Баба си отиде преди да успея да й се извиня
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1827 пъти
Здравейте, преди около месец/два споделих тук историята си свързана с моята баба, с която дълго време бяхме скарани, а мен ме беше страх да отида и да поговоря с нея, да й се извиня, въпреки малкото разстояние което ни делеше.
Тази вечер за пореден път се сещам за нея и съжалявам адски много за това, че тя си отиде без дори да я видя, без дори да й се извиня, да я прегърна. Точно на Велик ден баба напусна този свят, а аз още не мога да го приема. Мрачно ми е, всичко ми е криво, мразя се до мозъка на костите си. А баба ми липсва повече от всичко. Тя е човекът, който ме отгледа, възпита и научи на всичко. Тя е единственият човек на когото имах доверие, тя беше единственият човек за когото бях сигурна, че ме обича. А сега я няма. Съжалявам, че четете това, извинявам се ако развалям денят Ви. Просто исках да споделя. Знам, че никога няма да забравя какво се случи, никога няма да го преживея напълно, винаги ще помня и винаги ще ми е мъчно. Минаха почти 2 седмици а аз все повече започвам да мисля за нея. Не искам да приема факта, че я няма, осъзнавам го, погребението, всичко, но не мога да възприема това, че повече никога няма да я видя, да й споделя мъките си и да поискам съвет. Никога повече няма да я прегърна и да я целуна. Когато имах тази възможност, не го направих от страх, че няма да приеме извиненията ми, а сега се чувствам по-виновна от всякога. На 21г съм и през всичките тези години, баба винаги е била до мен, а аз не можах да й помогна, не успях да я спася, нито да поговоря с нея за последно. Не оцених какъв човек съм имала до себе си, а сега е късно. Страх ме е, много ме е страх. Искам да си отида при нея, да се почувствам отново спокойна, да ми каже, че съм бабиното пораснало момиче.
Искам отново да я чуя как ми се кара за нещо, което съм направила, или просто да ме прегърне. Искам отново облегна глава в краката й и да ме гали, да ме успокои. Всичко съм споделяла с нея, хубаво, лошо, всичко. Тя беше и завинаги ще си остане единственият човек, когото уважавам. Но я няма. И това ме убива. Заседнала ми е бучка в гърлото и мисля за нея постоянно. Не знам как да се справя с тъгата. Започнах да работя повече и гледам да се занимавам постоянно с нещо за да не мисля какво се случи. Накрая не виждам смисъл в нищо, не се чувствам полезна. Единствено физически и психически изморена. Каквото и да направя-не мисля че е достатъчно. Спра ли да върша нещо, очите ми веднага се насълзяват, веднага започвам да мисля още повече за нея. И си спомням всеки един момент прекаран с нея. Как хората се справят с тази болка?
Как продължават напред? Ще мога ли някога да го направя или просто ще полудея? Наистина имам чувството, че ще се побъркам. А баба беше добър човек. Беше горда жена, но въпреки всичко добра. Никога не ме остави. Освен сега. Няколко дни преди да почине я сънувах. Сънувах, че е починала и се карах с леля ми по телефона, че не ми се е обадила и не ми е казала. Споделих сънят си с приятелят ми и той ме накара да отида при нея. Винаги ми е казвал да ходя, че тя ме обича въпреки всичко и не може да ми се сърди вечно, а аз не отидох. Сега обаче го усещам точно така, сякаш ще ми е завинаги обидена. И съм си виновна, дори не го крия. В деня, в който разбрах, че си е отишла-отново бях на работа. Сега колкото и да работя постоянно, мразя работата си, мразя мястото. Спомням си за момента, в който мама ми се обади и ми каза, че баба вече я няма. Не знаех къде се намирам, не го очаквах, нито го исках.
Сега не ми се живее. Не ми се живее с болката, нито с вината, не ми се живее без баба, наистина не мога да живея без нея, не съм свикнала, не искам да и свиквам с липсата й. Искам да си отида при нея. Знам, че звучи егоистично, на за мен едва ли някой би тъжал така, както аз тъжа за баба си. Остави 3 деца и дядо, 5 внука, от които аз съм най-голямата. Всички казват че ми е простила преди да тръгне, че най-много мен е обичала, че аз съм й първото внуче, и че няма как да ми се сърди вече, че ще ме пази и че ще ми помага. А мен все още ме е страх. Срам ме е че не й помогнах, срам ме е за всички моменти, в които съм я ядосвала, срам ме е че не й се извиних и че не бях до нея, когато най-много имаше нужда от мен. Не знам какво да правя, просто искам да си отида при баба.
Съжалявам за дългата история, съжалявам за всичко, просто исках да споделя.
Ценете близките си хора, дори и да сте ядосани, дори и да сте гневни, след това е вече късно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 1 месец hash: 19c68a9d91

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Вече ти е простила. Не се бой, тя те гледа от високо и ще те подкрепя винаги, дори и след смъртта и.

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: e8bcd99527

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей. По принцип не пиша и не отговарям на историите на хората тук, но в твоя случай реших, че е редно да се опитам да ти помогна. Няма да лъжа - нямам никакъв опит в живота... на 16 години съм и все още откривам света около себе си. Но в същото време съм губил повече отколкто мислиш - брат, сестра и моята баба. Няма да навлизам в излишни детайли за мен, но мога да ти кажа, че никога не успях да покажа благодарност на баба преди тя да почине. И когато това се случи, в болницата, пред очите ми, сякаш всичко около мен започна да се срива. Разбирам как се чувстваш и разбирам тъгата ти. Разбирам защо се чувстваш виновна и безпомощна в твоята ситуация. Но всички ние правим грешки в животите си. Понякога големи, а понякога малки. Без значение от тяхната сериозност, ние се учим от тях. Поради липсата на обяснение защо сте били скарани, не мога да коментирам върху това, но мога да ти гарантирам, че любовта винаги е била там и винаги ще бъде. Това, че не сте се разделили по правилния начин, не означава, че обичта не е съществувала. Не се чувствай виновна. Последното нещо което твоята баба би поискала е да тъгуваш и да се самообвиняваш за случилото се. Ако има едно единствено останало нещо, което може да направиш за нея то това е да продължиш със твоя живот и да бъдеш щастлива. Разбира се, в началото ще ти е тежко, но не се предавай. Въпреки че не те познавам, мога да твърдя, че си добър човек, съдейки по написаното от теб и би било ужасно, ако се откажеш, колкото и да ти е трудно в момента. Вместо да вършиш работа, да се изморяваш и да се мъчиш да не мислиш за това, започни да се виждаш с други хора, които обичаш и които ще ти помогнат да се преодолееш с мъката, започни да вършиш неща които харесваш и които са ти интересни. Ще отнеме време, но аз вярвам, че ще се справиш и че ще намериш щастие в живота. Успех и не забравяй - никога не се предавай, ти си страхотен човек и заслужаваш да се чувстваш добре!

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 6e4e5d1f27

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не прочетох цялата история, но искам да ти кажа да спреш да се тормозиш за глупости. От малки ни вменяват чувство за вина и дълг. Не се притеснявай, че не си се извинила. Ако беше, тя пак щеше да си отиде и на теб пак щеше да ти е мъчно. Твоето извинение не променя нищо. Прости се с миналото и спри да се измъчваш за минали неща, които не можеш да промениш. Мъката по починал близък си отива с времето. Знам, че е гадно и не ти се вярва, но и това ще мине, недей да страдаш от излишни угризения на съвестта.

 

...

горе^

преди: 6 години, 1 месец hash: 8ddd444fe9

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

4.   Знаеш ли какво би искала най-много баба ти от тебе? Да станеш Човек като нея! Да имаш хубаво семейство, а след това и няколко прекрасни внучета, на които винаги да си им опора - да те уважават и обичат. Да им се караш, когато правят някоя глупост, да ги прегръщаш, да ги галиш и успокояваш, обелгнаати на ръката ти... Постави си тази цел и я следвай до край! Така ще изкупиш и вината си към баба си. Тя би се гордяла с тебе! Имаш всички предпоставки да постигнеш това - носиш гените ѝ, имаш примера ѝ. От теб се иска само да се вземеш в ръце и да го направиш! А дали никога няма да я видиш? Хех, тука вече ти намигам дяволито... Науката вече бележи сериозен напредък в разкриването на мистерията за живота и "смъртта". Древните са го знаели още преди хиляди години... Материята и енергията никога не се губят, съзнанието (душата) - също. Ще видиш баба си и пак ще я прегърнеш. Не тук и сега, и не в тази си форма... Но... сега е време да повториш нейния пример!

 

...

преди: 6 години, 1 месец hash: 2e6956aba3

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Съжалявам за баба ти! Как се казваше миналата ти история? И благодарим за прекрасното послание! One girl

 

...