става хем туй в онуй, хем душата в рая. Все пак може просто да се разкара от това семейство и да се оправя сама в живота си. А мъжа и съвсем заслужено си е получил рогата, след като си мисли че по този начин може да върже една шавлива жена. Е ако някой се чуди защо има толкова травмирани деца, толкова проблемни семейства, може да си представи в каква среда ще живее това дете, което майка му не го обича и го е родила на сила.

58.   Не е детето виновно, то не се е заченало нарочно, за да те дразни и спира, не е взело решението да се роди или абортира. Ти и мъжът ти сте искали да имате дете, съответно ваша е "вината", по-скоро отоговорността. Не прави грешката от болната глава да прехвърляш на здравата. Тоест, да даваш на едно бебе вина или отговорност. То няма вина. Сега, ти можеш и занапред да си караш така или да се разделиш от семейството ти. Само че трябва да вземеш решение веднъж завинаги. Или си майка, или не си. Ако напуснеш - не се връщаш. Детето е малко, ще те забрави лесно. Цял живот ще се пита какво му е, че майка му не го иска, с какво е по-зле от другите. Но не можеш да си играеш с него и да се връщаш и напускаш когато искаш. Така повече ще го побъркаш. Вече не си дете, вече си майка. От теб зависи цялото детство и юношество на детето ти. Разбирам какво ти липсва, но не разбирам как си си го представяла? Колко пъти ми идва да си взема шапката и да отида за една-две седмици на почивка, да се почувствам като преди детето. Ама как. Да не говорим колко ще ни липсват децата като си поемат по пътя. Опитай се да се насладиш на майчинството, децата растат бързо.