Искам да се самоубия - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (83370)
 Избор на редактора (147)
 Любов и изневяра (18890)
 Секс и интимност (9892)
 Тинейджърски (18716)
 Семейство (4007)
 Здраве (6846)
 Спорт и красота (3603)
 На работното място (1598)
 Образование (4704)
 В чужбина (1051)
 Наркотици и алкохол (834)
 Измислени истории (700)
 Проза, литература (1321)
 Други (11055)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Искам да се самоубия
преди: 7 дни, 4 часа, прочетена 682 пъти
Жена на 26 години съм. Мисля за самоубийство, не знам как да се справя. В един момент съм добре, в друг планирам как да се самоубия. Тези състояния се редуват постоянно.
От много малка съм живяла в ужасна среда, семейството ми е ужасно, постоянни побои, крещене, заплахи и така до сега, с малки изключения - когато съм била при гадже...
Баща ми пребиваше майка ми пред очите ми, дядо ми биеше баба ми, вуйчо ми пребива и тормози всички, защото е наркоман и алкохолик. Когато бях сама с майка ми тя си изкарваше всичко на мен, за всяко нещо бях виновна, дори ако опусне някакъв предмет, ще каже, че съм я проклела и т. н.. Аз много я обичах като малка и за да не я ядосвам винаги изпълнявах каквото ми каже, бях много тиха и послушна и въпреки това никога не беше доволна и сега е така, за всяко нещо ме упреква. В момента поради невъзможност къде другаде да отида, отново съм при нея, тя се опитва да ме контролира по всеки възможен начин. От това в какво да си сипя храна, до това да ме попита какво ще правя като отивам в друга стая. Чувствам се ужасно, с годините съм се опитвала да общувам с нея нормално, но тя се държи с мен все едно съм инвалид или бебе. Затова с времето се отдалечих, не искам да говоря с нея изобщо честно казано, а тя постоянно ме притиска, настоява, измисля си всякакви глупости, за да ме накара да и кажа нещо. Тя няма приятелки, не излиза почти никъде. Искам да се измъкна, но нямам възможност. Не знам какво да правя.

... На мен не са ми посягали, но съм била свидетел на всички тези ужаси. В стремежа си да спасявам майка ми в разни ситуации, вуйчо ми е заплашвал, че ще ни убие, ще ме изнасили, блъскане, отново крещене, чупене на мебели, врати, викане на полиция и т. н., това ставаше всеки ден... не стига това ами и в училище ме тормозеха не само съучениците ми, но и учителите, защото бях много тиха, а аз просто се опитвах да се възстановя от предишния ден в къщи.

Сега съм голяма жена на 26 години уж, но външно приличам на 16 годишна, нисичка и много слаба... Постоянно плача, вече не мога да сдържам сълзите си и на публично място. Нямам приятели, не контактувам с никого, така и не намерих свестни хора. Седя си само в къщи, а и да изляза не ми става много по-добре, защото мразя този град, мразя хората и всичко в него, имам чувството, че се задушавам. Много ми е трудно. В ума ми постоянно се въртят разни лоши случки от миналото и не мога да го изключа това нещо.

С връзките също не върви особено, имала съм 2 сериозни- едната 3 год, другата 4 год. Стремя се да угодя на нуждите на партньора ми дотолкова, че се самозабравям и те губят уважение към мен.. Роднините им ме използват максимално и започват да се държат зле... Осъзнавам този проблем и сега съм с едно момче във връзка от разстояние, защото бях за малко у тях но майка му и баба му искаха да се налагат, да се правят нещата по техния начин... аз съм жената, аз трябвало да върша домакинската работа.. трябвало да ги посрещам на вратата като се прибират. Много се ядоса майка му като бях накарала сина и да измие чиниите, направо се вбеси и започнаха да ми крещят и двете, което за мен дойде като гръм от ясно небе. След всички гадости със семейството ми... аз се шашкам когато някой ми вика и се опитах да им го обясня, че просто не искам да ми крещят, но те продължаваха да ме нападат, аз се разплаках, казах че ще се прибирам, тоя моя и той се разрева, каза че ще се самоубие, ако си тръгна. В този момент майка му откачи, аз не знаех как да се измъкна от ситуацията, защото той не ме пускаше да изляза, но и не ме защитаваше от нападките на майка си. Те започнаха да го настройват срещу мен, той пък ми се нервеше постоянно. Беше абсолютен кошмар. И сега съм в къщи при майка ми-друг кошмар. Все още си пишем с момчето, но не знам дали ще се продължи..

Не мога да започна работа в момента, защото едва ставам от леглото сутрин, постоянно плача, за всичко... кой ще ме вземе такава. Иска ми се да отида на психолог, но не съм си плащала здравните осигуровки, майка ми ми взема малкото пари, които баща ми праща, имам чувството, че не иска да ме пуска да ходя където и да било. Да си стоя само с нея и двете да сме нещастни и да ме тормози. Искам спокойствие, искам да съм сама. Ако не се подобрят нещата в скоро време ще сложа края.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 дни, 9 часа
hash: 282267570a
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

1.   Стегни се, Започни работа, събери пари (можеш да търсиш работа и с включена квартира - зимните ни курорти например )и бягай. Ще видиш колко по добре ще си. Просто се стегни в името на... себе си!

 
  ...
преди: 6 дни, 6 часа
hash: 02feb3632c
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

2.   Ужас... Сега може да те е страх дори да говориш с хората, мисли че ще ти крещят ... Трябва да се махнеш иначе нищо добро не те чака . Отиди и питай , все ще има места който си търсят и при първа възможност се изнасяй . Е какво ще му стане на мъжа , ако измие чинийте . Не позволявай да се държат така с теб ... Може да четеш библията , според мен действа успокояващо ....

 
  ...
преди: 6 дни, 5 часа
hash: 8879c21d8a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Здравейте увжаемо Момиче. Аз момче на 41г. И съм абсолютно в твоето положение, Имах майка най добра та на света. Но имам баща най Отвратителният човек на света. От както се помня бащами е все пиян, и постоянно биеше майка ми, През 2016г. Майк получи тумор в мозъка, оперираха я в София, Токуда болница, Живя един месец след операцията и почина. Изминаха две дълги години, аз все плача все ме надува на рев, немога да спя, . А на баща ми не му пука яде и пий. Аз така и неможах да се задомя предвид, пияният си баща. Аз също мисря да си сложа край на живота. Много хора тук ме съветват да се обърна към психотепапевт, Но и аз не съм осигорен.. Но моят съвет към вас. Вие не го правете да си затривате младоста, може и на вашата улица да изгрее слънце. Бъдете силна.

 
  ... горе^
преди: 6 дни, 4 часа
hash: 14c5485c2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Както ти казаха по-горе - първото нещо, за което трябва да помислиш, е как да заживееш отделно от майка си. Самата среда там те премазва.

 
  ...
преди: 6 дни, 3 часа
hash: 6cd2f2a635
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Работа, събери си пари и се изнеси. Може да намериш квартира, която да делиш с други момичета.

 
  ...


...
преди: 6 дни, 3 часа
hash: 119ccd9b69
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Здравейте, вашето състояние е сериозно и наистина е наложително да потърсите помощ от психолог или психотерапевт, смяната в настроението толкова често и мислите за самоубийствоса симптоми на т. н (Маниакална Депресия), по-известен още и като биполярно разстройство, в днешните времена това е честно срещано състояние, като най-често то се отключва поради силен стрес, тревоги, проблеми и други...
Моят съвет към вас е да посетите психолог или психотерапевт с който да започнете подходяща терапия, след като имате насоки от човек специалист във вашето състояние, може би ще ви бъде по-лесно да откриете правилният път и да продължите живота си по нов и пълноценен за вас живот

Главният ми съвет е да прочетете малко повече за биполярно разстройство и ако прецените че преминавате през нещо подобно да потърсите помощ.

 
  ... горе^
преди: 6 дни, 3 часа
hash: 23269003fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Миличка, напълно те разбирам и много ми е тъжно за теб защото и аз преживях кошмарни ситуации, които ме отведоха на ръба на самоубийство.
Когато бях на 20 ми диагностицираха хронична болест. Освен проблемите с болестта, изпаднах в депресия. Всичките ми планове за бъдещето се сринаха. Имах проблеми с моя приятел, майка му и сестра му ме тормозеха, заради това се разделихме и преживях ужасно тежко раздялата. Не бях способна да стана от леглото, дори не дърпах завесите сутрин. Бях студентка първи курс, а не ходех на лекции защото по цял ден плачех. Не виждах никакъв смисъл в живота. Нямах нито здраве нито любов. А и за родители ми беше много трудно да ми помагат с плащането на моето обучение (в чужбина съм и образованието тук не е безплатно). Чувствах се пълен провал. Не знаех как да облекча тази болка и бях решила да се самоубия. Дори бях написала прощални писма за моите родители и за моя най-добър приятел. Но в деня в който бях планирала да го направя, реших все пак да не се предавам така лесно. Реших да потърся помощ. И си помислих че нищо не губя. Ще изтрая още малко и ако няма резултат, тогава ще тръгвам да се самоубивам.
Пратиха ме при психиатър още същия ден. Този човек ми спаси живота. Предписа ми антидепресант, който за щастие започна да действа още първата седмица. Не бях щастлива, но престанаж с тези гадни мисли. Лека полека почнах отново да излизам навън, да се наслаждам на неща които по-рано ми бяха доставяли удоволствие: среща с приятели, четене на книга, разходка в парка, посещение на изложба... 4 месеца след моето посещение при психиатър, бях друг човек. Направих чудесно пътуване из Европа, бях много много щастлива. Избери да живееш и няма да съжаляваш. Аз не съжалявам, минаха 4 години от тогава. Имах прекрасни момемти в моя живот. И сега съм по-силна. И доволна. Отдавна не пия антидепресант, спрях го след година. А моята хронична болест си стои, но не ми пречи, добре я контролирам с лекарствата.
Иди при психиатър, не отлагай. Психолога е вариант за по-нататък. Терапията при психолог започва да има ефект чак след 2-3 месеца. А до тогава? С добър антидепресант ще усетиш подобрение по-бързо. Така ще можеш да се стегнеш и да си намериш работа. А после терапия при психолог. Няма нито един проблем който да не може да се разреши. Самоубийството не е изход, никога.

 
  ...
преди: 5 дни, 16 часа
hash: 8b7ed5ec3d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Говори с баща си. Отиди лично, не по телефона и му обясни всичко. Кажи му че трябва да се отдалечиш от майка си, но си зависима в момента. Може да ти намери квартира примерно.

 
  ...
преди: 5 дни, 16 часа
hash: 7721dc6209
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Имаш средна до тежка клинична депресия. Най-важното сега е да потърсиш адреса на някой психиатър. Това е трудната част - да запишеш час и да отидеш. Не е важно дали си си измила зъбите този ден или си се изкъпала. Най-важното е да отидеш на преглед. Ще ти предпишат медикаменти, с чиято помощ постепенно ще започваш да се справяш по-добре и по-лесно с дните си. Направи го, защото иначе наистина може да те няма. Намери пари за прегледа назаем, търси социални програми, Каритас, БЧК, нещо, с което да ти помогнат да стигнеш до лекар.

Прочети за здравното осигуряване в нета, ако си социално слаба, има начин социалните да те осигуряват. Ето от тук може да започнеш и да си потърсиш сама още

https://social.framar.bg/права-на-здравнонеосигурените-пациенти

 
  ... горе^
преди: 5 дни, 15 часа
hash: c81ab8fabf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   В подобна ситуация съм и по-лоша, всъщност.
В периодите когато съм много зле, нищо няма смисъл, вкл. съществуването ми. Духовната литература помага, но до време, трябва си действие, живееш в материален свят.
Разчитай на себе си, не на някакъв си мъж, че ще те вземе у тях и ще заживеете щастливо, първо. Второ - започни работа, без да се подценяваш - 'кой ще ме вземе такава', започни каквато и да е работа, вярвай ми, мнозинството хора не са нито по-умни, нито по-красиви, нито по-способни от теб. Трето - запиши някакво образование или следдипломна квалификация, ще разшириш или доразвиеш уменията и знанията си, също, и контактите си в сфера, в която искаш да се реализираш.
Четвърто - майка ти, може и да ти е майка, но когато човек е неспрсведлив в отношението си (тормози те заради своите комплекси, провали и болни амбииции - все неща, които родителите често правят), то ти ще се научиш да заявяваш ясно, пред нея - как се чувстваш от лошото й отношение, със спокоен тон й го казвай, в момента на създалата се ситуация, пък тя - нека си вика. С времето, ще види, че не може да се наложи и ще редуцира поведението си, но не очаквай да се промени.
И последно пето - не се занимавай с мъже в периоди когато си уязвима. Най-вероятно е да попаднеш на мъж, който да те 'довърши', защото когато човек е подтискан в семейството си, той е свикнал на такова отношение и го оправдава ако изобщо успее да го види, плюс, че има и ниска самооценка, която му пречи да види лошото отношение или да изиска добро отношение. Такива хора, буквално бягат от лошото, но отиват на лошо или по-лошо, защото друго не са видели реално, а ако са видели по филмите, например, то в реалноста го смятат за невъзможно или имат себе си за недостойни да бъдат обичани... Ако намериш човек, който истински да те обича - недей да го отблъскваш или да го тестваш, защото се смяташ за недостатъчно добра.

 
  ...

...
преди: 5 дни, 8 часа
hash: 1866bebc5d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Мила авторке, ужасно е всичко, което ти се случва и се е случило. Изход има - бягай и то ВЕДНАГА. Прекъсни контакгта с вашите на момента и сама разбираш, че става въпрос за живота ти. Дали у приятели ще отидеш, дали у други роднини, важното е да се махнеш от болестта и душевната зараза, с която те убиват. Аз самата едва не умрях едно време в такова „семейство“ и имах късмет да срещна приятел, който ме измъкна. Не съм виждала майка си от 20г *при нас тя беше истинския психопат, най-щастливите в живота ми. Омъжена съм от 18 за любовта на живота ми, който ме носи на ръце. В момента, в който се махнеш, се отклщчва сила в теб, каквато не си и подозирала. И лечението започва, но контактът трябва да се прекъсне съвсем. Иначе винаги ще се заразяваш наново. И добър психотерапевт, незаменимо е за хора като нас. Животът ми не е цветя и песни, но съм жива, здрава и често щастлива. Не съм мислела някога, че ще успея да се излекувам и да ми мине. Надежда има. Само направи първата крачка, милата ми. Стискам ти палци и се моля за теб.
Жената

 
  ...
преди: 5 дни, 6 часа
hash: 4f4607db55
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Абе рядко давам такъв съвет, но... пий някакви антидепресанти, за да ти дадат първоначална енергия, за да се измъкнеш от положението. Знам много добре защо давам този съвет, много добре.

 
  ... горе^
преди: 4 дни, 13 часа
hash: f54002d196
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Миличка, наистина твърде много си преживяла и до сега животът ти е бил пълен кошмар, но има един човек, който те обича, а имано самата ти! Щом пишеш тук, явно не всичко е загубено и все още има надежда нещата да се оправят. Няма да те лъжа, нито ще е бързо, нито ще е лесно, но ти можеш! Можеш и си по-силна отколкото си мислиш! След всичко, което си преживяла, все още си жива и не си откачила напълно, това говори, че си доста силен човек. За това просто използвай тази сила в своя полза! Знам, знам, сега лежиш в леглото и си мислиш как нямаш сили, как нямаш желание, как не можеш... обаче само от теб зависи дали ще оправиш нещата или не. Пълнолетна си, така че животът ти е изцяло твоя отговорност. Има хора преживели много повече от теб, които са станали, богати и успешни, има и такива, които са се предали и от много по-малко. Никой друг не може да вземе решение за живота ти освен теб. Имаш 2 варианта, да продължиш да лежиш, да плачеш и най-накрая наистина да се самоубиеш (въпреки че и за това се иска доста смелост, за съжаление говоря от опит.) или да станеш, да теглиш една на всички, които са те докарали до тук, да си намериш работа, най-добре в друг град, да се изнесеш и да продължиш с живота си и то в правилната посока. Ти решаваш! Ние не можем да те изкараме от леглото, нито да ти оправим живота, само един човек може-ТИ! Сега е моментът да решиш какво искаш да правиш. Да се оставиш да те мачкат или да станеш и да им покажеш, че нямат право да се държат така с теб? Ти избираш! Повярвай ми да се нагълташ с хапчета не е решение, а и няма да ти разправям какво става когато се окаже, че дори това не можеш да направиш и са те спасили. Ако сега си мислиш, че ти е гадно, тогава ще ти е 100 пъти по-гадно. Не искам да навлизам в подробности, твърде отдавна беше, но споменът за това ще ме преследва вечно. Как се събудих в проклетата болница и беше пълно с някакви психиатри, които и грам не им пукаше за мен и дори не се стараеха да прикрият раздразнението си, но за сметка на това трябваше да ми задават супер лични въпроси на които нямах никакво желание да отговарям. А като прибавим и това физическото неразположение... на никого не пожелавам такъв ужас! Така, че мила от теб зависи дали ще живееш или ще се оставиш да вегетираш докато някаква кисела лелка те разпитва "Ама защо го направихте?" "А, дайте повече подробности" и т.н. Все едно си някакъв опасен престъпник и си на разпит. Животът си е твой! Обаче на твое място аз щях да живея, както и направих, ако не друго поне на пук на тези, които ме накараха да стигна до там. Едва ли не като един вид отмъщение! "Ти ме срина, но аз се изправих! И сега съм много по-силна и смела отколкото бях преди. Яд ли те е?" Повярвай ми, нито за миг не съжалих за решението си да живея. Трудно беше и в началото всеки ден беше борба със страха, с отчаянието, с депресията, с желанието отново да посегнеш към хапчетата, но този път да пробваш с по-голяма доза... но при мен желанието да си отмъстя надделя и сега 15 години по-късно мога да заявя, че съм щастлива и обичана жена! И винаги ще съм благодарна, че оживях! Не стигай до там, мила! Никой не заслужава да се откажеш от живота си заради него! НИКОЙ!

 
  ...
преди: 1 ден, 12 часа
hash: 7402b42ca9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Авторката:
Благодаря на всички, записах си час при психиатър - психотерапевт. Засега друго няма как, първо трябва да се справя с постоянните смени на настроенията, защото в това състояние съм негодна да върша каквото и да е.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker