До майките - с алкохолик мъж! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121169)
 Любов и изневяра (29702)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21893)
 Семейство (6472)
 Здраве (9597)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18515)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

До майките - с алкохолик мъж!
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 1466 пъти
Щом ще с алкохолик - зачерквам чертата и не сте нито жена, нито човек за мен. Няма да коментирам, как жените които позволяват побоища и психическо насилие, са виновни 70%. Вие сте направили своя избор - колкото и да искам да ви напсувам.

Но да обърнем внимание към по крехка субстинция и по важна от ваше величество майките - децата. Не позволявайте, детето ви да стане свидетел. Не си мислете, че само щом не се правите на много силна пред мъжа си, пред тях то не вредите. Вие сте най- големия вредител, защото смятате че ги пазите и че не искате да порастнат без родител. Аз израстнах с тази псевдогрижа.

Моите психични последствия са : кошмари, неприятно семейно чувство по празници, никакво желание за празнуване на никакви празници, обвързани със семейство. Развиване на силна бащинска любов към други възрастни мъже( и по някой път, не всеки мъж е предразположен бащински към мен- което несъзнателно допускам грешка. Белези по тялото от ударите. И много емоционално състояние на тема семейство.

Мразя майките. Имах майка, която не ме биеше, но защитаваше такъв човек, който го правеше. Не допускайте грешка.

Повярвайте, вие не пазете децата си да израстнат без баща. По- добре без баща, ние от малки разбираме какво става. От малка, знаех какъв е онзи. Напълних цялата си душа в омраза. Мразех другите деца, някои ще кажат че съм простачка където завижда. Но само аз си знаех защо ревнувам и защо не мога да бъда спокойна в компанията със щастливи деца.

Не съдете малките. Не съдете защо някой завижда. Или ревнува. И да наливате пари в образованието, външния вид на децата - те несъзнателно търсят любов и уют. Никога не причинявайте такъв тормоз над децата си. Вие сте виновни. Вие трябваше да сте тези, които ще ги пазят. Но, не всеки заслужава да е майка.

Майка, не е да родиш.
Майка, не е да отгледаш.
Майка, е да отгледаш, но по правилен начин. Със добра среда.

Аз съм разстроена, сърдита но най - вече адски ядосана. На всички майки, които позволяват да се случват живи кошмари в душите на малките им.

Дори не знам на кого съм по ядосана - на онзи който ме би, би майка ми и пиеше. Или на самата ми майка - която го защитаваше. Лъжкиня.

Не бъдете глупави майки.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 4 месеца
hash: 07c7f29082
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Мога да кажа само едно-съгласна съм с теб по всеки параграф. Познавам и други с нашия случай. Моята майка обаче се остави с баща ми. Тои не докосваше нас. Но пребиваше нея. Тормозът обаче продължи и след развода. Както сама казваш няма празник в които и до днес да няма онова гадно чуство. Макар в края на живота си да спря да пие, страха, прерязването през корема... остана. Органично не понасям мъже които пият. И да аз развих влечение към по големи мъже. Толкова е странно всичко като усещане. Съжалявам за теб защото освен баща си ти си загубила и майка си. И си много права -майката трябва да предцени. Особенно в твоя случай когато е имало насилие над теб. Трудно се живее с толкова горест. Трябва да намериш начин да преодолееш тия спомени. Иначе ще се съсипеш. На живота ти от тук нататък трябва да имаш контрол само ти, а не призраци от миналото. И ако не си се махнала от това семейство не се бави направи го. Отдели се физически и ограничи контактите с тях.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 7fb0879a86
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не знам защо си мислиш, че жената като си тръгне и после всичко ще е топ. Аз си тръгнах веднага, след като почна с простотиите пред детето, даже не разбрах и кога успя да се пропие, каза ми че не можел да функционира без уиски в кафето и тогава се замислих, че оная бутилка с уиски на бюрото му е с вариращи нива(явно редовно изхвърля старите бутилки). И сега познай какво? Идва с майка си да взима детето през два месеца и я тормозят, говорят й глупости и я разтройват. Според теб какво трябва да направя и как точно да докажа, че има проблем? Вече си тече дело и все още нищо. Не мога да докажа, че пие и взима наркотици. И какво правим? Много повърхностен поглед имаш. Майката като си тръгне, бащата не спира да има достъп до децата. И всякакви обвинения срещу него трабва да се докажат, а аз не мога, нямам доказателства.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 1e40864096
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Съгласна съм, мило момиче. Но спри да вредиш сама на себе си и загърби миналото, не ставай роб до края на живота си заради чужди грешки. За това се иска много сила, но ти я имаш със сигурност, в това съм убедена, затова я впрегни да работи за теб и бъдещето ти. Нека тази ти изповед бъде финална точка, черта, край на миналото и едно начало на твоето силно и добро Аз.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 6f05bd74f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   И аз съм дете от такова семвйство. Стреса беше голям. По добре без родител от колкото в стрес. Моята майка ме изпллзваше за буфер. Дразнеше баща ми, той й посягаше а тя крещеше и ме викаше да я спасявам. Понякога крещеше през прозореца, умирах от срам. Не се раздели с него, хем апартамента беше нейн, а той си имаше отделен. Разказваше на всички хора за семейните скандали. Беше унизително.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 204369f3cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Много точно казано, почти сякаш чета собствената си история. Опитвал съм неведнъж да изкажа написаното тук, че парите не са най-важното при отглеждането на едно дете.
И въпреки че отново ставаше въпрос за алкохолик, дори не е необходимо да бъде такъв, за да се случват подобни неща. И до ден днешен майка ми не разбира защо съм ѝ ядосан.
Не знам дали е било от загриженост за нас децата или просто тя не може да живее без мъж. В крайна сметка оправданията нямат значение, когато резултата е налице. За родителите приоритет трябва да бъдат самите деца и истинските им нужди, не някаква теоретична идея от какво имат необходимост.

 
  ...


...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 204369f3cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   №2 не знам защо си мислиш че ако беше останала нещата щяха да са същите или по-добре. Ти си направила това което зависи от теб и дори в настоящото положение спестяваш много повече тормоз на детето отколкото ако бяхте заедно.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 7a98f8dd14
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   На мен и сестра ми майка ми постоянно ни натякваше, че заради нас търпи и не се развежда и прави всичко - за да сме имали баща. Като че не стигаше другото, ами трябваше и виновни да се чувстваме заради нея. А успоредно постоянно ни настройваше против баща ни и го критикуваше. Караше ни да ходим да му говорим нещата, които тя не смее - както някой посочи ползвала си е като буфер децата. Той пък пиеше и не му се прибираше. Което в перспектива сега също мога да разбера - то с вечно крива, властна, критикуваща и фригидна жена вкъщи на кой ли ще му се прибира. Не е посягал на никого физически, но психически тормоз и постоянни скандали имаше. Не е единия родител в такъв случай виновен според мен - в моя случай и двамата не бяха стока. Като погледна назад психическите травми, нанесени от баща-алкохолик са по-малки от тези, нанесени от властната ми и вечно недоволна майка. Бягството на баща ми беше алкохола - а ние със сестра ми нямаше къде да избягаме. Изкарваше се едва ли не светица, как се жертва заради всички и постоянно ни набиваше и на тримата вина, че се е отказала от мечтите си. А реално просто я е било страх, че няма да оцелее и да се справи сама, ако се отдели. Но държеше всички останали отговорни за собствената си несигурност и непълноценност.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: de225212b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Към 7-ми номер : А да сте се замисляли със сестра ти, че на майка ти може да не и е било приятно да играе ролята на властната, вечно мрънкаща жена? ! Аз имам подобен брак и искам да ти кажа, че не е хубаво да ти се налага да бъдеш и майка и баща. Искала съм повече от всичко да бъда слаба, обичана и обгрижвана жена, като в нормалните семейства, но вместо това станах лошата жена, която се опитва да ги възпита и научи на отговорност. Коя жена не иска да бъде красива, да си направи прическа, маникюр и т. н.? ! На мен ми се налага и ремонти да си правя сама, освен домакинството, работата и децата.
И сега за благодарност и мойте момчета не искат да ме видят. А баща си оправдават, че пие и за всичко аз съм им виновна.
Когато попаднеш на мъж със слаб характер, който не се справя с отговорностите си като съпруг и баща, но вместо това пие за да не мисли за тях поради неспособността си да се справя, нямаш много голям избор. Забравяш за мечти и желания. Ежедневието те убива, самотата те убива и някак си се изгубваш между всичко това. Правиш каквото можеш. Може да не ви е било достатъчно, но толкова е имала и могла, и толкова ви е дала. Не я критикувайте, не я съдете, тя майката една е на света. Само вий любов и подарете за да се прероди от пепелта.

