2. Надявам се, че поне знаеш имената на тези жени и приблизителните им години на раждане. Ако решим, че след осиновяването не са си сменили имената, имаш някакъв шанс да научиш поне нещичко за тях и за наследниците им. Във всяка църква се пазят архиви, в които се отбелязват неща като кръщенета, венчавки и погребения. Така, че ако знаеш, че пра пра пра баба ти се е казвала Мария и е била родена около 1860 (това разбира се е пример), можеш да се разходиш из по-старите църкви и да видиш дали няма да откриеш нещо за Мария, родена около 1860 и съответно за нейните наследници. Единственият проблем е, че покрай въстанието и последвалата война има вероятност архивите на някои църкви да са били загубени, но когато става дума за такова издирване май това е най-сигурното. Защото на практика всеки от нашите прадеди е бил кръстен и съответно записан в църковния регистър. Обаче имаш и друг проблем, пишеш, че са избягали от клането, т. е. вече не са били съвсем малки и съответно са били кръстени преди това и то в Батак, а там всичко е било унищожено, а и на теб не ти върши работа за по-нататъшната им съдба. За това по-скоро се опитай да проследиш данните са венчавките.
Знам, че е доста несигурно цялото това нещо, особено когато става дума за онези години, а и ти дори не знаеш в кое точно село са били осиновени, но все пак... може пък и да излезе нещо. Другото, но то е още по-несигурно е да намериш някой много възрастен човек, който евентуално да помни, че когато е бил малък е имало една много възрастна баба, която е била осиновена след клането в Батак... ама нали се сещаш, че това вече си е съмсем несигурен източник, защото този 90-годишен дядо или баба я помни, я не помни. Така, че май църквата е най-сигурният източник.
Професионален историк съм и често с колегите сме се занимавли с подобни търсения, ей така от любпитство и да знаеш понякога могат да се намерят доста неща, кръщелни, писма, с които пра пра пра дядо ми е дал като зестра на сестра си еди-си-коя нива... има информация, но трудно се намира. Аз например така разбрах името на една от сестрите на пра пра пра дядо. Неговото име го знаех, но не и как се е казвала сестра му. И така случайно намерих едно негово писмо, в което той обясняваше, че тъй като родителите им починали, а той бил най-големия брат се събрали заедно с другите братя и решили да дадат в зестра на сетра си не помня коя нива. Та такива работи. За това не се отказвай, дори и да не намериш конкретно тази жена, поне може да понаучиш други интересни неща за семейството си.
|
