Жестоката агония на един младеж - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Семейство

Жестоката агония на един младеж
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 12572 пъти
Привет посетители на сподели.нет! Ето че реших и аз да споделя драмата на животът си тук... с надеждата да получа помощ и подкрепа. Историята ми е малко дълга, но моля ви прочете я до край. За мен е важно!

Ето го и началото:

Младо 22 годишно момче съм. Роден съм 1989 година. Бил съм още бебе когато са започнали проблемите между родителите ми. Понеже баща ми е пълен психар и редовно е посягал на майка ми, правил е какви ли не скандали, и тя се е принудила да избяга от него носейки ме на ръце.

Отгледали са ме двете с баба ми, в родното градче на майка ми. Но през тея години докато аз растях, баща ми идваше и ни заплашваше, мен ме пребиваше, и казваше на майка ми че ако не ходим при него, щял да вземе родителските права над мен и да не и позволи никога повече да ме види.

Така ситуацията беше безутешна и много сложна. Майка ми се принуждаваше да прави опит след опит да се съберат отново, но ние не можехме да издържим при него повече от няколко дни и се връщахме пак в града на майка ми. Положението беше непоносимо защото баща ми изпадаше в луди истерии, водеше с нас по цели часове депресиращи разговори, винаги искаше каквото той нареди това да става. Мамеше майка ми с други жени.

И така изминаха години в лутане. Ту се прибираха ту се разделяха. Майка ми забременя с второ дете, баща ми не искаше майка ми да ражда детето, но тя го износи и го роди. От там пак ту се прибираха ту се разделяха, ставаха боища, скандали и прочее.

Брат ми растеше, а те му отделяха всички грижи само на него. Купуваха му всичко, величаеха го, а мен редовно ме отхвърляха и отнасях пердах от баща си за най-малките неща. Така проблемите не стихваха. Освен всичко останало, майка ми има брат, той е пълен алкохолик и години наред се напиваше и правеше грандиозни изпълнения в къщи. Вадеше ножове, трошеше, заплашваше ни и т.н.

Тръгнах на училище, и понеже вече бях с разбита психика, и някак дръпнат от останалите... аз така и не можах да си намеря подходящо обкръжение. Провокираха ме разни мои съученици, да пуша, и да бягам от часовете, но аз категорично отказвах и бях примерен в училището. Но постепенно всички почнаха да ме обиждат, да ме подценяват и се превърнах в аутсайдерът на училището с който никой не желаеше да има допирна точка.

Всеки ден в даскалото беше пореден кошмар за мен. Прибирах се в нас, и ставах свидетел на лигавото поведение на брат си, пиянските истории на вуйчо си, и какво ли още не. Баща ми се обаждаше по телефона и поставяше всякакви условия. 6-ти клас бях когато се наложи да ме оперират. Тежка операция която остави своите последици в здравословното ми състояние. Дълго време не можех да се отърся от този шок, и да осъзная какво ми се е случило. И през годините с никого не общувах понеже нашите ме държаха изкъсо и не ме пускаха нито да излизам, нито да имам собствен живот.

В къщи ставаше все по зле, защото брат ми започна да се държи все по гадно и непочтително, поставяше условия на майка ми, настройваше я срещу мен, и винаги когато не му се изпълняваха желанията, той започваше да се кара с майка ми, да се прави на интересен и т.н. И когато на мен ми писнеше и му правех забележка (дори съм го удрял за да се усети), той веднага се правеше на жертва, и заедно с майка ми се обаждаха на баща ми по телефона и той идваше и пребиваше мен, без да пита дори, каква е ситуацията. Сами можете да си представите в какъв ад живеех. Половин ден, ужасии в даскало, половин ден ужасии у дома. Завърших основното си образование с цената на много разбити нерви.

Пропуснах да кажа че бях 2-ри клас когато от преглед при психолог, се установи че имам диагноза страхове невроза, и силно ниво на депресия. Та така, завърших 8-ми клас. Лятото пак бяхме при баща ми за около месец. Там беше ужас, защото отново ставах свидетел на луди истерии, караници и т.н.

Останалите два месеца от ваканцията си бяхме отново в къщи с майка ми. Така дойде време да започна гимназия. Но когато тръгнах на училище.. всеки ден за мен беше като безсмислен, учителите не ме разбираха, нито съучениците ми. Чувствах се слаб и безсилен, и когато се прибирах в нас, никой дори не ме питаше как се чувствам и как е минал денят ми.

В последствие започнах силно да отслабвам, да чувствам немощ и изтощение. Започнаха кошмарите всяка вечер в която заспивах, често се будех но не можех да заспя повече. Така един ден окончателно се сринах, и реших да спра даскало, защото чувствах че повече не мога. Дори обмислях вариант за самоубийство.

Когато баща ми разбра че съм спрял училище, се вбеси... отнесох отново какви ли не унижения от него, когато дойде. Кара се и с майка ми. Станаха ужасни неща но няма да се впускам да обяснявам какви. Само ще кажа че в крайна сметка се отрече накрая от мен и каза че не го интересувам повече. Това беше чудесна новина за мен.

От време на време той виждаше брат ми, даваше му пари, глезеше го. Поддържаха си нек'ви отношения. Така по месеци наред той нито се обаждаше, нито нищо. Един ден за мое щастие, с майка ми решиха просто да се разведат и всеки да си поеме пътят в живота. Така и направиха, което много ме зарадва защото най сетне майка ми беше свободна от този психясал човек.

Така изминаваше времето. Аз растях, ставах тотален отшелник, затворен в стаята си и бавно умиращ. Чувствах болка, празнота и убийствена самота. Исках да бъда като другите а просто разбирах че няма шанс за мен. Брат ми все повече ме изнервяше, започна да си внушава че той е шефа в къщи, че всичко трябва да се върти около него.

Чувах как говореше на майка ми че той щял да стане много здрав и еди какъв си, щял да ни избие всичките един ден и т.н. Стигаше се до луди разправии, при които винаги майка ми заставаше на негова страна и ме заплашваха с баща ми. Това го караше още повече да се възгордява. Нещата излизаха от контролът си. Започнах по едно време да уча задочно.. за да си завърша образованието но бях скъсан на няколко изпита и се отчаях отново. Всичко се срина.

Брат ми и той започна даскало, но учи само до 8-ми клас, понеже с поведението си дразни всички около себе си и всички го мразеха. Когато тръгна в гимназията ходи на даскало един месец и спря, затвори се в нас пред телевизора по цял ден и само звънеше на майка ми по телефона да я тормози с излишните си приказки, с лигавото си поведение.

Когато баща ми се обаждаше да пита как вървят нещата около него, те го лъжеха че всичко е нормално, че брат ми учи и т.н. А истината беше друга, но баща ми интересно защо, никога не дойде да провери к'во става с брат ми, никога не го притисна за нищо и до ден днешен той не знае к'во става с брат ми... и си живее живота ходейки по к***и и барове.

Така всичко се развиваше, от тежко по тежко. Преди една година, майка ми си хвана някакъв приятел. Добър човек наглед. Държеше се чудесно с нас при първото ни запознанство. Плюс това е спортяга, кик бокс е тренирал. Много ми се стори пекан и се привързах към него още от самото начало. Дори ни гарантира че ако баща ми реши да ни навреди, той ще се справи с него и ще имаме пълна защита. Това много ме зарадва.

Но... както се казва, прекалено хубаво за да е истина. Брат ми веднага се появи като проблем в техните отношения и то много голям. Той започна да нарежда на майка ми да се разделят. По часове наред и натякваше че не искал да има друг мъж в живота и.. майка ми се разкъсваше и не знаеше какво да прави.

Така минаваше времето и проблемите не спираха, докато един ден този човек научи че брат ми не го иска и че говори на майка ми подобни неща. Опита се да поговори с него, но без резултат. НЕщата ставаха все по зле. Този човек правеше мн неща за брат ми. Купуваше му каквото поиска. Дори му донесе щанги за тренировки, щото брат ми винаги е твърдял че искал да тренира. Но каквото и да правеше този човек за брат ми.. той все беше недоволен и натякваше на майка ми че не можел да живее под един покрив с друг мъж, не можел да го понася и т.н.
Правеше се на жертва.

Няма да се впускам в обяснения но на няколко пъти станаха много големи скандали, при които всички в къщи бяхме в пълна депресия. В последствие обаче.. се разбра и друго. Че този приятел на майка ми, има много тъмно минало, загубил е майка си, както и 2-3 негови приятели.. Това го е съсипало и е тръгнал по нечестни пътища, бил е замесен в кражби и тъмни сделки, имал проблеми със законите.

Странното беше това че в последствие.. той така и не започваше никаква работа.. вследствие на което разбрахме че продължава да прави обири през нощта. Когато веднъж говорихме за това... той се разплака и каза че просто нямал друг избор а не искал да ни лишава от нищо, и макар и по нечестни пътища, твърдеше че няма да ни липсва нищо.

Някак си не можех да го разбера, но пък поведението му към мен беше чудесно, както и към брат ми.. И не исках да се меся в техните отношения макар да не одобрявах начинът му на живот. Когато брат ми узна и за тези неща.. той още повече се настрои против него. Но не му казваше нищо в очите.. а целия си яд изкарваше върху майка ми, която между впрочем живее всеки ден с хапчета защото има проблеми със сърцето от години.

Когато ми писнеше да търпя тея разправии в къщи и скочех върху него да му кажа да се спре.. Тогава ставаха луди скандали. Това продължава вече година и нещо. Майка ми се влияе все повече от малоумния ми брат. Често говори само за неговото бъдеще.. как той щял да завърши, да изкарал курс за шофьор, да си хванел работа и т.н. а за мен никога нищо не се казва в къщи, сякаш аз съм някакъв излишен за всички.

Отделно отношенията с приятелят и... тя не знаеше к'во да прави. Разделяха се за няколко месеца, той замина за друг град уж да работи нещо. Обаждаше се от време на време. Един ден се върна. Докато дойде в нас, още първия ден станаха скандали. Брат ми пак разпали разправиите, разплака майка ми.

Отделно баба ми, също никога не е искала приятелят на майка ми.. и тя като се намесеше и ставаха велики караници. Това продължава вече цяла година и нещо. На мен не ми харесват нещата които приятелят на майка ми прави.. но не съм аз човекът който да им преча и да ги разделям. Докато брат ми... от него не става нищо. По цял ден поведението му е просто нелепо, ужасно и прочее.

Тази вечер за пореден път разговарят оттатък.. и приятелят на майка ми се опитва да му обясни колко много обича майка ми, както и нас... и че всичко щяло да се оправи.. че искал да му помогне да изгради бъдещето си и т.н. и сега се очаква да се решава, дали ще са заедно с майка ми... или тя ще предпочете да послуша брат ми... и ще се раздели с този човек.

Всичко е някакъв ад... Вече просто не знам какво да мисля. Днес цял ден съм със световъртежи. Цял ден ми чернее пред очите. Чувствам се скапан. Сега всички бихте ми казали "ти си мъж на 22 години, можеш да се махнеш, да си поемеш живота и т.н. а не да се оплакваш" но ще ви кажа само едно... Дори представа си нямате колко е лесно на думи... а колко е трудно не действие...

Първо, аз съм с разбити нерви и психика. Второ, имам куп здравословни проблеми, Трето, попадна ли сред хора, аз се сдухвам и се разтрепервам. Просто съм за никъде. Не можах да завърша училище а толкова много исках. През годините умирах от болка... като гледах как всички завършват и си намират гаджета, работа, жилище и т.н.

Искаше ми се и аз да бъда някой в този живот. Да имам стабилност и прогрес в живота... Но може би всичко идва от семейството и от драмите в живота ми... От това че нашите ме третираха.. Може би вследствие от всичко това, се провали целият ми живот... и в момента съм просто никой... и живея сред пълни психопати.

Освен всичко останало, тук където живея.. от години наред винаги когато изляза всеки ме провокира и ми пречи дори да се движа свободно по улицата. Вечер тук е ужасно и улиците са пълни с изроди, виждам как ме гледат всички сякаш искат да ме няма. Има няколко човека които винаги са ми вгорчавали живота, по всякакъв начин.

С две думи.. това са почти 23 години от живота ми... в които аз не почувствах нищо друго освен болка, скръб, тъга и огорчение. Не почувствах какво е това да си имаш момиче, да имаш приятели, да имаш щастие в семейството си. Имах големи надежди в този приятел на майка ми, помислих си в началото че той ще изведе семейството ни към по добра насока... но всичко се срина.

А майка ми, тя просто е обречена, да тегли и да страда, с брат ми... докато я умори. Тази вечер е поредната в която седя пред компютъра... и сякаш сърцето ми се къса. Навън чувам ужасната глъчка на псувни и простотии... в нас гледам как семейството ми се разпада и не му пука как се чувствам. Самотата ме смазва...

А толкова много искам да живея нормално... и да си имам приятелка... едно момиче на което да отдам животът си. Дори не знам какво още ме очаква и как ще се развиват нещата но със сигурност не е нищо добро. Не виждам изобщо как ще живея след като нямам сили... след като съм пълен отшелник с отнето здраве. А как да живея в този ад ?!..

Моля ви... не ми трябват съвети. Трябва ми реална помощ! Ако в сайтът има такива хора които могат да ми подадат ръка.. и които могат да спомогнат да оправя живота си по някакъв начин и да се махна от този ад... моля ви направете го! Ще ви бъда страшно благодарен ако някой... когото съм трогнал с историята си... ме съжали и ми помогне. Благодаря ви :(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
1-50 от 133

преди: 12 години, 8 месеца
hash: 29c9090305
гласове:
1 2 3 4 5
  (13 гласа)

1.   Още един пример, че мизерията е майка на всяко зло. За всичко е виновна майка ти, защото не си избира мъжете и ражда деца, които не може да гледа и възпитава. Вече си на 23 години, а едно средно образование нямаш. Вместо да се оплакваш заради брат ти, вземи и се стегни - завърши си средното и почни работа и се изнеси от там. Толкова ли е сложно?

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: b841421a79
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Я се стегни бе на 23 си цял живот майкати няма да е жива да те издържа. Цялата история е едно огормно оправдание за това че ти сам си си скапал живота, защото като не намираш начин да си оправиш живота намираш оправдания. Има хора който са толкова по-зле от тебе че и напредстава си нямаш но се борят и постигат нещо във тоя живота. А такива като тебе когато има кой да ги храни и кой да ги издържа нищо не става от тях щото всичко са свикнали да го получат наготово.

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 9d5632c940
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

3.   Съжалявам, искам да помогна но не мога. Звучи налудничево че те моля но не се отказвай. Хората са жестоки знам но давай напред моля те. Всичко ще се оправи. Виждам че животът ти е ад но ти можеш. Не знам къде живееш но ако можеш завърши и се премести в друг град. Намери си работа и живей добре. Ти можеш. А за общуването с хора всичко ще се оправи ще те разберът.
УСПЕХ!!! Щастието е изборът.
:)

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 1fdadd9446
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

4.   Било каквото било! Вече си голям и трябва сам да поемеш пътя в живота си! Нали знаеш, птиченцата като пораснат, отлитат от гнездото и сами започват да си търсят храна. Не се оставяй на течението! Просто, ти трябва сам да вземеш решение, как ще я караш занапред! Ще учиш ли, ще работиш ли, къде и какво ще работиш, дали да напуснеш този дом на ужасите и сам да си изкарваш прехраната, да се издържаш, храниш, обличаш, чистиш, переш, готвиш и всякакви други неща, касаещи твоята самостоятелност в живота.
Направи си план и следвай набелязаните си цели!
С хленчене не става! С обвиняване на този и онзи, пак не става!
"Помогни си сам, за да ти помогне и Господ! "
Мобилизирай силите си и предприеми действия към труд и наука, към усъвършенстване! Там е истината, ако искаш да градиш бъдеще!
Не чакай на готово!
Мъж си и се стегни! Всичко вече зависи само от теб! И недей да хленчиш!
Това, дали да излезеш от блатото и тинята, или да си стоиш там, решаваш сам! На 23 години си! Всеки сам гради бъдещето си!
Никога не е късно да започнеш живота си отначало, да се учиш, да се трудиш и да вървиш напред!
И нещо повече, отнасяй се с уважение към училището! Не го наричай с пренебрежение "даскало", защото лошо говори за теб самия!
Училището се нарича "училище"!!!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 1d7e29f5f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

5.   Аз съм с подобна история. Разбирам те напълно!

 
  ...


...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: c25313feae
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

6.   Една жена, която е напълно съгласна с №1, 2 но искам да ти дам тема за размисъл и да видиш как изглеждаш в чуждите очи. За да те поиска някой трябва да имаш какво да му предложиш, казваш искам помощ, искам момиче, е те защо да те искат необразован, беден, безработен, лентяй, който обижда близките си а не вижда, че той всъщност е много по зле от самите тях, лежи в къщи и чака да го хранят. И майка му се е отчаяла от него и храни надежди поне за брат му. Болен бил, като си болен иди на телк да те пенсионират ако не си за телк значи не си болен ако говориш за депресията 50% от населението я имат и не лежат в къщи с оправдание болен съм. Единствената грешка на майка ти е, че не ви е научила на труд с брат ви и продължава да тегли и да ви храни. Какво исаш да работиш с това образование без средно освен боклукчия или някъде общ работник но ти пък си болнав и за това не става. Изглежда не си и много умен щом за едни изпити за средно не можеш да се подготвиш и какво правим. Тежко детство е знаеш ли, че около 30% от хората имат тежко детство да животът не е лесен но който иска да живее се бори.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 6c2b242356
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Според мен проблема не в здравето, а в това че не искаш да оставиш майка ти сама. Аз няма как да ти помогна но честно, не те и съжалявам. За детството разбира се всеки би те съжалил аз също но един млад 22 годишен мъж да се страхува от хората???
Първо иди на психолог. Когато ти излекуват душата ще ти се излекува и тялото. После започни работа ( все някога ще ти се наложи, защото майка ти не е вечна), спести пари и се изнеси на квартира. С времето, когато излезеш сред хората и приятелка ще си намериш.
САМ ИЗГРАДИ ЖИВОТА СИ. Покажи на брат ти че си по-добър от него и никога не постъпвай така с твоите деца...
Майка ти е виновна за всичко, не я съжалявай. Тя те е докарала до това положение. Успех...
Може да работиш като общ работник в някой магазин или склад, или в някоя фабрика... там няма много хора
Успех и се стегни

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 7a727c6212
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   Аз не мисля като №2 .. разбирам те и то перфектно ..
но както е казал №1 за всичко е виновна майка ти .. като е забременяла за втори път много добре е знаела що за човек е бил баща ти и въпреки всичко не е абортирала ..
ти нямаш вина за случващото се около теб, а майка ти .. допуснала е брат ти да и се качи на главата,с една дума е забравила за теб само и само да може да му угажда .. това което се е случило и продължава да се случва с теб е ужасно.. аз не мога да ти помогна кой знае колко, но ако искаш приятел (ка) с която да си поговориш само кажи, аз ще оставя кординати и ще се запознаем ...

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: d089412ac9
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

9.   Проблема ти е че се огъваш пред най-малката трудност има хиляди деца които са тормозени във училище но не го зарязват ей така. То е най-лесно да се откажеш от училището и да висиш във къщи по цял ден, а това че неможеш да общуваш със хората си е оправдание че не ти се работи. Ма как нда ти се работи когато има кой да ти купува храна да ти плаща интернета, тока, водата и всичко останало.

Но както е казал №2 майкати няма да е жива цял живот та да те издържа.
И №6 е права и да си намериш момиче какво ще й предложиш? Единствено ще сасипеш и нейният живот.И никой не е длъжен да ти помага сам си си скапал живота, сам си напуснал училище, сам си се затворил у вас за това и сам ще се оправяш. Как се вика как знаеш да се усереш,т ака треа да знаеш и да се упереш.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 1c009ba8af
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   И аз не съм съгласна с 2. Вероятно няма идея какво означава да живееш по начина, по който си живял, но е толкова жесток. На човек като му тръгне по този начин животът, е много трудно да се пребори психически. Дори да знае, че трябва да направи нещо, просто или не успява или едвам се справя. Много е лесно да имаш самочувствието и да обвиняваш от страни, без да знаеш какво е да си смачкан.

Въпреки това, авторе, ти нямаш друг избор освен да се изправиш. Съжалявам, че и моят коментар няма да ти бъде от полза, но ме провокираха някои от пишещите.

 
  ...

...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: e10fc8f48e
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

11.   Здравейте хора, чета и не вярвам на ушите си... ха ха ха Та това момче от къде да започне да подржда душевното спокойствие, та камо ли да се стегни... Всичко е до психика, да известно ми е, но това момче явно не се е родила с такава... Не всички сме силни мили хора.. Има една призка роди ме майко с късмет па ме хвърли на смет, , е нещо такова бешее.. Или пък много вярна българска поговорка "на чужд гръб и 100 тояги са малко". Както е известно, че човек с човек не си прилича, следователно всеки различно се справя с трудностите и приема предизвикателствата. От прочетеното разбирам, че ти си едно добро момче което копнее за малко внимание и някой да те приеме такав какъвто си, но не се сърди на коментарите на хората всеки разбира нещата по своему. За мен ти си си напълно нормален и всичко си ти е на мястото ти, що се отднася до това, че търсиш сродна душа, продължавай да я търсиш и вярвам, че ще я намериш!!! Желая ти, цялото щастие на земята да те сполети и то в най скоро време, , , , а ти го заслужаваш... Слънчице..

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 75252f23fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

12.   Маниии, кой ще ти чете романа, ве, брато? По-добре напиши книга.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: cb169cd76c
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

13.   Явно единствените свестни които са писали са номер 10 и 11 направо се чудя на някой от тея коментиращите как могат да те нарекът лентяй или някви други неща от сорта, но както се казва никога няма да разбереш какво е докато не го преживееш аз съм само на 14 и имам подобна на твоята съдба пак проблеми и скандали в семейството ми пак побоища но вече баща ми си има друга жена а майка ми търси спасение в чужбина горката, сега от време на време ако стане някой дребен скандал на който не отдавам голямо значение..сега съм 9-ти клас нямям приятели цяло лято не съм излизала но съм си казала "Макар и трудно, главата горе и само напред"
и ако наистина бях по голяма и имах много пари щях да ти помогна, щя да ти осигуря жилище образование добра работа запознанства лечение даже и приятелка щях да ти намеря а в мое лице щеше да виждаш един човек на който можеш да разчиташ и който винаги ще е готов да ти помогне, но уви нямам тази възможност аз даже мен самата не съм опрайла още а камо ли другите на тях мога да предложа единствено морална подкрепа останалото не ми е по силите но искрено се надявам някой който има тази възможност да ти подаде ръка и ако искаш остави имейл може да си пишем, в мое лице можеш да виждаш добра приятелка а не някоя тъпа комплексарка редовно ще следя станицата ако си оставил кординати ще те потърся :)

/Мариела/

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: e10fc8f48e
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

14.   № 12.... МАЙ НЕЩО СИ СЕ ОБЪРКАЛ, тук не става дума за роман, а за истинския и реален живот! Не мислиш?

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 445306680f
гласове:
1 2 3 4 5
  (21 гласа)

15.   От Автора: За пореден път съм втрещен и то не от какво друго да е, а от самите хора. Интересно защо всеки който реши да сподели болката и съдбата си, той за вас е "лентяй", "хленчещ" и т. н. И защо си мислите че ако вашата психика е по здрава, то на всички им е толкова лесно колкото на вас? ! Ако всеки можеше да се справя сам в живота, то тогава хората нямаше да имат приятели, нямаше да се женят и всеки щеше да живее ей така. Не мислите ли? ! Защо когато сте в трудна ситуация търсите приятелите си? ! Защото осъзнавате че се нуждаете от разбиране и помощ нали? Сега разбирам, че да споделиш болката си, това те прави жалък и хленчещ. Та нали за това е този сайт... за да споделиш това което те мъчи, за да потърсиш нужната помощ в лицето на някой човек, който може да те разбере. Но както един велик човек е казал: Чуждото тяло не може да изпита твоята болка.! Много вярна приказка... Защото вие явно не сте преживели това което аз съм преживял. Вие не знаете какво е.. години наред да си бит и малтретиран, да ти изкарват ножове, и посред нощ да бягаш без да знаеш на къде отиваш. Не знаете к'во е в продължение на години наред да живееш в страх и кошмари, цялото тяло да те пробожда, и да нямаш сили да станеш сутрин от леглото. Не знаете к'во е, да имате мечти и стремежи а да няма кой да ви помогне за тяхното реализиране! За това на вас ви се струва лесно. Но знаете ли.. всичко си има предел и граници. Една чаша като я пълниш, пълниш... тя в един момент не може да понесе повече течност и прелива нали? ! Ей така е и с хората... в един момент се изчерпваш и силите ти ги няма. Здравето ти го няма! Търпението ти го няма. И чувстваш че повече не можеш да понесеш. Но вие няма как да го разберете. Защото отстрани е много лесно, като не ти е въжето на врата си тарикат нали!? Странно кога хората станаха такива изроди, и нямат души дори да проявят съчувствие към страдащ човек. Какво лошо има в това да помогнеш на някой в беда.. аз не искам някой да ме издържа до живот, не искам да съм на никой в тежест, исках за начало некой да ми подаде ръка, защото за да се стабилизирам на мен ми трябват поне месеци спокоен период, без нерви и тревоги, за да мога да си стъпя на краката, и с нечия помощ животът ми да си влезе в нормални релси. Защото от къде да изкарам силите и нервите... които чувствам че нямам? Това никой не ме пита нали? ! Всеки знае да хули и да упреква. Но никой не е в моето тяло. Само преди два вечера, беше поредният скандал в къщи... поредната драма, поредните капризи на брат ми и пияните истории на вуйчо ми. Излизам на вън, и попадам на цялото си гадно обкръжение което по всякакъв начин ми показва че цели да ме смачка. Прибирам се отново, тръшкам се на леглото и усещам как главата ми кънти и ми се вие свят... Според вас дали е лесно да си така а? ! Да не знаеш к'во да правиш, да не знаеш как и какво да кажеш дори. И да си смазан. Исках просто един човек който да ме измъкне от този ад, да ми помогне, да си имам нов дом и да си живеех нормално. Но виждам че когато потърсиш помощ и споделиш проблемът си, тогава хората те вземат под подбив и всеки почва да те ругае и обижда.. Много жалко че изобщо се заблудих че тук ще получа помощ и подкрепа...
Благодаря искренно и най-чистосърдечно на момичето, писало под номер 13! Ти си истински човек и си личи че имаш душа! Бих се радвал да ми пишеш на Мейл uzer_2@abv. bg И още веднъж благодаря за подкрепата... и извинете на тези които съм ви отнел от времето да ми четете изповедта.

 
  ... горе^

...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: c25313feae
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

16.   №6 съм да същата която те нарече лентяй, заставам изцяло зад думите си и имам няколко отговора на въпросите който си задал под №15

Не всеки който споделя болката си е лентяй, лентяй е човек в трудоспособна възраст който стой в къщи яде от на мама хладилника ползва на мама нета и дори го мързи да учи та да си завърши поне средното и т.н.

Защо си мислиш, че на нас всичкао ни е наред, и съм седнала да се занимавам в 2ч сутринта с твойте проблеми. Аз също съм имала тежко детство на 16 избягах от родителите си и не се прибрах повече, защо ли? Сигурно защото ми е било лесно!!! Завърших средно задочно сама се издържах.

На въпроса ти за какво са приятелите и семейството ако се справяш сам? ще отговоря те не са ти длъжни да ти помагат /да те вадят от калта/ а да си споделяте взаимно радостите и проблемите.

Да ти споделя нещо от опит никой не иска за приятел човек, който се оплаква постоянно а не прави нищо за да излезе от ситуацията си. Ти изглежда си в тази ситуация през последните 15 год и не си направил нищо за себе си.

За сайта Всеки го разбира различно но този сайт е за споделяне и коментиране на проблемите от различни гледни точки, нито е спасителен пояс, нито да търсиш матерялна помощ, нито някой е длъжен да гали егото ти за да не се чувстваш зле.

"Защото вие явно не сте преживели това което аз съм преживял." а може би сме преживели много по тежки неща и това ни се струва детинщина. Татко ме биеше казваш, а бил ли си гладен с дни и пак да не искаш да се прибереш защото в къщи е по страшно, чупили ли са ти ръце защото на пет не си можел да кажеш азбуката, залепвали ли са ти ръката на гореща печка за да разбереш, че пари и не трябва да пипаш.............

За мечтите и стремежите, човек си поставя постижими или не постижими за неговите възможности мечти и стремежи, за който никой дори родителят не е длъжен да му помага, постави си такива цели който можеш да постигнеш и така цел след цел да са по големи и да израстваш нагоре.
"И чувстваш че повече не можеш да понесеш" всеки има такива моменти в живота и ако някой ти каже, че е нямал не е истина.

"Aз не искам някой да ме издържа до живот""за да се стабилизирам на мен ми трябват поне месеци спокоен период" Как си представяш да намериш в нет човек, който да те издържа няколко месеца да ти осигури жилище, при условие, че пишеш за роднините си който са те издържали лоши неща, пишеш, че не си работил, не си учил, болнав си и хората който те укоряват са изроди.

Ако успееш обади се и аз търся но да ме издържа за няколко годиники ако може да си ме вземе в къщи да си ме отглежда.

".... Според вас дали е лесно да си така а?" Никой не те вързал там нали на 22 си, нали никой не ти пречи да се изнесеш, да си намериш работа, завършиш средното. Ако се налага ще спиш в София в общежитията който са за хора в нужда там имаш право да останеш 3 месеца докато си стъпиш на краката.

Отидеш ли там намери си работа каквато и да е не избирай. Вярно че няма да те прибера у дома но не мисля че някой те иска у тях си. Тези който имат възможности не търсят хора като теб.

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 8035dc3f0b
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

17.   Всеки път когато прочета такава изповед, в която човека може да направи много, за да промени състоянието си, но вместо това се оплаква, че не може повече, се сещам за една история, която ми разказва майка ми като бях по-малка. Ставаше въпрос за един алпинист, който катерейки се из планината къса въжетата, които гп държат и падайки се хваща на една скала. Студено е, всички знаят, че е на експедиция и ще липсва с дни, така че никой не го търси в началото, а той виси на скалата. Дни по-късно го намират и се налага да му отрежат пръстите, който са замръзнали(преполагам всеки може да си представи как боли, когато част от тялото ти е замръзнала), а този човек е издържал дни наред без храна, на студа, при постоянна болка, висейки над пропаст. И така авторе, как мислиш, колко може да издържи човешкия организъм? И дали наистина не можеш да излезеш от това положение? Може би е просто по-лесно да мрънкаш?
Съгласна съм с мненията на 6 и 16.
Лола

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 445306680f
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

18.   От Автора: Номер 16, ти не си на мое място, и няма как да бъдеш. На чуждият гръб и 100 тояги са малко. Като съм "лентяй" и "мрънкащ" за тебе, тогава не ми чети темата. Има много хора които не мислят като тебе и които са съпричастни към човешката болка. Така че все ми е едно как мислиш ти! Приятелите и близките хора са за да си помагат, има различни хора, различни психики и различни характери. Един успява а друг не! Зависи от човека, а и всичко преживяно се натрупва и в един момент дава някакъв резултат. Обиждам близките си да, и ако ти живееш сред такива близки и ти ще ги обиждаш, осъзнавайки че са ти съсипали живота. Лесно е да се говори и да се обижда, но е трудно да имаш душа нали? ! В такива моменти, коментари като твоите, вместо да помогнат на човек те го депресират още повече. Като отидеш на психолог, така ли ти говорят психолозите? Засипват те с обиди сигурно.... Не, напротив, подхождат внимателно и преди всичко с разбиране. Така се подхожда към изстрадал човек. А такива като тебе, дето знаят само да нареждат човека без дори да го познават... много е жалко, от коментарите ти лъха такава злоба като че ли съм ти изял десерта. Не ти прави чест! Голям залък лапни, големи приказки не говори. Не знаеш утре ти как ще си, и тогава ти пожелавам най искренно някой теб така да те нарежда, да те видим ако няма кой да ти подаде ръка, как ще се справиш. Пак казвам, не всички мислят като тебе и слава богу, аз спасение ще намеря защото все още има хора с души и сърца, за разлика от вас тук. Така че, като не сте способни да помогнете поне не съдете човека излишно. Все ми е едно за вашите злобни коментари!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 1fdadd9446
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

19.   Хората тук ти оказват помощ, но ти не я оценяваш!!!
Те се опитват със съвети и напътствия да ти покажат пътя, по който можеш да излезеш от тази ситуация, но ти и това не оценяваш. Явно не харесваш начина да се понапънеш сам и със собствени усилия да излезеш от блатото. Просто чакаш! Чакаш какво, съжаление или някой богат чичко, лелка или мацка, които да ти дава парички! Търсиш някаква помощ, но не конкретизираш каква точно!

Хайде сега бъди по-конкретен!
Каква точно помощ търсиш? Финансова, парична, материална, колко пари, някой да ти осигури безплатна квартира или жилище, някой да ти осигури работа като шеф, да ти осигури бели чаршафи, компютър, гадже, кола, прислуга, някой да учи вместо теб или то просто няма смисъл от учене и въобще каква конкретна помощ би искал да получиш? Може би търсиш някой богат/а да те осинови?

Бъди съвсем конкретен, каква помощ искаш!!!
И ако може да ни кажеш, ти мислиш ли да работиш, мислиш ли да учиш и въобще как си представяш твоето бъдеще, относно издръжката и изкарването на прехраната. Като какъв се виждаш като професия?

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: c25313feae
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

20.   E вече взе да си измисляш, че съм те нарекла мрънкащ. Не те нападам виж под коментар №6 съм ти писала как изглеждаш на хората в очите, а под №16 никъде няма нападане, втълпяваш си. Взе да си позволяваш да ми казваш къде да чета и какво да пиша а всъщност не те и нападам. Била съм в подобно положение но още на 16 год ми е стигнало до гуша и съм се справила сама и ако прочетеш наново коментарите ми ще разбереш, че всъщност не ти мисля лошото, давам ти съвет да се справиш сам. Помогни си сам за да ти помогне и господ са казали хората.

П.П Пък аз ще чета каквото си искам и ще пиша където си искам сайта не е твой.

 
  ...

...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 8035dc3f0b
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

21.   20, аз го нарекох мрънкащ и заставам зад думите си. Авторе и аз така казвам, 100 тояги на чужд гръб са малко, за това ти дадох исторята с алпиниста. Мислиш ли че на него му е било лесно? Или неговата загуба и болка, понеже е на чужд гръб е малко? И като не си съгласен да те наричам мрънкащ, акжи ми моля те какво правиш?
Сещам се и за един човек, който си отрязал ръката защото била притисната и никой не знаел къде е и това без упойка с джобно ножче и камък и после пължял 3 дни през пустинята, докато го намерят и закарат в болница, но колкото и такива истории и примери да ти давам, за теб тази болка няма да означава нищо, просто защото ти се вземаш за най-големия страдалец на земята. Прочети пак коментара на 16, това е човек, който е презивял много и въпреки това е оцелял и е успял.
Лола

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 445306680f
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

22.   От Автора: Престанете да ми изопачавате думите, и да говорите това което на вас ви изнася. Пак повтарям, исках едно чисто приятелско рамо или поне някаква насока, за дадена агенция или нещо подобно където мога да получа някаква помощ като за начало, докато се посъвзема малко от шоковете които съм изживял.. Това много ли е за вас? Къде отидохте чак на финанси, издръжки, и прочее. Та вие направихте от мухата слон. Но така е, просто е в природата на хората да се самоизяждаме, прекалено тесногръди сме и винаги съдим хората, по това което сме "ние", мислейки че всички са като нас. Аз не казвам че само аз страдам и че само мене ме боли, но за разлика от вас, аз не нападам страдащите хора и ако имах възможност бих помагал на такива хора, защото 1-во че знам какво е, и 2-ро знам че правя нещо добро. Да съдите и издребнявате, не е най-удачното в случая. Споделих ви по горе, че психиката ми е разбита, освен това съм слаб здравословно, плюс това имам проблеми в общуването, нещо като социална фобия. Освен това съм претърпял операция. А отделно са всички тези неща които преживявам всеки ден около себе си. Според вас при всичко това и при тази обстановка, как бих могъл да се изправя и да поема животът си в ръце, след като самите факти и обстоятелства са ме смачкали с годините. Това са години, не са 1-2-3 а цели 23 години вече в болки, страдания, изпитания и мъчение. Съгласете се че аз не съм робот. Човек съм и като всяко човешко същество аз имам ПРЕДЕЛ! И ако вие не бихте ме разбрали, то поне оставете критиката, и като не сте полезни поне не усложнявайте повече нещата. Не съм задължил никой да ми помага. Щом отказвате окей. Но защо трябва да ми правите тука дебати без никакъв смисъл. Ми кажете да или не, и т'ва е. К'во повече да се обесняваме? ! Сайтът си е сайт, вижданията на всеки човек са си виждания и всеки е прав за себе си, всеки носи собственият си кръст, това е цялата истина. Спорът винаги съм твърдял че е нещо напълно излишно. Аз помощ ще продължа да търся, дали тук дали другаде, щом искам животът ми да се промени, това ще се случи. Има много като мене които се самоубиват дори, а фактът че аз вече 23 години се боря и продължавам да го правя, мисля че това е достатъчен факт че малко или много съм силен и търся спасение. За вас може да съм "жалък" но само за вас. Вие не ме познавате, не искате да вникнете в ситуацията, Окей, това е ваш си проблем.

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: d089412ac9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

23.   Избий си тая глупост от главата, че някой ще ти помогне. Светът е жесток и безмилостен смачкай или ще те смачкат това е единственото правило винаги е било така и винаги ще бъде.

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: d089412ac9
гласове:
1 2 3 4 5
  (13 гласа)

24.   Искаш ли помощ авторе а? Дай си скайп или емейл и веднега се качвам на колата и те зимам от където си, обаче като те зема при мене ще трябва да си заработиш прехраната, покрива и леглото. Няма да има излежаване по цял ден, седене пред компа и оплакване, ще има здрава физическа работа. Мъкнене на 40 килограмови чували със зърно и картофи, дневна надница 12 лева следователно 360 лева месечна заплата. Обаче се обзалагам че само две седмици при мене и ще заквичкаш за мама.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 1c009ba8af
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

25.   Лола, примерите ти са абсурдни. Има хора и хора. Възхищавам се на тези, които успяват да оцелеят и продължават да се борят дори след като са осакатени. Аз лично бих предпочела да умра. Замисляла съм се над това какво бих правила на тяхно място. Не искам да живея без крак или ръка или нещо друго. Дори да кажеш, че съм слаба- добре. Просто хората са различни. Освен това, психическият тормоз може да бъде много по-опасен от физическия. Някои хора са по-издръжливи, други- не, трети не са имали такива трудности и коментират.

 
  ...

...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 8035dc3f0b
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

26.   25 идеята беше да дам за пример какво е способен да издържи човека,а не че трябва да се издъжа. Никой не знае какво ще направи в такава ситуация преди да попадне в нея,недай си боже. В такъв момент обаче,не се изисква само физическа издържливост,а и психическа и натоварването е точно толкова голямо ,колкото и другото(пояснявам: наведнъж много силно психическо и физическо поражение). Не говоря за слаби хора,просто давам примери за това,на какво е способно човешкото същество,какво може да издържи и след какво може да се възстанови. И ако не си го разбрала 25,то не си разбрала и смисъла на коментара ми.
Лола
П.П. Навсички живота ни е труден,кой повече,кой по малко,но е труден. И всички се справяме с него,но не като се оплакваме,а като запретнем ръкави и работим.

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 1c009ba8af
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

27.   Лола, пределно ясно ми е, че е необходима психическа издръжливост, точно затова и казвам, че аз най-вероятно не бих се справила. Когато казах, че психическият тормоз може да е много по-силен, нямах предвид това, че хората от твоите примери не са натоварени психически, а това, че са заплашени главно физически и това далеч не може да се сравнява с това, което чисто психическият тормоз в една или друга ситуация може да направи. Просто не може да се сравни човек, който е закърмен по един начин и човек, който е имал съвсем друг живот. Не става въпрос за отделна ситуация.
Що се отнася до слаби и силни хора, Лола, точно за това говориш. Какво можел да понесе човек или какво могат да понесат само някои хора! Хората са различни.
Много добре те разбрах, отделен е въпросът ти колко си разбрала от това, което писах, при все, че е очевидно, че пиша и за емоционалната страна на въпроса при примерите, които си дала.
Дори авторът да не прави това, което трябва, вие особено "много" му помагате като казвате какво мрънкало бил, след като е пребиван години на ред.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 757f5f3e5f
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

28.   24, ако жена може да се справи с твоите чували.. идвам!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 8035dc3f0b
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

29.   Виж, 27 няма да влизам в спор с теб. Ако човек не иска да се справи с живота си, винаги ще намери извинения и оправдания Това е.
Лола

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: c9fc8a1236
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

30.   Авроте, няма какво да спориш тук - стегни се!
Не си бил виновен за случилото се до сега, но вече си на 23, ако искаш нещо да се промени, ти сам трябва да направиш нещо.
Можеш, просто трябва да се наканиш.

Иначе - дори да ти кажем - „прав си“, какво това ти помага, не разбирам. Дори да ти покажем съчувствие, съжаление, какво помага, не знам?
Стегни се!

П.П. знам какво ти е - дъщеря съм на алкохолик, лишавана съм материално от всичко като малка, имала съм доста по-голяма сестра, която ме тормозише и биеше, както и ме лишаваха материално, а нея не - да не говорим за това, че домакинската работа аз я вършех, а тя си клатише краката.
И какво - да не съм седнала да плача. Ти си и момче! Съжалява, но аз като момиче, с всички грозящи ме навън опастности, след завършване на средното си образование се изнесох - с точно 80 лв. в джоба. На 23 вече учих в един от най-добрите университети в чужбина и работих на 3 места, за да се издържам.
Защо ти да не можеш, не разбирам?
Никога не съм искала да ме съжаляват и никой не знае за историята ми сред близки и познати, но теб не мога да те разбера!

 
  ... горе^

...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 445306680f
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

31.   От Автора: Не не можете а не желаете да ме разберете! Това е цялата истина. Не всички могат да са като вас, разберете го. Колко пъти да ви повторя че ако можех да се справя сам нямаше да търся помощ! От къде да изкараш нужното търпение и сили след като си в тялото си и виждаш че ги нямаш. Що за абсурди ми говорите? ! Много ситуации има в които човек се нуждае от странична помощ, от някой човек който да направи така че да ти преобрази живота, да ти даде по добра насока. В случая на мен ми трябва смяна на обстановката и няколко месеца възстановителен период, някой човек с опит който да ми помогне да се отчупя откъм живота. От там нататък е по лесно предполагам. Но вие продължавате да ми твърдите абсурди. Казах вече като нещете не ми помагайте и точка. Стига обяснения!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: dd7b97c310
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

32.   Срещу какво се бориш, бе момче? Борят се силните, хората, които могат да се опълчат, които имат волята и хъса да са над трудностите! А ти какво правиш-оплакваш се на съвършено непознати хора в нета и очакваш да разрешат 23 годишните ти проблеми, забележи-в Твоето семейство! Добре-онеправдан си бил, мъчен, тероризира, бил си малък, зависим, но сега си мъж на 23 години, по дяволите? ! В хленчене ли ще мине живота ти? ! Какво очокваш-приятелски съвет, рамо на което да поплачеш-ето, имаш го-оплака се, съчувстваме ти... Но до кога така? Аз подозирам, че ти често пускаш теми тук и къде ли не за това, че си депресиран, сам, тъжен, безпътен... Но какво си направил ти за себе си? Трябва да знаеш какво искаш от живота и бавно, трудно, няма лесно в тоя живот-да постигаш с малки стъпчици някакви цели. Слаб си като физика-излизай навън, потичай в парка, вземи гирички-потренирай-редовно и упорито-2-3 години, това не става бързо, но нали искаш да заякнеш? Трябва да си упорит и да не се отказваш, за да постигнеш нещо! Потърси си някаква работа, каквато и да е-за да си полезен на себе си, за каквито и да е пари! Ако продължаваш да хленчиш така в нета, до никъде няма да стигнеш. За самоубийството-ами ти сам определяш това-никой не може да те спре ако си го решил. Слабохарактерните хора така свършват пътя си! Стани достоен човек! Така ще се отървеш от всички дразнители, ще бъдеш самостоятелен и ще имаш самочувствие! Дразнещ си, защото нямаш никаква амбиция за нищо и не, не те съжалявам! Съжалявам, че отделих от времето си, ако не ме разбереш правилно!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: dd7b97c310
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

33.   Браво на 24 номер! Хайде, автора-ето ти възможност да покажеш на всички около теб, че ставаш за нещо, тъкмо и тяло ще оформиш! Сериозно говоря, евала на 24 номер-реална помощ!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: dd7b97c310
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

34.   Наистина се ядосах! Ама ти момченце, какво очакваш от нас-да направим фонд за дарения за депресирания и слаб физически и немощен духом младеж, за да има сили да се оплаква по форуми и да не прави нищо реално за себе си? ! Направо те презирам-след толкова съвети и реално предложена помощ от 24-какво искаш повече? ! Да наемем убиец да те отърве от дразнителите ти, да ти изсипем един чувал пари, за да си имаш, защото не можеш да работиш, да ти доведем жена, защото ти не си кадърен да си намериш? Ако искаш да дишаме и живеем вмест теб, а? Наистина прекаляваш! Имаш нужда от психиатър, повярвай! Или от една здрава гьостерица! Избери си!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: dd7b97c310
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

35.   Аз ти предлагам смяна на обстановката-ще работиш цар, ще имаш слуги, достъп до хазната нон-стоп, придворния шут ще те развеселява като се депресираш от безделие, царицата ти е на една ръка разстояние-в будоара си... А, забравих да спомена, че двореца е с южно изложение-достатъчно слънце срещу депресия и меланхолия. Приемате ли, ваше Височество?

 
  ...

...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: d089412ac9
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

36.   Има нужда от едно яко тимарене маминото синче та да си налегне парцалките.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: d089412ac9
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

37.   "Не не можете а не желаете да ме разберете! " Не напълно те разбираме, просто си едно мързеливо, необразовано мамино синче което неможе самостоятелно изкара пари за прехраната си, за това виси на гърбът на майка си като един паразит. И се оплаква като 5 годишно дете, не си търси помощ а си търси някой който да го издържа.

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 1fdadd9446
гласове:
1 2 3 4 5
  (15 гласа)

38.   Писмата ти звучат така:
Имам една голяма болка!
Нищо не мога да правя, нищо не мога да върша, ръцете ми и двете леви, акъла ми слаб, ангелите ми слаби, слаб и немощен съм, депресиран съм, в къщи е ад, постоянни скандали, побоища, караници, не се справям с ученето, едва изкарах осми клас, задочно не можах да продължа, защото ме късат на изпитите, не можах да завърша училище, с разбити нерви и психика съм, имам куп здравословни проблеми, претърпял съм операция, ИМАМ ФОБИЯ ОТ РАБОТА, за нищо не ставам, попадна ли сред хора, аз се сдухвам и се разтрепервам, просто съм за никъде, защото от къде да изкарам силите и нервите... които чувствам че нямам, имам проблеми в общуването, нещо като социална фобия, задръстен съм от всякъде, МЪРЗИ МЕ, но съм тарикат, моля помогнете!

Търся си гадже, приятелка, умна, добра, красива и секси, която да ми се радва, да ме обича, да ме боготвори, да ми пере чорапите и някой човек, който да ми помогне да си имам нов дом, да ме приюти, да ми подаде ръка като ме финансира и издържа, да ми плаща тока, водата, отоплението, храната, ....за да си живея нормално, на спокойствие, без нерви и тревоги, без да се напъвам, без напрежение, по възможност в курортно селище, хората да подхождат към мен внимателно и преди всичко с разбиране, както се подхожда към изстрадал човек!

Ако тук никой не ми помогне, аз ще продължа да търся помощ на други места, защото явно съм удавник, а пък ТАКА МЕ МЪРЗИ, че нито искам да работя, дори и работа не искам да си търся, а пък и да си намеря, няма да мога да я върша, защото просто нищо не става от мен, а и нямам никакви способности, дори не искам и да имам, нито искам да уча, даже толкова съм некадърен, че не мога да спра да заговоря и едно момиче, за да си хвана гадже.

Не ме съдете, защото за всичко са виновни близките ми! Затова, че не полагам усилия за себе си, и за това, че ме мързи, аз нямам никаква вина. Търся на баницата мекото и на живота лекото, защото съм тарикат!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 445306680f
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

39.   От Автора: Добре бе разбрах ви доводите, явно се вижда че за вас всеки споделящ болката си, и еди какъв си. Погледнете се как обиждате и съдите. Що за хора можете да бъдете вие. Казах ви ясно, че разбрах мотивите ви, спрете се с тези нападки и тем подобни, не ми пука какво мислите. Ясни сте ми вие и вашите "съвети"... Такава злоба, такова нещо, то бива бива ама това вашето граничи с изродщина честно казано! Аман от такива като вас, човек една тема не може да пусне и веднага го изкарвате еди какъв си. Презирали ме били, и аз ви презирам! Защото сте бездушници!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: a2486c6b2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

40.   Добре де, авторе - защо не приемеш предложената ти работа? Така хем ще се докажеш, хем ще можеш да се махнеш от домашния си ад. Като се докажеш, човекът ще те препоръча другъде, това е добро начало!
Какво ще кажеш?

 
  ...

...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 451ee83fe2
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

41.   Н 40, човека е мързелив и не иска да работи, затова! 100 % всички тук имаме нужда от " няколкомесечна почивка ' но не си я позволяваме , защото никой не ни храни и издържа. Всички искаме да живеем някъде на топло, чисто и нахранено без да полагаме и грам усилия, но сме разбрали, че не може. Всеки трябва да поеме отговорността за себе си поне

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 445306680f
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

42.   От Автора: Не познавам този човек какъв е, що е. Знам ли го с какво се занимава и дали не е некой който се занимава с трафик на хора примерно? Ако съм сигурен че намеренията му са чисти и че ще ми окаже нужната помощ, защо да не приема? .. Както казах, искам човек който, не да се държи идиотски а който наистина да ми окаже помощ, за което разбира се ще му бъда признателен цял живот, но това разбира се не означава да съм безправен роб на някого. Искам просто спокойствие. Пак казвам че не очаквам никой да ме издържа, едно е помощ, съвсем друго е издръжка и чакане на готово както се изразихте много от коментиралите. С две думи, тесногръди коментари, които изобщо нямат нищо общо с действителността!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 6c2b242356
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

43.   Да 41 е прав, много е лесно при мама, и компютърче си има, даже не си е направил труда да ходи на училище и всичко сам за себе си оправдава с психологически и здравословни проблеми

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: a2486c6b2e
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

44.   Ами тогава авроре, остави си координати за човека. Какъв трафик на хора те гони - ти не си някоя 18-годишна госпожица, а си ЗДРАВ, МЛАД МЪЖ!
Аз като момиче на 19 сам сама с 40 евро в джоба отидох в чужбина - какво мислиш, не ме ли е било страх? Такъв е животът. И ако аз съм могла като момиче да се оправя, ти съвсем ще можеш. Така се почва - в началото ще те товарят двойно на другите работници, но в края на месеца като си получиш твоите си пари, дручко ще е. Колкото и да са малко - твои ще са си. И така... ще те препоръча работодателят ти на друг човек, когато неговата работа свърши и малко по малко ще си си откраднал и занаят, и припитание! Успех, бъди благодарен, че си здрав - остава да се майнеш от там, иначе съвсем ще изкукаш. Усещаш ли, че не си нормален вече? Докато не се махнеш от вас, ти няма да си нормален човек и не е случайно негативното отношение тук към теб. Действай!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: d089412ac9
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

45.   А що за човек можеш да бъдеш ти авторе? Изродщина е това твоето, защото има хора които си скъсват задника от работа за парчето хляб и покрива над главата си, ама има и хора като тебе които по цял ден бездействат и нито са полезни за себе си, нито за околните. Както е споменала №6 това твоето е лентйиски живот ти си човек без амбиции, без мотивация който по цял ден бездейства и не води никакъв смислен живот, човек който не мисли за бъдещето си, а мисли къде да легне, да седне и да се оплаква. Но за воденето на такъв живот има вина майкати. Защото един човек, за да е работлив и амбициозен, трябва да му се набие в главата още от малък, че за да получи нещо, трябва да си го заработи, за да иска нещо трябва да може да даде нещо.

 
  ... горе^

...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: e5c8793e97
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

46.   Момче, съвземи се, бори се, със всички сили. Не се оставай в мъртвото течение, иначе то ще те погълне. Борисе, иначе ще се удавиш. Живота е труден, иначе нямаше да почне със ПЛАЧ! УСПЕХ! "ЛУДКАРКАТА"

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 445306680f
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

47.   От Автора: когато човек е в безутешно положение това не го прави 'готованин" и "лентяй"... не можете да говорите просто ей така на изуст без да знаете какво му е на човека. Има мн хора които познавам дето са си в пълно здраве, имат познати, контакти и прочее, но чакат на родителите си и така живеят, на такива може да кажете мързеливци и лентяи но на един човек който цял живот нищо добро не е видял и е съсипан от съдбата си... и сега търси някакво спасение, нямате право да наричате по този начин! Казаха ви го по горе, че има различни хора с различна психика. Различни натури и т. н. вие не можете да сравнявате всички със себе си ида ги нареждате така. Усетете се, кой ви дава това право? това е сайт, дори не се познаваме за да ме храните така. Това ли ви са съветите, това ли ви е помощта? ! СРАМ И ПОЗОР!

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: d089412ac9
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

48.   Абе ти си много интересен бе авторе ква помощ искаш да ти даде, искаш някой да ти купи къща далече от вас, да ти намери женa, да ти купи кола да ти хвърли 500 хиляди евро и да ти каже живей си спокойно човече. Или някой да те прибере под покрива си и ти да се излежаваш по цял ден и да живееш на негов гръб.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 1d7e29f5f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

49.   Отчаяният човек не е лентяй, осъзнайте се, хора!!!
~~~Д~~~

 
  ...
преди: 12 години, 8 месеца
hash: 1fdadd9446
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

50.   Добре де, защо не се хванеш да работиш?

 
  ...

1-50 от 133
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker