Комплекси - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121185)
 Любов и изневяра (29708)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3178)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18520)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Комплекси
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1334 пъти
Трудно е да призная, но аз съм се вкопчила е материалните вещи, защото страдам от комплекси. В детството си живеех в бедност, не защото родителите ми са били бедни, а защото са пестеливи хора. Винаги износвах дрехи на сестра ми и на училище ходих с едни и същи дрехи цяла година. Носих скъсани обувки и много деца ми се подиграваха, а родителите ми бяха прекалено заети, за да ми обърнат внимание. В последствие когато станах на 13-14 години, се научих да си пера дрехите, защото майка ми не го правеше, не исках нови дрехи, защото исках да не натоварвам родителите си и винаги в училище ставах за смях. Дори нямах желание да излизам в коридорите на училището, защото дрехите ми бяха избелели, на петна, а понякога и къси. В университета не допуснах тази грешка и имах изключително много дрехи, много обувки, много чанти и много ненужни сувенирчета. За мен те са като съкровище. Но имах и много приятелки, благодарение на факта че вече не изглеждам зле. Сега се стремя към подреден, чист дом, обзаведен с вкус и изглеждащ като онези, които са в списанията. Нямам собствен дом, но не спирам да правя инвестиции в каквото ми хареса. А разбирам, че никога няма да имам това, което искам. Но самочувствието ми е наранено, а точно с покупките се чувствам добре. Когато съм видяла нещо в някой магазин, дори и да не го купя, аз се прибирам и не спирам да мисля какво приложение бих му намерила, не спирам да мисля за този предмет поне цяла седмица. Дори признавам, че не мисля трезво, когато определя, че някакъв предмет трябва да бъде мой. Аз реално нямам нужда от това, но така съм по-близо до онзи блян. Дали може да се каже, че това е болна амбиция или моето е болест. Мога да живея и без тези материални неща, но не се чувствам уютно. А мъжът ми обича без да иска да чупи уж случайно мои вещи, просто защото домът ни е тесен и всичко отива на боклука. Дали родителите ми имат вина и затова ли сега изпитвам желание моето дете да има постоянно нови дрехи, да изглежда спретнато, чисто и да му спестя проблма, който аз имах?
Ж28

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 5 месеца
hash: b494f58a46
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Плод на консуматорското общество.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: bcab4efbbe
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   1. Ако изобщо е писано от жена- не няма връзка чистия дом и хубавите вещи да са комплекс. Всеки иска хубави неща ;) А чистия дом говори за дисциплинирана, амбициозна, осъзната особа, а не за комплексиран мърляч, който не знае на къде е с главата и какво прави с живота си. Дали си забелязала, че по-голямата част от бедните хора са мърлячи вкъщи, че са също толкова мърляви и мързеливи и в плановете за живота им, от което следователно са- бедни. Те мечтаят за скъпи хубави неща, но така и не ги мотивира да изчистят или да мислят за учене и добра работа, просто си мързелуват и завиждат.
2. Понеже се споменава жена, пари, комплекс- нещо ме навява, че пак индивид от мъжки пол преодолява комплексите си със вечната тема жени-пари и колко са долни и комплексирани видиш ли.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 4f5b453836
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Разбира се, че родителите ти са виновни. Винаги са виновни родителите.

Това, което можеш да правиш сега е да се опиташ да не купуваш неща, които наистина са ти напълно излишни.
И си избий от главата това мислене, че никога няма да имаш това, което искаш, защото това е пораженческо мислене.
Мисли как да се развиваш, чети, учи, интересувай се от разни неща, че да започнеш да печелиш повече пари и един ден да си купиш и твой собствен дом.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 11cf1b2221
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Не може да се каже просто така. Детството оказва голямо влияние върху оформянето на личността, но психиката е прекалено сложна, че да я обясняваме толкова елементарно.
Това, че като дете си търпяла подигравки заради дрехите, определено е част от причината сега да гледаш децата ти да са спретнати и чисти. Родителите често гледат децата си или както те са били отглеждани, или точно по обратния начин. Нещо в детството им ги кара да изберат определен подход, с цел да избегнат децата им да имат същите проблеми, каквито те са имали на годините им. Има възможност да свързваш лошите чувства понастоящем с тези от преди. Преди проблемът ти е бил решим- нови вещи, нови дрехи, пускане на пералня и почистване. Сега сигурно е по-сложно. Ако подсъзнателно правиш връзката, възможно е сега, когато се чувстваш зле, да ти идва желанието да купиш нещо, да подредиш и изпереш.
Ама изобщо не е нужно да има връзка, възможно е просто да обичаш вещите и чистотата. Всеки има някакъв вкус и много хора се отпускат да го следват и хранят с покупки и стил. Има и простички действия, които отпускат напрегнатия човек. Имам приятелка, която мие чинии винаги, когато е изнервена. Това я отпуска, дава ѝ време да мисли, докато върши нещо полезно, но не и натоварващо. Аз пък често обирам праха и мета, когато нямам настроение за нищо. Виждайки чистия дом, винаги ми става по-спокойно. Има си такива действия- чистене, готвене, спортуване, разходка на куче или пране, които са занимателни и лесни. Затова хората съветват да си поставяме малки цели, когато губим смисъл в дните си. Такива цели вдигат нивата на определени хормони в мозъка ти, правят те по-задоволен и амбициран. Иначе съществува и понятието ониомания, мания по пазаруване, то е като вид психологическа зависимост. Има още и вещомания. Не си толкова краен случай. Много лесно можеш да се осъзнаеш и да си наложиш самодисциплината да купуваш само неща, които са нужни.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker