Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ок,значи няма какво да направиш повече за тях.Стига си се жертва за тях и почти да градиш своя живот.

7.   Потърси информация в интернет за "Поставяне под запрещение". Минава се през прокурор в съда в района ти. Това е правният начин, по който, ако се докаже нейната неспособност да се грижи за себе си, ще можеш да взимаш решения от нейно име.

9.   Тази тема ми е много трудна. Но ще се опитам да съм обективен. Също се грижа за Болен родител от Параноидна Шизофрения. Диагнозата е от 20 години. Преживявал съм всичко описано от автора. Болката и Страданието за майка ти е огромна. В момента се намира в АФЕКТИВНА фаза, това изисква незабавно настаняване в Болница. Как става това. Предполагам е диагностицирана и е пенсионира по ТЕЛК, ако не е те съветвам да го направиш. Това което трябва да направиш когато е в афективна фаза (когато и говори "кораба майка", е да позваниш на 112 като кажеш задължително да викнат полиция, защото е опасна за околните и себе си). Когато отиде в Психото ще не ще ще подпише да влезне. Може да мине и 30-40 дни докато се овладее активната фаза. Обикновено са пролет и есен. Когато ги овладеят обаче, мн често болните не се приемат и решават че не са болни и самоволно си спират лекарствата. Трябва първо да се улучи правилната химия. За съжаление съм на мнение, че всеки е индивидуален тук. Трябва задължително да имате личен психиатър и задължително да го посещавате на 3 месеца психолог (социална терапия). Болната трябва да се приеме с диагнозата сама. Осъзнае ли я, другото е поддръжка (като при диабета). Не мога да ти обещая че няма да има рецидиви, но ще се редуцират (обикновено най-опасно е пролет) април-май и есен септември-октомври. За психиатъри добри ти препоръчвам (Герев в Пловдив, ако е от отделението също има добри лекарки в отделението, но психиатъра не е психолог, той ще и назначи терапията,другото е канско търпение и обгрижване , докато се стабилизира. Ако отказва да си приема хапчетата е най-добре да мине на ДЕПО (инжекция на определен период) Има месечни и Тримесечни ( Тривикта 525 , която е около 2500 лева) за съжаление са скъпи, но е възможно да ги отпуснат по каса. Депо терапията с инжекция допълнителен антилептик и антипсихотик, съм установил че е най-добре за поддържане. Краен вариант е Елтро-шокова терапия. Там знам че има мн добър ефект за много тебко болни (но е много краен метод, прибягва се когато нищо друго не помага). Относно кървенето, там трябва да се овладее спешно. ЗА ХЕМОГЛОБИНА (ХЕМФЕРУМ е много добра добавка) Вкъщи трябва постоянно да и даваш задачи и да се занимава с нещо градивно ( домакинска работа лека, някакви игри занимателни), за да не унива. Болестта поразява центъра на Волята и тези клетки, които са свързани с нея. Когато излезне от активната фаза, влизат в депресивна фаза ( а тя е по крива дори от афективната, защото осъзнават всичко и страдат много и губят желание да са активни и социални. Съветвам те първо да говориш с добър психиатър, който ще я поеме след като я изпишат от болницата. Не може да я караш само в болница като се влоши. Трябва да си приема терапията и да се приеме, че е болна ( със семейна подкрепа, само така има шанс да се пребори), а и да е по-лесно за Вас. При жените обикновено настъпват такива неща , като влезнат в критическата. Има огромен шанс с правилната терапия да сведеш престоите в болница до минимум. Колкото и да не ми се иска да го кажа, това е хронично заболяване и все още въпреки по-добрата химия, панацея няма. Действай рационално и не се отчайвай. Ще видиш, че ще се подобрят нещата. Пази си твоето психично здраве. Дори да не искаш да я пращат в "Острото", колкото и да страда е за нейно здраве. Не я слушай какви ти ги говори, когато е в афективна фаза . Когато е в такава избягвай контакти и не се карай, стой на разстояние ( без физически контакт, ако не е наложителен). Когато чуват гласове които ги командват, изпитват ужас. Винаги викай полиция , когато трябва да я настаняваш (изпитват страх от униформени и полиция в мн случаи се кротват). Съшо и стават хитри (следи я много дали си приема терапията). Научи се да наблюдаваш ранните признаци на заболяването. Почват със сънни нарушения и подхващане на теми, които не са на място в разговора. Появят ли се такива неща действаш веднага! Убеждаваш я че трябва да се приеме за да не стане по зле. Състоянието , което описваш в момента при твоя родител, не е станало за 1 ден! Пожелавам ти успех. Надявам се да съм бил полезен!

