Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравейте, вашето състояние е сериозно и наистина е наложително да потърсите помощ от психолог или психотерапевт, смяната в настроението толкова често и мислите за самоубийствоса симптоми на т. н (Маниакална Депресия), по-известен още и като биполярно разстройство, в днешните времена това е честно срещано състояние, като най-често то се отключва поради силен стрес, тревоги, проблеми и други...
Моят съвет към вас е да посетите психолог или психотерапевт с който да започнете подходяща терапия, след като имате насоки от човек специалист във вашето състояние, може би ще ви бъде по-лесно да откриете правилният път и да продължите живота си по нов и пълноценен за вас живот

Главният ми съвет е да прочетете малко повече за биполярно разстройство и ако прецените че преминавате през нещо подобно да потърсите помощ.

7.   Миличка, напълно те разбирам и много ми е тъжно за теб защото и аз преживях кошмарни ситуации, които ме отведоха на ръба на самоубийство.
Когато бях на 20 ми диагностицираха хронична болест. Освен проблемите с болестта, изпаднах в депресия. Всичките ми планове за бъдещето се сринаха. Имах проблеми с моя приятел, майка му и сестра му ме тормозеха, заради това се разделихме и преживях ужасно тежко раздялата. Не бях способна да стана от леглото, дори не дърпах завесите сутрин. Бях студентка първи курс, а не ходех на лекции защото по цял ден плачех. Не виждах никакъв смисъл в живота. Нямах нито здраве нито любов. А и за родители ми беше много трудно да ми помагат с плащането на моето обучение (в чужбина съм и образованието тук не е безплатно). Чувствах се пълен провал. Не знаех как да облекча тази болка и бях решила да се самоубия. Дори бях написала прощални писма за моите родители и за моя най-добър приятел. Но в деня в който бях планирала да го направя, реших все пак да не се предавам така лесно. Реших да потърся помощ. И си помислих че нищо не губя. Ще изтрая още малко и ако няма резултат, тогава ще тръгвам да се самоубивам.
Пратиха ме при психиатър още същия ден. Този човек ми спаси живота. Предписа ми антидепресант, който за щастие започна да действа още първата седмица. Не бях щастлива, но престанаж с тези гадни мисли. Лека полека почнах отново да излизам навън, да се наслаждам на неща които по-рано ми бяха доставяли удоволствие: среща с приятели, четене на книга, разходка в парка, посещение на изложба... 4 месеца след моето посещение при психиатър, бях друг човек. Направих чудесно пътуване из Европа, бях много много щастлива. Избери да живееш и няма да съжаляваш. Аз не съжалявам, минаха 4 години от тогава. Имах прекрасни момемти в моя живот. И сега съм по-силна. И доволна. Отдавна не пия антидепресант, спрях го след година. А моята хронична болест си стои, но не ми пречи, добре я контролирам с лекарствата.
Иди при психиатър, не отлагай. Психолога е вариант за по-нататък. Терапията при психолог започва да има ефект чак след 2-3 месеца. А до тогава? С добър антидепресант ще усетиш подобрение по-бързо. Така ще можеш да се стегнеш и да си намериш работа. А после терапия при психолог. Няма нито един проблем който да не може да се разреши. Самоубийството не е изход, никога.

9.   Говори с баща си. Отиди лично, не по телефона и му обясни всичко. Кажи му че трябва да се отдалечиш от майка си, но си зависима в момента. Може да ти намери квартира примерно.

10.   Имаш средна до тежка клинична депресия. Най-важното сега е да потърсиш адреса на някой психиатър. Това е трудната част - да запишеш час и да отидеш. Не е важно дали си си измила зъбите този ден или си се изкъпала. Най-важното е да отидеш на преглед. Ще ти предпишат медикаменти, с чиято помощ постепенно ще започваш да се справяш по-добре и по-лесно с дните си. Направи го, защото иначе наистина може да те няма. Намери пари за прегледа назаем, търси социални програми, Каритас, БЧК, нещо, с което да ти помогнат да стигнеш до лекар.

Прочети за здравното осигуряване в нета, ако си социално слаба, има начин социалните да те осигуряват. Ето от тук може да започнеш и да си потърсиш сама още

https://social.framar.bg/права-на-здравнонеосигурените-пациенти

11.   В подобна ситуация съм и по-лоша, всъщност.
В периодите когато съм много зле, нищо няма смисъл, вкл. съществуването ми. Духовната литература помага, но до време, трябва си действие, живееш в материален свят.
Разчитай на себе си, не на някакъв си мъж, че ще те вземе у тях и ще заживеете щастливо, първо. Второ - започни работа, без да се подценяваш - 'кой ще ме вземе такава', започни каквато и да е работа, вярвай ми, мнозинството хора не са нито по-умни, нито по-красиви, нито по-способни от теб. Трето - запиши някакво образование или следдипломна квалификация, ще разшириш или доразвиеш уменията и знанията си, също, и контактите си в сфера, в която искаш да се реализираш.
Четвърто - майка ти, може и да ти е майка, но когато човек е неспрсведлив в отношението си (тормози те заради своите комплекси, провали и болни амбииции - все неща, които родителите често правят), то ти ще се научиш да заявяваш ясно, пред нея - как се чувстваш от лошото й отношение, със спокоен тон й го казвай, в момента на създалата се ситуация, пък тя - нека си вика. С времето, ще види, че не може да се наложи и ще редуцира поведението си, но не очаквай да се промени.
И последно пето - не се занимавай с мъже в периоди когато си уязвима. Най-вероятно е да попаднеш на мъж, който да те 'довърши', защото когато човек е подтискан в семейството си, той е свикнал на такова отношение и го оправдава ако изобщо успее да го види, плюс, че има и ниска самооценка, която му пречи да види лошото отношение или да изиска добро отношение. Такива хора, буквално бягат от лошото, но отиват на лошо или по-лошо, защото друго не са видели реално, а ако са видели по филмите, например, то в реалноста го смятат за невъзможно или имат себе си за недостойни да бъдат обичани... Ако намериш човек, който истински да те обича - недей да го отблъскваш или да го тестваш, защото се смяташ за недостатъчно добра.

12.   Мила авторке, ужасно е всичко, което ти се случва и се е случило. Изход има - бягай и то ВЕДНАГА. Прекъсни контакгта с вашите на момента и сама разбираш, че става въпрос за живота ти. Дали у приятели ще отидеш, дали у други роднини, важното е да се махнеш от болестта и душевната зараза, с която те убиват. Аз самата едва не умрях едно време в такова „семейство“ и имах късмет да срещна приятел, който ме измъкна. Не съм виждала майка си от 20г *при нас тя беше истинския психопат, най-щастливите в живота ми. Омъжена съм от 18 за любовта на живота ми, който ме носи на ръце. В момента, в който се махнеш, се отклщчва сила в теб, каквато не си и подозирала. И лечението започва, но контактът трябва да се прекъсне съвсем. Иначе винаги ще се заразяваш наново. И добър психотерапевт, незаменимо е за хора като нас. Животът ми не е цветя и песни, но съм жива, здрава и често щастлива. Не съм мислела някога, че ще успея да се излекувам и да ми мине. Надежда има. Само направи първата крачка, милата ми. Стискам ти палци и се моля за теб.
Жената

13.   Абе рядко давам такъв съвет, но... пий някакви антидепресанти, за да ти дадат първоначална енергия, за да се измъкнеш от положението. Знам много добре защо давам този съвет, много добре.

14.   Миличка, наистина твърде много си преживяла и до сега животът ти е бил пълен кошмар, но има един човек, който те обича, а имано самата ти! Щом пишеш тук, явно не всичко е загубено и все още има надежда нещата да се оправят. Няма да те лъжа, нито ще е бързо, нито ще е лесно, но ти можеш! Можеш и си по-силна отколкото си мислиш! След всичко, което си преживяла, все още си жива и не си откачила напълно, това говори, че си доста силен човек. За това просто използвай тази сила в своя полза! Знам, знам, сега лежиш в леглото и си мислиш как нямаш сили, как нямаш желание, как не можеш... обаче само от теб зависи дали ще оправиш нещата или не. Пълнолетна си, така че животът ти е изцяло твоя отговорност. Има хора преживели много повече от теб, които са станали, богати и успешни, има и такива, които са се предали и от много по-малко. Никой друг не може да вземе решение за живота ти освен теб. Имаш 2 варианта, да продължиш да лежиш, да плачеш и най-накрая наистина да се самоубиеш (въпреки че и за това се иска доста смелост, за съжаление говоря от опит.) или да станеш, да теглиш една на всички, които са те докарали до тук, да си намериш работа, най-добре в друг град, да се изнесеш и да продължиш с живота си и то в правилната посока. Ти решаваш! Ние не можем да те изкараме от леглото, нито да ти оправим живота, само един човек може-ТИ! Сега е моментът да решиш какво искаш да правиш. Да се оставиш да те мачкат или да станеш и да им покажеш, че нямат право да се държат така с теб? Ти избираш! Повярвай ми да се нагълташ с хапчета не е решение, а и няма да ти разправям какво става когато се окаже, че дори това не можеш да направиш и са те спасили. Ако сега си мислиш, че ти е гадно, тогава ще ти е 100 пъти по-гадно. Не искам да навлизам в подробности, твърде отдавна беше, но споменът за това ще ме преследва вечно. Как се събудих в проклетата болница и беше пълно с някакви психиатри, които и грам не им пукаше за мен и дори не се стараеха да прикрият раздразнението си, но за сметка на това трябваше да ми задават супер лични въпроси на които нямах никакво желание да отговарям. А като прибавим и това физическото неразположение... на никого не пожелавам такъв ужас! Така, че мила от теб зависи дали ще живееш или ще се оставиш да вегетираш докато някаква кисела лелка те разпитва "Ама защо го направихте?" "А, дайте повече подробности" и т.н. Все едно си някакъв опасен престъпник и си на разпит. Животът си е твой! Обаче на твое място аз щях да живея, както и направих, ако не друго поне на пук на тези, които ме накараха да стигна до там. Едва ли не като един вид отмъщение! "Ти ме срина, но аз се изправих! И сега съм много по-силна и смела отколкото бях преди. Яд ли те е?" Повярвай ми, нито за миг не съжалих за решението си да живея. Трудно беше и в началото всеки ден беше борба със страха, с отчаянието, с депресията, с желанието отново да посегнеш към хапчетата, но този път да пробваш с по-голяма доза... но при мен желанието да си отмъстя надделя и сега 15 години по-късно мога да заявя, че съм щастлива и обичана жена! И винаги ще съм благодарна, че оживях! Не стигай до там, мила! Никой не заслужава да се откажеш от живота си заради него! НИКОЙ!

16.   Авторката:
Благодаря на всички, записах си час при психиатър - психотерапевт. Засега друго няма как, първо трябва да се справя с постоянните смени на настроенията, защото в това състояние съм негодна да върша каквото и да е.

18.   Миличка, първо стегни се! Да, нещата, които си преживяла са меко казано ужасни, но аз съм сигурна, че си борбена и можеш да се справиш. Достатъчно голяма си да се оправяш САМА! Да помислиш за СЕБЕ СИ, спри да мислиш за гадното семейство и за майка ти, а мисли за себе си, бъди малко егоист. Това, че не можеш да станеш от леглото си е твой проблем и не е зле да го решиш, намери си работа и се махни, със съквартиранти ако щеш но се махни и живей отделно, така се тровиш допълнително.
Второ, тоя където си го хванала по-добре го разкарай. Ако беше мъж на място щеше да те защити и нямаше да позволява дъртите лелки да ти крещят, аз ако бях на твое място ги почвам на шамари всичките и 'ич ми не е! УВАЖАВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ! Заслужаваш го! Утре ако стане нещо сериозно, какво? Той ще избяга първи сигурно, това не е мъжко, съжалявам!
Твое задължение сега е да се вземеш в ръце, да се стегнеш малко, да покажеш коя си и се надъхай малко да успееш да постигнеш нещо, за начало се изнеси и си нареди живота, помисли за себе си! Успех : )

19.   Стягай се момиче и напук на всички и всичко си подреди живота и го живей както искаш! Винаги е най - лесно да се откажеш.... Горе главата и мймат им на всички.
М24

20.   И аз бях много депресирана доскоро, обаче всичко се промени изведнъж. Идеята ми е, че то ти изглежда безнадеждно, но може още утре да стане нещо уникално. Ти си крайно черногледа, а това не ти помага. Приеми, че не е всичко обречено, защото нещата си се случват със или без участието ти. Ти като си неспокойна, излъчваш отчаяние, което отблъсква хората. Трябва да правиш неща, които те развеселяват и успокояват и да си по-лежерна. Аз ходех на психолози, на психиатри, пиех хапчета.... дрън дрън.... Нищо не ми помогна от това, само хапчетата, но те успиват, а и животът ти не се променя от тях. Променя се като си повярваш, че се случват хубави неща. Хайде пробвай да си дадеш шанс да ти се случи нещо хубаво. И за протокола.... и баща ми биеше майка ми. Не се вторачвай в лошите неща, които са станали. Наистина, дай по-лежерно!!!

21.   Разбирам те, бил съм в подобно на твоето положение. За щастие не съм имал проблеми с домашно насилие, при мен се случиха други неща - разбито сърце, три тежки физически травми, всяка една от които беше на границата на осакатяване... А когато татко ми почина, буквално не можех да сдържам сълзите си - в градския транспорт, на улицата, в парка, където и да било... И това като сметнеш, че мога да гледам екзекуция с усмивка на лице, тоест не съм слабохарактерен човек, просто всеки си има точка на пречупване. Да, мислил съм за самоубийство, но, Слава Богу, само дотам, нищо повече. Няма смисъл да отнемеш живота си, той рано или късно ще свърши, това е 1 000 000 % гарантирано. Знаеш ли какво ме измъкна до голяма степен от депресията? Жаждата да живея напук, за да докажа на целия свят, че аз съм нещо повече от тях, че съм по-добър и по-силен от другите, които са навсякъде около теб и се опитват да те смачкат. Именно жаждата за себедоказване ме измъкна от това състояние, а също така и надеждата, че може би един ден ще си намеря жена и ще имам дете. Това е, което ме спаси и което ме държи по-жизнен от когато и да било! Ако имат значение годините ми - почти колкото твоите са, 21.

С уважение:
Sic transit gloria mundi!