 
  ...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 5304aba759
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Към №8, "И сега за благодарност и мойте момчета не искат да ме видят." - след като сте била толкова оправна, защо децата не искат да ви виждат? Вие какъв отговор си давате? Нима баща им е виновен и за това? Те като нормални деца ли са израстнали, нямат ли свой разум. Щом се дистанцират, направете си равносметка, за пиянството на мъжа, вина има и жената!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 4 месеца
hash: af815a7ad2
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Номер 8, опитвала съм се естествено да я разбера. Майка ми е, обичам я, търсила съм винаги одобрението и, несъзнателно даже съм попила много от поведението й и се опасявам, че дори понякога пренасям моделите на реагиране в собственото си семейство. Просто в един момент осъзнах, че каквото и да направя тя никога няма да е доволна, никога няма да спре да критикува, никога няма да ми каже "браво"... и претръпнах.
Разбира се, че мога да си представя, че като всяка жена е искала да бъде нежна, защитавана и обгрижвана и че разочарованието за нея е било голямо. Може би ако не беше толкова властна и не се държеше като мъж, ако не даваше постоянно сигнали на всички наоколо колко е самостоятелна и как няма нужда от помощ, защото никой не прави нещата толкова добре като нея... ако беше по-мека, ако вместо да критикува, понякога показваше, че оценява жестовете на околните, ако не режеше и кастрираше с поведението си... може би тогава и той би бил различен. Може би щеше да му е приятно да се прибира по-често, да прекарва повече време с нея, да влезе в ролята на можещ и защитаващ... знам ли. Но кой може да каже какво е щяло да бъде - обърне ли се колата, пътища много.

Да, баща ми, лека му пръст, беше слаб характер, влияеше се от приятелите си, от майка си, страхуваше се да поеме отговорност. Нямаше воля въпреки препоръките на лекарите нито да спре с пиенето, нито да спазва режим на хранене - това беше невероятен стрес и за нас като деца и за майка ми, да го гледаме как сам върви срещу здравето си и се погубва, да се страхуваме за живота му. Да гледаш как родител няма воля дори за малко ограничение и промяна е страшно. Но мога да кажа, че никога не е имало злоба в него - не беше от хората, които мачкат и унижават човека насреща и нараняват и осакатяват духа - а майка ми го правеше и още го прави. Може би защото самата тя е била жертва, може би защото болката и отвътре е била толкова голяма, че единствения възможен начин да я заглуши поне малко е бил като се изживява като агресор и наранява тя самата... не знам. Нямаш идея колко дълго съм се опитвала да я разбера, да анализирам, да проумея защо. Да, осъзнавам, че никои не иска да навреди на децата си и че най-вероятно е дала най-доброто, на което е била способна. Опитвам да прощавам и я обичам, номер 8, но е много трудно - тя е много горда, много засеглива, пълна с пасивна агресия и с много остър език. И много точно удря по болните и слабите места на малкото хора, на които им пука още за нея. Хем има нужда от обич, от внимание, от човешки разговор, хем си мисли, че ще се унижи, ако го покаже. Все едно ако покаже слабост или човещина другите ще и се подиграят или присмеят. А в същото време е пълна с крайно конкретни очаквания към околните и се озлобява и настройва, когато те не реагират спрямо тях. А хората не че не искат да и угодят, но просто често дори не подозират, какво и се случва в главата... Трудно е. Тежка е темата и не е еднозначна. И печеливши в такова семейством в такава ситуация определено няма. Има само губещи.
Пожелавам ти от сърце децата ти да ти дадат втори шанс - сигурна съм че и ти им липсваш.
От номер 7

 
  ...

...
преди: 4 години, 4 месеца
hash: 204369f3cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Номер 7/10, за много по-малко съдя моята майка по-строго отколкото ти своята. Не знам какви нерви и разбиране трябва да имаш за да се опитваш въпреки всичко да ѝ влизаш в положението, когато за нея е невъзможно да влезе в твоето. Колкото до баща ти, това че е бил слаб характер не е случайно - тя го е избрала такъв за да го командва и да не получава отпор. Някои хора чисто и просто се хранят с чуждото нещастие, понеже не намират как да бъдат щастливи самите те.

Допълнително, за съжаление, фактите сочат че не само има родители на които не им пука за собствените им деца, но и активно се опитват да им навредят, в някакъв болен опит да извисят собственото си съществуване като най-значимо. Понеже те - децата не са достойни за съответния родител. Това са нарцисистични личности, които не могат да проявят емпатия към някой друг. Опити за разбиране и каквито и да е позитивни чувства не им действат. Според мен единствения начин да промениш поведението на майка си е чисто и просто да не ти пука. За нея няма разлика дали си позитивно или негативно настроена, стига да получава нещо от теб (или съответния човек). Когато изгуби вниманието ти, ще види че прийомите ѝ не работят.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker