Бременна съм, а не знам дали ще се справя с второ дете - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121179)
 Любов и изневяра (29705)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21895)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18519)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Бременна съм, а не знам дали ще се справя с второ дете
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1744 пъти
Снощи разбрах, че съм бременна. Синът ни е на 1год. и 4 месеца, а аз тъкмо станах на 29год. У дома всичко е наред, нямаме финансови проблеми, имам помощ от бабите, когато ги помоля. Но ме е страх. След като родих сина ни имах ужасна следродилна депресия. Беше породена от това, че не успях да завърша висшето си, остава ми 1 год. Чувствах се като проста жена, постоянно си мислих, че няма да постигна нищо и детето ми няма да се гордее с мен. Станах и лудо ревнива. Не оставях детето. До 10 месеца не се бяхме разделяли, нямах доверие на никой. После го отбих и може би хормоните си дойдоха на място и се успокоих. Започнах да го оставям за по ден при някоя баба, ходихме и на почивка само с мъжът ми. Записах шофьорски курс, започнах да спортувам редовно, намерих подходяща частна ясла и реших, тази есен да се запиша отново в университета. А дори се записах от октомври в езикова школа. Сега като разбрах, че съм бременна, си мисля че няма да се справя. Мисля, че пак няма да успея да завърша. Не мога да се зарадвам. Чувствам се сякаш тъкмо започнах да живея за себе си. В никакъв случай не искам да прекарам бременността си с мисълта, че едва ли не си давам живота курбан, но точно така се чувствам. Имам примери в живота си за родители, които обвиняват децата си, че не са постигнали нещо си... И не искам да съм от тях. Дори в момента емоциите ми са вредни. Не знам как да постъпя. Мъжът ми е много щастлив, много. Освен това от 4 години слушаме, че имам запушени маточни тръби и уж е невъзможно да забременея. Първият път забременях 3 месеца преди датата за ин витро. След като родих ми казаха, че бременността ми е някакво чудо, едно на милион и едва ли пак ще забременя нормално. Дрън-дрън, ето че пак съм бременна. От друга страна не бива да пренебрегвам факта, че наистина може и да нямам друг шанс. А искам още деца, просто искам да завърша, да съм постигнала нещо за себе си. Много съм объркана. Имам чувството, че след 3 години ще е късно да се реализирам професионално. Може и да са глупости, може и да се справя някак си да завърша бременна, ако малкия ходи на ясла, не знам. Изглежда ми като лудост...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 9 месеца
hash: ee2713b842
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Животът рядко се развива според плановете ни. Радвай се на "чудото", останалото ще се подреди само. А и ако наистина искаш да постигнеш нещо, с труд и упоритост ще стане, независимо, че ще е на малко по-късен етап.
Освен това нещата може да не се развият като при първата ти бременност и да минат далеч по-леко. (А и вече имаш опит и знаеш, че трудните периоди отминават).

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: bfd5167199
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз също имам дете на същата възраст. Когато бешв на 6м. забременях отново, не мислех че е врече за второ, не бях готова, но не съм миалила за аборт, в последствие направих спонтанен. Децата бързо растат, ако винаги си искала второ то е дошло. Аз сега искам ощеедно. Имаш и помощ, може да заюишеш задочно или да искараш единия семестър и след една година другия? Какво учиш. При нас жените който учеха за акушерки повечето бяха бременни и си учеха.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 14b8759739
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Това, че не си завършила висшето си, не те прави "проста жена". Майка ми има висше образование, но трябваше да стане домакиня, защото от малък се разболях от болест, и тя трябваше да остане да се грижи за мен, докато не мога аз сам да започна, в крайна сметка си остана домакиня. Нито веднъж не съм мислил, че тя е "проста жена". Не изпитвам "гордост" към нея, тъй като не смятам, че децата могат да се "гордеят" с родителите си, баща ми например е пилот на самолет, но това не ме кара да се "гордея" с него. Това, което изпитвам към нея, е безкрайна благодарност. Синът ти няма да се интересува дали майка му има успешна кариера, само ти ще се интересуваш от това. Разбира се, не се опитвам да те разобедя от това да се развиваш професионално, но най-вероятно знаеш, че биологичният часовник тик така. На всичкото отгоре имаш и проблеми с маточните тръби. Права си да мислиш, че друг шанс за бременност може да нямаш. Висшето си образование можеш да завършиш на всяка възраст, но женската плодовитост си има срок на годност. След 3 години няма да е късно да се реализираш професионално, но с твоите здравословни проблеми, може да е твърде късно за бременност. Дори ако започнеш професионалната си реализация на 40 години, пак в крайна сметка имаш поне 20 години да се реализираш.

В крайна сметка проблемът ти се корени в психологията ти. Мислиш, че професионалното реализация е висша ценност, но в същото време искаш и да имаш още деца, но едновременно искаш първо да постигнеш професионалната реазлизация. Това естествено е невъзможно. Дори ако нямаше проблеми с маточните тръби, пак щеше да бъде невъзможно. Наближаваш 30, плодородието ти ще започва да спада още повече. Професионалната си реализация можеш да започнеш и по късно и 10 години по-късно да я започнеш, пак не би било проблем, но биологичният часовник никой не чака. Със здравословните си проблеми може след 5 години да е невъзможно да забременееш. Сама трябва да прецениш дали би искала да започнеш от сега да се развиваш професионално и да не можеш да имаш повече деца или да имаш деца сега и да започнеш по-късно да развиваш кариерата си.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: c47c8ba88a
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   1. За следването - въобще не го мисли. Това е диво пилеене на време за голяма част от хората. Добре да го завършиш, но в никакъв случай не е "по-важно".

2. От яслата по-добре се откажи. Не е добра идея да пращаш детето си при някакви лели когато то е твърде малко за да може да говори или обясни какво точно се случва през деня.

Така че карай си бременността и не се вълнувай. Ще се справиш и после ще се чудиш какво толкова си мислила. Ако речеш да правиш аборт, после ще си скубиш косата що за тъпа идея ти е дошла.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 8f5d3eb97d
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

5.   Момиче, раждай си детето!
Колкото повече деца, толкова жената е по-здрава.
И трето ще имаш, и ще му се радваш, но след четири пет години.

 
  ...


...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 5ed7b51c95
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Наскоро започнах да правя родословното ни дърво. На ниво дядовци и пра-дядовци и баби, хората са имали по 5-6-7 деца! Вероятно са стигали и до 10, но 1-2 са умирали поради различни причини...
Та ти с второ се шашкаш, като при това нямате финансови проблеми!
Само да те открехна - сестра ми роди близнаци! Вече са на 8 години, но смяташ ли какво ѝ е било на нея, и като бременност, и след раждането?
Съветвам те за абсолютно нищо да не се притесняваш! Нека детенцето расте спокойно. И без това през живота му го очакват достатъчно тревоги и притеснения...

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 3e901cf7f1
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ами извинявай, да бяхте ползвали презерватив. След като искаш да си уредиш живота, да завършиш и т. н, защо правиш секс без презерватив, пък било то и с мъжа ти? Мислене в преспектива трябва, а ти не си мислила
Затова сега ще раждаш и ще гледаш още едно дете, след това ще завършваш и т. н
Но преди да дойде 3-тото, по-добре ползвай презерватив!

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 40447f0d22
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   При условие, че нямаш абсолютно никакви сериозни предпоставки, които да са тотална пречка за нормалното отглеждане на едно дете, те съветвам да оставиш терзанията си настрана и да се насладиш на благословията да станеш отново майка. Човек се учи цял живот и стига да е здрав може да гради кариера цял живот. Но майчинството не можеш да го отложиш, когато искаш и чакаш всичко да ти е наред.
Постарай се да мислиш само за позитивите - дечицата ще имат малка разлика, на теб майчинството ти е прясно, не си първата и последната, която ще учи докато е бременна, а и имаш помощ от баби, това никак не е за подценяване.
Ние сме с едно дете засега и като се замисля понякога защо отлагаме следващо се ядосвам на себе си. Стягаме апартамент, аз започнах стабилна работа, която ми позволява да взимам болнични и отпуск, когато ми се налага, освен това искам да запиша магистратура, и всичко е свързано с време и пари, а годините си минават...каква ми е гаранцията, че когато ние се натуткаме и решим най-после да правим бебе, то пък ще стане моментално?!

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 4152a00aa3
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Според мен си амбициозна жена. Всичко с малки крачки. Не се напъвай излишно, а прави реални планове лека полека. Пусни си малкия на ясли и започни с последната година. Ходи си на лекции, упражнения и вземи възможно най-много изпити. Не е края на света, важното е, че имаш желание за развитие.
Аз бях бременна в 7ми месец на единия ми държавен изпит, а другите два взех на поправителната сесия.
Успех и честито! Не се пришпорвай и не се обвинявай. Всеки сам чертае бъдещето си, сравнението с другите не бива да е болест. То е само градивна конкуренция.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 2967197a1a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Номер 7, чети преди да си изливаш злобата по хората. На авторката са й казали, че е със запушени тръби и не може да забременее. В този случай не мисля, че някой с постоянен партньор би ползвал презерватив. Само че ти до там не дочете, нали? Само си търсиш къде да се заяждаш.

 
  ...

...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 6682ec0cf6
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Благословила те е Богородица, а ти мрънкаш. Че много ли са две деца на едно семейство? Моят син вече 5-6 години се мъчат, а нямат, а ти си щастливка-просто се радвай. Да, трудно е с по-малка разлика, но ти пък имаш кой да ти помага. Моите деца имат 10 години разлика и пак не ми е било лесно. Ще ти споделя нещо лично-синът ми беше на 10 когато забременях за втори път. Тогава не се използваше както сега видеозона и понеже бях доста едра казаха, че ще имам близнаци. Тогава като теб ревах-леле, 3 деца, като циганките, как ще се оправям, как ще ги подсигуря. Когато най после ме гледаха на видеозон се оказа едно бебе. После през годините милиони пъти съм съжалила че не са били 2, че и три. Сега всичко вместо по 2, щеше да е умножено по 3. Щастливка си, радвай се на най-хубавото нещо което ти се е случило.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 46b720610d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Докато четях се разплаках, защото не съм имала всички тези ЛУКСОВЕ.
- Частна ясла за детето.
-Имаш на кого да разчиташ за да;
- караш шофьорски курс
- да ходиш на езиков курс
- да учиш
- да ходите само двамата на почивка
- когато имаш ангажимент да има на кого да оставиш или просто да си почнеш.
С кое няма да се справиш? Имаш ПОДКРЕПА, за да правиш всичко горе изброено, просто си отвори светогледа и се доверявай на хората, които са готови да ти помогнат и са зад гърба ти.
След моето раждане се влачех, нагърбвайки се с всичко от първият ден, сама. Постоянно ми беше лошо, виеше ми се свят, повръщах от безсилие и умора. Нямах близки, които да ме подкрепят. С ужас си спомням елементарни ситуации, като покупката на 1 хляб до магазина, молейки хората да ми помогнат да избутвам в снега количката или как не ми стигнаха силите на едни стълби и изпуснах количката и от падането за да я задържа и пострадах тежко. Мечтаех си само за мъничко някой да ми помогне и да поспя, мечтаех да ходя на курсове, да уча и да се развивам. А за почивка само двамата до там дори мечтите ми не достигаха.
Второ дете при проблеми, късмет на 29 г. съвсем нормално, ако чакаш още не само проблемът, който си имала но вече и възрастта ще е фактор, защото става все по-трудно, яйцеклетките намаляват, нищо че вече не е новина "40-50 годишна звезда да ражда".
Добрите майки не ги прави вИшото, от нашите бълваши университети продукция предлагащи джип за награда.
Мъжът ти е щастлив и те обича.
И последно ти пиша за следродилната депресия. Когато детето поотрасна, виждах че начинът на живот ме е сринал, срещнах се психолог. Отрезви ме още повече, за реалната ситуация в моя живот, вследствие на липсата на подкрепа бяхме ударили дъното и със съпругът ми. Макар, че той е свестен човек, но нямаше как да ми помага, често дори го нямаше с дни. И знаеш ли, психологът ми каза, че колкото и да съм била зле, обстоятелствата са били такива, че не съм можела да си позволя да изпадна в депресия, защото съм осъзнавала, че съм сама и няма кой.
Надявам се след написаното от мен, да видиш животът си с други очи. Нямаш основание да си в това състояние. Животът са децата, съпругът ти, а не работа в някоя фирма. След 40 години, би ли съжалявала, че си се забавила с кариерата си? Или би съжалявала, за неща от твоето семейство. Всъщност нещата са несравними.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: e1c6fd2e73
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   От Автора
Благодаря на всички коментирали темата ми.
Уча педагогика, половината ми род са учители, общо взето ако не завърша ще съм първата без висше образование в семейството. Но не това ме мотивира да уча. Всъщност детето ми е най-големият ми мотиватор. Ако до преди 2 години за мен педагогиката беше просто приятна работа с чудесно работно време, сега наистина я усещам като призвание, като цел в живота. Сега искам големи реформи в образователната система и... един добър учител е ученик цял живот, искам да имам време за личното си развитие. Първоначалният ми шок премина и осъзнах, че децата ми са част от пътя, а не спирачка. За съжаление доста болезнено го осъзнах. В понеделник вечерта имах болки, сега ще трябва да взимам лекарство за задържане до 3тия месец, но всичко е наред. Ужасно се уплаших. Извиних му се, че съм го тормозила с лоши мисли и вече ще го очаквам с любов.
За университета реших да се срещна с инспекторката, да й обясня как са нещата и евентуално да измислим някаква програма с изпитите и стажа.
Много благодаря на номер 13 за това изречение.
Имаш ПОДКРЕПА, за да правиш всичко, просто си отвори светогледа и се доверявай на хората, които са готови да ти помогнат и са зад гърба ти.
Записвам си го, да си го чета и си пожелавам да ми стане природа.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 39dcfe3364
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Не прави грешката да го махнеш, защото ще съжеляваш за цял живот дори и сега да мислиш че няма

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: bfd5167199
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Е то е нормално и хора със " проблеми ", които не могат да забременеят и жени, кооито не искат в момента бременност д се предпазват по някакъв начин, то когато не очакваш идва.

 
  ... горе^

...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: d1c4428c8c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Детето е дар, от който много хора са лишени. "Махането" му като решение за някои майки е мотивирано с погрешната представа, че премахват от тялото си някакво клетъчно образувание, което не чувства болка. Съветвам те да погледнеш снимки от аборти в интернет и да видиш, че става въпрос за мъничко човече, със своите си малки ръчички, крачета, главичка, което чувства болка - реално го убиват с инструменти или вакуум. Професионалното призвание е едно, но майчинското е по - висше. Учителки - много, майката е една. Приеми това чудо, при желание с всичко ще се справиш. Между моите дечица разликата е 1 г. и 10 м., работех, кредит изплащахме, готвех, чистех, не спях - оцелях и съм доволна, търпелива, обичлива и не ги обвинявам за преживените трудности и нереализирани ръстове на кариерата :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker