 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Искам да посетя дома на починалия си дядо
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1135 пъти
Както си казва заглавието, бих искал да посетя мястото, което значи толкова много за мен, още веднъж, но не знам дали това би било твърде неприемливо. Разбира се, старата къща бе продадена преди много години и идеята да се натрапвам на горкото живеещо днес там семейство с плачливи истории за някой си умрял роднина звучи налудничава, но все пак... имам толкова много любими спомени от тази занемарена селска къщурка. Би ли било твърде лоша идея все пак да помоля хората да ми позволят да поразгледам и да си припомня малко за дядо?
(за тези, които са незаинтересовани от старите спомени на един налудничав мъж и искат да се концентрират върху въпроса ми могат да спрат да четат тук)
Вчера седях буден с часове не можейки да заспя, понеже внезапно бях облят от детски спомени:
В един от тях обядвах с дядо ми. Пред мен стоеше той, а зад него прословутата къща с нейния груб селски чар. За обяд имаше хляб, сирене и домат направо от градината. Не знам защо, може би заради чистия въздух и приятната, спокойна обстановка, но това беше най-вкусната храна, която някога съм вкусвал. Ако можех да избера между най-скъпия деликатес, приготвен от готвача на президента на Франция, и хляба, сиренето и доматите на дядо ми, бих избрал второто.
В друг пък съм в двора на къщата когато виждам за първи път в живота си таралеж. На пръв поглед малките му бодли не изглеждат особено застрашителни, та умникът аз се опитва да го вдигне с голи ръце. Тогава, също така, разбирам защо не е добра идея да се вдига таралеж с голи ръце. Дядо ми бе наблизо, за да ме утеши.
С тези спомени сигурно мога да изпиша роман на име "спомените на едно неопитно хлапе", но желая да спра тук. Целта на това беше да дам пример защо толкова горещо желая да се завърна. Може би ако стана известен автор ще ми позволят да посетя вдъхновилата ме къща?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 6a11bcbdde |
|
1. Проучи кои хора живеят там. Има ли начин да установиш контакт с тях, да се сближиш, сприятелиш? По ФБ или по някакъв повод. Директно им разкажи за това как се чувстваш и какво означава къщата за теб. Те може би са я променили, не е както я помниш. Ако пък си късметлия, може да се съгласят да я продадат за някоя по-хубава сума от тази, на която са я купили. Успех! Изповедта ти ме разплака.
Ж 42
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 74f1383bc2 |
|
2. След като е толкова важно за теб това преживяване, не виждам никакъв проблем да ги помолиш. Ако ти откажат - откажат.
Ако ли не - не е нужно да ги занимаваш със себе си и да им разказваш сълзливи истории... Вероятно ще те пуснат да обиколиш придружаван от някого (защото кой може де в сигурен дали нямаш някакви скрити намерения, или клептомания... ). За половин - един час вярвам, че ще те изтърпи. Може и по някоя приказка да размените, но не бъди прекалено настоятелен да разказваш всичко, каквото събудят спомените и емоциите ти...
Според мен, колкото по-малко се обръща човек назад към миналото, толкова по-лесно му е да продължи напред. Но ти си знаеш...
Другият минус е, че едва ли там ще намериш това, което очакваш да намериш... Хората са това, което прави дома, къщата... останалото е само декор, просто една кутийка. Но хората ги няма... Какво би ти донесло виждането на кутийката?
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
