Майка ми ме мрази... защо???
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1580 пъти
Здравейте, хора.
Статус: Аз съм тийнейджър и живея с майка си - само ние сме. Баща ми ни изостави още, когато бях на 8 (честно казано от както бях малка не го виждах често, защото уж пътува по чужбина) и не иска да плаща издръжка дори, но това е друг въпрос. Поддържам връзка с него понякога. Мама и аз сме преживели много неща.
Сега проблема: Майка ми никога не е била разбран човек, но чак сега взе да ми изпъква това нейно поведение. Сигурно защото пораснах и осъзнах някои неща. Тя е интроверт. Не намира общ език с почти никого, но това, което най-много ме боли е, че и с мен не намира. Ако някой път й предложа да излезем, да прекараме време заедно - през целия път тя мълчи. Аз й говоря и й казвам даже "Кажи ми нещо" ( и ако си мислите "Тя може да ти е сърдита/ обидена" - НЕ, сега осъзнавам че тя е била такава винаги) А когато стане на въпрос по сериозно да поговорим за това тя все повтаря "Аз съм си такава от малка". Не разбирам как за толкова се е променила. Но най-много ме боли, че когато ми казва нещо, тя или ще ми се кара за нещо глупаво, или ще ме упреква. Тя не реагира нормално на простички ситуации, а ми крещи. Примерно не мога да направя някое домашно, защото не го разбирам и отивам да й кажа (дори съм я молила да ми обясни), но вместо нормални разговори като цивилизовани хора, тя ме посреща с викове ("КАК МОЖЕ") и аз се ядосвам, и както винаги след разговора с нея ще си кажа така неизпълнимото ми "ПОВЕЧЕ НЯМА ДА Й ПРОГОВОРЯ" (и това нейното е при всяка една ситуация), но аз й прощавам, а тя го повтаря все едно ме използва. Чувствам се гадно, когато говоря с нея и съм й го казвала. Предлагала съм да отидем заедно на психолог, но тя не иска. Скоро я питах защо и тя каза "Не им вярвам". Имам чувството, че просто не й пука.
Не знам, дали ме разбирате, но аз не искам нищо повече от това да се РАЗБИРАМЕ и ОБИЧАМЕ. Плаче ми се! Не знам какво да правя... Моля ви споделете мнение, градивна критика или съвет. ПРИЕМАМ всичко това, само да може да сме щастливо семейство.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: 507dbf614f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Майка ти не те мрази. Тя е жертва на своята майка и не знае или не може, или не иска да се осъзнае. Няма да се промени. Някой ден ще заживееш отделно и надявам се ще бъдеш такава майка, каквато си искала да имаш!

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: f42fe45b78

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   "аз й прощавам, а тя го повтаря все едно ме използва" Майка ми от това поведение ме прати в бърза помощ със 200 пулс. Появи се страх и сърцебиенето се появяваше наново през период от време. Не един път вярвах, че при едно от тея сърцебиения ще умра от проблем със сърцето, но съм жив. Всичко отшумява. Тормозеше ме, а аз й вярвах, 11 години издържах от 15 до 26 годишен след тоя 200 пулс изтръпнах. Като бях дете Постоянно се опитвах да говоря с нея и да й обяснявам кое ме притеснява как ме наранява и кое не ми харесва да не го прави пак, а тя такъв разговор го използваше за да разбере къде са ми слабите места и да удари по-силно. Унижаваше ме пред други хора. Пренебрегваше ме. Спомням си като дете, че тя правеше много сладкиши. Случваше се да прави едно негърче и в момента, в който й казах че тоя път се е получило много добре да ми запази 100% (винаги ми оставяше щото не го харесвах толкова много може би ха-ха), тя го даде на сестра ми. Имаше едни бонбони, които правеше, любимите ми. Карах я да ми ги направи, през 1-2 седмици я молех и я подсещах, винаги ми отказваше, че се правили много сложно. Сестра ми дойде, "може ли да ми направиш от тея бонбони" "Да разбира се, веднага започвам". И тоя разговор се проведе пред мен. Нарочно да ме наранява. Дойде ли някой на гости в къщата започваше да му обяснява колко съм зле да се подхилква след което ме поглеждаше в очите. Чудовище. Какви белези ми е оставила, циник съм вече или не съм все още, не знам. Страх ме е от отваряне на сърцето към жени. Пред баща ми до ден днешен се прави на невинна и по тоя начин ме изкарва луд, че аз нещо не съм добре или си измислям или мойта вселена е крива. Баща ми я пази щото тя го е победила. Ебаси гадното е да си загубил семейство, което е живо. Не се чувствам добре около нея, баща ми е пич ама това че не ми вярва какви ги върши майка ми, е причината тя да продължава. Съжалявам, може и да греша, целта не ми е да ти пускам черна муха в главата, но замисляла ли си се че баща ти е избягал щото майкта ти го е побърквала? "ще ми се кара за нещо глупаво, или ще ме упреква. Тя не реагира нормално на простички ситуации, а ми крещи. " Като бях дете, я видях да се кръсти преди лягане. Още не знам защо се е кръстила, но да ми обясни, аз съм дете. Това, което се случи беше, че ТАКЪВ ШАМАР ТУПАЛКА ми отвърте, цялата страна на лицето ми беше синьо лилаво на петна на другия ден. Подиграваха ми се, не само деца. Спомням си как ми е пукала устната и ми се разтече кръвта ама яко като хвърли джапанка с твърда подметка по мен, нямам спомени за причината. Тъпо е, че повечето ситуации сме били само аз и тя, а аз не съм казвал нищо на баща ми, дете, мисля си че това е решение, което са направили двамата че това заслужавам. Тъпо е, че никога не ми се е извинила за нищо. Нещата направила ми като бях дете, знаем само аз и тя. (Глупак съм бил) Тъпо е, че сега си живее с баща ми се едно нищо не е станало никога, и се държат че все едно сме сплотено семейство, а аз като съм около нея само тормоза ми идва пред очите и ми се иска да я унижа публично та поне ако има някого на когото му пука за мене от мойта кръв да знае какво съм преживял. Авторке, болезнено беше когато трябваше да си набия в главата, че майка ми ми е враг, болезнено беше, но го направих щото се стигна до момента, в който трябва да избирам, да живея ли или да си мисля че майка ми е добре за мен. Казваше ми че ако бях чуждо дете ще ме изхвърли на улицата, не един път не два пъти. Защото съм се бил разболял. Аз кашлям и ми е гадно тя ми креши Защо съм бил кашлял, викане, упрекване, заплашване. Беше ме страх да се изкашлям, ходех в други стаи да не ме чуе, а е хубаво да изкараш тея работи от дробовете ама аз малко дете не съм разбирал да й кажа че е луда. Баща ми знаел ли е за това не е ли не знам. Пред дядо ми бог да го прости (баща й) ме плюеше и я молех да спре. НИКОГА не дойде при мен да ми каже, добре извинявай няма повече, а аз наивен продължавах да се опитвам да говоря с нея. Да си направиш дете и после да прекараш години да го унищожаваш. Знам ли аз кое ми е нормалното и кое не, и дали няма да съм изверг оженя ли се някога. УМИРАМ ОТ СТРАХ ДА НЕ НАБИЯ ЖЕНА СИ, НЯКОГА, СПОНТАННО, КАКТО МАЙКА МИ ОТКАЧАШЕ И МЕ РАЗМАЗВАШЕ С 1-2 ЗАМАХА. Това че не ме слушаше и не искаше да ме чуе се превърна в караници. Казваше "Добре" последвано от завъртане да не ме погледне в очите и отиване в другата стая. След което беше пак същото на другия ден. Авторке, ти се приготви за най-лошото. От моя опит с майки, това е моя съвет. Пробвай това, което ти е на душа. Аз пробвах, но не се бях приготвил за най-лошото. Вярвах й достатъчно, че като ме предаде окончателно често си ходех по болниците да ми правят кардиограми и от време на време си мислех че сърцето няма да ми издържи и ще умра. Минаха години, а продължавам да се възстановявам емоционално. Моля публикувайте ми коментара, момичето може да намери нещо полезно от моята история, а аз излях част от душата си.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 7fe18c7d33

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Защо реши, че майка ти те мрази? На такива години си, че ти е малко трудно да разбереш израза: Тя просто е такава. Но това е самата истина, майка ти е такава сега и е била такава цял живот. Има много хора като нея- мълчаливи, недоверчиви, необщителни, палят бързо, трудно изразяват емоции. Моята майка е общителна, но е недоверчива, избухлива и трудно показва топли емоции като любов. Майка ми е човекът, който цял живот ме е инспектирал, тази жена не ме е оставяла гладна, неизпрана или нещо такова, но сякаш за първи път ми каза, че ме обича, когато заминавах да уча в друг град. Винаги е избухвала, когато не разбирам уроците си, когато направя съвсем незначителна грешка или откровено се издъня в нещо. Отне ми много години да я разбера. Трябваше първо да порасна, после да се изнеса и дълго да общувам с различни хора, че да си обясня нейното поведение. Като тинейджърка си мислих, че просто не ме обича особено, а баща ми все ме убеждаваше, че тя ме обича повече от всичко, но показва любовта си по сложен начин. Прав беше, късно го разбрах. При теб е нещо подобно. Тя ти е майка, родила те е и те е отгледала сама. Не те е оставила да гладуваш, не те е убивала от бой, не те е изгонила от дома си, не те е вкарала в Ада на Земята. Сръдлива е, необщителна е, труден характер има, но не те мрази. Понякога хората просто са такива. Не търси под вола теле, не си мисли, че вината е твоя. Майка ти цял живот е била същата, отношението ѝ не е такова пряко към теб. Когато ти се ядосва, че не разбираш учебния материал, прави го, защото иска да бъдеш успешен човек, да се справяш с ученето, да изкарваш добри оценки. Не ти вика от злоба. Тя тай емоциите си, все някак тези емоции трябва да избиват. По-лесно е да покажеш малко гняв и да викнеш, отколкото да се разплачеш и да се обясниш в любов. Тя няма и да поиска да отиде на психолог, защото е недоверчива и не иска да говори за по-дълбоките си чувства, надали изобщо вижда причина за психолог. Ти не си като нея, друг човек си. Вие имате една кръв, но не сте еднакви. Можеш само да я приемеш и да я обичаш такава, каквато е. Вярвай, че те обича. Имай доверие в нея. Когато мълчи, тя просто мълчи. Постоянният ѝ емоционален тон е по-нисък, при някои хора е така. Ако ти само от време на време имаш настроения, в които не ти се говори много с другите, то при нея тези настроения са почти постоянни. Не се притеснявай. Можеш да изразяваш любовта си към нея, можеш да ѝ споделяш чувствата си и да бъдеш много сърдечен. Това ще я стопли, дори да не ѝ проличи. Просто не очаквай, че тя ще прави същите неща често. Моята майка много рядко е показвала топли чувства пред мен, изпитва ги. Плакала е заради мен, ядосвала се е с мен, местила е планини, но не ме прегръща често, почти никога не ми казва, че ме обича и ѝ е много трудно понякога да говори с мен открито, защото поначало не е толкова открит човек. И какво от това? Аз съм ѝ обяснявала, че я обичам, че ще застана зад гърба ѝ, че ще ѝ помогна с нещо и всичко така, както според мен е редно да бъде в отношенията дъщеря-майка. Виждала съм очите ѝ да се насълзяват при такива думи, а стои и не знае какво да каже, не е свикнала. Забрави своя еталон за щастливо семейство. Вие можете да бъдете щастливо семейство и без да изразявате всяка емоция гласно. Щастието обича тишината, обикновено не е показно. Гледай под повърхността. Една къща може отвън да изглежда зле, фасадата да е стара, боята да е грозна и каквото се сетиш, а да влезеш вътре и да видиш цял палат от лукс. Така е и с човешките отношения, и с хората и със семействата. Може привидно да няма любов между вас, но любовта я има, просто не е очевидна за всички, важното е вие да си знаете за нея и да си вярвате.

 

...

горе^

преди: 5 години, 1 месец hash: eaad3b34a1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря на всички, които ми споделиха мнението си (някои дори изливайки си душата). Оценявам го и ще се опитам да я приема такава каквато е. Все пак е моята майка!

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 5b1b8e8686

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Майка ти не те мрази! Просто доста неща са и минали през главата и това е един вид защитна реакция. Знаеш ли колко е трудно са си самотен родител? Така, че понякога напрежението и идва в повече и вместо да ти обясни нещо човешки започва да крещи. Повярвай ми, след това сигурно съжалява. Колкото до ходенето на психолог, първо не евтино и второ не винаги има чак такъв голям ефект от него. Така, че не и се сърди и не си мисли, че те мрази. Не те мрази, а и е много трудно да се бори с живота без мъж до себе си и понякога реагира малко остро.

 

...