10.   Точно това казвам че преди да мине преливането на кръв и операцията за миома чрез която да и спре тоя кръвоизлив няма как да се направи нищо. Първо че точно за това я изписаха на втория ден от психиатрията заради тва че хапчета не могат да и дават че е животозастрашаващо.. и искат първо да мине тия неща и тогава може да я вкараме ама тя иска да чуе камоли да я накараш, нито пък дори и да я закараме на сила никой няма да и прелее и оперира без нейно съгласие а как да стане тва като тя е болна и не осъзнава че има проблем все едно на съдбата я оставят. Другото пък е че със тоя иск в съда за принудително лечение е единствено и само за психиатрията а не за други болници и заболявания и оставяме във пълен шах... тя от скоро е във дом ( не старчески ) не знам нито как попадна там нито дали е временно или постоянно, това стана докато беше избягала от вкъщи. Говорих със директора на дома лично той ми се обади и не спомена нищо за пари и нимой не ме е потърсил до сега а тя си е там.

11.   Майка ми също има психически проблеми, но няма диагноза понеже да я накара човек да отиде на доктор е трудно. Преди изглеждаше по - нормална като изключим, че чат пат изпадаше в истерии понякога ако нещо я развълнува, понякога от нищото. Сега в бонус към това си говори сама и понякога особено ако е нервна ръмжи като животно. Ако я питаш защо го прави отрича. Напоследък го закъса със здравето и няма как с баща ми да я убедим да отиде на лекар. Вчера той викна бърза помощ когато лекарят искаше да и премери кръвното се заключи в стаята и се наложи той да разбира вратата. Обвини го, че я тормозел викайки вкъщи лекари а и той и аз и мислим доброто.
Живее си и в свой свят и си мисли, че всичко в както преди 30 г.На зъболекар също е мисия невъзможна да я убедим да отиде не е ходила от 15 г. и тогава отиде инцидентно, защото много я заболя зъб. Винаги ми е било тежко, че моята майка не е като другите и няма как да си поговоря с нея като майка с дъщеря. Може би ако приемаше медикаменти щеше да се държи по - нормално, но както казах трудно е да я заведен на лекар ако тя не пожелае сама.Когато е болна се налага татко да и слага лекарствата в сок, защото тя иначе няма да си ги пие.. След цялото шоу пред доктора и сцената с разбиването на вратата бях по - такъв стрес, че се наложи да пия успокоително, за да заспя, а и откакто не живея с тях се чувствам по - добре.

12.   Номер 11 съчувствам ти най-изкренно. Имаш ли деца, с приятелка си ли живееш? Той подкрепя ли те? И твоето положение не е розово. И аз съм под стрес от всичкия този ад който става но как успя да се оттеглиш? Не те ли мъчи че не си около нея да и помагаш все пак тя няма вина за случващото се едва ли не само вие сте и останали не те ли терзае това че не си около нея.. аз примерно 300,400лв от заплатата ги отделям само за нея.

13.   Живея с половинката си, но гледам всяка седмица да ходя при нашите да им помагам с каквото мога все още нямаме дете, но полека лека мислим за започнем да опитваме. Какво ми предлагаш за нямам личен живот и свое семейство заради положението на майка ми ли? Бащата на мой приятел получи инсулт преди време, но тъй като беше на квартира в малка стая и затънал със заеми нямаше как да ностоп да е покрай него да го гледа и да напусне работата си, това означаваше да остане на улицата, вместо това плащаше на тяхна позната да го гледа.

14.   Преди макак ми се грижих за баба ми на легло близо 2 г. Бях на 19 - 20 г. След като те починаха цялата домакинска работа падна върху мен и пране и готвене и чистене. Никак не е приятно вечно да готвиш по план график каквото ти е наложено отгоре и ти всичко в домакинството да пада на твоите плещи в бонус с ходенето на работа. Човекът до мен е прекрасен и сме заедно вече близо 8г.Вече наближавам 30 и е нормално като всяка жена на тази възраст да искам вече да имам свое семейство и дете и да изживея любовта на живота си. Всяка седмица с малки изключения ходя да готвя, пера и чистя на нашите и всячески се опитвам да убедя майка ми да отиде на лекар, но напразно. Толкова по въпросът, където едва ли не ме изкара егоист. Какво предлагаш да чакам нашите да умрат и тогава да имам деца ли? Бащата на моя приятелка е шизофреник настанен от години в психиатрия, макла и късно разбрала за това. Човекът от години е в болнично заведение твърдейки, че няма нито жена, нито дъщеря. Приятелката ми не помни баща си майка и умишлено не я водила при него да не я травмира.

15.   Преди месец в "Съдебен спор" даваха възрастна двойка не можещи да се разберат относно вкарването на 40 г. и психично болна дъщеря с акъл на 14 г. в психиатрия. В пристъпи на ярост на няколко пъти опитва да убие родителите си. Друга случка психично болен в столичен квартал напада бременни жени и деца с нож. Нормално ли ти се вижда цял квартал да страда заради това, че няма адекватни механизми за справяне с такива хора? Казваш, че майка ти е нападала други хора, щом е така вземи мерки да я въдвориш за пситоянно в спец. заведение и да я посещаваш отвреме навреме. Майка ти е, тежко ти е, но не може да жертваш вечно себе си заради нея, в един момент ще ти дойде повече и ще рухнеш. Кога ще имаш деца когато тя си и отиде ли? Ако вече имаш спокойно ли ти е да ги оставяш с болната им баба? Хора, които са опасни за себе си и околните околните около себе си трябва да бъдат в специализирани клиники

16.   И аз страдам от шизофрения.. и какво, умрях ли? Красива съм, млада, мъжете ме харесват, усмихната, общителна, работя, имам гадже, приятели.. Пия си хапчетата редовно, спортувам, чета, спазвам режим, медитирам и избягвам стрес. Вече съм в ремисия 5 г, нямам халюцинации или гласове, и само най-близките знаят за диагнозата ми. Може би лекарствата на майка ти не са добри. Защо не ги смените? Кажи от кой град си, за да те насоча към лекар. Като почнете с това "страшна " болест,ношедойато прочетох, и си казах- я , това ще е да е точно, което си мисля, отварям и гледам.... Ами вкарайтебя в болница пък. И наистина правилно ссбти казали - стига с жертва! Похабяваш си живота! Не стига, че на работа се измаряш. Момиче, важната си ти! Спасяввй се! Не можеш повече нищо да направиш! Гледай себе си. Ако трябва , наистина запрещение. Разбирам болката ти и отчаянието ти. Както е казал 1- майка ти сега е в огромно страдание. Но ти си по- важна, нали. Чакам да видя какво ще напишеш. Късмет, здраве! Всичко ще бъде наред! Ох, много грешки, но се развълнувах и писах ли писах...

17.   16, ти сама ли реши да се лекуваш? Моята майка отказва да се лекува, не иска да пие хапчета. Теб как те убедиха? Приятеля ти знае ли за диагнозата, как го прие?

18.   Изключително трудна задача за всички хора с близки, които са болни от това заболяване. Едно от трудните изпитания в този живот. Благодаря на всички, който пишат тук, за да видят останалите

19.   Аз бях на 42,а мъжът ми беше надхвърлил 50-те,когато забременях спонтанно. Това беше най-щастливият момент във целия ни съвместен живот. За съжаление изгубих бебето, но мисля, че щяхме да бъдем страхотни родители. Мъдри, спокойни, улегнали.

20.   Номер 16.
до !7
Извинявай, че пиша със закъснение. Естествено, че знае. И какво? Да не е орангутан? Ще ме остави за такава простотия? Да не съм убиец? Естествено, че сама си реших. И не, не е трудно изпитание. Няма лесни изпитания. Стига с тия простотии. Това е едно байганьовско мислене от Комунизма, когато шизофрения беше страшна дума. Що си мислите че с биполярното е по-лесно? Сакън.. Сама си ги пия. За това се изисква отговорност, която повечето болни нямат, защото преди болестта си са били БЕЗОТГОВОРНИ ХОРА. И ти да се разболееш - да не дава Бог! - няма да си ги пиеш, ако си безотговорна.... Виж, обаче, ако те хване ишияса или нещо друго, ще тичаш по доктори... Да се чуди човек. Какво стана с майка ти, кажи сега.

21.   Номер 16. Не знам какви лекарства пиеш и дали наистина имаш шизофрения, но четох на няколко места, че хранителните непоносимости и хормоналните проблеми водят до подобни състояния. Поне си направете тест за най-често употребяваните храни. Например в лаборатории "Геника" има доста добри такива тестове. Проверете също непоносимости към лактоза, фруктоза, хистамин, както и хормони и автоантитела на щитовидната жлеза.

22.   Номер 16 до 21:
Естествено! Всичко това, което си написала, е вярно. Тези психически болести се провокират от физически състояния. Проверете инсулина, витамини, хормони, ТСКА, всичко... Трябва да се избягва глутен.
И що реши, че нямам шизофрения? Щото ти пиша ли? Сори, ама Бай Ганьо е непобедим! Ти не знаеш ли, че ШИЗОФРЕНИЦИТЕ И ЦИКЛОФРЕНИЦИТЕ СА ПО- УМНИ ОТ ОСТАНАЛАТА ПОПУЛАЦИЯ? Не знам да ли си чувала, но Никола Тесла, Айнщайн, Бетовен, и 90 процента от великите хора, са имали тежки психични заболявания. Както казах, за това се изисква огромна сила и дисциплина. Не можеш да направиш нищо по въпроса, мило момиче! Просто я оставете в болница, а ти си гледай живота! Защото живота е кратък! Много кратък! Ще се помоля за теб в църквата! Пробвай с това, с Бог. С йога,
Рейки, много помага. Гледай своя си живот, мила! Така и не написа какво става? Ако трябва, да обменим координати, но в този сайт не позволяват... Дръж ме в течение. Моля те.

23.   16
Нищо не става с нея. Продължава да ме тормози. Тя има параноя и си мисли постоянно, че някой ме преследва, че нещо лошо ще ми се случи. Като я видя все ме пита дали съм добре, някой дали ме бил изнудвал с един многострадален тон и изражение. Пише на мои приятели, колеги, познати като не успее да се свърже с мен. Щяла да се самоубива, звъни ми и реве.
Като стане зле положението звъня на 112, прибират я за няколко седмици, после всичко се повтаря.

24.   Хора Автора е, преди няколко месеца беше влезнала във социален дом най-обикновен... беше се сближила със социалните работници хапваше и спеше а аз бях се успокоил най-вече че не е по студовете на улицата... докато не са и намерили работа... дори сега и свършил договора за този дом и трябвало да я преместят във друг а тя изпитала ужас от това нещо и се настроила негативно към тях болестта я кара да си мисли че я тровят и че ще я отвличат и съответно избягала и отново обикаля улиците.. твърди пак че съм мъртъв че съм убил сина и и куп още такива неща от заболяването.. асе наслушах на хора с познати който са били в това пловдивско отделение и казват че там ги връзват бият тормозят опипват гаврят и нямат никво отношение... изкарвали ги дрогирани и още по неадекватни.. кажете ми как да и помогна моля ви..

25.   Вчера ме извикаха да платя обезщетение на дома че изпотрошила цялата стая... от както почнала работа занемарила всичко.. запалила коша пушила вътре дръжката на вратата счупена душа счупен.. хората са възмутени бяха я обикнали и всичко и беше безплатно храна ток вода подслон само трябваше да слуша а сега.

26.   Номер 22, не знам дали е шизофрения или нещо друго, но си личи, че имаш проблем. Гневиш се от това, че някой наистина се опитва да ти помогне. Ако искаш го направи, ако искаш недей.
Но е странно да съветваш някого да зареже майка си и същевременно да твърдиш, че приятелят ти не бил "орангутан", че да те зареже заради диагнозата ти.
Никой от изброените от теб известни личности не е имал шизофрения. Моцарт е имал Аспергер, Айнщайн - дислексия и никой-никъде не е твърдял, че шизофрениците имат умствен дефицит.

27.   Автора съм, от един месец от както избяга от социалния дом неще и да чуе нито за там нито за вкъщи, имам достоверна информация от нейна колежка със който чистят заедно че тя спи от месец на пейките до някви пияници и се къпе във обществени тоалетни и там се пере... най-лошото е че времето вече се разваля а тя ходи по един суичър и ако продължава така ще умре от студ.. кажете какво да предприема ако я пусна за принудително лечение и отново я изпишат както предния път с оправданието че има други заболявания тя още повече ще се влоши и психяса защото ще си изгуби и работата....

28.   Авторе, пускай я за принудително лечение - да умре от студ не е по-добре.

29.   Другият вариант е да и наема квартира примерно една стая но каква е гаранцията че и там ще седи... с принудително лечение ме притеснява факта ако отново я изпишат че този път ще е сто пъти по лошо защото ще си е изгубила и работата а поне тва че работи я успокоява малко от малко... в никакъв случай не е направила нещо лошо просто от болестта е настроена негативно към всички и говори несвързано:(

30.   Съчувствие ти, много е мъчно до гледаш родител в това положение. За съжаление няма какво толкова да направиш по въпроса ако тя не иска да се лекува. Гледай си своя живот.

31.   Хора пуснал съм я вече за принудително лечение... извикаха ми в районното на разпит мен и моята приятелка взеха ни показания след което искаха още свидетели че не било достатъчно заведох им леля ми но искаха още някой да потвърди че е опасна обаче тъй като от година не е вкъщи и нямам пряк свидетел наговорих баща ми който е възрастен и уж полицая каза че е достатъчно и го внася в съда но сега остава да чакаме да каже прокурора дали ще има или не но мина цяла седмица вече а нейното време е ценно в този студ

32.   Дано скоро имаш резултати! Знам колко е тежко това е най-голямото наказание!

33.   Няма какво друго да се направи освен да я настанят някъде за по-дълъг период от време.
Не може ли от там където е настанена да я лекуват.

37.   Авторе, какво стана? Влезе ли майка ти за принудително лечение?