Личното пространство и майка ми…
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1895 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 15 и както всеки тийн искам лично пространство. Сега искам да разкажа нещо, колкото просто да ми олекне, пък вие все пак изкажете мнението си.
Имаше един период в които аз не излизах от стаята си, защото не бях окей, та затова майка ми често ми дигаше скандали как винаги стаята ми е заключена и как никога не прекарвам време със семейството. Този период с избягването на контакт със семейството ми вече отдавна отмина, но майка ми днес отново вдигна скандал. Докато се оправях майка ми започна да ме пита нещо, крещейки от съседната стая, а аз додето отворих, майка ми вече казваше нещо от сорта на “Аз тази врата скоро ще я счупя” при което аз я питам какъв и е проблема, а тя нещо си измрънка под носа. След това добави нещо от сорта на “Някой ден много ще ме ядосаш, така че ако чуеш силен трясък да знаеш, че вече вратата- нямаш.
Казах на майка ми, че стаята ми винаги е заключена, защото тя никога не чука, при което тя ми казва “Аз да чукам? В собствения си дом?!” И аз и казвам “Ами, да нали все пак трябва да имам лично пространство”
Ето тук, тя вече беше обърнала скандала на различна вълна, а именно-колко работа имала и как и тя нямала лично пространство и само работела чистела и т.н.
Понеже на мен ми писна и реших да я питам какъв и е проблема с моята врата, при което тя дръпнато само каза “Нищо” и каза че се чувствала гадно като седи и крещи пред вратата.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 8 месеца hash: 5f4a96039b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Няма нищо страшно. Ти си на такава възраст, в която е нормално да искаш лично пространство. В същия момент пубертета притеснява майка ти, тя иска да има контрол над теб, за да не те изпусне и да кривнеш по някакъв лош път. Да, като се заключваш изглеждаш съмнителна. Заради това и майка ти реагира остро. Помисли си дали имаш някакъв човек от компанията ти, някаква твоя връзка, или нещо друго, което да я притеснява в теб и заради това да е така изплашена. Защото според мен крие страха си под по-грубо поведение. Най-правилно е да седнете двете и да си поговорите. Очевидно и тя иска разбиране и признателност, които може би ти не и даваш. В същия момент на теб ти е нужно време и място само за теб, без заключени врати. Баща ти има ли как да ви бъде медиатор? Да обясни и на двете ситуацията и да ви посъветва?

 

...

преди: 2 години, 8 месеца hash: 4956882f82

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Подкрепям н 1. На 15 г все още нямаш развит инстинкт, нито опит да се предпазваш от някои опасности които включително по интернет може да срещнеш. Родителите ти (доколкото разбирам само майка ти е човека който се опитва да контролира, възпитава, се грижи за теб, а бащата къде е?) са длъжни да контролират и пазят сигурността ти. А ти поне до навършване на пълнолети трябва да приемеш, че си под тяхната опека. И да, освен казаното до тук, обидно е майка ти да ти говори през заключената врата. Аз отдавна бих махнала не вратата но ключалката. Разбира се, че трябва да чукне на вратата преди да влезе ако се преобличаш например и не ти е приятно в него момент, но за нищо повече от това. Чуква и ако не си отговорила "да, влез" в нормалното време...е, няма как да е друго отношението и. Поговори с нея, тя да чука на вратата преди да влезе, а ти махаш доброволно ключалки (тя ако реши може дя ги махне, не е длъжна да ти позволи) и така възстановявате взаимно уважение.

 

...

преди: 2 години, 8 месеца hash: 4623e566f9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Проблемът не е, че не иска да имаш лично пространство, а че не е сигурна какво точно вършиш затворена по цял ден. Ами ако си чатиш с някой извратеняк? Така, че майка ти просто се притеснява за теб, но никога няма да си го признае.

 

...

горе^

преди: 2 години, 8 месеца hash: 7687cf6e0e

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   Човек си създава сам лично пространство, като си купи собствен дом или поне наеме квартира със собственоръчно изкарани пари. Докато не е навършил пълнолетие той ползва пространството на родителите си и е длъжен да се съобразява с този факт. Много си млада да имаш право на лично пространство. Аз като майка не бих позволила в къщата ми да има заключена врата за която ключа да не е у мен. Домът е мой, аз съм го купувала, аз плащам данъците му, аз го ремонтирам и никой освен мен няма право да заключва МОИТЕ врати.

 

...

преди: 2 години, 8 месеца hash: 5f601489f6

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Разбирам и двете ви. Когато бях около твоята възраст 13-15 г. и аз се държах като теб с моите родители. Те ме викаха многократно, а аз мълчах и не отговарях, защото си правех ежедневната гимнастика, бях се вглъбила в някой урок или четях някоя книга и не исках никой да ме притеснява. Изобщо не осъзнавах колко егоистично и неуважително е подобно поведение, но живеех в къща и родителите ми все пак можеха да надникнат през прозореца и да видят дали съм добре. Сега и аз съм майка на момиче на 12 г. и всичко ми се връща. И моето дете се заключва, мълчи и не отговаря, а през главата ми минава какво ли не. Има доста неприятни и страховити истории за влияние през Интернет, не се знае с какви хора може да се свърже детето ми в този момент, може да му е прилошало и т. н. У дома ситуацията дори е по-зле. Например дъщеря ми седи на 2-3 метра от мен и аз я питам дали е гладна. Питам я цели 7-10 пъти, но отговор никакъв няма, няма и никаква реакция, че ме е чула дори, не помръдва, нито ме поглежда, занимава се с каквото е решила и толкова. Накрая се вбесявам и изкрещявам : "Ти глуха ли си? ", а отговорът е :"Веднага ми се извини и спри да ми крещиш". "А значи ме чуваш? ", -отговарям аз. Извинявай, но отстрани изглеждаш така, а и е крайно неуважително и изнервящо да не ми отговаряш толкова много пъти, когато няма начин да не си ме чула". След малко започвам да питам и какво ще яде, изброявам всичко многократно и търпеливо чакам отговор, а на 10-ия път не издържам и повишавам тон. Ситуацията се повтаря и с въпроса, кои точно дрехи трябва да изгладя. Примъквам рокли, тениски, клинове, полички, къси панталонки и вися накичена като коледна елха, докато "нейно височество" най-после благоволи да ми отговори. Говорих с нея многократно, разказах й какво и аз съм правила на нейните години, обясних й как се чувствам, обясних й, че я разбирам, дори и демонстрирах нагледно собственото й поведение и тя се изнерви по същия начин, по който и аз. После и стана смешно като й обясних, защо мълча, но всичко имаше краткотраен ефект. А за стаята й измислих, решение, след като и аз като твоята майка висях 15 минути пред заключената врата на детската стая и чаках отговор, питах добре ли си, как си, а отсреща нито звук, започнах да блъскам с юмруци по вратата и накрая изкрещях, че ще я разбия и едва тогава тя дойде да ми отвори. Още на следващия ден й сменихме бравата с ключалка, която ако е заключена отвътре, отвън може да се отвори с монета. Разбира се, бихмр ползвали отключването по този начин само в краен случай. Даваме й достатъчно време да е сама в стаята си, без да я притесняваме 2-3 часа. Понякога дори й звъня по телефона, за да я попитам как е, гладна ли е, жадна ли е, иска ли нещо, за да не се навъртам около вратата, но когато я викаме за вечеря, е редно поне да отговори и мисля, че накрая разбра, че поне за вечеря трябва да отговаря навреме. А аз знам, че това е етап от нейния живот и по някое време ще отмине, както се случи и с мен. Когато ме пусне в детската стая и си поговорим, а после ми каже, че иска да изляза и да остане сама, аз напускам веднага и проявявам разбираме. Наистина е трудно да си представите на вашата възраст колко задължения висят на плещите на вашите майки. Да ходят на работа, да готвят, да чистят, да перат, да ви помагат в уроците, да се грижат за извънкласните ви занимания, да мислят и да се тревожат за вас, а имат и доста задължения и около бащите ви. Да, майка ти със сигурност разполага с много малко свободно време и лично пространство, сигурно е уморена и трябва да й влезеш в положение. Бъди сигурна, че всичко прави, защото я е грижа за теб и много те обича. Поговорете си. Обясни й какво очакваш и тя някога е била тийнейджър, ще те разбере. Все пак ти вече си по-голяма. Майка ти никога няма да те предаде, дори и да я ядосаш тя винаги ще ти помогне и може да бъде твоята най-добра приятелка, стига да й позволиш. В живота на всеки има приятели и приятели-предатели, но в труден за теб момент, никога не забравяй, че тя винаги ще ти подаде ръка и ще бъде до теб, а някои твои приятели могат да ти се подиграват, да се възползват от ситуацията и дори да те наранят. Въпреки всички тези търкания моето дете по няколко пъти на ден повтаря колко много ме обича, прегръща ме и ми казва, че съм най-сладката мама на света. Искам да запазя топлите си отношения с нея и за в бъдеще. Времената от моята младост не бяха кой-знае колко по-различни от сегашните, виждали сме и сме опитвали какво ли не. Жена на 46 г.

 

...