Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Ще ми бъде интересно да прочета коментари. От приятелки и колежки знам, че много от неприятните неща покрай бременноста се спестяват (добре, че са те да ми кажат). Много хора се оплакват от децата си, но пък правят и второ, и трето. Други не се оплакват, но ги зарязват тотално я на баби и дядовци, я във вътрешния двор на някой комплекс (толкова им е готино с децата, че не искат да си ги прибират).

8.   Прекрасно е да си родител, но няма да лъжа и колко е трудно. Когато родих нямах ни най - малка представа за някои детайли, а бях чела много статии и форуми, бях изгледала и много лични видеа на родили жени. Не очаквах, че като родя корема ми ще стои като увиснала топка цяла седмица, като медуза, като пихтия и като натисна с пръст ще е като желе. Но за радост всичко това се прибира и после корема пак ти е като преди, не се плашете /ако четат нераждали жени и момичета/. Знаех, че раждането боли, но то наистина си боли много. Използвах епидурална упойка. Аз лично без нея нямаше да издържа, много съм чувствителна. Свалям шапка на жените, които са родили без упойка. Това наистина е героизъм. Също не очаквах колко много кръв тече след раждането. Спомням си, че лежах на легло след това и като ме пусна упойката усещах как се стича по тялото ми и идваха да ми сменят едни подложки с нови. Впечатлена съм колко хубаво нещо е упойката. След нея грам болка не усетих, дори след като действието и отмина. Бях готова да имам дете въпреки всички трудности, но наистина не бях подготвена за липсата на сън, ставането на два часа, докато оправиш бебето двата часа почти са минали и то пак се буди, а те чака пране, чистене, готвене. След като го сложех в леглото буквално падах на дивана и заспивах до 2 секунди. После започнаха да никнат зъби и до втората година не бях спала. Бях отслабнала, очите ми кървясали и вечно бях изнервена.
Искам да кажа, че всичко по-горе е временно. Искам да спомена и доста хубави неща. След като детето стана на 2 г и половина започна да спи по цяла нощ. Детето ми вече е на три години и е песен. Говори, слуша ме, излизаме хванати за ръка. Като кажа нещо отвръща с "да, мамо!". Прегръща ме, казва ми че ме обича, гушкаме се, рисуваме. Правим много забавни неща заедно. Учим се да броим, да казваме азбуката.
Спомена за трудния бебешки период е доста блед. Вече съм наспана, свежа.
Въпреки това, когато вече имаш дете, повече не може да си импулсивен и да решиш, че искаш на бар или кафене с приятели. Това вече го няма, дори работата с приятелите става доста сложна, защото ако те нямат деца трудно намирате и общи теми и интереси.
Трябват си и пари. Детето в един момент ще помоли за нещо да се купи - я играчка, я солети или сок. А като се разболее, поне аз няма да отида на опашка при личен лекар, а ще отида в денонощна частна клиника, а като платя месечен абонамент и лекарствата в леките случаи отиват 80 - 100 лв., а в по-тежките 150 лв. Но здравето е най-важно.
По - неприятно като цяло е самото ходене по площадките, има доста странни родители, особняци, маниаци и т.н., адаптацията на ясла, после на градина и лесно, свикват и ходят с желание.
Сексуалните контакти малко оредяват с половинката. Наистина има умора и липса на желание. Вечер лягаш и не ти се иска много да се движиш, а да отпочиваш.
Но пак казвам, след около третата година става по-лесно. Затова и повечето хора около този период стават родители за втори път.
За нас лично едно дете е най-добре, иначе е наистина голям зор, особено ако няма помощ.
Не се плашете да станете родители. Но знайте, че е важно да имате сигурен партньор, да се обичате истински, да имате собствен дом, иначе сметките за наем ще ви довършат, да имате около 1600 лв общ доход месечно, за да посрещнете храна, ток, дрехи и странични разходи. Важно е да сте завършили и да имате работа, на която сте спокойни че няма а ви отстранят след като се върнете от майчинство.
Страхотнен спомен имам от всеки момент с моето дете. Такива хубави снимки направих, купих едно албумче и всичко е подредено по дати, като първите снимки са от ехографа на краче, личицето и ръчичките.
Някой ден ще има да гледа историята си.
Като мисля за детето си, понякога плача от радост какво сме създали.
Че е и умно, схватливо.
Понякога направо ме учудва.
Аз на 22 г бях категорична, че не искам да ставам майка никога. Но след 25 нещо стана и на 28 родих. Явно за всичко си идва времето. Лично аз мисля, че най-добре е в днешно време една жена да роди между 28-32 г.

9.   Хубаво е да имаш деца, сега почнах отново работа, майчинството 4г ми по омръзна, две деца. Сега съм вече човек, оплаквах се на мъжа ми понякога, но не е лесно 24/7. Нищо в живота не е лесно. И пак бих родила отново, всичко около бременност, раждане и малко бебче е прекрасно гледайки го от сегашната ми позиция. Лошото се забравя.

10.   Само ще кажа, че е много много трудно и ако можех да върна времето назад щях да почакам поне още 5 години, нищо, че съм на 25

11.   Истината е, че днешните майки са ужасно смотани. Родителство съществува от както свят светува и не е имало такова оплакване както сега, когато има всички удобства. Само смотана майка може да допусне детето й да реве цяла нощ и тя да не знае какво му е и да не го успокои. Имам 2 деца, едното бебе, до сега безсънна нощ не сме видяли. Ако бебето плаче, то има причина. Гледайте си добре децата и те ще са спокойни. За прането всеки ден ще кажа, какво правите??? Как така всеки ден пускате пералня? Аз моето бебе го преобличам 1 път на ден след къпане, колко пъти трябва да го преоблека за да напълня пералнята? Може би ако не знаете как да поставите памперса за да не протече... не знам каква е причината. И гладенето, ами колко време ви отнема гладенето на една толлова малка дрешка? Аз
гладех и преди да родя, вие смачкани ли си ходите?
За пари също мога да кажа, че има толкова достъпни дрешки, памперсите са по 16 лв в лидл, една количка и едно легло, страшни разходи просто. Тука ще ми изброите сигурно и куп ненужни аксесоари, ами ще ви кажа, че ако наистина нямате пари и без тях ще минете и пак ще си отгледате детето. За кърменето също се лигавите, не кърмите, не се интересувате как да имате кърма. А пък тази жена, която е изтъкнала че няма асансьор думи нямам. Да нямаш деца защото нямаш асансьор... извинявай но по смотан аргумент не бях чувала.
Това е истината за майчинството, жените са смотани. Аз за себе си ще кажа, че и трето мога да отгледам. На 30 години съм, живота е пред мен да си ги отгледам и изуча. Не ползвам помощ от баби, гледам си ги и с мъжа ми си помагаме. Тук ще кажа и че работя от вкъщи, водя детето на училище и го взимам за обяд да обядва, после пак го водя до следобед. Занимавам се с голямото ми дете редовно четем заедно, пишем, имаме образователни занимания в къщи и то на 5години вече чете гладко. Двуезично е, учи във френско училище и френският му е трети език. Всички хора се възхищават на това колко е възпитан и образован за неговите 5 години. Вярвам, че го чака светло бъдеще и се гордея и с него и с мен, защото го отглеждам здраво, прекрасно и умно дете, имам бебе, което също е спокойно и добре гледано и както казах и трето да родя ще си го отгледам. А за свободното време, с добра организация и врвме за спорт ми остава и да се запусна няма да го допусна. На вас супер заети майки ще кажа, че явно и на вас ви остава, щом имате време за интернет.
Мисля, че всяка жена трябва да се срамува да се оплаква че не може да гледа едно бебе. То ако бебе не можете да гледате, какво остава да го изгледате докато порасне. А вие като жени сте без никаква стойност. Една жена, която не може да си изгледа детето струва колкото ония мъже, дето лежат на дивана след работа, защото са много изморени и чакат да им се сервира да ядат.
П.п. в шок съм от днешните жени. Ако можех да изпратя съобщение на себе си от днес до себе си преди да родя, щях да си кажа, че няма нищо страшно в това да имаш деца, те са част от живота и са дошли при мен за да ме направят още по силна от колкото съм била. Защото и аз съм се плашела да имам деца под влиянието на такива мързелани като вас.

12.   Да допълня, че с епизиотомията всичко беше чисто. Нямах стърчаши кожи и не личи да е рязано. Не усетих нищо с упойката как ми я правиха. При мен кърмата слезна на 6 ден и много ме боляха гърдите докато кърмих, но стисках зъби и после всичко потръгна. Кърмих година и 10 месеца.

13.   Оле, потресена съм от днешните маЙки, по точно от мързела и липсата на организация! Мрънкат, че сменяли памперси, че перът в пералня, че изваряват шишета.
Моите деца са над 20 годишни. Памперси имаше, но скъпи и ги ползвах само за излизането, повечето майки тогава правехме така, нека днешните майки се опитат само за седмица да перът нааканите гащи на ръка и ще спрът да мрънкат, че сменяли памперси.
Едно време бабите им изгледали по 5 деца, без памперси, без пералня, без дори да имат чешма в къщата, а днешните ревът при наличието на удобствата на 21 век!
Не казвам да не ползват удобствата на 21 век, а да се замислят, да спрът с оплакването и да възпитават децата още от новородено, и да организират деня си така че да им е удобно да гледат бебетата си.
Когато бебето не е свикнало с много гушкане то не плаче за гушкане. Когато още от начало свикне само в кошарата си то не познава скуката. Ако свикне да заспива само с песничка, на музика, вместо дундуркане, то никога няма да плаче че било изморено и му се спи, пускаш му музика и си заспива.

14.   Доста трудно е да си родител. Особено в днешно време у нас. Но пък щастието от малкото човече си струва и нещата се уравновесяват.

15.   Все слушах, че детето е огромна отговорност. Аз съм сериозен чеовек, отговорен и с професия и доходи. Така че в този смисъл бебето-отговорност не ми е проблем. Но никой никога не каза, че се обичат до болка, а когато боледуват, боли ги, паднат, плачат...сърцето ти се къса. Второто е онази вечна хипербдителност, която като една натрапливост те кара да спиш с едно око отворено, с едно ухо да се ослушваш, да мислиш винаги фоново за него. И третото, толкова си уморен и разсеян, че не можеш собствените си мисли да чуеш. Аз ставам от дивана за да ида до хладилника, и след 100 пъти "мамо", забравям и се сещам след 3 дни. Не се оплаквам, чудесно е да си родител.

16.   Пак да допълня, сетих се нещо. Зърната на гърдите ми преди да родя бяха меки, сплескани и стояха на равно с гърдите, но като спрях да кърмя останаха твърди и стърчащи напред.

17.   Авторе, ти самата/самият (не ти разбрах пола) деца имаш ли и гледал/а ли си дете? Според мен-не. Иначе нямаше да задаваш въпроси, а да споделиш опит.
И да ти кажа- книги за отглеждане на деца, както и материали в нета има достатъчно, друг е въпросът дали на някой му се чете. Рекламите пък са да се продават стоки, а не да те учат на нещо.
Имам две деца с малка разлика, как се гледат няма да описвам, по-горе са го направили.
Трябва да се влага разум като във всичко, не само чувства и желание. Знайте, че да имаш дете е преди всичко ОТГОВОРНОСТ, труд, отказ от много собствени желания и цели (или по-трудното им постигане), накърнява личната ти свобода, отнема личното ти време и средства и сили. И това е не само за времето, в което е бебе, нататък е още по-сложно.
Ако не искате да си го причините - по-добре недейте, само защото "така правят всички", това се очаква от вас, "семейство без деца не е семейство", искате " да вържете някой/я" , да се доказвате, обичате да гушкате деца и каквото и да е там още.
И още нещо - ако не можете да разчитате на себе си и човека до вас,не ставайте родител. Бабите и дядовците не са длъжни да гледат вашите деца, колкото и да ги обичат. Те имат собствен живот, много от тях работят, достатъчно им е ,че са отгледали са вас.
Изобщо - мислете и преценявайте трезво! Помнете позабравената вече народна мъдрост - десет пъти мисли, един път режи.

18.   Има отговорност,защото се появява нов живот и ние като родители трябва да въведем малкото същество,да го възпитаме,научим да се приспособява.Имам теория, няма нищо случайно,душата избира тяло,пол и души които избира за свой родители. Това не означава,да не ги възпитаваме,означава,че опитността която ще имаме с тях и те с нас е ценна за всички.Не си задавам въпрос какъв родител съм,защото зная,че щом детето ми ме е избрало и аз него,точно така е трябвало да се случи.Другото го съобразяваш на база случващото се,даваш стъбилна основа, изграждаш дисциплина,от там насетене даваш насока.Децата имат нужда от това,насока и авторитети.

19.   Почти нищо не знаех за родителството преди да стана майка! Може би ако бях малко по-запозната щях да отложа с около година-две до максимум 3 бременност и раждане!
Тежките безсънни нощи, постоянния плач, носенето на ръце, изцяло промененото ти ежедневие,вече не си ти на първо място са част от нещата, които ми се искаше да знам предварително, за да съм поне психически подготвена. Беше ми адски трудно, да не кажа, че на няколко пъти си задавах въпрос от сорта:"защо ми трябваше изобщо да раждам, колко спокойно си живях преди, а сега е пълен хаус?!?!"
Хубаво е да си поне малко информиран за родителството още преди да се тръгне с опитите за бебе! Изучете се, поработете, поживейте си, натрупайте малко житейски опит, поспестете някой лев и чак тогава правете планове за дете.
Вече съм майка от почти 3 години и бих казала, че това е най-голямата благословия за мен, безкрайно щастлива съм с моето дете. Вярно е, разбрах го по трудния начин, но към днешна дата не съжалявам и за миг!
Също така и не отлагайте много раждането, защото времето си лети, а с годините доста неща стават по-трудно и си дотежава. Намерете златната среда за самите вас!

20.   Все едно аз съм го писал, на 27 години съм което би трябвало да означава, че трябва да бъда готов да имам семейство, но уви, нямам желание за това сега.

Просто представям си какъв родител ще бъда, Но не е сега времето

21.   Аз си мислех, че кърменето е лесно, ноо такива болки, седене 10,15 мин и не издържа повече , за мен не е приятно, опитах, ноо има адаптирано мляко.. В началото трябва да седи много за да тръгне кърмата. Успех.
Също съм съгласна и с това човек да по живее, но живота не е спрял, сменя се приоритета..

22.   Била доволна и горда, че детето и на 5 години било двуезично вече.
Нали затова ги правите тея деца. Да направите малки мини копия на себе си, за да ви е чиста съвестта за проваления живот. 90 % от родителите манипулират децата в посоката, която съжаляват, че те не са поели преди време. Ако децата са будни се усещат навреме, но в противен случай стават точно като родителите си. И майките и бащите гордо гордо си разправят постиженията.
Тука пък другата нямала общи интереси вече с приятелите. Еми скъпа, вие като родите и се почва само едно и също и всичко се върти около деетето, все едно само вие сте родили деца.
Като слушам всички жени тука се радвам, че изобщо нямам деца и с такива жени с радост не бих имал деца.
То болки, то не знам си какво. Един път не съм чул майка ми да ми каже колко е било трудно гледането на деца.
Тука ревете, като некви примадони.
Представям си на мъжете ви какво им е. Щото цялото това нещо си го прехвърляте на тях. Всички нерви, всички болежки и почвате да вдигате скандали все едно той ви е виновен.

23.   Искам конкретно да пиша до номер 11. Лекото ти родителство ли те направи толкова злобна или по принцип си си такава? Целият ти коментар е да назидаваш и обиждаш всеки дръзнал да си признае, че се е сблъскал с някакви трудности. Децата са различни, това, че твоите ти козируват и знаят не знам колко си езика, не означава, че това на съседа ще е като тях. Някои са по-палави, други по-кротки. Родителството не е еднакво за всеки и не само защото едните били мързеливи, а другите не. Видно е, че имаш самочувствието на перфектна майка с перфектните деца, само искам да ти обърна внимание да не се престараваш. Имам пример от моето детство, добра моя приятелка беше. Родителите й същите перфекционисти, трябваше да знае минимум още два езика, останалото ми е смътно. Бяха изключително строги с нея, а тя много послушно дете. И идва момента, в който това дете влезе в пубертета. Не ми се описва всичко, но в един момент нито на училище ходеше, нито се прибираше. Забърка се и с наркотици. Иначе като бяхме деца, ние навън играехме лятото, тя стоеше вкъщи да учи английски. Прекаления светец и Богу не е драг са казали хората. Внимавай като съдиш останалите, защото перфектни хора и родители няма. Всеки иска и мисли, че прави най-доброто за детето си, но само времето ще покаже къде евентуално си сбъркал.

24.   22 не знам дали си мъж но, раждането боли, кърменето боли, детето да ти е болно, също боли. Да забравяш за себе си, понякога също боли. Като имаш дете ще разбереш.

25.   Номер 11, самочувствието ти е за завиждане!

26.   Аз лично много си се радвам на детето си и сякаш живея втори живот с него. Не ми тежеше чак толкова нито безсънието, нито плачовете, нито грижите, нито по-малкото лични забавления. Какво е да си родител ли? - това е един дар и шанс да се научиш да обичаш безусловно, да помъдрееш, да виждаш света по друг начин, да откриваш наново всичко чрез детето си. Но да, родител е хубаво човек да стане, едва когато не му тежат битовизмите и е самостоятелен. Иска се доза зрялост и увереност за това. Иначе винаги може човек да разпусне и да се забавлява, детето няма да умре без майка си и баща си за 1 ден. Има баби, приятели, детегледачки и т.н.

28.   Имам две деца, ужасни деца. Затова ще кажа, че освен да има щастливо родителство, има и такова, при което мечтаеш да върнеш времето назад и никога, ама никога да не си родил тези деца. Преди да имам тях винаги съм мечтала да бъда майка, да им готвя вкусни храни, да играя с тях, да пътуваме, да бъдем щастливо и хармонично семейство. Искани и желани деца, но сякаш дяволът се е вселил в тях. Нощите са кошмарни -по цяла нощ не спят, заспиването е също ад, през деня само реване, тръшкане, бият се помежду си, бият се с други деца, вечно кисели и недоволни. Дните не са по-различни - минават в непрестанен рев, крясъци и сърдене. Това е всеки ден. Имахме приятели, но с такива деца, който излезне веднъж с нас не повтаря. Ние с баща им сме слънчеви и усмихнати хора, изпълнени с доброта към хората, обичаме се и имаме силна любов. Гледаме ги с обич, кърмих ги по 2год, всеки ден им съставях меню, за да имат вкусна и хубава храна, чета им книжки, повтарях им че ги обичам, не са лишени от нищо. Но... явно това не е достатъчно. Трудно ще могада опиша ужасът на всеки ден с тях. Бях си казала, че ако има един спокоен и мил ден с тях ще го отбележа в календара. Вече 9г все още няма такъв. Пътуването с кола първите 5г беше също в непрестанен рев, ако ще и в съседен квартал да отидем. Започнах да мисля, че има аутизъм или някакъв проблем. Заведох ги на специалисти -отхвърлиха за радост диагнозата, но питам какво им е, защо е това. Кога ще имаме пак с мъжът ми спокоен и нормален живот. Искам да върна времето и да не ги бях раждала. Боже, с каква мъка го казвам, защото исках да имам даже три деца, но какви родих

29.   Истината е, че да си родител е трудно когато детето е бебе. Но е яко като порасне. Човек ще си има винаги едно малко приятелче. Ще си говорят, ще споделят общи интереси и ще правят забавни неща заедно.

30.   Аз изпаднах в следродилна депресия. Беше ми много гадно. Така си мечтаех някой да ме отмени в грижите за детето а аз да се наспя, да пра
вя предишните неща, които правех преди да се роди бебето. Не бях и много трудолюбива. Така се случиха нещата, че нямаше кой да ми помогне.
Не разбирам бабите и дядовците, които не искат да помагат, въобще хората. Толкова по-лесно щеше да бъде ако майките имаха предишната свобода и постепенно увеличаваха грижите за детето. Да живеят детегледачките. Щеше да е супер ако майките само се радваха на детето си и постепенно се включваха в грижите за детето.
Ако някога стана баба ще отменя изцяло дъщеря ми в грижите за новороденото. Ще искам тя да има свободата, която е имала преди да има дете. Ще искам тя да се чувства добре и да не страда от това, че е станала майка.

Добре е майките на имат поне малко свободно време. Всеки има право да глътка свобода за да има сили да се грижи по-добре за детето си.

31.   Номер 11 е права защо пък детето й да не знае език. Моето има проблем с чуждите езици затова не искам да го записвам ще е мъка за него но нейното щом знае е добре.
Браво похвално е щом знае. Браво на детето.

32.   28 спомни си кой е първият ти сексуален партньор. Може да си спала точно с такъв мъж, чийто характер да наподобява твоите деца сега! Първият партньор е много важен. А защо не вторият и третият. Ч*кала си се с една кохорта от ид-оти и сега си плащаш.

33.   Нека и аз да дам мнение.
Аз имам 3 деца. Третото беше лека изненада, понеже с жената се пазехме. Тя даже ме попита дали да прави аборт, защото знаеше, че искам само две деца. Аз просто свих рамене и ѝ казах "Прави каквото искаш".

Истината е следната: Ако не сте подготвени за безсънни нощи, за доста дълги периоди, в които да не можете да излезете и ако обичате живота и купоните - не ставайте родители. Да си родител е страшно трудна и отговорна работа. Чуйте хората, които ви казват, че е трудно, а не тези, които казват, че е лесно.

34.   Здравейте!
Преди да стана родител ми се искаше да знам колко ще ми е трудно ПСИХИЧЕСКИ да свикна с мисълта, че само аз като майка знам какво да правя!!! Както и недоспиването, но за това повече се бях подготвила. Много е трудно да знаеш, че абсолютно всичко и детето зависят от теб изцяло и само ти можеш да успокоиш детето, да му обясниш нещо на разбираем език или да знаеш всеки един момент какво се опитва да ти подскаже за това какво точно иска детето. ВСИЧКО СИ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ!
За втория въпрос: съветите ми към младите е да отпуснат нервите, колкото е възможно, защото нервите, гнева, крясъците не помагат нито на теб самия, нито на отсрещния (или детето). Второ: търсете помощ! Не слушайте критиките на никого за това дали се справяте като родител или не! Да си гледат работата! Оставете детето на детегледачка, баба, дядо или друг роднина, излезте с приятелка, изкъпете се, ПОСПЕТЕ, гледайте филм, отпуснете се с книга или, когато не успявате да го успокоите, потърсете някой да ви помогне или да ви посъветва. Няма нищо лошо в това! Трето: аз лично понесох много критика и обиди за тялото си, за действията си и за гледането на детето, само защото, разбираш ли, "ти не правиш това, което ти казвам и не си гледаш детето както трябва"! Действайте според интуицията си, тя най-добре работи за вас! На когото не му е угодно, да се обърне на другата страна и да не гледа!
Трудно е, не е лесно, но трябва само да ви бута напред мисълта, че това създание в ръцете ви ви носи невъобразима радост!

35.   Като са бебета е по- лесно, като пораснат и почнат да говорят е по- трудно, правят бели, много са изнервящи. На човек му се иска да си почине малко, а не да е на работа и вкъщи да гледа деца. Ако има възможност поне понякога да се оставят уикенда е добре, ние не ги оставяме нашите, навсякъде са с нас. Според мен е добре двойката да има време за себе си, за излизане и така.

36.   Истината е, че родителството не е за всеки. Жалко, че малцина осъзнават това. Болшинството ражда и не мисли, и после хленчи и се оплаква от децата си, ама били такива, онакива, не слушали, не учели... Децата не са ви виновни, че не сте си правили сметката, когато е трябвало, дали можете да ги гледате. Дори вече изпитвам раздразнение и презрение към оплакващите се от децата си. Никой не ви е карал да раждате. Децата не са ви длъжни с нищо, вие сте ги довели на този свят, така че си налягайте парцалите.

37.   Прав си номер 36.

38.   Не е нещо страшно, но в България се прави всичко възможно да направи живота на родителите ад. Повечето, които правят деца, имат стабилна работа, собствен дом и родата яко помага. Под помощ не искам да кажа - да дадат 20 лева или пакет памперси, ами - кръщене(с всички екстри, дом, ремонти). Аз съм била свидетел, чувала съм разговори, да не кажете че си измислям. Поне 4 човека още като помагат (ундуркат) друго е.
Ако нямате стабилна работа, дом, заделени пари и рода да помага-не се мъчете. Жената най-вероятно ще почне работа на 5-6година в тоя случай, ще се лишавате от всичко.