Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не искам да омаловажавам случилото се, но в миналото детската смъртност е била много по-висока, хората са раждали много деца, от които половината може би са умирали малки. И въпреки това семействата не са се развеждали, сменяли държавата и прочие. Човек трябва да е силен заради живите и да си спомня с добро за мъртвите, но не и да се погребва жив. Според мен твоята приятелка е прекалено лабилна и прави грешка, че не се съсредоточава върху живото си дете, а мисли само за починалото. Нека си роди още 1-2, които да запълнят живота й. Разбира се, че никога няма да забрави, но с времето мъката избледнява. Смъртта е част от живота и човек страда много, ако не го осъзнае отрано.

7.   "Мисли позитивно" - най безполезния съвет, от хора които не са преживявали депресия или наистина съкрушително събитие.

Авторке, приятелката ти няма да преживее тази загуба, но трябва да намери мотивация да продължи напред. Помогни ѝ да види че това не означава да забрави или загърби изгубеното си дете. Освен това ѝ обърни внимание на живото - тя може да смята че щом е още с нея, то е добре, но със сигурност нейното състояние му се отразява негативно. Животът е кратък, затова трябва да се възползва от времето което има с останалите си близки.

8.   Много е трудно. Но наистина някои същества просто идват за кратко на тази планета и после си тръгват. Енергийно те винаги ще са с хората, които са ги обичали, няма как да ги загубиш. И е ясно, че когато физически загубиш любим човек няма нищо, което да те успокои, докато ти сам не осъзнаеш, че хората, които си обичал са винаги с теб.

9.   5 Не казвам, че е положително, не за всичко са виновни лекарите, не знам какъв е случая точно... Такъв е жовота, дори и да е прекарала малко време с детето си, все пак трябва да се радва, че го е имала, макар и за кратко. И да си гледа живото.

10.   Ничия смърт не се преживява..Моите най искрени съболезнования.

11.   Бих избил докторята и сестричките от случая.
Иначе покой няма.
И без това живота в тази територия е почти безсмислен.
То остана и да ни докарат дотам.
Слава Богу мойте поотраснаха пък и аз поодъртях, ама прошка за тях няма- с очите си ги виждах и чувах как лъжеха ,мажеха и се гънеха за някой стотинка отгоре без оглед на живот или смърт на малко детенце, бях твърд и рязък с тях и не си позволяваха гнидите да се разпасват и лъжат на воля както им приляга.

М с 2 деца живи

12.   Н 11, да, първичната реакция ще е "ще ги избия" но когато имаш друго дете, живо и разчитащо на теб, трябва да се стегнеш и бъдеш родител за него. Иначе "убиваш" и него...психиката му, ще живее с мисълта, че не е било достатъчно за да бъде гледано и обичано.
Иначе разбирам емоцията ти, също имам две деца.

Авторке, при подобна трагедия, най-лошото след време е, когато близки постоянно ти напомнят за самата трагедия- на думи, с погледи на съжаление дори, с постоянно предлагане на помощ и/или разговори "ако имаш нужда да говориш, тук съм". Да, с добри намерения е, но преживяващите това добре знаят с кого биха могли да излеят душата си когато това искат.
Позната чиито единствено дете и съпруг починаха в автомобилна катастрофа половин година след инцидента избяга в чужбина от съжаляващи я хора. Казва, че не и позволяват да диша дори, така я задушават с вниманието и обгрижването. Казвала е също, че заради вечното присъствие ня близки и приятели, загрижени дали е яла, дали е спала т.н. не може да си позволи са се сгъне за колкото е нужно, да си оплаче детето и съпругът и чак после да се опита да се събере.
"Трябва да съм силна" заради близките ми казваше. Принудена е била да е силна, сякаш другите са по-опечалените.
Разбираш ли? Дайте и пространство и време!
Ако иска да говори с някого, сама ще ви потърси.
А вие се включвайте за другото дете, канете го за уикенди и тя да има време и място където да си поплаче на спокойствие, да си спомня на спокойствие... А вие подарявайте позитивни моменти на детето. Така ше помогнете най-много и най-добре!

13.   Аз бих препоръчала Виктор Франкъл Човекът в търсене на смисъл. Мисля, че книгата е много ценна. Една от основните й идеи, е че пътят към благоденствието, здравата психика, или щастието, кой както му харесва преминава през "приемането на неизбежното страдание", "волята за смисъл" и тн. Самият автор губи жена си, майка си и брат си в концлагер преди да успее да се спаси и темата за смъртта на близките е силно засегната.

14.   Не бях влизала в сайта, откакто написах историята.
Предизвикаха ме поредните ужасни новини по телевизията през последните седмици.
Благодаря на всички, които са прочели историята.
Искаше ми се да се включат със съвети родители от 1л.
Но темата е толкова деликатна, че на никого не му се говори.
Може би намирам най-много истина в коментара на номер 12.
Съпоставям думите ви към ситуацията днес и да, тя се откъсна от Бг, семейство, близки и приятели, за да не й напомня никой нищо, макар и с поглед, жестове и поведение, какво остава за думи..
Не намирам промяна в нея.Насреща съм винаги, ако реши да си излее душата.Но се въздържа и не говори.Достатъчно осъзната е.
За цялото това време от случилото си досега си дадох сметка , че това не се преживява.Дори може би темата е била неуместна, а въпросът-излишен.
"Времето помага"; "Времето лекува" звучат нелепо .
Може би и аз се хванах като удавник за сламка, че ще продължим всички напред и ще можем да бъдем щастливи.
Тя е най-близкия ми човек, страдаме ужасно много всички.....
За да не товаря повече всички, ви пожелавам да бъдете здрави и да цените и да се радвате на малките неща.
Защото животът е един миг.Разликата между него и смъртта е един миг!

15.   В такива случаи няма универсална рецепта как да действаш. Едни искат да имат съчувствие, други да не ги закачат. Имам позната, която загуби дъщеря си. Споделяше всичко с много хора, но дупката е в нейното сърце. Беше понесла и други загуби в кратко време. Проблемите продължиха и след тази смърт. Ужасна поредица, просто. Тази мъка не може да изчезне никога, но може да се притъпи с времето. Тя беше заминала и в чужбина, смени града, после се върна в родния си град, но мисля ,че човек не може да избяга от мислите си, където и да отиде.
Всъщност, ние през целия си живот сме принудени да живеем с някакви съществени липси.

16.   Във форума на bg-mamma има раздел "Родители, преживели загуба". Там се пише по темата, от първо лице...

17.   А, защо мислите че живота, свършва със смъртта, нима е толкова лесно и хубаво да си жив?

18.   Може би твоята приятелка изпитва вина за случилото се, защото е била най-близо до детето си, но нищо не е предприела, била е пасивна и се е предовериха на лекарите. Обвинява се, че ако е била постъпила другояче, сега детето й щеше да е живо.
Колкото и да й е трудно да влезе в църква и да се моли да бъде силна, за да се грижи за другото си дете.
Трябва да се държи и да живее заради първото си дете, иначе в неговите очи ще изглежда като майката, която е обичала само малкото си дете.
Трябва да мине малко време, може би ще има още едно дете. Трябва й вяра. Живее в друга държава с по-добро здравеопазване
Баба ми е погребала три деца /1, 2, и 5 г./, преди да се родят баща ми и леля ми, странното е, че никога не говореше за тях, но много трепереше някой от нас, внуците, да не настине и да не се разболее.
Може би детето ще се върне при нея по друг начин, ще има още едно дете, което много ще прилича на него или един ден ще има внуче, което ще бъде като негов двойник.

19.   Трябва да роди друго дете - това е един от малкото варианти да продължи някак. Времето може да помага, ако си запълни с нещо съзнанието за дълъг период. Не че някога ще го забрави и ще спре да мисли.

20.   За какво изобщо да раждаш деца? Все нещо ги застрашава, все им трепериш. Просто няма смисъл, според мен. Точно защото те оставят празна обвивка, ако, не дай боже, умрат. Тогава всички усилия, които си хвърлил по тях, отиват на вятъра. А и повечето хора раждат деца само за да има някой да ги гледа на старини, което е абсурден начин на мислене. Стават родители от чист егоизъм. Някои пък дори не знаят защо раждат. Ей така, щото нямат нищо друго смислено в живота си. Писна ми децата все да се смятат за висш смисъл. Има и други начини да живееш, освен да се посветиш на някакво си дете, което най-вероятно ще те зареже щом навърши 18, и после я го виждаш, я не. Домовете за стари хора са пълни със зарязани и забравени от децата им.
И най-вече, детето не ти е длъжно да те гледа на старини. Ама хич.